Дизелово Audi R8, 16-цилиндрово BMW и още 19 автомобила, които почти успяха да стигнат до пазара
В продължение на десетилетия производителите на коли влагат големи суми пари в нови модели или нови производни на съществуващи модели, единствено с цел да бъдат извадени от играта, момент преди да влязат в серийно произвеждане.
Пример за това е една блестяща версия с две порти на Mercedes-Benz 600, която щеше да бъде превъзходен метод за напредване през 60-те години на предишния век – в случай че бяха направени повече от два екземпляра.
Но това надалеч не е единственият образец за коли, които съвсем са съумели, само че не са. Нека разгледаме най-забележителните членове на този злощастен клуб в лист, формиран от autocar:
1. Baby Benz от 1950 година
Mercedes-Benz безрезултатно се пробва да пусне на пазара модел от начално равнище няколко пъти, преди да показа W201 през декември 1982 година През 1953 година управителният съвет на компанията утвърждава създаването на модел, който да коства с 15 до 20% по-малко от 170V, само че планът е анулиран, когато Daimler поема Auto Union през 1958 година
Членовете на нейния ръб акцентират, че един дребен Mercedes би се конкурирал с огромния DKW и те желаят да избегнат всяко излишно припокриване.
2. Mercedes-Benz 600 (1960 г.)
Мерцедес в действителност прави своя отпечатък в следвоенния свят със своя седан 600 „ Grosser “, който при стартирането му в серийно произвеждане през 1963 година се предлага във разновидности със общоприета и дълга база.
Но ето по какъв начин е можело да изглежда; фаровете са можели да правят отстъпка място на този много американски дизайн на предницата. За благополучие Mercedes не се е насочил към него и вместо това е избрал доста по-германски жанр за серийния 600.
3. Mercedes-Benz 600 Coupe (1965 г.)
Компанията се пробва да завладее горния сегмент на пазара на персонални първокласни коли с вид с две порти на своята лимузина. Като изключим вратите, купето наподобява съвсем идентично със общоприетия 600, като се изключи двойка вентилационни отвори, добавени зад предните колела.
Мерцедес избира да насочи ресурсите си към други планове и 600 Coupe остава първообраз. Два от тях са издигнати и подарени на някогашния основен дизайнер Рудолф Уленхаут и някогашния началник на отдела за научноизследователска и развойна активност Фриц Налингер. Подозираме, че през днешния ден те са извънредно ценни…
4. Ford Mustang shooting brake (1965 г.)
Барни Кларк работи за рекламната организация на Ford, J. Walter Thompson. Tой се сплотява с дизайнера Робърт Къмбърфорд и автомобилния запалянко Джим Ликата, с цел да построят shooting brake въз основата на Ford Mustang от 1965 година
Те разпореждат на италианската компания Intermeccanica да създаде автомобила с отваряща се изпод задна врата, прибиращо се задно стъкло, изместен контейнер за гориво и сгъваеми задни седалки.
Представят автомобила на Ford, който отхвърля, защото към този момент е обмислял концепцията при създаването на Mustang.
5. Nissan Mid4 I (1985 г.)
За пръв път забелязан на автомобилното ревю във Франкфурт през 1985 година, Mid4 е опитът на Nissan да се пребори с Porsche и Lotus. Със приблизително ситуиран 3,0-литров V6 мотор, задвижване на четирите колела и завиване на четирите колела Mid4 развива 250 км/ч и въпреки че откъм гърба беше много неприветлив, начело изглеждаше сносно.
6. Nissan Mid4 II (1987 г.)
Две години след представянето на истинския Mid4, Nissan предлага продължение. Изглеждащ много по-елегантен от предходния (но към момента по-добър начело, в сравнение с отзад), Mid4 II също по този начин разполага със приблизително ситуиран 3,0-литров V6 с два турбокомпресора, които дават 325 к.с. Nissan организира доста проби, само че взема решение, че Mid4 би коствал прекомерно скъпо, с цел да бъде пуснат в произвеждане, при наличните продажби.
7. BMW 767iL (1987 г.)
В края на 80-те години BMW вижда опция да показа модел, позициониран над Серия 7. То си представяше възвишен флагман с дълъг лист от първокласни улеснения и мощен 16-цилиндров мотор. Инженерите стартират развойна активност през юли 1987 година
Под управлението на инженера Адолф Фишер те прибавят четири цилиндъра към 5,0-литровия V12, с цел да основат 6,7-литров V16, който обезпечава 408 к.с. в най-базовото си положение на конфигурация.
Той се разтяга с към метър по-дълъг от 12-цилиндровия, тъй че, с цел да го тества, BMW би трябвало да отстрани радиатора на 750iL и да го размени с два по-малки радиатора, инсталирани в товарното поделение.
Настройката изисква прибавянето на въздуховоди. BMW тества бъдещия 767iL, само че управителният съвет на компанията взема решение да не продължава плана. Daimler анулира мотора W18 на Mercedes-Benz почти по същото време.
8. BMW M5 E34 кабриолет (1989 г.)
BMW е предложило версия с падащ покрив на всяко потомство M3, което е произвеждало – само че в никакъв случай не е пускало в произвеждане M5 с мек покрив.
Почти го е направила обаче, тъй като през 1989 година е основан M5 с мек покрив, който е трябвало да бъде показан на автомобилното ревю в Женева през същата година. Но в последния миг планът е спрян, тъй като BMW не желае да рискува да загуби продажбите на кабриолета M3.
9. Porsche 989 (1989 г.)
Porsche вярваше, че представянето на състезателен, фамилен седан ще му помогне да се измъкне от финансовия батак в края на 80-те години. Моделът 989 е умислен като 911 с четири порти, само че се отхвърля от плоския шестцилиндров мотор с въздушно изстудяване и го заменя с 4,2-литров V8, непосредствен до осемцилиндровия на Audi. Той обезпечава 350 к.с. в най-базовото си положение на конфигурация.
Ръководството на Porsche обаче анулира плана през 1991 година, откакто осъзнава, че 989 ще бъде прекомерно безценен за планиране и създаване. Серията 996 на 911 заимства няколко стилистични детайла от 989, само че концепцията за четириместен седан на Porsche е изоставена за повече от десетилетие.
10. Volvo 480 кабриолет (1990 г.)
Когато Volvo показва 480 кабриолет на автомобилното ревю в Женева през 1990 година, се твърди, че автомобилът е съвсем подготвен за произвеждане.
Произведени са четири прототипа. Два в Нидерландия и два в Белгия. Но откакто демонстрираха кабриолета 480, Volvo взеха решение да не го пускат в произвеждане, а вместо това избраха да работят с английската компания TWR за основаването на по-късния кабриолет C70.
11. BMW M8 (1991 г.)
Минават съвсем две десетилетия, преди BMW да признае съществуването на този автомобил – версия на Серия 8 E31 с мотор V12 с мощ 550 к.с. Този мотор на процедура представляваше два 3,0-литрови редови шестцилиндрови мотора, обединени в 6,1-литров V12, който задвижваше задните колела посредством шестстепенна механична скоростна кутия.
Със единствено две седалки, performance спирачни апарати и заплашителна каросерия М8 щеше да бъде привлекателен флагман на BMW, само че за жалост не се получи. Смята се, че екологичните съображения, както и ужасяващата криза при започване на 90-те години, са създали своето.
12. Opel Calibra кабриолет (1992 г.)
Ако в миналото е имало ужасно изглеждащ автомобил, който би изглеждал още по-добре като кабриолет, това е Opel Calibra. Много от създадените Calibra са създадени в завода на Valmet във Финландия и точно този самостоятелен производител на каросерии е направил двойка Calibra с падащ покрив и 2,0-литров осемклапанов мотор.
Смята се, че едната е била унищожена по време на тестванията, до момента в който другата е оживяла, само че след прекратяването на плана покривите на голям брой Calibra са били рязани от разнообразни компании.
13. Porsche C88 (1994 г.)
През 90-те години на ХХ век Китай се пробва да насърчи задграничните производители на коли да създават нови модели предвид на китайския пазар.
За тази цел Porsche предлага на ниска цена дребен седан, наименуван C88, създаден единствено за четири месеца и показан на автомобилното ревю в Пекин през 1994 година
Но откакто създава и показва автомобила, Porsche не получава нищо в подмяна на напъните си, а китайските производители на коли употребяват гратис доста от концепциите на C88. В резултат на това е основан единствено един първообраз на C88.
14. Lamborghini Cala (1995 г.)
Lamborghini е благосъстоятелност на Chrysler до 1994 година, когато по-късно е продадена на Megatech. Лишени от средства, Italdesign измислят дребен суперавтомобил за Lamborghini, наименуван Cala.
Задвижван от средноразположен 4,0-литров V10, Cala е изцяло функционален и работата по него напредва, с цел да бъде автомобилът подготвен за произвеждане.
Но тя не напредва доста бързо и когато Lamborghini е продадено на Volkswagen през 1998 година, Cala се трансформира просто в музеен експонат.
15. Volkswagen W12 (1997 г.)
Нито един различен авто производител не разполага с мотор W12 в арсенала си, тъй че през 1997 година Volkswagen направи нещо много особено с новия си задвижващ агрегат; сътвори суперавтомобил със приблизително ситуиран мотор, наименуван W12, а най-хубавото беше, че той щеше да влезе в серийно произвеждане.
Двигателят в първия първообраз е с работен размер 5,6 литра, само че по-късно ще се появи 6,0-литров автомобил плюс роудстър.
През 2002 година W12 счупи голям брой върхове на тестовата писта в Нардо, само че още тогава W12 нямаше да стигне до серийно произвеждане. Шефът на VW Фердинанд Пиех (1937-2019) взема решение, че точно марката Bugatti, а не Volkswagen, ще пусне на пазара хиперавтомобил, което се случва с Veyron през 2005 г.; той е с 8,0-литров мотор W16.
16. Seat Formula (1999 г.)
Проектиран значително по сходство на Lotus Elise, който по това време е неотдавна показан модел, Seat Formula е оборудван със приблизително ситуиран 2,0-литров четирицилиндров мотор с турбокомпресор и мощ 240 к.с.
При лично тегло от единствено 900 kg, динамичността е впечатляваща – 0-96 км в час лишава по-малко от 5 секунди. Тъй като Volkswagen Group искаше да увеличи спортните качества на Seat, в началото Formula се преглежда като метод за развиване, само че за жалост това не се случва и VW взема решение да се концентрира върху спортните хечове.
17. Jaguar F-Type (2000 г.)
Разбира се, в последна сметка получихме Jaguar F-Type през 2013 година, само че това е истинската идея, която е проектирана от екип, управителен от Джеф Лоусън.
Когато той ненадейно умира през 1999 година, щафетата поема Иън Калъм. Припомняйки спортните коли от времето на разцвета на Jaguar, F-Type е двуместен роудстър, задвижван от 3,0-литров V6, заимстван от S-Type.
В последна сметка притежателите на Ford взеха решение да вложат парите в спортен тим на Jaguar във Формула 1, който в последна сметка не се оказа доста сполучлив.
18. Lancia Fulvia (2003 г.)
Lancia към този момент съвсем е изчезнала от полезрението. Освен няколкото десетки автомобила, продавани в Италия всяка година, марката е съвсем несъществуваща.
Колко по-различни можеха да бъдат нещата, в случай че тя беше предложила Fulvia за продажба, вместо да прибягва до показване на Chrysler като Lancia и назад.
Това, което е в действителност трагично, е, че Fulvia въобще не беше новаторска, тъй че елементарно можеше да бъде пусната в произвеждане. Тя използваше изпитани механични механизми и конструкция; мощността идваше от същия 1,7-литров бензинов мотор, който се срещаше в голям брой други коли от групата на Fiat. От всички вероятни модели, които можеха да се случат, този е може би този, за който скърбим най-вече. #makelanciagreatagain
19. Volkswagen GX-3 (2006 г.)
Когато VW показа GX-3 на автомобилното ревю в Лос Анджелис през 2006 година, догатката беше, че това е просто изложбен автомобил, само че ултраконсервативната компания съществено се замисли за стартирането на автомобила в произвеждане. 1,6-литровият мотор, заимстван от горещия хечбек Lupo GTi, осигуряваше скорост от 0 до 100 км/ч за 5,7 секунди и оптималната скорост от 214 км/ч, само че опасенията за правосъдни каузи сложиха завършек на плана.
20. Флагман на Lincoln със задвижване на задните колела (2009 г.)
В края на 2000-те години подразделението Lincoln на Ford стартира да създава флагмански модел със задвижване на задните колела. Дизайнерите го плануват като правоприемник на каросерията върху рама Town Car, който Lincoln стопира да създава през 2011 г.
В отчетите на промишлеността се разказва платформа, създадена от австралийското поделение на Ford и споделена за цялото портфолио от модели на компанията. Внезапното прекосяване на американския пазар към по-икономични коли през 2009 година стопира плана.
Дизайнерът Джей Мейс съобщи пред Automotive News, че Ford е изключил задвижването на задните колела от проекта на цикъла. ‘В момента вървим по път, който е напълно ориентиран към горивната успеваемост, и имаме какво да създадем по този въпрос. Затова не приказваме за задвижване на задните колела. Бях доста отчаян от това “, добави той.
21. Audi R8 TDi Le Mans (2008 г.)
През 2008 година дизеловите мотори бяха на гребена на вълната. Продажбите бяха мощни, както и продуктът, а притежателят на Audi – Volkswagen – натискаше интензивно горивото в Америка с последствия, които щяха да се окажат пагубни.
Върхът на всичко това беше дизеловият мотор V12 с две турбини на Audi, който се оферираше в чудовищния Q7 TDi. Но Audi не се задоволяваше с това да има „ майката на всички SUV “ – тя искаше да сътвори и първия в света сериен суперавтомобил с дизелов мотор. И по този начин се появи концепцията R8 V12 TDi.
Когато бе показан на автомобилното ревю в Лос Анджелис през 2008 година, автомобилът се обсъждаше за серийно произвеждане, само че в последна сметка Audi реши, че икономическата полза не е задоволителна и автомобилът остава неповторим.
