Откъс от "Танцът на реалността" на Алехандро Ходоровски
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Танцът на действителността " с създател Алехандро Ходоровски, възложен от Издателство " Колибри ".
За читателя " Танцът на действителността " е ексцентрично увещание, че светът е мрежа от болежка и наслада, тъй като " във всяка постъпка положителното и злото танцуват като любовна двойка. " За самия Ходоровски тази книга е акт на излекуване. Съкровената история на живота му е непрекъснато изпитание да подтиква въображението си и да уголемява неговите граници, с цел да улови лечебния му трансформиращ капацитет. Ето за какво " Танцът на действителността " не е обичайно животоописание, а метафора и знак на приключението живот, изпълнено с постоянно дирене и блян да бъдат преодолени рамките на мозъка и тялото със силата на духа. За да добием сетива за оня вълшебен " танц на действителността ", който разкрива фантастични благоприятни условия и отваря непредвидени пътища, и да се слеем с неговия темп.
Роден през 1929 година, Алехандро Ходоровски е непостижим подбудител: " А за какво съм се родил в Чили? Нямам капчица подозрение – с цел да се срещна с поезията, на това се дължи появяването ми в тази страна. " Превъплъщенията му нямат край – стихотворец, публицист, мъдрец, драматург, комедиант, танцьор, кукловод, режисьор на паметните филми " Къртицата ", " Свещената планина " и " Света кръв ", създател на пантомими и на комикси, създател на " паническия спектакъл " Ала на първо място харизматичен маг, основател на психомагията и психогенеалогията, един от най-енигматичните визионери на нашето време. " Танцът на действителността " е неговата коронна сюрреалистична творба, вдъхнала живот на едноименния филм, който " Гардиън " дефинира като " спиращ дъха театър ", съпоставим с творчеството на Фелини и Кустурица.
превод Десислава Антова
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Алехандро Ходоровски – " Танцът на действителността "
Безкрайният сън
На 17 години, без да си давам сметка, ме споходи първият ми съзнателен сън. Тъй като не бях квалифициран за такова значимо събитие, изпитах бездънен боязън и взех решение, че пострадвам от особеност... В първата част на съня се намирах в кино, в което прожектираха анимационен филм. Пейзаж с огромни скали, последователно размекващи се, с цел да се трансфорат в тъмни струйки, които започнаха да преливат от екрана в залата. Тогава се видях седнал в центъра на просторното помещение като единствен фен.
Разбрах по неоспорим метод, че сънувам, т.е. разсъниха се в самия сън. Знанието, че всичко, дето зървам, е нереално, че личната ми плът там не съществува, че тази лава от разтопени скали, която гълтам креслата ред след ред, е чиста заблуда, ме потисна. Опасността, макар че беше сън, ме плашеше. Поисках да избягам, само че помислих: " Ако прекрача оттатък тази врата, ще вляза в различен свят и в никакъв случай повече няма да мога да се върна в моя, може би ще умра ". Тогава усетих, че ме обзема суматоха! Единственият ми късмет за избавление бе да се събудя. Стори ми се невероятно.
Толкова невероятно, колкото би било за теб, читателю, в този миг да вдигнеш взор от книгата и да си кажеш: " Сънувам, би трябвало да се събудя ". Почувствах се в плен на колосален свят, който щеше да се опита да ме задържи. Положих големи старания да изляза от съня, бях като неподвижен, не можех да шавам нито ръцете, нито краката си, лавата се приближаваше към мен. Скоро щеше да ме погребе.
Продължих обезверено да се мъча да се събудя. Издигнах се от дълбините към същинското си тяло, което, сходно на задокеански транспортен съд, дремеше на повърхността. Върнах се назад в обвивката си и се разсъниха окъпан в пот, с разтуптяно сърце. Реших, че този сън, в действителност подарък, беше болест. Оттогава всяка вечер, когато си лягах, се усещах заплашен. Боях се, че онирическият свят ще ме погълне вечно.
Този боязън ме подтикна да чета книги за сънищата, техните механизми, особености, метода да ги тълкуваш. Имаше разнообразни видове сънища – полови, тревожни, приятни, както и лечебни. В древността болните отивали в храма с упованието да сънуват богиня, която да ги излекува. Някои считаха сънищата за оракулски. Фройд ги натоварваше с задачата да демонстрират нашите душевен блокажи, неосъществени стремежи, аморални импулси, систематично придавайки символно значение на този или оня облик.
Според Юнг въпросът бе не да обясняваш онирическите събития, а да продължиш да ги преживяваш посредством разбор в будно положение, с цел да видиш къде ще те отведат, какво обръщение ти предават. Съгласно всички тези тълкувателни способи обаче сънят е нещо, което получаваме за да го осъществяваме в рационалния свят. Това са знаци, а не действителности. Често някой човек ни споделя " Имах един сън ", в никакъв случай " Посетих един сън ". Следващият стадий, намиращ се оттатък рационалната интерпретация, се състои в това да навлезем в съзнателен сън, в който знаем, че сънуваме; познание, предоставящо ни опция да работим освен върху наличието на съня, само че и върху мистериозната си еднаквост.
Когато Андре Брьотон ми предложи да прочета проучването " Съновиденията и методите да ги управляваме " от маркиз Ерве дьо Сен Дьони, издадено през 1867 година, проумях същността на въпроса: всички ние се държим като жертви на сънищата, като пасивни сънуващи, смятайки, че не можем да се намесваме. Често по време на сън имаме чувството, че сънуваме, само че от боязън или неведение незабавно отхвърляме това възприятие и се оставяме да бъдем похитени от сънищния свят. Ерве дьо Сен Дьони изяснява своя способ за тяхното ръководство. Няма някаква доста специфична цел, не претендира да прониква в дълбоките мистерии на човешката природа, просто желае да " прогони неприятните облици и да благоприятства щастливите илюзии ".
След прочитането на това произведение оставих страха настрани и се хвърлих в приключението да укротявам своите кошмари – като първо ходило от завладяването на сънищния свят. Осъзнатият сън не се реализира посредством воля – би трябвало да се втурнем да го осезаем, за което следва да се подготвим, като се въздържаме от алкохол или други стимуланти от рода на чай, кафе или дрога; да хапнем лека вечеря и да не се излагаме на бомбардиране от телевизионни или кинообрази; да сме уверени, че е допустимо по време на сън да осъзнаем, че сънуваме, и да потърсим някакъв детайл, жест, нещо, дето да ни покаже, че не се намираме в света, който назоваваме действителен.
В началото, когато не различавах добре двата свята, при въпроса " Буден ли съм, или сънувам? " се подпирах с две ръце във въздуха, като че ли на невидима маса, след което се оттласквах. Ако тръгнех да се издигам, значи сънувах. Завъртах се във въздуха и се пробвах, до момента в който успеех не да видя по какъв начин хвърча, а да усещам по какъв начин хвърча. После започвах да работя върху съня си. Не желая да кажа, че това е единственият способ: всеки съзнателен сънуващ би трябвало да открие своя.
Мисля, че при необятното количество неврони, формиращи мозъка ни, знаем всичко, само че без да го осъзнаваме. Имаме потребност някой да ни го разкрие. Сещам се за приказката за дребното лъвче, което, откакто изгубило своите родители, било приютено от овца, която го отгледала измежду стадото. Пораснало добродушно, плашливо и общувало с тихичко мяукане. Веднъж остарял лъв уловил една от овцете и се заел да я раздира, до момента в който в същото време държал в плен боязливия млад лъв, затискайки го с лапа.
– Спри да трепериш, приятелче, и отхапи с мен една юнашка хапка.
При визията за сурово месо лъвчето повърнало, само че въпреки всичко се почувствало обзето от чудноват блян. Не можело да спре да трепери, но не било от боязън. Непозната сила разтърсвала тялото му. Звярът го завел до един спокоен поток.
– Погледни отражението си и ми кажи: овца ли виждаш? – То поклатило глава. – Какво тогава?
– Виждам лъв.
– Ти СИ лъв!
Младият лъв за първи път в живота си надал пронизителен плач и се хвърлил да гълтам останките от тревопасното.
Преди да разберем, че бихме могли да сънуваме осъзнато, сходна активност не стои пред нас на дневен ред. Когато опцията ни се разкрие, започваме, в началото постепенно, а след това все по-настоятелно да мислим за нея денем и да се приготвяме за нощта. Сънуващият има памет, спомня си какво е възнамерявал в будно положение и е доста евентуално да го реализира. И лека-полека, с неизчерпаемо самообладание, в продължение на години, да превземе онирическия свят. Не използвам " завладявам " в смисъл на продобиване на борба или територия. За мен завладяването е да изживяваш в цялата му цялост света на сънищата, който е безконечен.
В този развой изникват компликации, както и клопки, и човек може да попадне в тях и да остане там с години, без да означи прогрес. Те съставляват интервали на суша, в които несъзнаваното отхвърля да ни даде сънищната осъзнатост. Сънуваме безкрай нощем, само че се будим, без да помним нищо. Търпение. Вяра. Изведнъж, като разцъфващ цвят, още веднъж се усещаме осъзнати и обитаващи различен свят. Тези сънища ни учат и демонстрират до какво равнище на схващане сме достигнали, подаряват ни насладата от живота.
Първо трябваше да преодолея кошмарите. Сънищата ми гъмжаха от закани, сенки, смъртоносни преследвания, отвратителни действия и феномени, двусмислени полови връзки, които хем ме възбуждаха, хем ми насаждаха възприятие за виновност. Там аз бях по-нисш персонаж спрямо равнището на съзнанието ми в действителния свят, кадърен да правя злодейства, дето в будно положение в никакъв случай не бих си разрешил. Повтарях си доста пъти, като самобитна мантра: " Аз съм този, който сънува, подобен, какъвто се познавам безсънен, а не извратено и ранимо дете.
Сънищата се случват в мен, те са част от мен. Всичко, което излезе нескрито, съм самият аз. Тези чудовища са неизяснени страни от мен. Те не са ми врагове. Несъзнаваното е мой съдружник. Трябва да се изправя пред ужасните облици и да ги видоизменявам ". Често имах един и същи призрачен сън: намирах се в пустиня и на хоризонта изскачаше – като голям застрашителен облак – някакво създание на душeвността ми, решено да ме унищожи. Будех се с писъци, окъпан в пот. Внезапно се уморих от това неприлично бягство и избрах да се жертвам.
В апогея на съня, в положение на съзнателен смут, си споделих: " Стига толкоз, ще престана да желая да се събудя! Убий ме, гадино! ". Творението се приближи застрашително. Аз стоях спокоен, имобилен. Тогава голямата опасност се изпари. Събудих се за няколко секунди и след това още веднъж добродушно заспах. Разбрах, че самият аз питая страховете си. Осъзнах, че това, което ни плаши, губи цялата си мощ, щом спрем да му противодействаме.
И стартира дълъг интервал, в който постоянно когато сънувах, вместо да избягам, се изправях пред враговете си и ги питах какво желаят да ми кажат. Малко по малко облиците се трансформираха пред мен и взеха да ми се явяват като подарък – от време на време бе пръстен, различен път златна топка или ключове. Успях да се уверя, че както всеки дявол е паднал ангел, по този начин и всеки ангел е въздигнал се дявол.
Всичко, което би трябвало да знаете за:Четиво (773)
За читателя " Танцът на действителността " е ексцентрично увещание, че светът е мрежа от болежка и наслада, тъй като " във всяка постъпка положителното и злото танцуват като любовна двойка. " За самия Ходоровски тази книга е акт на излекуване. Съкровената история на живота му е непрекъснато изпитание да подтиква въображението си и да уголемява неговите граници, с цел да улови лечебния му трансформиращ капацитет. Ето за какво " Танцът на действителността " не е обичайно животоописание, а метафора и знак на приключението живот, изпълнено с постоянно дирене и блян да бъдат преодолени рамките на мозъка и тялото със силата на духа. За да добием сетива за оня вълшебен " танц на действителността ", който разкрива фантастични благоприятни условия и отваря непредвидени пътища, и да се слеем с неговия темп.
Роден през 1929 година, Алехандро Ходоровски е непостижим подбудител: " А за какво съм се родил в Чили? Нямам капчица подозрение – с цел да се срещна с поезията, на това се дължи появяването ми в тази страна. " Превъплъщенията му нямат край – стихотворец, публицист, мъдрец, драматург, комедиант, танцьор, кукловод, режисьор на паметните филми " Къртицата ", " Свещената планина " и " Света кръв ", създател на пантомими и на комикси, създател на " паническия спектакъл " Ала на първо място харизматичен маг, основател на психомагията и психогенеалогията, един от най-енигматичните визионери на нашето време. " Танцът на действителността " е неговата коронна сюрреалистична творба, вдъхнала живот на едноименния филм, който " Гардиън " дефинира като " спиращ дъха театър ", съпоставим с творчеството на Фелини и Кустурица.
превод Десислава Антова
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Алехандро Ходоровски – " Танцът на действителността "
Безкрайният сън
На 17 години, без да си давам сметка, ме споходи първият ми съзнателен сън. Тъй като не бях квалифициран за такова значимо събитие, изпитах бездънен боязън и взех решение, че пострадвам от особеност... В първата част на съня се намирах в кино, в което прожектираха анимационен филм. Пейзаж с огромни скали, последователно размекващи се, с цел да се трансфорат в тъмни струйки, които започнаха да преливат от екрана в залата. Тогава се видях седнал в центъра на просторното помещение като единствен фен.
Разбрах по неоспорим метод, че сънувам, т.е. разсъниха се в самия сън. Знанието, че всичко, дето зървам, е нереално, че личната ми плът там не съществува, че тази лава от разтопени скали, която гълтам креслата ред след ред, е чиста заблуда, ме потисна. Опасността, макар че беше сън, ме плашеше. Поисках да избягам, само че помислих: " Ако прекрача оттатък тази врата, ще вляза в различен свят и в никакъв случай повече няма да мога да се върна в моя, може би ще умра ". Тогава усетих, че ме обзема суматоха! Единственият ми късмет за избавление бе да се събудя. Стори ми се невероятно.
Толкова невероятно, колкото би било за теб, читателю, в този миг да вдигнеш взор от книгата и да си кажеш: " Сънувам, би трябвало да се събудя ". Почувствах се в плен на колосален свят, който щеше да се опита да ме задържи. Положих големи старания да изляза от съня, бях като неподвижен, не можех да шавам нито ръцете, нито краката си, лавата се приближаваше към мен. Скоро щеше да ме погребе.
Продължих обезверено да се мъча да се събудя. Издигнах се от дълбините към същинското си тяло, което, сходно на задокеански транспортен съд, дремеше на повърхността. Върнах се назад в обвивката си и се разсъниха окъпан в пот, с разтуптяно сърце. Реших, че този сън, в действителност подарък, беше болест. Оттогава всяка вечер, когато си лягах, се усещах заплашен. Боях се, че онирическият свят ще ме погълне вечно.
Този боязън ме подтикна да чета книги за сънищата, техните механизми, особености, метода да ги тълкуваш. Имаше разнообразни видове сънища – полови, тревожни, приятни, както и лечебни. В древността болните отивали в храма с упованието да сънуват богиня, която да ги излекува. Някои считаха сънищата за оракулски. Фройд ги натоварваше с задачата да демонстрират нашите душевен блокажи, неосъществени стремежи, аморални импулси, систематично придавайки символно значение на този или оня облик.
Според Юнг въпросът бе не да обясняваш онирическите събития, а да продължиш да ги преживяваш посредством разбор в будно положение, с цел да видиш къде ще те отведат, какво обръщение ти предават. Съгласно всички тези тълкувателни способи обаче сънят е нещо, което получаваме за да го осъществяваме в рационалния свят. Това са знаци, а не действителности. Често някой човек ни споделя " Имах един сън ", в никакъв случай " Посетих един сън ". Следващият стадий, намиращ се оттатък рационалната интерпретация, се състои в това да навлезем в съзнателен сън, в който знаем, че сънуваме; познание, предоставящо ни опция да работим освен върху наличието на съня, само че и върху мистериозната си еднаквост.
Когато Андре Брьотон ми предложи да прочета проучването " Съновиденията и методите да ги управляваме " от маркиз Ерве дьо Сен Дьони, издадено през 1867 година, проумях същността на въпроса: всички ние се държим като жертви на сънищата, като пасивни сънуващи, смятайки, че не можем да се намесваме. Често по време на сън имаме чувството, че сънуваме, само че от боязън или неведение незабавно отхвърляме това възприятие и се оставяме да бъдем похитени от сънищния свят. Ерве дьо Сен Дьони изяснява своя способ за тяхното ръководство. Няма някаква доста специфична цел, не претендира да прониква в дълбоките мистерии на човешката природа, просто желае да " прогони неприятните облици и да благоприятства щастливите илюзии ".
След прочитането на това произведение оставих страха настрани и се хвърлих в приключението да укротявам своите кошмари – като първо ходило от завладяването на сънищния свят. Осъзнатият сън не се реализира посредством воля – би трябвало да се втурнем да го осезаем, за което следва да се подготвим, като се въздържаме от алкохол или други стимуланти от рода на чай, кафе или дрога; да хапнем лека вечеря и да не се излагаме на бомбардиране от телевизионни или кинообрази; да сме уверени, че е допустимо по време на сън да осъзнаем, че сънуваме, и да потърсим някакъв детайл, жест, нещо, дето да ни покаже, че не се намираме в света, който назоваваме действителен.
В началото, когато не различавах добре двата свята, при въпроса " Буден ли съм, или сънувам? " се подпирах с две ръце във въздуха, като че ли на невидима маса, след което се оттласквах. Ако тръгнех да се издигам, значи сънувах. Завъртах се във въздуха и се пробвах, до момента в който успеех не да видя по какъв начин хвърча, а да усещам по какъв начин хвърча. После започвах да работя върху съня си. Не желая да кажа, че това е единственият способ: всеки съзнателен сънуващ би трябвало да открие своя.
Мисля, че при необятното количество неврони, формиращи мозъка ни, знаем всичко, само че без да го осъзнаваме. Имаме потребност някой да ни го разкрие. Сещам се за приказката за дребното лъвче, което, откакто изгубило своите родители, било приютено от овца, която го отгледала измежду стадото. Пораснало добродушно, плашливо и общувало с тихичко мяукане. Веднъж остарял лъв уловил една от овцете и се заел да я раздира, до момента в който в същото време държал в плен боязливия млад лъв, затискайки го с лапа.
– Спри да трепериш, приятелче, и отхапи с мен една юнашка хапка.
При визията за сурово месо лъвчето повърнало, само че въпреки всичко се почувствало обзето от чудноват блян. Не можело да спре да трепери, но не било от боязън. Непозната сила разтърсвала тялото му. Звярът го завел до един спокоен поток.
– Погледни отражението си и ми кажи: овца ли виждаш? – То поклатило глава. – Какво тогава?
– Виждам лъв.
– Ти СИ лъв!
Младият лъв за първи път в живота си надал пронизителен плач и се хвърлил да гълтам останките от тревопасното.
Преди да разберем, че бихме могли да сънуваме осъзнато, сходна активност не стои пред нас на дневен ред. Когато опцията ни се разкрие, започваме, в началото постепенно, а след това все по-настоятелно да мислим за нея денем и да се приготвяме за нощта. Сънуващият има памет, спомня си какво е възнамерявал в будно положение и е доста евентуално да го реализира. И лека-полека, с неизчерпаемо самообладание, в продължение на години, да превземе онирическия свят. Не използвам " завладявам " в смисъл на продобиване на борба или територия. За мен завладяването е да изживяваш в цялата му цялост света на сънищата, който е безконечен.
В този развой изникват компликации, както и клопки, и човек може да попадне в тях и да остане там с години, без да означи прогрес. Те съставляват интервали на суша, в които несъзнаваното отхвърля да ни даде сънищната осъзнатост. Сънуваме безкрай нощем, само че се будим, без да помним нищо. Търпение. Вяра. Изведнъж, като разцъфващ цвят, още веднъж се усещаме осъзнати и обитаващи различен свят. Тези сънища ни учат и демонстрират до какво равнище на схващане сме достигнали, подаряват ни насладата от живота.
Първо трябваше да преодолея кошмарите. Сънищата ми гъмжаха от закани, сенки, смъртоносни преследвания, отвратителни действия и феномени, двусмислени полови връзки, които хем ме възбуждаха, хем ми насаждаха възприятие за виновност. Там аз бях по-нисш персонаж спрямо равнището на съзнанието ми в действителния свят, кадърен да правя злодейства, дето в будно положение в никакъв случай не бих си разрешил. Повтарях си доста пъти, като самобитна мантра: " Аз съм този, който сънува, подобен, какъвто се познавам безсънен, а не извратено и ранимо дете.
Сънищата се случват в мен, те са част от мен. Всичко, което излезе нескрито, съм самият аз. Тези чудовища са неизяснени страни от мен. Те не са ми врагове. Несъзнаваното е мой съдружник. Трябва да се изправя пред ужасните облици и да ги видоизменявам ". Често имах един и същи призрачен сън: намирах се в пустиня и на хоризонта изскачаше – като голям застрашителен облак – някакво създание на душeвността ми, решено да ме унищожи. Будех се с писъци, окъпан в пот. Внезапно се уморих от това неприлично бягство и избрах да се жертвам.
В апогея на съня, в положение на съзнателен смут, си споделих: " Стига толкоз, ще престана да желая да се събудя! Убий ме, гадино! ". Творението се приближи застрашително. Аз стоях спокоен, имобилен. Тогава голямата опасност се изпари. Събудих се за няколко секунди и след това още веднъж добродушно заспах. Разбрах, че самият аз питая страховете си. Осъзнах, че това, което ни плаши, губи цялата си мощ, щом спрем да му противодействаме.
И стартира дълъг интервал, в който постоянно когато сънувах, вместо да избягам, се изправях пред враговете си и ги питах какво желаят да ми кажат. Малко по малко облиците се трансформираха пред мен и взеха да ми се явяват като подарък – от време на време бе пръстен, различен път златна топка или ключове. Успях да се уверя, че както всеки дявол е паднал ангел, по този начин и всеки ангел е въздигнал се дявол.
Всичко, което би трябвало да знаете за:Четиво (773)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ