Откъс от "Артистът не е самотен остров" на Владимир Гаджев
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Артистът не е уединен остров " с създател Владимир Гаджев, възложен от Издателство " Колибри "
Темата на книгата е Милчо Левиев. Всъщност не е единствено тематика, а лайтмотив. Основен воин. В музиката лайтмотивът е централната концепция, сплотяваща тематично построение. В книгата на Гаджев личността и делото на Милчо Левиев сплотяват цялата многоцветна и богата на информация структура. За структурата на книгата можем да създадем паралел с музикалната структура на " кончерто гроссо " (concerto grosso) – шест елементи, които могат да се четат настрана, само че постоянно в границите на цялото. Различно е излъчването на частите и това е разследване от компресираната информация за политика, музика, публични настройки, " неизбежната " Държавна сигурност и множеството любопитни персони. И тази пъстра и динамична картина се сплотява от лайтмотива – Милчо Левиев.
" Аз мисля, че Милчо Левиев не е задоволително прочут в " общественото пространство ". Вярно, половината от живота му е минал в чужбина, само че все пак деянията му като музикант неведнъж надвишават познанието за него. Сравнително дребен кръг музиканти са имали шанса да бъдат с него в компания, където той незабавно става неофициален водач – с невероятното си възприятие за комизъм, с импровизациите си /примерно да имитира по какъв начин Панчо Владигеров приказва на унгарски/, с бликащата си досетливост.
Тази същата досетливост го откроява още в студентските му години. В книгата ще прочетете и мнението на учен Васил Казанджиев за " Токатината " на Левиев – пиеса, в която ние, студентите по пиано бяхме влюбени. Както и доста отзиви за Милчо, които за първи път се разпространяват на български. Тази извънредно богата на всестранна информация и документи книга ще ви помогне да проумеете по-цялостно картината на близкото ни минало, събирателния облик на времето, прехода към сегашното и ще ви даде ключ за схващане на голям брой музикално-естетически процеси в бъдещето. " - проф. Пламен Джуров
Владимир Гаджев (р. 1944 г.) е музикален критик, публицист и преподавател в Националното музикално учебно заведение " Любомир Пипков ", София. Автор е на книгите " Илюстрована енциклопедия на музикалните принадлежности по света " ( " Conemann " и " Кибеа ", 2000), " A Love Supreme/Веселин Николов и неговите " Бели, зелени и червени " (Изд. ателие " Аб ", 2004), " Now`s the Time/Джазът в България и българите в джаза " ( " Изток-Запад ", 2010), " Когато Западът среща Изтока/От фолк към етноджаз и уърлд мюзик " ( " Изток-Запад ", 2012), " Преследващият звуци " ( " Изток-Запад ", 2012), " Щрихи към портрета на Никола Гюзелев " ( " Стефан Добрев ", 2016). През 2018 година във Англия излезе сборникът " The History of European Jazz/The Music, Musicians and Audience in Context " (Equinox/Europe Jazz Network, 2018), в който разделът за България е написан от Владимир Гаджев.
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Владимир Гаджев, Милчо Левиев - " Артистът не е уединен остров "
СОВАЛКА ПРЕЗ ОКЕАНА И СТАРИЯ КОНТИНЕНТ В НОВИЯ ХХI ВЕК
Feci, quod potui, faciant meliora potentes. (Сторих каквото можах, по-добро по-добрите да сторят.) Думи, с които римските консули предават своите компетенции на приемника си.
В НАВЕЧЕРИЕТО на новото хилядолетие Милчо Левиев от ден на ден стартира да гледа към Европа и даже споделя, че към този момент мисли за дефинитивно определяне в някоя от южните страни на континента. Първоначално загатва Испания, което е прекомерно разумно предвид на огромната испанскоговореща среда в Лос Анджелис. Както и поради богатото фолклорно и класическо музикално завещание на тази страна, в което, сходно на Америка, се преплитат въздействия от разнообразни континенти. Сам по себе си този факт е съществено предизвикателство към неговото креативно любознание.
По-късно се отхвърля от това си желание.
Макар и в седмото десетилетие на своя живот, Милчо Левиев продължава да бъде все по този начин неистово трудолюбив. В Нюрнберг, Германия, не са не запомнили изненадалия ги още през 1968 година българин и го канят за присъединяване в своя " Карнавален концерт ", програмиран от оркестъра на оперния спектакъл в града. На пулта е заместител генералният музикален шеф Фабрицио Вентура, а солист е " наложеният джазов източно-западен скиталец ", както пресата афишира Милчо Левиев. Включени за осъществяване са творби от Джордж Гершуин ( " Рапсодия в синьо " ) и Ленард Бърнстейн (от мюзикъла On the Town, както и от музикалната драма West Side Story). Тези типичен за американското музикално изкуство заглавия са изцяло по усета на българина, който неведнъж е изпълнявал и записвал " Рапсодията " с обширни импровизационни вметки.
Левиев, който гастролира към този момент в Jazz Ost-West, е занаятчия на изненадващи преобразувания и сложни парафрази. " Рапсодията в синьо " съставлява за този експерт на cross over единствено едно скеле за неговия богато шлифован взор върху джазовата история, при който и хуморът му изобилства.
Светът преди малко прекосява границата на милениума, а джазменът към този момент прави още по-гигантски крачки през океана: в Турция, през България, та чак в Бразилия, където свири със Sao Paulo Jazz Sinfonica (2001). Следва посещаване в Москва (2002) и музициране в огромната концертна зала на консерваторията, след което на изкуството на нашия джазмен се любуват и в Санкт Петербург. През 2003 година преходът сред двата континента се обрамчва от концерти в България (все по-чести), Гърция, Русия и солов рецитал в Claremont College, California.
МИЛЧО ВЕЧЕ Е НАПРАВИЛ ново свое изобретение в лицето на живялата в България гръцка певица Вики Алмазиду. В идващото близо десетилетие и половина той провежда огромна част от плановете си у нас и в чужбина – концертни, звукозаписни и лекторски – към нейното присъединяване. Така на бял свят се появяват албумите Quiet Love (a mini jazz opera in 11 acts) (Ethnic Art, MK 16130), 2004; Milcho Leviev & Friends (Multisonic), 20010; Song of the Clown (Pancho Wladigeroff-Milcho Leviev) (NBU), 2010, в които артистката показва своите огромни благоприятни условия – органично възприятие за суинг, хубав тембър, топъл глас, интелигентно музициране.
Очевидно интензивното съдействие сред двамата води Милчо Левиев до решението да избере за своя поредна резиденция Солун, Гърция, който по думите му съчетава в атмосферата си по нещо от Пловдив, София и Варна, взети дружно. Все по-голямо артистично доближаване сред двамата трансформира прилежащите Гърция и България в най-близката дестинация на техните разностранни планове, към които приобщават музиканти и от двете страни. Което продължава и в педагогическата им процедура.
От упоменатите албуми безусловно би трябвало да се сложи динамичен акцент върху Song of the Clown. Главно поради още веднъж появяващата се сянка на Панчо Владигеров, която съпътства творчеството на Милчо Левиев още от неговия ранен " български интервал ". В дъното на плана лежи академичната стратегия на Нов български университет " Райнхард и Владигеров ", ориентирана към отбелязване на 110-годишнината от рождението на композитора (2009).
Със съдействието на музея " Панчо Владигеров " в София и още няколко институции ученикът на Владигеров получава достъп и се среща с нотния текст на музиката му към няколко от постановките на театралния модернизатор Макс Райнхард в Берлин и Виена. Той прави своя избор и както написа учен Васил Казанджиев, единствено музикант от ранга на Милчо Левиев може да си разреши да претвори и доразвие концепциите, заложени в театралната музика на ранния Владигеров, и то със средствата на актуалния джаз и модерната електронна техника.
Така в съдействие с музикантите Вики Алмазиду (вокал), Валери Костов (звук инженер), Фред Селдън (флейта и сопран саксофон), Венци Благоев (тромпет и флюгелхорн), Козма Пападопулос (кларинет) и артиста Ицхак Финци (четец) се появява албумът Song of the Clown (2010). Това е и най-цялостният план на Милчо Левиев при интерпретирането на музика, основана от учителя. Нека напомним, че още през 1969 година с разрешението на създателя той оркестрира написаната през 1925 година пиеса Foxtrot, изпълнена две десетилетия по-късно от симфоничния радиооркестър (диригент Александър Владигеров) и включена в звукозаписния интеграл на Панчо Владигеров. Точно с този запис, общително възложен от Златния фонд на БНР, приключва CD Song of the Clown.
Особено забавна асоциативна връзка се открива при представянето на плана в програмата на ХIХ интернационален сценичен фестивал " Варненско лято " (10.06.2011). Услужливата и усърдно съхранявана градска памет за тези най-стари у нас музикални тържества подсказва, че още при откриването им (23.07.1926) гвардейският оркестър, дирижиран от Панчо Владигеров в летния общински спектакъл, извършва марш от музиката към " Сънна игра " на Стринберг. А съвсем век по-късно Милчо Левиев и неговите сътрудници извършват Song of the One in Love от музиката към същата режисура. За да потвърдят остарялата, въпреки и не до такава степен обичана истина, че всяко потомство има правото да интерпретира творбите на класиците и да внася в тях духа на своето време.
ДЪЛГИТЕ ПОЛЕТИ през океана в една или друга посока, несъмнено, носят физическа отмалялост на нашия актьор. Но пък откриват и от ден на ден нови хоризонти, тъй като той към този момент е преодолял ранното си младежко разбиране, че в Европа ползата към джаза е демонстрация на снобизъм. Има и спомагателен, доста мощен тласък, който го задържа на Западното крайбрежие – откриването на L.A. Jazz Institute. Налага се да напомним, че с наближаването на милениума високоцивилизованите страни от Европа и Америка стартират трескаво да ревизират своята културна история сред двете международни войни.
Много от пропуските, позволени било заради нехайство, било заради незадоволително зряла визия за смисъла им, към този момент се попълнят. В Европа измежду тези пропуски е и историята на континенталния джаз. В навечерието на новото хилядолетие се изтупват от дебелия прахуляк всички материали по тематиката – аудиозаписи, кино ленти, нотен материал, плакати и афиши, профилирана литература, медийни изявления, остарели принадлежности и прочие Реставрират се развалени записи и звуконосители, а към редица от музикалните академии се открива и компетентност " Аудиореставрация ".
Така се събира величествен списък, който, усърдно преопакован, отива по предопределение към публични библиотеки и музеи, само че и към всеобщия консуматор. А в Съединени американски щати даже преравят архивите на от дълго време несъществуващи дребни радиостанции, реставрират записи на разнообразни музикални излъчвания и ги издават на модерни звуконосители. Тяхната документална стойност се подсигурява и от включените достоверни реклами на напълно забравени и излезли от приложимост артикули и услуги.
Споменатата наклонност не подминава и Лос Анджелис. В Града на ангелите през 2000 година се основава L.A. Jazz Institute с съществена цел да заключи появяването и развиването на джаза в този завършек на САЩ; да събира и изследва всеки негов исторически знак в щата Калифорния, само че и в по-широк американски ареал. Друга негова цел е да инициира и поддържа разнообразни прояви на актуалното развиване на джаза и да поддържа безсънен интереса към него. Към момента L.A. Jazz Institute към този момент има една от най-големите звукозаписни сбирки в света с към 200 хиляди разнообразни звуконосители, видеофилми, нотни ръкописи, партитури, плакати, профилирана литература, стратегии и всичко, което е обвързвано с живота на джаза по Западното крайбрежие.
За късото и явно делово време на своето битие той е придобил и персоналните архиви на поредност от огромни музиканти. Освен това продуцира два огромни фестивала, както и L.A. Jazz Orchestra, The Colegiate Neophonic Orchestra of Southern California, JazzWest Radio Productions и The Lighthouse Record Company. Точно този неправителствен институт се трансформира в мощен мотор на проведения джазов живот в Лос Анджелис, като в това време поддържа жива паметта за изкуството на редица от най-големите актьори на американската сцена, в това число на Дон Елис. Като един от музикантите на " Дон Елис биг бенд " и съмишленик на починалия водач в откриването на нови пътища в джаза Милчо Левиев намира своето естествено място в стратегиите на L.A. Jazz Institute.
Едно от първите му участия е със солов рецитал в плана The Ellington Reunion, сбъднат с поддръжката на Claremont College (02.09.2004). Появата на Института и незабавното му гмуркане в дълбоките води на деловата работа зареждат креативната интензивност на българина с ново гориво. Както излиза наяве от календара, единствено след четири месеца той навлиза в изключително интензивната и богата на негови артистични изяви 2005 година, разпределена сред Америка и Европа. Понятието " совалка ", въведено за политическата интензивност на държавния секретар на Съединени американски щати (1973–1977) Хенри Кисинджър, в тази ситуация може да се употребява и за джазовия живот на Милчо Левиев сред двата континента.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1080)
Темата на книгата е Милчо Левиев. Всъщност не е единствено тематика, а лайтмотив. Основен воин. В музиката лайтмотивът е централната концепция, сплотяваща тематично построение. В книгата на Гаджев личността и делото на Милчо Левиев сплотяват цялата многоцветна и богата на информация структура. За структурата на книгата можем да създадем паралел с музикалната структура на " кончерто гроссо " (concerto grosso) – шест елементи, които могат да се четат настрана, само че постоянно в границите на цялото. Различно е излъчването на частите и това е разследване от компресираната информация за политика, музика, публични настройки, " неизбежната " Държавна сигурност и множеството любопитни персони. И тази пъстра и динамична картина се сплотява от лайтмотива – Милчо Левиев.
" Аз мисля, че Милчо Левиев не е задоволително прочут в " общественото пространство ". Вярно, половината от живота му е минал в чужбина, само че все пак деянията му като музикант неведнъж надвишават познанието за него. Сравнително дребен кръг музиканти са имали шанса да бъдат с него в компания, където той незабавно става неофициален водач – с невероятното си възприятие за комизъм, с импровизациите си /примерно да имитира по какъв начин Панчо Владигеров приказва на унгарски/, с бликащата си досетливост.
Тази същата досетливост го откроява още в студентските му години. В книгата ще прочетете и мнението на учен Васил Казанджиев за " Токатината " на Левиев – пиеса, в която ние, студентите по пиано бяхме влюбени. Както и доста отзиви за Милчо, които за първи път се разпространяват на български. Тази извънредно богата на всестранна информация и документи книга ще ви помогне да проумеете по-цялостно картината на близкото ни минало, събирателния облик на времето, прехода към сегашното и ще ви даде ключ за схващане на голям брой музикално-естетически процеси в бъдещето. " - проф. Пламен Джуров
Владимир Гаджев (р. 1944 г.) е музикален критик, публицист и преподавател в Националното музикално учебно заведение " Любомир Пипков ", София. Автор е на книгите " Илюстрована енциклопедия на музикалните принадлежности по света " ( " Conemann " и " Кибеа ", 2000), " A Love Supreme/Веселин Николов и неговите " Бели, зелени и червени " (Изд. ателие " Аб ", 2004), " Now`s the Time/Джазът в България и българите в джаза " ( " Изток-Запад ", 2010), " Когато Западът среща Изтока/От фолк към етноджаз и уърлд мюзик " ( " Изток-Запад ", 2012), " Преследващият звуци " ( " Изток-Запад ", 2012), " Щрихи към портрета на Никола Гюзелев " ( " Стефан Добрев ", 2016). През 2018 година във Англия излезе сборникът " The History of European Jazz/The Music, Musicians and Audience in Context " (Equinox/Europe Jazz Network, 2018), в който разделът за България е написан от Владимир Гаджев.
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Владимир Гаджев, Милчо Левиев - " Артистът не е уединен остров "
СОВАЛКА ПРЕЗ ОКЕАНА И СТАРИЯ КОНТИНЕНТ В НОВИЯ ХХI ВЕК
Feci, quod potui, faciant meliora potentes. (Сторих каквото можах, по-добро по-добрите да сторят.) Думи, с които римските консули предават своите компетенции на приемника си.
В НАВЕЧЕРИЕТО на новото хилядолетие Милчо Левиев от ден на ден стартира да гледа към Европа и даже споделя, че към този момент мисли за дефинитивно определяне в някоя от южните страни на континента. Първоначално загатва Испания, което е прекомерно разумно предвид на огромната испанскоговореща среда в Лос Анджелис. Както и поради богатото фолклорно и класическо музикално завещание на тази страна, в което, сходно на Америка, се преплитат въздействия от разнообразни континенти. Сам по себе си този факт е съществено предизвикателство към неговото креативно любознание.
По-късно се отхвърля от това си желание.
Макар и в седмото десетилетие на своя живот, Милчо Левиев продължава да бъде все по този начин неистово трудолюбив. В Нюрнберг, Германия, не са не запомнили изненадалия ги още през 1968 година българин и го канят за присъединяване в своя " Карнавален концерт ", програмиран от оркестъра на оперния спектакъл в града. На пулта е заместител генералният музикален шеф Фабрицио Вентура, а солист е " наложеният джазов източно-западен скиталец ", както пресата афишира Милчо Левиев. Включени за осъществяване са творби от Джордж Гершуин ( " Рапсодия в синьо " ) и Ленард Бърнстейн (от мюзикъла On the Town, както и от музикалната драма West Side Story). Тези типичен за американското музикално изкуство заглавия са изцяло по усета на българина, който неведнъж е изпълнявал и записвал " Рапсодията " с обширни импровизационни вметки.
Левиев, който гастролира към този момент в Jazz Ost-West, е занаятчия на изненадващи преобразувания и сложни парафрази. " Рапсодията в синьо " съставлява за този експерт на cross over единствено едно скеле за неговия богато шлифован взор върху джазовата история, при който и хуморът му изобилства.
Светът преди малко прекосява границата на милениума, а джазменът към този момент прави още по-гигантски крачки през океана: в Турция, през България, та чак в Бразилия, където свири със Sao Paulo Jazz Sinfonica (2001). Следва посещаване в Москва (2002) и музициране в огромната концертна зала на консерваторията, след което на изкуството на нашия джазмен се любуват и в Санкт Петербург. През 2003 година преходът сред двата континента се обрамчва от концерти в България (все по-чести), Гърция, Русия и солов рецитал в Claremont College, California.
МИЛЧО ВЕЧЕ Е НАПРАВИЛ ново свое изобретение в лицето на живялата в България гръцка певица Вики Алмазиду. В идващото близо десетилетие и половина той провежда огромна част от плановете си у нас и в чужбина – концертни, звукозаписни и лекторски – към нейното присъединяване. Така на бял свят се появяват албумите Quiet Love (a mini jazz opera in 11 acts) (Ethnic Art, MK 16130), 2004; Milcho Leviev & Friends (Multisonic), 20010; Song of the Clown (Pancho Wladigeroff-Milcho Leviev) (NBU), 2010, в които артистката показва своите огромни благоприятни условия – органично възприятие за суинг, хубав тембър, топъл глас, интелигентно музициране.
Очевидно интензивното съдействие сред двамата води Милчо Левиев до решението да избере за своя поредна резиденция Солун, Гърция, който по думите му съчетава в атмосферата си по нещо от Пловдив, София и Варна, взети дружно. Все по-голямо артистично доближаване сред двамата трансформира прилежащите Гърция и България в най-близката дестинация на техните разностранни планове, към които приобщават музиканти и от двете страни. Което продължава и в педагогическата им процедура.
От упоменатите албуми безусловно би трябвало да се сложи динамичен акцент върху Song of the Clown. Главно поради още веднъж появяващата се сянка на Панчо Владигеров, която съпътства творчеството на Милчо Левиев още от неговия ранен " български интервал ". В дъното на плана лежи академичната стратегия на Нов български университет " Райнхард и Владигеров ", ориентирана към отбелязване на 110-годишнината от рождението на композитора (2009).
Със съдействието на музея " Панчо Владигеров " в София и още няколко институции ученикът на Владигеров получава достъп и се среща с нотния текст на музиката му към няколко от постановките на театралния модернизатор Макс Райнхард в Берлин и Виена. Той прави своя избор и както написа учен Васил Казанджиев, единствено музикант от ранга на Милчо Левиев може да си разреши да претвори и доразвие концепциите, заложени в театралната музика на ранния Владигеров, и то със средствата на актуалния джаз и модерната електронна техника.
Така в съдействие с музикантите Вики Алмазиду (вокал), Валери Костов (звук инженер), Фред Селдън (флейта и сопран саксофон), Венци Благоев (тромпет и флюгелхорн), Козма Пападопулос (кларинет) и артиста Ицхак Финци (четец) се появява албумът Song of the Clown (2010). Това е и най-цялостният план на Милчо Левиев при интерпретирането на музика, основана от учителя. Нека напомним, че още през 1969 година с разрешението на създателя той оркестрира написаната през 1925 година пиеса Foxtrot, изпълнена две десетилетия по-късно от симфоничния радиооркестър (диригент Александър Владигеров) и включена в звукозаписния интеграл на Панчо Владигеров. Точно с този запис, общително възложен от Златния фонд на БНР, приключва CD Song of the Clown.
Особено забавна асоциативна връзка се открива при представянето на плана в програмата на ХIХ интернационален сценичен фестивал " Варненско лято " (10.06.2011). Услужливата и усърдно съхранявана градска памет за тези най-стари у нас музикални тържества подсказва, че още при откриването им (23.07.1926) гвардейският оркестър, дирижиран от Панчо Владигеров в летния общински спектакъл, извършва марш от музиката към " Сънна игра " на Стринберг. А съвсем век по-късно Милчо Левиев и неговите сътрудници извършват Song of the One in Love от музиката към същата режисура. За да потвърдят остарялата, въпреки и не до такава степен обичана истина, че всяко потомство има правото да интерпретира творбите на класиците и да внася в тях духа на своето време.
ДЪЛГИТЕ ПОЛЕТИ през океана в една или друга посока, несъмнено, носят физическа отмалялост на нашия актьор. Но пък откриват и от ден на ден нови хоризонти, тъй като той към този момент е преодолял ранното си младежко разбиране, че в Европа ползата към джаза е демонстрация на снобизъм. Има и спомагателен, доста мощен тласък, който го задържа на Западното крайбрежие – откриването на L.A. Jazz Institute. Налага се да напомним, че с наближаването на милениума високоцивилизованите страни от Европа и Америка стартират трескаво да ревизират своята културна история сред двете международни войни.
Много от пропуските, позволени било заради нехайство, било заради незадоволително зряла визия за смисъла им, към този момент се попълнят. В Европа измежду тези пропуски е и историята на континенталния джаз. В навечерието на новото хилядолетие се изтупват от дебелия прахуляк всички материали по тематиката – аудиозаписи, кино ленти, нотен материал, плакати и афиши, профилирана литература, медийни изявления, остарели принадлежности и прочие Реставрират се развалени записи и звуконосители, а към редица от музикалните академии се открива и компетентност " Аудиореставрация ".
Така се събира величествен списък, който, усърдно преопакован, отива по предопределение към публични библиотеки и музеи, само че и към всеобщия консуматор. А в Съединени американски щати даже преравят архивите на от дълго време несъществуващи дребни радиостанции, реставрират записи на разнообразни музикални излъчвания и ги издават на модерни звуконосители. Тяхната документална стойност се подсигурява и от включените достоверни реклами на напълно забравени и излезли от приложимост артикули и услуги.
Споменатата наклонност не подминава и Лос Анджелис. В Града на ангелите през 2000 година се основава L.A. Jazz Institute с съществена цел да заключи появяването и развиването на джаза в този завършек на САЩ; да събира и изследва всеки негов исторически знак в щата Калифорния, само че и в по-широк американски ареал. Друга негова цел е да инициира и поддържа разнообразни прояви на актуалното развиване на джаза и да поддържа безсънен интереса към него. Към момента L.A. Jazz Institute към този момент има една от най-големите звукозаписни сбирки в света с към 200 хиляди разнообразни звуконосители, видеофилми, нотни ръкописи, партитури, плакати, профилирана литература, стратегии и всичко, което е обвързвано с живота на джаза по Западното крайбрежие.
За късото и явно делово време на своето битие той е придобил и персоналните архиви на поредност от огромни музиканти. Освен това продуцира два огромни фестивала, както и L.A. Jazz Orchestra, The Colegiate Neophonic Orchestra of Southern California, JazzWest Radio Productions и The Lighthouse Record Company. Точно този неправителствен институт се трансформира в мощен мотор на проведения джазов живот в Лос Анджелис, като в това време поддържа жива паметта за изкуството на редица от най-големите актьори на американската сцена, в това число на Дон Елис. Като един от музикантите на " Дон Елис биг бенд " и съмишленик на починалия водач в откриването на нови пътища в джаза Милчо Левиев намира своето естествено място в стратегиите на L.A. Jazz Institute.
Едно от първите му участия е със солов рецитал в плана The Ellington Reunion, сбъднат с поддръжката на Claremont College (02.09.2004). Появата на Института и незабавното му гмуркане в дълбоките води на деловата работа зареждат креативната интензивност на българина с ново гориво. Както излиза наяве от календара, единствено след четири месеца той навлиза в изключително интензивната и богата на негови артистични изяви 2005 година, разпределена сред Америка и Европа. Понятието " совалка ", въведено за политическата интензивност на държавния секретар на Съединени американски щати (1973–1977) Хенри Кисинджър, в тази ситуация може да се употребява и за джазовия живот на Милчо Левиев сред двата континента.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1080)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ