София – Скопие: Посредничество по дългогодишния спор
В продължение на години Северна Македония е в ролята на страна, която се стреми към участие в Европейски Съюз. Съседна България блокира приемането ѝ. Причината е разногласието за общата история.
Ще успее ли канцлерът Шолц да извади обстановката от задънената улица, споделя в репортаж за АРД Сърджан Говедарица.
Демонстрация в Битоля - третия по величина град в Северна Македония. Поводът е българския културен център, чиято врата е изцяло овъглена след палеж. Около 300 души са се събрали пред полицейското ръководство. Те са се отзовали на апела на лявата опозиционна партия " Левица " и упорстват задържаният за палежа мъж да бъде освободен.
Извършителят е известният в Северна Македония артист Ламбе Алабаковски, за който се твърди, че към този момент е признал за закононарушението. Много от стачкуващите считат, че палежът на културния център е оневинен. Според участник в митинга, културният център е бил открит нелегално, без единодушието на страната. " Всичко това е умишлена провокация, с цел да се провокира протест и неодобрение ", твърди той.
" Страхуваме се за нашата сигурност "
Ябълката на раздора е името на културния център. Наречен е на името на Иван Михайлов - спорна персона от общата история. Михайлов е уважаван като воин от мнозина в България, само че в Северна Македония е считан за нацистки помощник.
Люпчо Гоергиевски от Битоля упреква държавното управление в Скопие, че незаслужено жигосва Михайлов като фашист и по този метод подстрекава същинска акция в обществените мрежи, ориентирана против българската общественост, към която той принадлежи: " Страхуваме се за нашата сигурност тук. Страхуваме се за фамилиите си и за децата си ", споделя той. На улицата непрекъснато се оглеждат от нерешителност. " Сега ни възпламениха, кой знае какво ще създадат на следващия ден ".
Обвинението: кражба на история
Спорът за културния център в Битоля е последният епизод от така наречен спор за историята сред България, която е член на Европейски Съюз, и стремящата се към участие Евросъюза Северна Македония. От 2020 година насам България упорства, че няма да даде зелена светлина за присъединението на Северна Македония към Европейския съюз, до момента в който прилежащата страна не приложи Договора за другарство и добросъседство от 2017 година, като по този метод се откаже от " антибългарската си идеология ".
Обвинението е, че Северна Македония е присвоила елементи от българската история и по този метод прави " кражба на история ". Северномакедонците схващат това като покана да признаят, че в действителност не съществуват като народ и че произлизат от България - спор, по който не е реализиран прогрес, макар многочислените опити за медиация.
Правителствена рецесия в София
" В продължение на две години оипахме да създадем всичко, което е по силите си ", споделя Анке Холщайн, дипломат на Германия в Скопие. Федералната република счита, че разногласията сред две страни не би трябвало да имат място в процеса на разширение на Европейски Съюз, твърди дипломатът.
Канцлерът Олаф Шолц се опита да повлияе върху този развой пред столиците София и Скопие, с цел да получи Северна Македония единодушие за договаряния за присъединение по време на съвещанието на Европейския съвет на 23 юни. Трудна задача, още повече че сега България е в разгара на държавна рецесия. Поводът е разногласието със Северна Македония.
Няма да направи нищо под напън
Лидерът на популистката партия " ИТН " Слави Трифонов отдръпна министрите си от държавното управление и постави завършек на обединението. Той упреква премиера Кирил Петков и неговата партия " Продължаваме промяната ", че под натиска на Брюксел се пробват да преодолеят българското несъгласие против приемането на Северна Македония в Европейски Съюз.
Петков, който в този момент се стреми към държавно управление на малцинството, отхвърли това изказване: " Няма да вършим нищо под напън. Това би трябвало да е ясно на целия български народ. В момента изследваме дали дали Европейски Съюз може да поддържа гарантирането на правата на българите в Северна Македония. "
Сближаването се забавя
За мнозина в Северна Македония българската обсада е дежа вю. В продължение на десетилетия Гърция блокираше упоритостите на прилежащата страна за участие в НАТО и Европейски Съюз поради спор за името. Северна Македония дефинитивно промени името и конституцията си.
Преди две години тя се причисли към алианса, само че доближаването ѝ с Европейски Съюз се бави. Протестиращият пред полицейското ръководство в Битоля, изрази това, което мнозина в страната си мислят: " Ако Европа е това, за което се показва, не би трябвало да ни кара да чакаме пред портата. Европа би трябвало да осъзнае, че ние също сме жители на Европа. " /БГНЕС
Ще успее ли канцлерът Шолц да извади обстановката от задънената улица, споделя в репортаж за АРД Сърджан Говедарица.
Демонстрация в Битоля - третия по величина град в Северна Македония. Поводът е българския културен център, чиято врата е изцяло овъглена след палеж. Около 300 души са се събрали пред полицейското ръководство. Те са се отзовали на апела на лявата опозиционна партия " Левица " и упорстват задържаният за палежа мъж да бъде освободен.
Извършителят е известният в Северна Македония артист Ламбе Алабаковски, за който се твърди, че към този момент е признал за закононарушението. Много от стачкуващите считат, че палежът на културния център е оневинен. Според участник в митинга, културният център е бил открит нелегално, без единодушието на страната. " Всичко това е умишлена провокация, с цел да се провокира протест и неодобрение ", твърди той.
" Страхуваме се за нашата сигурност "
Ябълката на раздора е името на културния център. Наречен е на името на Иван Михайлов - спорна персона от общата история. Михайлов е уважаван като воин от мнозина в България, само че в Северна Македония е считан за нацистки помощник.
Люпчо Гоергиевски от Битоля упреква държавното управление в Скопие, че незаслужено жигосва Михайлов като фашист и по този метод подстрекава същинска акция в обществените мрежи, ориентирана против българската общественост, към която той принадлежи: " Страхуваме се за нашата сигурност тук. Страхуваме се за фамилиите си и за децата си ", споделя той. На улицата непрекъснато се оглеждат от нерешителност. " Сега ни възпламениха, кой знае какво ще създадат на следващия ден ".
Обвинението: кражба на история
Спорът за културния център в Битоля е последният епизод от така наречен спор за историята сред България, която е член на Европейски Съюз, и стремящата се към участие Евросъюза Северна Македония. От 2020 година насам България упорства, че няма да даде зелена светлина за присъединението на Северна Македония към Европейския съюз, до момента в който прилежащата страна не приложи Договора за другарство и добросъседство от 2017 година, като по този метод се откаже от " антибългарската си идеология ".
Обвинението е, че Северна Македония е присвоила елементи от българската история и по този метод прави " кражба на история ". Северномакедонците схващат това като покана да признаят, че в действителност не съществуват като народ и че произлизат от България - спор, по който не е реализиран прогрес, макар многочислените опити за медиация.
Правителствена рецесия в София
" В продължение на две години оипахме да създадем всичко, което е по силите си ", споделя Анке Холщайн, дипломат на Германия в Скопие. Федералната република счита, че разногласията сред две страни не би трябвало да имат място в процеса на разширение на Европейски Съюз, твърди дипломатът.
Канцлерът Олаф Шолц се опита да повлияе върху този развой пред столиците София и Скопие, с цел да получи Северна Македония единодушие за договаряния за присъединение по време на съвещанието на Европейския съвет на 23 юни. Трудна задача, още повече че сега България е в разгара на държавна рецесия. Поводът е разногласието със Северна Македония.
Няма да направи нищо под напън
Лидерът на популистката партия " ИТН " Слави Трифонов отдръпна министрите си от държавното управление и постави завършек на обединението. Той упреква премиера Кирил Петков и неговата партия " Продължаваме промяната ", че под натиска на Брюксел се пробват да преодолеят българското несъгласие против приемането на Северна Македония в Европейски Съюз.
Петков, който в този момент се стреми към държавно управление на малцинството, отхвърли това изказване: " Няма да вършим нищо под напън. Това би трябвало да е ясно на целия български народ. В момента изследваме дали дали Европейски Съюз може да поддържа гарантирането на правата на българите в Северна Македония. "
Сближаването се забавя
За мнозина в Северна Македония българската обсада е дежа вю. В продължение на десетилетия Гърция блокираше упоритостите на прилежащата страна за участие в НАТО и Европейски Съюз поради спор за името. Северна Македония дефинитивно промени името и конституцията си.
Преди две години тя се причисли към алианса, само че доближаването ѝ с Европейски Съюз се бави. Протестиращият пред полицейското ръководство в Битоля, изрази това, което мнозина в страната си мислят: " Ако Европа е това, за което се показва, не би трябвало да ни кара да чакаме пред портата. Европа би трябвало да осъзнае, че ние също сме жители на Европа. " /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ