Германия призна Гладомора в Украйна за геноцид
В продължение на половин век не се споделя нищо за една от най-страшните филантропични произшествия на 20 век: сред 1932 и 1933 година в Съветския съюз към осем милиона души умират от апетит, половината от които в Украйна, която още тогава е наричана „ житницата на Европа “.
Съветският деспот Сталин и неговият режим съзнателно оставят селяните в Украйна да гладуват, защото се притесняват от въстание против комунистическия режим и провежданата от него насилствена колективизация в селското стопанство.
След това стартират да се държат по този начин, сякаш в никакъв случай не е имало апетит. Резултатите от едно броене се укриват, а преброителите са разстреляни. Над два милиона са и жертвите на глада в Казахстан. А съветският режим и до през днешния ден оспорва отговорността си за тази злополука.
Съветската агитация приказва за " недостиг на храни "
Все отново информация за Гладомора (гладна гибел на украински) е имало още преди време. Британският публицист Гарет Джоунс обикаля през 1930-те години Съветския съюз и засегнатите региони в Украйна, след което споделя усещанията си на конференция в Берлин. Там за първи път се загатва не за „ недостиг на храни “, както бива наричано явлението от сталинската агитация, а за „ апетит “. Джоунс е единственият западен публицист, посетил тези места, само че по този начин и не му повярвали – на фона на публикациите от Москва на други западни репортери, които били изпълнени със руска агитация.
Западните историци, които изследвали Гладомора, пък били дискредитирани, споделя Щефан Крафт, режисьор на пиеса за страшния апетит, показана в Кьолн. Той акцентира, че европейската левица е желала да поддържа руския план и това изяснява за какво Гладоморът е бил премълчаван.
„ Вестниците са пишели за Гладомора, само че казусът е бил пренебрегнат, с цел да не бъде заплашен утопичният план на социализма. “
" Планирано всеобщо ликвидиране "
Сега, след съветската инвазия в Украйна, немският Бундестаг даде своята политическа оценка за ужасното закононарушение и призна Гладомора за геноцид. В това отношение няма никакво подозрение, споделя американската историчка Ан Апелбаум: „ Това е било планувано и разпоредено всеобщо ликвидиране “.
Актьорът Андре Ерлен, който взе участие в кьолнската режисура, отдадена на Гладомора, упорства, че дебатите за тази историческа злополука би трябвало да продължат. „ Гладоморът би трябвало да бъде възприеман като част от изтърпяното от народа принуждение. Това е просто различен тип колониална история “, счита Ерлен, визирайки претърпяното от Украйна по време на Руската империя, на Съветския съюз и на съвременна Русия.
Съветският деспот Сталин и неговият режим съзнателно оставят селяните в Украйна да гладуват, защото се притесняват от въстание против комунистическия режим и провежданата от него насилствена колективизация в селското стопанство.
След това стартират да се държат по този начин, сякаш в никакъв случай не е имало апетит. Резултатите от едно броене се укриват, а преброителите са разстреляни. Над два милиона са и жертвите на глада в Казахстан. А съветският режим и до през днешния ден оспорва отговорността си за тази злополука.
Съветската агитация приказва за " недостиг на храни "
Все отново информация за Гладомора (гладна гибел на украински) е имало още преди време. Британският публицист Гарет Джоунс обикаля през 1930-те години Съветския съюз и засегнатите региони в Украйна, след което споделя усещанията си на конференция в Берлин. Там за първи път се загатва не за „ недостиг на храни “, както бива наричано явлението от сталинската агитация, а за „ апетит “. Джоунс е единственият западен публицист, посетил тези места, само че по този начин и не му повярвали – на фона на публикациите от Москва на други западни репортери, които били изпълнени със руска агитация.
Западните историци, които изследвали Гладомора, пък били дискредитирани, споделя Щефан Крафт, режисьор на пиеса за страшния апетит, показана в Кьолн. Той акцентира, че европейската левица е желала да поддържа руския план и това изяснява за какво Гладоморът е бил премълчаван.
„ Вестниците са пишели за Гладомора, само че казусът е бил пренебрегнат, с цел да не бъде заплашен утопичният план на социализма. “
" Планирано всеобщо ликвидиране "
Сега, след съветската инвазия в Украйна, немският Бундестаг даде своята политическа оценка за ужасното закононарушение и призна Гладомора за геноцид. В това отношение няма никакво подозрение, споделя американската историчка Ан Апелбаум: „ Това е било планувано и разпоредено всеобщо ликвидиране “.
Актьорът Андре Ерлен, който взе участие в кьолнската режисура, отдадена на Гладомора, упорства, че дебатите за тази историческа злополука би трябвало да продължат. „ Гладоморът би трябвало да бъде възприеман като част от изтърпяното от народа принуждение. Това е просто различен тип колониална история “, счита Ерлен, визирайки претърпяното от Украйна по време на Руската империя, на Съветския съюз и на съвременна Русия.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ