Откъс от "Щрихи от един живот в трудно време" на Анастасия Мозер
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Щрихи от един живот в мъчно време " с създател Анастасия Мозер, възложен от издателство " Сиела "
Анастасия Мозер показва своя спомен " Щрихи от един живот в мъчно време ".
Анастасия Мозер проговаря за някои от най-травматичните и към момента будещи разногласия събития, свидетелстващи за три стадия от българската история.
" Анастасия Мозер. Щрихи от един живот в мъчно време " – искрено удостоверение за три стадия от българската история – излиза до броени дни по книжарниците.
Някои от най-травматичните и към момента будещи разногласия събития, определили пътя на България от царство, през национална република към народна власт, излизат нескрито в първото персонално удостоверение на създателя и водач на " Български земеделски народен съюз – Народен съюз " и партията " Обединени земеделци " Анастасия Мозер.
Пред своя съидейник и другар Драголюб Гаджев Анастасия Мозер споделя за сложното си детство в Царска България, за гоненията, на които е бил подложен татко ѝ доктор Г. М. Димитров, за неговата опозиция против Тристранния пакт и против комунизма. За клопките на Студената война, за ориста на българските емигранти, за новата вяра и за разочарованията на Прехода – " Щрихи от един живот в мъчно време " е взор към историята на актуалното българско общество от човек, прекарал целия си живот в окото на политическия ураган.
Като щерка на видния български политик Г. М. Димитров, водач на Български земеделски народен съюз – " Пладне ", още от ранно детство Анастасия Мозер има опцията да следи основни процеси в политическия живот на българското общество.
Достъпът до исторически документи, до елита на българската политика, както и скъпите диалози с политици от обкръжението на татко ѝ трансформират нейния роман в невиждан исторически документ. Години по-късно, когато се завръща от живот в чужбина, Анастасия Мозер сама се впуска в политиката, като продължава завета на татко си с новото преобразяване на Български земеделски народен съюз и става депутат в продължение на четири години.
Разказ за една изключителна орис в изпълнена с премеждия ера, извор за историята на модерна България, удостоверение за генерации напред – " Щрихи от един живот в мъчно време " гледа към едно по-добро бъдеще с непоклатима религия в силата на българския дух, в свободата и човечността.
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Из " Анастасия Мозер: Щрихи от един живот в мъчно време "
Безспорно в най-новата ни история на така наречен преход към народна власт и определяне на пазарна стопанска система обединението Обединени демократични сили, която бе ръководеща политическа мощ за интервала 1997 – 2001 година посредством своя цялостен държавен мандат заема своята водеща роля.
Цялата ѝ реформаторска активност, като стартираме от първите два закона за валутния ръб и Закона за банките, с които спряхме инфлацията, основана от предходното държавно управление на Жан Виденов и неговия стопански гуру Румен Гечев, и последвалите промени в обществената, икономическата, културната и така нататък действия е необятно известна. Но бих желала да споделя някои обстоятелства по отношение на построяването на тази коалиция.
През 1993 година политическите партии от демократичния набор бяха към този момент загърбили най значимото – разговора! Като водач на обединявания към този момент Български земеделски народен съюз предложих като една от основните политически задания да възстановим общуването и диалозите сред политическите водачи и да потърсим опция за предварителни парламентарни избори. Това бе времето на най-активното плячкосване на България в така наречен безвремие на държавното управление на проф. Любен Беров.
Ние по това време не бяхме показана в Народното събрание партия заради стратегически неточности за изборите през октомври 1991 година, осъществени от управленията на Български земеделски народен съюз " Никола Петков " (искам да подчертая, че основният секретар Милан Дренчев и още неколцина млади земеделци би трябвало да изключим от тази вина) и на Български земеделски народен съюз – Единен, отпред с основния секретар Ценко Барев, който дружно с половината от управлението постановяваше позицията " Никога с тях, те ще ви обхванат и ще ви изплюят... ". Такова бе и държанието му до началото на обединителния конгрес на Български земеделски народен съюз през ноември 1992 година
Политическото управление на Български земеделски народен съюз " Никола Петков ", поддържа единомислещо концепцията за възобновяване на разговора сред партиите, основали Съюз на демократичните сили. За да покажем нашето наличие в страната, ние организирахме няколко всеобщи митинга и шествия с мотото " Да върнем земята на притежателите им ". В тях взеха присъединяване по наша покана съвсем всички известни политици от демократичната общественост. По улиците на столицата от Централна гара до площад " Ал. Невски " софиянци горещо ни приветстваха и подкрепяха. Затова предприехме и редица срещи, с цел да аргументираме желанието за единение сред партиите.
" Заповядайте на територията на Народното събрание " – съобщи Ал. Йорданов, тогава ръководител на Народно събрание. " Подкрепям с две ръце начинанието. "
" Трудно, доста мъчно ще стане тази работа " – сподели Стефан Савов, ръководител на Демократическата партия. " Недоверието сред нас е голямо. Но давайте напред, като сте тръгнали. "
" Добре, госпожо Мозер, какъв брой му е да падне едно държавно управление – бе безапелационен Ахмед Доган, – да създадем нови избори, само че пари от кое място? Ще ни трябват милиони левове, а никой от нас няма пари. Това е най-важното. Търсете пари, останалото е елементарно. "
" Да, правилно е, че не оценихме вярно това велико средство на демокрацията – разговора – показа Филип Димитров, – в този момент сякаш сме много закъснели. Но постоянно има вяра, дано вървим напред! "
Положително се изрекоха и други извънпарламентарни партии, въодушевени бяха всички, само че самодейностите за създаване на обща политика и дейности бяха прекомерно скромни.
Създаденият от държавното управление на Беров стопански и финансов безпорядък осигуряваше най-хубави условия за плячкосване на държавните активи. Политиката на политическата мафия " да застанем на входа и на изхода " триумфираше. Явно се обрисуваха и построиха олигархичните структури, които гласно и мълчешком си разпределяха другите стопански браншове в страната. Същите планове имаха от икономическото (или по-скоро олигархичното) обединяване " Възраждане " от новоизлюпените богаташи.
Нямаше политическа мощ, която да се опълчи на пладнешкото плячкосване. В тази конюнктура Българска социалистическа партия взе самодейността за предварителни избори през 1994 година и държавното управление на проф. Беров падна. Опитът да се прави нов кабинет докара до още ругатни и обвинявания сред другите лобита в обединението на " огромните очаквания " и до още по-голямо разединение в Съюз на демократичните сили.
Недоверието, подхранвано от свои и непознати, сервира трагични резултати. Тогава по самодейността на Стефан Савов трябваше да реагираме на този разпад и по тази причина създадохме обединението " Народен съюз " – Български земеделски народен съюз, Демократическа партия с мотото " Разумният избор ", само че времето до изборите на 18.12.1994 година бе прекомерно късо, с цел да се разпространява измежду хората.
Българска социалистическа партия завоюва изрично изборите и получи 125 места в Народното събрание. Съюз на демократичните сили – 69, " Народен съюз " – Български земеделски народен съюз, Директива за птиците – 18 депутати, и Движение за права и свободи – 15. Анализи на това изборно провали са правени доста и по тази причина желая да опиша за няколко други неща от този интервал.
Най-важното политическо обръщение на Българска социалистическа партия бе " Да спрем разрухата ", то и до през днешния ден битува в главите на техните водачи. Но по какъв начин разбираха Жан Виденов и неговите душеприказчици тезите на това обръщение, по какъв начин тяхната основна пропагандистка Клара М. размахваше алената карта на България, че са спечелили, по какъв начин техният стопански пълководец Румен Гечев, който се бе пласирал преди този момент и " мина " на образование в известния Университет по стопанска система в Чикаго, и още една група " реформатори " сполучливо съумяха да обезвреждат политически и даже физически Андрей Луканов и неговите " тествани остарели пушки " и до какви заключения стигнаха ще се постарая да споделя най-важните от тях.
За нас център на внимание бе процесът с възобновяване на собствеността на земята. Ще припомня на читателите случая с депутата от Българска социалистическа партия Златимир Орсов в качеството му на ръководител на Комисията по земеделие в Народно събрание, който стана нарицателен с неговите кооперации, наречени " Орсовки ". По-важна бе защитната теза, че земята би трябвало да се възвръща в идеални граници. Какво означаваше това – разновидност на казуса, като се основава нов артикул, в който земеделските парцели остават в нови текезесета.
Това бе освен връщане обратно във времето, само че и ново силово налагане на същия остарял метод на една голяма неправда по отношение на притежателите. Българска социалистическа партия желаеха идеалните граници на парцелите, т.е. всеки да има в съсобственост идеални елементи в един огромен имот и когато пожелае да се разпорежда с парцела си, да е подвластен от държанието на останалите съсобственици.
Хората желаеха действителни граници, желаеха да знаят съседите си от изток, запад, север и юг. Това бе решено едвам при ръководството на ОДС с новите проекти за земеразделяне.
По-съществената страна от политиката на държавното управление на Жан Виденов бе наложеният мандат за провеждането на обществено насочена икономическа политика с равномерен преход!
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1172)
Анастасия Мозер показва своя спомен " Щрихи от един живот в мъчно време ".
Анастасия Мозер проговаря за някои от най-травматичните и към момента будещи разногласия събития, свидетелстващи за три стадия от българската история.
" Анастасия Мозер. Щрихи от един живот в мъчно време " – искрено удостоверение за три стадия от българската история – излиза до броени дни по книжарниците.
Някои от най-травматичните и към момента будещи разногласия събития, определили пътя на България от царство, през национална република към народна власт, излизат нескрито в първото персонално удостоверение на създателя и водач на " Български земеделски народен съюз – Народен съюз " и партията " Обединени земеделци " Анастасия Мозер.
Пред своя съидейник и другар Драголюб Гаджев Анастасия Мозер споделя за сложното си детство в Царска България, за гоненията, на които е бил подложен татко ѝ доктор Г. М. Димитров, за неговата опозиция против Тристранния пакт и против комунизма. За клопките на Студената война, за ориста на българските емигранти, за новата вяра и за разочарованията на Прехода – " Щрихи от един живот в мъчно време " е взор към историята на актуалното българско общество от човек, прекарал целия си живот в окото на политическия ураган.
Като щерка на видния български политик Г. М. Димитров, водач на Български земеделски народен съюз – " Пладне ", още от ранно детство Анастасия Мозер има опцията да следи основни процеси в политическия живот на българското общество.
Достъпът до исторически документи, до елита на българската политика, както и скъпите диалози с политици от обкръжението на татко ѝ трансформират нейния роман в невиждан исторически документ. Години по-късно, когато се завръща от живот в чужбина, Анастасия Мозер сама се впуска в политиката, като продължава завета на татко си с новото преобразяване на Български земеделски народен съюз и става депутат в продължение на четири години.
Разказ за една изключителна орис в изпълнена с премеждия ера, извор за историята на модерна България, удостоверение за генерации напред – " Щрихи от един живот в мъчно време " гледа към едно по-добро бъдеще с непоклатима религия в силата на българския дух, в свободата и човечността.
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Из " Анастасия Мозер: Щрихи от един живот в мъчно време "
Безспорно в най-новата ни история на така наречен преход към народна власт и определяне на пазарна стопанска система обединението Обединени демократични сили, която бе ръководеща политическа мощ за интервала 1997 – 2001 година посредством своя цялостен държавен мандат заема своята водеща роля.
Цялата ѝ реформаторска активност, като стартираме от първите два закона за валутния ръб и Закона за банките, с които спряхме инфлацията, основана от предходното държавно управление на Жан Виденов и неговия стопански гуру Румен Гечев, и последвалите промени в обществената, икономическата, културната и така нататък действия е необятно известна. Но бих желала да споделя някои обстоятелства по отношение на построяването на тази коалиция.
През 1993 година политическите партии от демократичния набор бяха към този момент загърбили най значимото – разговора! Като водач на обединявания към този момент Български земеделски народен съюз предложих като една от основните политически задания да възстановим общуването и диалозите сред политическите водачи и да потърсим опция за предварителни парламентарни избори. Това бе времето на най-активното плячкосване на България в така наречен безвремие на държавното управление на проф. Любен Беров.
Ние по това време не бяхме показана в Народното събрание партия заради стратегически неточности за изборите през октомври 1991 година, осъществени от управленията на Български земеделски народен съюз " Никола Петков " (искам да подчертая, че основният секретар Милан Дренчев и още неколцина млади земеделци би трябвало да изключим от тази вина) и на Български земеделски народен съюз – Единен, отпред с основния секретар Ценко Барев, който дружно с половината от управлението постановяваше позицията " Никога с тях, те ще ви обхванат и ще ви изплюят... ". Такова бе и държанието му до началото на обединителния конгрес на Български земеделски народен съюз през ноември 1992 година
Политическото управление на Български земеделски народен съюз " Никола Петков ", поддържа единомислещо концепцията за възобновяване на разговора сред партиите, основали Съюз на демократичните сили. За да покажем нашето наличие в страната, ние организирахме няколко всеобщи митинга и шествия с мотото " Да върнем земята на притежателите им ". В тях взеха присъединяване по наша покана съвсем всички известни политици от демократичната общественост. По улиците на столицата от Централна гара до площад " Ал. Невски " софиянци горещо ни приветстваха и подкрепяха. Затова предприехме и редица срещи, с цел да аргументираме желанието за единение сред партиите.
" Заповядайте на територията на Народното събрание " – съобщи Ал. Йорданов, тогава ръководител на Народно събрание. " Подкрепям с две ръце начинанието. "
" Трудно, доста мъчно ще стане тази работа " – сподели Стефан Савов, ръководител на Демократическата партия. " Недоверието сред нас е голямо. Но давайте напред, като сте тръгнали. "
" Добре, госпожо Мозер, какъв брой му е да падне едно държавно управление – бе безапелационен Ахмед Доган, – да създадем нови избори, само че пари от кое място? Ще ни трябват милиони левове, а никой от нас няма пари. Това е най-важното. Търсете пари, останалото е елементарно. "
" Да, правилно е, че не оценихме вярно това велико средство на демокрацията – разговора – показа Филип Димитров, – в този момент сякаш сме много закъснели. Но постоянно има вяра, дано вървим напред! "
Положително се изрекоха и други извънпарламентарни партии, въодушевени бяха всички, само че самодейностите за създаване на обща политика и дейности бяха прекомерно скромни.
Създаденият от държавното управление на Беров стопански и финансов безпорядък осигуряваше най-хубави условия за плячкосване на държавните активи. Политиката на политическата мафия " да застанем на входа и на изхода " триумфираше. Явно се обрисуваха и построиха олигархичните структури, които гласно и мълчешком си разпределяха другите стопански браншове в страната. Същите планове имаха от икономическото (или по-скоро олигархичното) обединяване " Възраждане " от новоизлюпените богаташи.
Нямаше политическа мощ, която да се опълчи на пладнешкото плячкосване. В тази конюнктура Българска социалистическа партия взе самодейността за предварителни избори през 1994 година и държавното управление на проф. Беров падна. Опитът да се прави нов кабинет докара до още ругатни и обвинявания сред другите лобита в обединението на " огромните очаквания " и до още по-голямо разединение в Съюз на демократичните сили.
Недоверието, подхранвано от свои и непознати, сервира трагични резултати. Тогава по самодейността на Стефан Савов трябваше да реагираме на този разпад и по тази причина създадохме обединението " Народен съюз " – Български земеделски народен съюз, Демократическа партия с мотото " Разумният избор ", само че времето до изборите на 18.12.1994 година бе прекомерно късо, с цел да се разпространява измежду хората.
Българска социалистическа партия завоюва изрично изборите и получи 125 места в Народното събрание. Съюз на демократичните сили – 69, " Народен съюз " – Български земеделски народен съюз, Директива за птиците – 18 депутати, и Движение за права и свободи – 15. Анализи на това изборно провали са правени доста и по тази причина желая да опиша за няколко други неща от този интервал.
Най-важното политическо обръщение на Българска социалистическа партия бе " Да спрем разрухата ", то и до през днешния ден битува в главите на техните водачи. Но по какъв начин разбираха Жан Виденов и неговите душеприказчици тезите на това обръщение, по какъв начин тяхната основна пропагандистка Клара М. размахваше алената карта на България, че са спечелили, по какъв начин техният стопански пълководец Румен Гечев, който се бе пласирал преди този момент и " мина " на образование в известния Университет по стопанска система в Чикаго, и още една група " реформатори " сполучливо съумяха да обезвреждат политически и даже физически Андрей Луканов и неговите " тествани остарели пушки " и до какви заключения стигнаха ще се постарая да споделя най-важните от тях.
За нас център на внимание бе процесът с възобновяване на собствеността на земята. Ще припомня на читателите случая с депутата от Българска социалистическа партия Златимир Орсов в качеството му на ръководител на Комисията по земеделие в Народно събрание, който стана нарицателен с неговите кооперации, наречени " Орсовки ". По-важна бе защитната теза, че земята би трябвало да се възвръща в идеални граници. Какво означаваше това – разновидност на казуса, като се основава нов артикул, в който земеделските парцели остават в нови текезесета.
Това бе освен връщане обратно във времето, само че и ново силово налагане на същия остарял метод на една голяма неправда по отношение на притежателите. Българска социалистическа партия желаеха идеалните граници на парцелите, т.е. всеки да има в съсобственост идеални елементи в един огромен имот и когато пожелае да се разпорежда с парцела си, да е подвластен от държанието на останалите съсобственици.
Хората желаеха действителни граници, желаеха да знаят съседите си от изток, запад, север и юг. Това бе решено едвам при ръководството на ОДС с новите проекти за земеразделяне.
По-съществената страна от политиката на държавното управление на Жан Виденов бе наложеният мандат за провеждането на обществено насочена икономическа политика с равномерен преход!
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1172)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ