Какво работят децата в Руската империя?
В съветските селски фамилии децата овреме се възпитават в отговорност и работна нравственос: това е съществена цел на образованието, само че и ключ за оцеляване.
През XVIII – XIX в. обаче детският труд се трансформира в ужасяваща част от съветската индустрия.
В съветския език думата „дете“ (ребёнок) споделя еднакъв корен с „работа“ (работа) и „роб“ (раб), което загатва за обстоятелството, че родителите нормално карат децата си да правят домакинска работа. За страдание, в избрани исторически интервали робството придобива доста по-буквално значение. Такъв е казусът с XVIII – XIX в., когато наемат деца в фабрики и мини, от време на време в ужасяващи условия на труд.
В селска Русия епохи наред възрастта се мери в седемгодишни шпации. От раждането до 7-годишни децата се третират най-вече като деца. Възлагат им се елементарни домашен отговорности и лека-полека се учат да оказват помощ на родителите си в всекидневието. Въпреки това, когато детето навърши седем години, то става ребёнок – дребен човек, който към този момент има някои – въпреки и дребни – отговорности.
Няма подозрение, че детето би трябвало да се подчинява на своите родители и баби и дядовци. И по този начин, на седмия си рожден ден момчетата получават първите си панталони и ризи, а девойките – първите си рокли и стартират работа на цялостен работен ден като селски деца.
Какво вършат селските момчета
Свободни източници
В наши дни не е нищо изключително, в случай че майка помоли сина си да измие чиниите или пусне прахосмукачка, само че в Стара Русия това е немислимо – всички домашен отговорности са строго разграничени по пол.
Едно от първите неща, на които момчетата се учат, е да вършат лапти (брезови обувки) и плетени кошници. Плетенето на лапти или кошници с брезова кора не е доста комплицирано, само че е поминък, който изисква старание и неизменност – две качества, от които съветските селски деца сигурно ще се нуждаят в живота си. Освен това лаптите бръзо се износват, тъй че съветските мъже и момчета прекарват огромна част от времето си отвън главната си работа в това да вършат нови лапти за фамилиите си.
Свободни източници
Момчетата се учат и да вършат елементарни дървени играчки за себе си и по-малките си братя и сестри. Бащите им ги учат и на съществени риболовни и ловни умения. Отглеждането на добитък – ресане, миене и доене на крави – е скучна работа както за момчетата, по този начин и за девойките. Но една от главните работни сили в едно селско семейство е конят. Пашата му през нощта е отговорност на момчетата. Затова от дребни ги учат да ги впрягат, поят и яздят, както и да ръководят каруцата седнали или изправени. Някои момчета стават майстори на хамути – незаменимо умеене в селото.
„Захарка“, А. Г. ВенециановТретяковска изложба
В селското стопанство работата също е характерна съгласно пола: до момента в който мъжете работят на полето, дамите се грижат за градините в задния двор (с изключение на времето за прибиране на реколтата, когато всеки, който можеше да жъне, е на нивата). Съответно момчетата овреме оказват помощ на бащите си в оранта – даже и да са прекомерно дребни, с цел да орат; бащата може да постави момчето на браните за тежест. Когато стане на към 12 години, на момчето се дава дребен имот в полето, за който да се грижи единствено. До пубертета такова момче към този момент е умел фермер.
„Пастушки“ Владимир Егорович Маковски, 1903 г.Рязански държавен регионален живописен музей „Иван Пожалостин“
Когато станат юноши, те могат да научат и някой потребен поминък – да станат пастири, земеделци, дърводелци или да изберат която и да е специалност, стига тя да подобаваща за селяндур. За девойките, които нормално остават в селото, нещата стоят друго, защото на дамите е неразрешено да работят и да се занимават със занаяти до втората половина на XIX век.
Какво вършат селските девойки
„Тъкачка“, Николай ДубовскойАлтайски краеведски музей за изобразителни и приложни изкуства
По традиция в Русия пъпната шнур на новородено момиче се прерязва с вретено. Този обред цели да свърже момичето с преденето от първите секунди в живота му. Ако сте момиче, родено в селско семейство, навиването на вълна на хурка евентуално ще е едно от главните ви занимания. До петгодишна възраст едно момиче нормално към този момент е относително опитно в това и по този начин е потребно за фамилията от по-ранна възраст, спрямо момчетата.
Други женски отговорности в семейството са метене на пода, миене и почистване на пейките, туптене и разчистване на черги, чаршафи и възглавници. Момичетата се учат да перат с луга, която се прави с накисната пепел от печката. След това прането се изплаква в течаща речна вода. Тези отговорности вършат младите селски девойки доста по-силни физически от днешните девойки.
„Варка“, Карл ЛемохМузейн съдружие „Художествена просвета на Руския север“
Гледането на дребни деца също е работа за младите дами. Те се учат да им вършат парцалени кукли, да рецитират детски стихчета, приказки за лека нощ и да пеят приспивни песнички. Едно момиче умее да повива бебе, да го храни с кухи скотски рога (древна версия на бебешко шишенце), както и по какъв начин да му направи залъгалка от парче плат и сдъвкан самун. Често, откакто навършат 11-12 години, девойките работят като гледат бебета в фамилии на други селяни в същото село.
Ужасяваща употреба на детски труд
С настъпването на индустриалната гражданска война в средата на XVIII в. детският труд става нещо всекидневно. При неналичието на закони, регулиращи тяхната работа, децата – най-вече младежи – са грубо експлоатирани. Използването им като елементарни плебеи, за жалост, е постоянно срещано събитие в доста страни по света по това време и Русия не е изключение.
Василий Перов. „Тройка. Чираци носят вода“Третяковска изложба
Трафикантите на деца в предреволюционна Русия ги купуват от небогати селски фамилии, които не могат да подсигурят многочисленото си поколение. За момче или момиче един аморален селяндур може да получи 2-3 рубли – през XIX в. толкоз коства една шапка или нощувка в междинен клас хотел. Родителите дават на детето облекла и хранителни запаси за пътя и се сбогуват с него – постоянно вечно.
При идването си в Санкт Петербург или Москва децата се продават като работна ръка на търговци и притежатели на заводи – на два или три пъти по-висока цена, по отношение на платената на родителите. Момичетата, в най-хубавия случай, биват „наемани“ в магазини или като готвачки и камериерки. За момчетата е по-трудно, защото тях нормално ги „наемат“ притежатели на заводи. Въпреки че има избрани държавни инспекции, които могат да спрат употребата на детския труд, няма закони, които фактически да го контролират.
Свободни източници
Например в Томск, в кибритената фабрика на семейство Кухтерин, децата пълнят дървени кутии с кибрит. Кутийки би трябвало да се пълнят, без нито една клечица да падне на пода – всяка паднала съчка води до санкция, която се взема от заплатата на детето. Децата работят по 12-14 часа с отмора единствено за обяд и още една за следобеден чай.
Като цяло съветските предприемачи, които употребяват детски труд, не се интересуват изключително от благосъстоянието, здравето или образованието на децата. Ако децата не са потребни – добре, просто биват уволнени – и тогава момчетата се включват в редиците на просяците или дребните нарушители, а девойките, в най-лошия случай, стават проститутки.
В началото на 1880-те години държавното управление обръща внимание на обстановката и през 1882 година Държавния съвет приема закон, наименуван „За малолетните, работещи в фабрики, заводи и занаятчийството“. Той не разрешава работата за деца под 12 години, лимитира работното време до осем часа дневно (не повече от четири часа без почивка) за деца на възраст 12-15 години и не разрешава нощните смени (от 21 часа до 5 часа сутринта) и работата в неделя. Детският труд в рисковата индустрия също е неразрешен.
Законът обаче не влиза в цялостна мощ неотложно и не се ползва за всички промишлености – лобито на употребяващите на детски труд към момента е прекомерно мощно. Собствениците на заводи лъжат за възрастта на децата и подрастващите служащи, с цел да дават отговор на закона, и по по този начин прикриват потреблението на детски труд. 20 години след приемането на закона, през 1903 година, фабричен контрольор в региона на Санкт Петербург декларира: „Много тухлени заводи наемат служащи на възраст под 15 години и тези малолетни работят наедно с възрастните – т.е. до 11,5 часа дневно.“
Статистиката за първото десетилетие на ХХ в. демонстрира непрекъснат растеж в потреблението на детски труд, без значение от законите. В столиците и огромните градове се правят инспекции, само че в провинцията децата са експлоатирани без значение от закона. Едва болшевиките през 1918 година одобряват първия Кодекс на труда, който изцяло не разрешава всевъзможен труд на лица под 16 години.
създател:
източник: bg.rbth.com
През XVIII – XIX в. обаче детският труд се трансформира в ужасяваща част от съветската индустрия.
В съветския език думата „дете“ (ребёнок) споделя еднакъв корен с „работа“ (работа) и „роб“ (раб), което загатва за обстоятелството, че родителите нормално карат децата си да правят домакинска работа. За страдание, в избрани исторически интервали робството придобива доста по-буквално значение. Такъв е казусът с XVIII – XIX в., когато наемат деца в фабрики и мини, от време на време в ужасяващи условия на труд.
В селска Русия епохи наред възрастта се мери в седемгодишни шпации. От раждането до 7-годишни децата се третират най-вече като деца. Възлагат им се елементарни домашен отговорности и лека-полека се учат да оказват помощ на родителите си в всекидневието. Въпреки това, когато детето навърши седем години, то става ребёнок – дребен човек, който към този момент има някои – въпреки и дребни – отговорности.
Няма подозрение, че детето би трябвало да се подчинява на своите родители и баби и дядовци. И по този начин, на седмия си рожден ден момчетата получават първите си панталони и ризи, а девойките – първите си рокли и стартират работа на цялостен работен ден като селски деца.
Какво вършат селските момчета
Свободни източници В наши дни не е нищо изключително, в случай че майка помоли сина си да измие чиниите или пусне прахосмукачка, само че в Стара Русия това е немислимо – всички домашен отговорности са строго разграничени по пол.
Едно от първите неща, на които момчетата се учат, е да вършат лапти (брезови обувки) и плетени кошници. Плетенето на лапти или кошници с брезова кора не е доста комплицирано, само че е поминък, който изисква старание и неизменност – две качества, от които съветските селски деца сигурно ще се нуждаят в живота си. Освен това лаптите бръзо се износват, тъй че съветските мъже и момчета прекарват огромна част от времето си отвън главната си работа в това да вършат нови лапти за фамилиите си.
Свободни източници Момчетата се учат и да вършат елементарни дървени играчки за себе си и по-малките си братя и сестри. Бащите им ги учат и на съществени риболовни и ловни умения. Отглеждането на добитък – ресане, миене и доене на крави – е скучна работа както за момчетата, по този начин и за девойките. Но една от главните работни сили в едно селско семейство е конят. Пашата му през нощта е отговорност на момчетата. Затова от дребни ги учат да ги впрягат, поят и яздят, както и да ръководят каруцата седнали или изправени. Някои момчета стават майстори на хамути – незаменимо умеене в селото.
„Захарка“, А. Г. ВенециановТретяковска изложба
В селското стопанство работата също е характерна съгласно пола: до момента в който мъжете работят на полето, дамите се грижат за градините в задния двор (с изключение на времето за прибиране на реколтата, когато всеки, който можеше да жъне, е на нивата). Съответно момчетата овреме оказват помощ на бащите си в оранта – даже и да са прекомерно дребни, с цел да орат; бащата може да постави момчето на браните за тежест. Когато стане на към 12 години, на момчето се дава дребен имот в полето, за който да се грижи единствено. До пубертета такова момче към този момент е умел фермер.
„Пастушки“ Владимир Егорович Маковски, 1903 г.Рязански държавен регионален живописен музей „Иван Пожалостин“
Когато станат юноши, те могат да научат и някой потребен поминък – да станат пастири, земеделци, дърводелци или да изберат която и да е специалност, стига тя да подобаваща за селяндур. За девойките, които нормално остават в селото, нещата стоят друго, защото на дамите е неразрешено да работят и да се занимават със занаяти до втората половина на XIX век.
Какво вършат селските девойки
„Тъкачка“, Николай ДубовскойАлтайски краеведски музей за изобразителни и приложни изкуства
По традиция в Русия пъпната шнур на новородено момиче се прерязва с вретено. Този обред цели да свърже момичето с преденето от първите секунди в живота му. Ако сте момиче, родено в селско семейство, навиването на вълна на хурка евентуално ще е едно от главните ви занимания. До петгодишна възраст едно момиче нормално към този момент е относително опитно в това и по този начин е потребно за фамилията от по-ранна възраст, спрямо момчетата.
Други женски отговорности в семейството са метене на пода, миене и почистване на пейките, туптене и разчистване на черги, чаршафи и възглавници. Момичетата се учат да перат с луга, която се прави с накисната пепел от печката. След това прането се изплаква в течаща речна вода. Тези отговорности вършат младите селски девойки доста по-силни физически от днешните девойки.
„Варка“, Карл ЛемохМузейн съдружие „Художествена просвета на Руския север“
Гледането на дребни деца също е работа за младите дами. Те се учат да им вършат парцалени кукли, да рецитират детски стихчета, приказки за лека нощ и да пеят приспивни песнички. Едно момиче умее да повива бебе, да го храни с кухи скотски рога (древна версия на бебешко шишенце), както и по какъв начин да му направи залъгалка от парче плат и сдъвкан самун. Често, откакто навършат 11-12 години, девойките работят като гледат бебета в фамилии на други селяни в същото село.
Ужасяваща употреба на детски труд
С настъпването на индустриалната гражданска война в средата на XVIII в. детският труд става нещо всекидневно. При неналичието на закони, регулиращи тяхната работа, децата – най-вече младежи – са грубо експлоатирани. Използването им като елементарни плебеи, за жалост, е постоянно срещано събитие в доста страни по света по това време и Русия не е изключение.
Василий Перов. „Тройка. Чираци носят вода“Третяковска изложба
Трафикантите на деца в предреволюционна Русия ги купуват от небогати селски фамилии, които не могат да подсигурят многочисленото си поколение. За момче или момиче един аморален селяндур може да получи 2-3 рубли – през XIX в. толкоз коства една шапка или нощувка в междинен клас хотел. Родителите дават на детето облекла и хранителни запаси за пътя и се сбогуват с него – постоянно вечно.
При идването си в Санкт Петербург или Москва децата се продават като работна ръка на търговци и притежатели на заводи – на два или три пъти по-висока цена, по отношение на платената на родителите. Момичетата, в най-хубавия случай, биват „наемани“ в магазини или като готвачки и камериерки. За момчетата е по-трудно, защото тях нормално ги „наемат“ притежатели на заводи. Въпреки че има избрани държавни инспекции, които могат да спрат употребата на детския труд, няма закони, които фактически да го контролират.
Свободни източници Например в Томск, в кибритената фабрика на семейство Кухтерин, децата пълнят дървени кутии с кибрит. Кутийки би трябвало да се пълнят, без нито една клечица да падне на пода – всяка паднала съчка води до санкция, която се взема от заплатата на детето. Децата работят по 12-14 часа с отмора единствено за обяд и още една за следобеден чай.
Като цяло съветските предприемачи, които употребяват детски труд, не се интересуват изключително от благосъстоянието, здравето или образованието на децата. Ако децата не са потребни – добре, просто биват уволнени – и тогава момчетата се включват в редиците на просяците или дребните нарушители, а девойките, в най-лошия случай, стават проститутки.
В началото на 1880-те години държавното управление обръща внимание на обстановката и през 1882 година Държавния съвет приема закон, наименуван „За малолетните, работещи в фабрики, заводи и занаятчийството“. Той не разрешава работата за деца под 12 години, лимитира работното време до осем часа дневно (не повече от четири часа без почивка) за деца на възраст 12-15 години и не разрешава нощните смени (от 21 часа до 5 часа сутринта) и работата в неделя. Детският труд в рисковата индустрия също е неразрешен.
Законът обаче не влиза в цялостна мощ неотложно и не се ползва за всички промишлености – лобито на употребяващите на детски труд към момента е прекомерно мощно. Собствениците на заводи лъжат за възрастта на децата и подрастващите служащи, с цел да дават отговор на закона, и по по този начин прикриват потреблението на детски труд. 20 години след приемането на закона, през 1903 година, фабричен контрольор в региона на Санкт Петербург декларира: „Много тухлени заводи наемат служащи на възраст под 15 години и тези малолетни работят наедно с възрастните – т.е. до 11,5 часа дневно.“
Статистиката за първото десетилетие на ХХ в. демонстрира непрекъснат растеж в потреблението на детски труд, без значение от законите. В столиците и огромните градове се правят инспекции, само че в провинцията децата са експлоатирани без значение от закона. Едва болшевиките през 1918 година одобряват първия Кодекс на труда, който изцяло не разрешава всевъзможен труд на лица под 16 години.
създател:
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ