В рубриката Четиво Дневник публикува откъс от Най-доброто от Джийвс

В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Най-доброто от Джийвс и Устър " с създател П.Г. Удхаус, възложен от Издателство " Сиела "

П.Г.Удхаус се завръща с " Най-доброто от Джийвс и Устър "

Омнибусът съдържа три от най-забавните романи, отдадени на обичаните герои от света на Бърти Устър!

Tри от най-смешните романи на П.Г. Удхаус за Джийвс и Устър, пура, чаша портвайн и сте подготвени за ранна отмора. В света на Удхаус е постоянно лято по този начин или другояче.

На български език за пръв път се появява омбинус с обичани произведения на един от най-обичаните английски писатели. Луксозното издание с твърди корици " Най-доброто от Джийвс и Устър " съдържа романите " Радост в утринта ", " Пълен напред, Джийвс " и " Законът на Устър " и ще напомни на читателите, че " всичко занимателно в живота е аморално, незаконно или те прави пълен ".

Джийвс може и не всеки път да е на едно мнение с Бърти за шарените чорапи, белите сака, вратовръзките и други въпроси на шиваческото изкуство, само че постоянно може да му се разчита да изгребе младия си стопанин от кашата – даже в случай че по тактически аргументи го е забъркал в нея преди всичко. А бедите се настъпват по петите!

Светът несъмнено е полудял, тъй като сърца са разлъчени, френски готвачи се усещат афектирани, а чичо Том отхвърля да развърже връзките на кесията си за следващия брой от списанието на вуйна Далия. Само добре смазаният и захранен с риба мозък на Джийвс може да оправи обстановката!

Незабравимите истории на П.Г. Удхаус ще ви разплачат от смях, ще ви припомнят, че животът е една славна смешка. И е добре да имате един Джийвс и един Устър край себе си, с цел да ѝ се надсмеете.

Не можеш да подложиш на разбор такова слънчево съвършенство – можеш единствено да се грееш в топлината и великолепието му. Досущ като Джийвс, Удхаус е единствен на света и всевъзможни разсъждения по въпроса са безсмислени.
Стивън Фрай

Първото нещо, което би трябвало да знаете – евентуално и последното – е, че П. Г. Удхаус към момента е най-смешният създател, който в миналото е нахвърлял думи върху бял лист. Факт номер две: с историите си за Джийвс Удхаус основава най-хубавото от най-хубавото. Светът на Джийвс е цялостен и идеален, структуриран, наслоен, спретнат, комплициран и приключен до последната точка, тъкмо колкото " Крал Лир ", единствено дето е доста по-забавен.
Хю Лори

Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук

Откъс от " Най-доброто от Джийвс и Устър " на П.Г. Удхаус

- Здрасти, Гъси — поздравих аз.
Макар че с нищо не се издадох, бях доста заинтригуван. Но въпреки това, гледката пред мен би озадачила всекиго. Защото този Финк-Нотъл — подобен, какъвто си го спомнях — беше от тези свенливи, затворени смотаняци, които се раздрусват като трепетлики, в случай че ги поканят на най-обикновено следобедно посетители в дома на енорийския духовник. И все пак, ето го — в случай че човек можеше да повярва на сетивата си — подготвен да вземе присъединяване в бал с маски — форма на забавление, която има мрачната популярност да бъде тежко и комплицирано тестване даже за най-коравите.

И забележете — щеше да се яви на маскен бал не като всеки вежлив англичанин в костюм на Пиеро, а като Мефистофел, което включва, както надали е нужно да разяснявам, освен яркочервено компактно прилепващо по тялото трико, само че и много неестетична на тип изкуствена брада. Признайте, че недоумението ми бе изцяло целесъобразно. Човек обаче не би трябвало да издава възприятията си и аз не демонстрирах никакво вулгарно удивление, а, както към този момент споделих, го поздравих доброволно и с общително равнодушие.

Той се озъби през мъхестата флора — много гузно, коства ми се.
- О, здрасти, Бърти.
- Отдавна не съм те виждал. Ще пийнеш ли глътка?
- Не, благодаря. Трябва да потеглям след минутка. Просто се отбих да запитвам Джийвс по какъв начин му се виждам. Как наподобявам, Бърти?

Отговорът на този въпрос, несъмнено, беше " непоносимо ". Но ние Устърови сме хора тактични и имаме мощно развито възприятие за дълга на един хазаин. Никога не споделяме на остарели другари под покрива си, че типът им предизвиква страдалчество на сетивата. Отклоних въпроса.
- Чувам, че си в Лондон — подметнах повърхностно.
- О, да.
- Май от години не си идвал.
- О, да.
- А в този момент си тръгнал да се забавляваш.

Той трепна. Чак в този момент забелязах, че типът му е като на подгонен заек.
- Да се развличам?
- Не отиваш ли с такава цел на тази забава?
- Е, нека мине добре — сподели той глухо. — И въобще май би трябвало да потеглям. Тая работа почва към единайсет. Казах на таксито да ме чака Джийвс, би ли погледнал дали е извън.
- Да, сър.

След като вратата се затвори след Джийвс, настъпи неловка пауза. Някаква обтегнатост. Налях си чаша, а в същото време Гъси, който ýмре да се самоизмъчва, се съзерцаваше в огледалото. Накрая взех решение, че ще е най-добре да го известя, че съм в течение на делата му. Току-виж му олекнало, в случай че се довери на съчувстваща душа с богат житейски опит. Забелязал съм, че хората, мръднали от обич, се нуждаят най-много от съчувствен слушател.
- Е, Гъси, прокаженико — рекох аз, — слушам за теб всякакви работи.
- А?
- Джийвс ми описа всичко.

Той не остана очарован. Човек не може да е сигурен естествено, когато събеседникът му се е окопал зад Мефистофелска брада, само че май се поизчерви.
- Защо му би трябвало на Джийвс да върви и да дрънка из целия град? Работата сякаш беше поверителна.
Не можех да позволи подобен звук.

- Да споделиш с младия си стопанин настоящи злословия не може да се опише като дрънчене из целия град — укорих го аз. — Тъй или другояче, аз знам всичко. — И в желанието си да го поободря и насърча, премълчах персоналното си мнение, че въпросното момиче е лигава злина, и прибавих: — Бих желал да стартира с това, че Мадлин Басет е очарователно творение. Тъкмо за теб.
- Че ти познаваш ли я?
- Разбира се. Но не възприемам по какъв начин вие двамата въобще сте се засекли. Къде се запознахте?
- Тя беше на посетители у едни мои съседи в Линкълншир по-миналата седмица.
- Въпреки това. Не знаех, че вървиш на посетители у съседи.

- Не вървя. Срещнах я, до момента в който разхождаше кучето си. Беше му влезнал бодил в лапата и тя се опитваше да го извади, а то ѝ се озъби. Аз естествено се притекох на помощ.
- И извади тръна?
- Да.
- И се влюби от пръв взор?
- Да.
- Но, демон да го вземе, при такова отлично начало, за какво неотложно не се изясни?
- Не ми стискаше.
- Какво се случи?
- Поговорихме си.
- За какво?
- Ами за птички.
- Птички? Какви птички?
- Каквито се навъртаха в близост. И за гледката и други такива неща. Тя сподели, че ще върви в Лондон, и ме предложения да ѝ се обадя, в случай че и аз отида.
- И по-късно даже не ѝ стисна многозначително ръката?
- Разбира се, че не.

Е, освен това състояние нямаше какво повече да си кажем. Ако човек не може да работи даже когато му поднесат всичко на тепсия, казусът е обезсърчителен. Въпреки това аз си повторих мислено, че ние с този вързаняк сме седели на един чин.
- Добре де — рекох, — ще забележим какво може да се направи. Нищо чудно хоризонтът да се проясни. Във всеки случай несъмнено ще ти е прелестно да научиш, че аз заставам зад теб в това начинание. Бърти Устър играе в твоя тим, Гъси.
- Благодаря ти, Бърти. А също и Джийвс, несъмнено, което е същински значимо в тази ситуация.

Няма да скрия, че трепнах и се навъсих. Едва ли е желал да ме наскърби, само че нетактичните му думи ми подействаха като коприва върху оголени нерви. Не са малко тези, които не пропущат да ме ужилен, като ми дадат да схвана, че съгласно тях Бъртрам Устър е последна грижа и единственият мозък в къщата е на Джийвс.

Това ми върви по нервите.

Тази вечер ми се разноски по нервите повече от различен път, тъй като така и така към този момент ми беше писнало от Джийвс. Заради бялото сако. Вярно, че го принудих да отстъпи, като го съкруших със спокойната си вътрешна мощ, само че към момента бях смутен, задето въобще го направи на въпрос.
- И какви дейности е подхванал? — попитах хладно.
- Доста мисли по въпроса.
- Мисли значи?
- Именно по негов съвет ходя на тези танци.
- Защо?
- Мадлин ще бъде там. Всъщност тя ми изпрати поканата. И Джийвс реши
- А за какво не като Пиеро? — зачекнах въпроса, който през цялото време ми беше на езика. — Защо това отклоняване от славната изпитана традиция?

- Той категорично настоя да отида като Мефистофел.
Аз подскочих.
- А, това ли било? Значи той категорично предложи този съответен костюм?
- Да.
- Ха!
- Ъ?
- Нищо. Казах единствено " Ха! "

И ще ви кажа за какво. Значи от една страна, Джийвс гърми и трещи във връзка едно извънредно семпло бяло сако — дреха, която е освен изискан, както споделят французите, ами даже е прекомерно консервативна, до момента в който в това време, без даже да си поеме мирис, подкокоросва Гъси Финк-Нотъл да обезобразява лондонския пейзаж с алено, компактно прилепнало трико.

- Какви са му възраженията против Пиеро?
- Не мисля, че се опълчва на Пиеротата като такива. Но за моя случай реши, че Пиеро няма да свърши работа.
- Не възприемам логиката.
- Според него костюмът на Пиеро, въпреки и галещ окото, не има властния престиж на Мефистофел.
- Все още не разбирам.
- Ами сподели, че било на въпрос на логика на психиката.

Беше време, когато сходна забележка можеше да ме стъписа. Но дългото общуване с Джийвс доста бе обогатило речника ми. Той постоянно си е падал по логиката на психиката на индивида и в този момент към този момент мога да последвам мисълта му неразделно, в случай че измъкне някой термин от торбата със запасите.
- О, логика на психиката, значи?

- Да, Джийвс има вяра в моралното влияние на облеклото. Според него един дръзновен костюм като този може да ми вдъхне храброст. Каза, че Пиратски предводител би приключил същата работа. Всъщност първото му предложение беше Пиратски предводител, само че аз възразих поради ботушите.

Разбрах го добре. В живота има задоволително горест и без Гъси Финк-Нотъл да се разхожда по света с моряшки ботуши.
- И вдъхна ли ти храброст?

- Ако би трябвало, Бърти, приятелю, да бъда пределно прям не.
Разтърси ме вълна на състрадание. В края на краищата, въпреки че през последните години връзката ни бе позакърняла, ние с този човек едно време се замеряхме с мастилени топчета.
- Гъси — споделих аз, — вслушай се в съвета на един остарял другар и не припарвай и на миля до този бал.
- Но това е последният ми късмет да я видя. Утре тя отпътува при някакви хора в провинцията. Освен това човек в никакъв случай не знае.

- Какво не знае?
- Дали от тази концепция на Джийвс няма да изскочи заек. Вярно че в този момент се усещам като финален простак, само че кой може да каже дали това чувство няма да премине, когато се смеся с маскираната навалица. Имах сходно прекарване като дете, една година по Коледа. Облякоха ме като зайче и срамът ми бе неизразим. Когато обаче на празненството се видях накачулен от дузина деца в костюми, по-отблъскващи даже от моя, аз усетих удивителен прилив на самочувствие, от сърце се включих в забавите и по този начин сладко си хапнах, че след това си изповръщах червата в таксито. Та мисълта ми е следната: човек не знае, до момента в който преценя невъзмутимо в профил.

Претеглих думите му. Илюзорен оптимизъм, несъмнено.
- Не може да се отхвърли също така, че в основата си логиката на Джийвс е непоклатима — продължи клетникът. — Бойкият Мефистофелски костюм може ненадейно да ме преобрази. Цветовете играят огромна роля. Виж тритоните. През любовния интервал мъжкият придобива превъзходна ярка багра. Тя доста му оказва помощ.
- Но ти не си тритон.
- Де да бях. Знаеш ли, Бърти, по какъв начин мъжкият тритон прави предлагането си? Просто застава пред женската, вибрира с опашка и извива тялото си в дъга. Че аз това го мога със завързани очи. Не, в случай че бях тритон, въобще нямаше да се окайвам.

- Но в случай че беше тритон, Мадлин Басет нямаше да те огледа. Или най-малко с очите на любовта.
- Щеше, в случай че беше женски тритон.
- Но тя не е.
- Ами в случай че беше?
- Ако беше, ти нямаше да си влюбен в нея.
- Щях, в случай че бях мъжки тритон.

Едно леко туптене в слепоочията ми подсказа, че диалогът е достигнал пределната точка на засищане.
- Добре де, няма значение — споделих. — Ако вземем единствено безспорните обстоятелства и изключим разните мислени обстановки с вибриращи опашки, изпъква необоримият аргумент, че ти си приел покана да се явиш на бал с маски. И ти споделям с по-богатия си опит в маскени балове, Гъси, че няма да се забавляваш.
- Аз не съм тръгнал да се развличам.
- На твое място въобще не бих отишъл.
- Не мога да не отида. Казах ти към този момент — на следващия ден тя отпътува за провинцията.

Предадох се.
- Тъй да бъде — споделих. — Постъпи както си решил Да, Джийвс?
- Таксито на господин Финк-Нотъл, сър.
- А? Таксито? Таксито ти, Гъси.
- О, таксито? Да, добре. Разбира се, да, тъкмо по този начин Благодаря ти, Джийвс Е, хайде, сбогом, Бърти.

И като ми се усмихна неенергично като римски гладиатор на императора преди да излезе на арената, Гъси запреплита крайници на открито. А аз се обърнах към Джийвс. Сега бе моментът да го слага на мястото му и аз по никой метод нямаше да го изпусна. Само дето не знаех по какъв начин да стартира. Макар да бях твърдо решен да му натрия носа, въпреки всичко не желаех да съм прекалено нечовечен. Дори когато демонстрираме желязната си ръка, ние, Устърови, държим тонът да остане отзивчив.

След къс размисъл обаче си рекох, че усукването не води до нищо.
- Джийвс, мога ли да приказвам искрено? — попитах аз.
- Разбира се, сър.
- Но ще кажа нещо, което може да те засегне.
- Изключено, сър.
- Добре тогава. Говорих с господин Финк-Нотъл и той ми описа за този твой мефистофелевски проект.
- Да, сър?
- Нека сме наясно. Ако вярно разбирам логиката ти, ти смяташ, че подстрекаван от своята усуканост в компактно прилепнало пурпурно трико, господин Финк-Нотъл ще завибрира с опашка и ще се задейства с гръм и тропот, щом срещне обекта на своето въжделение.
- Поддържам мнението, сър, че ще загуби доста от естествената си плашливост.
- Не съм склонен с теб, Джийвс.
- Така ли, сър?
- Така. Всъщност, казано ребром, считам, че от всички малоумни хрумвания, които съм чувал, тази е върхът.

Няма да даде резултат. Никаква вяра. Само ще подложиш господин Финк-Нотъл на неизброимите ужаси на един бал с маски за тоз, дето духа. И сходно нещо не се случва за пръв път. Ще бъда изцяло прям, Джийвс: постоянно съм забелязвал у теб една наклонност, една податливост да правиш нещата прекомерно компле по какъв начин му се викаше?
- Не бих могъл да кажа, сър.
- Комплексирани? Не. Комплектувани? Не. На върха на езика ми е. Започва с " компле " и значи префърцунени.
- Комплицирани, сър?
- Точно по този начин. Прекалено объркани, Джийвс. Методите ти не са елементарни, не са ясни. Забулваш казуса във фантасмагории и губиш от взор същината. От какво в действителност се нуждае Гъси? От бащинския съвет на умел и шлифован всемирски лъв и нищо повече. Така че предлагам занапред нататък да оставиш този случай в мои ръце.
- Чудесно, сър.
- Сдаваш случая и се посвещаваш на домашните си отговорности.
- Да, сър.
- В най-скоро време ще измисля нещо напълно семпло и безхитростно. Утре безусловно ще се видя с Гъси.
- Отлично, сър.
- Това е, Джийвс.

Но на другата заран започнаха да идват тези ужасни телеграми и признавам, че двайсет и четири часа въобще не се сетих за горкия човечец, защото трябваше да се боричкам със свои лични проблеми.

Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1101)