Foreign Affairs: Глобалният минимален данък продължава да живее
В продължение на десетилетия страните се опитваха да привлекат мултинационални компании посредством понижаване на корпоративните налози, а фирмите реагираха, като прехвърляха регистрираните облаги към юрисдикции с ниски налози. В резултат на това държавните управления изгубиха стотици милиарди долари доходи, като в същото време многонационалните компании постоянно заплащат едноцифрени данъчни ставки. Въпреки че корпорациите и техните акционери се възползваха от тази конкуренция към дъното, държавните управления нямаха друга опция, с изключение на да трансферират данъчната тежест върху потребителите и служащите.
Миналата година повече от 135 страни подписаха съглашение за смяна на интернационалното данъчно облагане, като задължиха печелившите компании да заплащат най-малко 15 % корпоративен налог, без значение от това къде регистрират облагите си. Както означи тогава Лорънс Съмърс, някогашен министър на финансите на Съединени американски щати, това политическо съглашение съставлява " успех на Детройт над Давос ": водачите слагат своите служащи и жители над акционерите, решавайки дълготраен световен проблем на груповото деяние.
За страдание, макар че водачеството на Съединени американски щати беше от основно значение за изработването на това съглашение, американските законодатели не съумяха да се оправят. Сенатор Джо Манчин, демократ от Западна Вирджиния, който има голямо въздействие в отмерено разделения Сенат на Съединени американски щати, съобщи, че първото прекосяване към световния най-малък налог ще бъде неизгодно за американските компании и той не беше включен в Закона за понижаване на инфлацията. Това значи, че Съединените щати няма да бъдат страна по съглашението, защото то изискваше от всички подписали го страни да вкарат промени в данъчните си кодекси. Законът за понижаване на инфлацията включваше различен най-малък корпоративен налог, само че това не трябва да се бърка с приемането на световен най-малък налог: той не полза задграничните приходи на американските мултинационални компании по страни, тъй че фирмите към момента ще имат тласък да работят в страни с най-ниски данъчни ставки.
Не всичко обаче е изгубено. Споразумението съдържа наредба за използване - " правилото за необлагаемите облаги " - която съставлява мощен тласък за страните да ползват минималния налог. Казано по-просто, страните, които вкарат наредбите на съглашението, ще могат да таксуват с налог мултинационалните компании, основани в страни, които не са приели наредбите, само че получените доходи ще отиват в приемащите, а не в неприемащите държавни управления. Това е мощен тласък за страните - в това число и за Съединени американски щати - да изпълнят в последна сметка уговорката си да съблюдават съглашението.
Жалко е, че Съединените щати не съумяха да поемат водеща роля в приемането на световния най-малък налог, откакто министърът на финансите на Съединени американски щати Джанет Йелън имаше решаващо водачество в изработването на това трансформиращо съглашение. Съединени американски щати имаха основателна причина да поемат водеща роля.
Международното данъчно облагане е типичен образец за случай, в който страните могат да подобрят общите си резултати, като работят взаимно. Действайки независимо, страните имат тласък да понижават ставките си за корпоративен налог, с цел да притеглят работни места, вложения и мобилна данъчна основа. Тази стръв се укрепва от страха: мултинационалните корпорации заплашват да реалокират активността си в офшорни зони, в случай че държавните управления не се подчинят на волята им. Но съглашението е резултат от възходящия консенсус сред страните, че конкуренцията към дъното в корпоративното данъчно облагане би трябвало да бъде прекъсната. Йелън отработи доста часове, с цел да посредничи при сключването на съглашението. До октомври 2021 година страните, които дружно съставляват към 95 % от международния Брутният вътрешен продукт, се причислиха към съглашението.
Най-важната специфичност на съглашението е, че с него се постанова избран най-малък налог върху облагите на мултинационалните компании, без значение от това къде регистрират облагите си; този налог се постанова по страни, тъй че фирмите не могат да избегнат минималния налог върху едва облаганите приходи посредством данъчни заплащания в страни с по-високо данъчно облагане.
Това поставя завършек на разрушителната конкуренция към дъното в корпоративното данъчно облагане. Съгласно съглашението мултинационалните компании могат да продължат да трансферират облагите си към страните с най-ниско данъчно облагане в света, само че без значение от това данъчната им ставка ще бъде минимум 15 %. Правилото за по-ниско облагане на облагите даже разгръща тази логичност върху неприемащите страни, защото то работи като допълнение към данъчните ставки за фирмите със седалище в неприемащи страни, само че работещи в приемащи страни; тези спомагателни налози се заплащат на приемащите страни.
Предположението беше, че Съединените щати ще одобряват мярката като част от законодателството за по-добро възобновяване, а през есента Камарата на представителите внесе и одобри съответстващи промени в данъчния кодекс на Съединени американски щати. Но до края на 2021 година законодателството за " Изграждане на по-добри условия " се забави и не доближи до Сената - частично заради неналичието на поддръжка от страна на сенатор Манчин.
Ако Съединените щати бяха приели интернационалната данъчна промяна, това щеше да даде мощен тласък на Европейския съюз също да напредне във връзка с пакта. Но заради правилото за облагане на облагите с по-нисък налог, в случай че друга страна, подписала пакта, одобри световния най-малък налог, ще има напън върху Съединените щати да последват образеца: да вземем за пример, в случай че Европейски Съюз и Япония одобряват съглашението, а Съединените щати се въздържат, американските мултинационални компании въпреки всичко ще заплащат спомагателен налог върху облагите си, само че тези заплащания ще финансират държавни интервенции в Европа и Япония, вместо да задоволяват фискалните потребности на Съединени американски щати.
Със сигурност приемането на пакта не е обезпечено. Европейски Съюз търси единомислещата поддръжка на своите членове, с цел да одобри минималния налог, а държавното управление на унгарския министър-председател Виктор Орбан заплаши да го блокира. Освен това републиканците в Конгреса поддържаха унгарската обсада и се пробваха да провалят договорката.
Манчин и републиканските законодатели настояват, че работят от угриженост за конкурентоспособността на Съединени американски щати. Но даже в случай че пактът докара до повишение на налозите за някои предприятия, интернационалното съглашение ще бъде от изгода за корпоративна Америка, защото ще сътвори по-стабилна данъчна система. Например доста страни вкараха налози върху цифровите услуги за огромните американски мултинационални софтуерни компании като Фейсбук и Гугъл. Разбира се, обособените страни имат право да постановат налози, както намерят за добре. Но тези цифрови налози постоянно наподобяват незаслужено ориентирани към американските компании. Дискриминацията провокира неодобрение както измежду демократите, по този начин и измежду републиканците, което докара до закани за ответни мита, първо при президента Доналд Тръмп, а в този момент и при президента Джо Байдън. Едно от преимуществата на интернационалното данъчно съглашение е, че то дава многостранен отговор на въпроса кой би трябвало да полза облагите на мултинационалните компании. Друга причина е, че то предотвратява цикли от ответни ограничения.
Създаването на по-справедлива данъчна система би било потребно и за конкуренцията в частния бранш на Съединени американски щати. Глобалните компании, които могат да трансферират действия и облаги през границите, постоянно са най-големите и най-печеливши компании в света. Те се възползват от данъчна тежест, която е доста по-ниска от тази, с която се сблъскват по-малките локални съперници, които правят активност единствено в страната. Тези разлики в данъчното отнасяне спомагат за възходящата централизация на икономическа мощност в ръцете на дребен брой огромни компании.
Правителствата и жителите също ще се възползват от минималния световен налог. За разлика от трудовите приходи, финансовите приходи от вложения, притежавани от физически лица, постоянно се таксуват с невисок налог, в случай че въобще се таксуват. Ако държавните управления не могат да таксуват корпорациите, данъчната тежест се трансферира към потреблението и трудовите приходи. Въпреки че данъкът върху потреблението по принцип може да доближи до приходите от вложения, за най-богатите данъкоплатци огромна част от техните приходи в никакъв случай няма да бъдат потребени, тъй че няма да бъдат обложени с налог върху добавената стойност в чужбина или с налог върху продажбите на дребно в доста щати на Съединени американски щати. Вместо това тежестта на финансирането на държавното управление пада върху плещите на служащите, до момента в който най-богатите в обществото се измъкват с леки данъчни тежести.
Тази динамичност е изключително нездравословна, като се има поради възходящото неравноправие в приходите - неравноправие, което частично се подхранва от концентрацията на капиталови (или капиталови) приходи. По-богатите семейства са доста по-способни да заделят спестявания или може да са се възползвали от наследствено благосъстояние, тъй че получават непропорционално повече финансови приходи. Всъщност горният един % от разпределението на приходите в Съединени американски щати получава 12% от всички трудови приходи от заплати, само че още по-голям дял - 52% от позитивните финансови приходи. Неспособността да се полза съответно капиталът изостря наклонността към все по-голямо неравноправие в приходите - което от своя страна подхранва десния популизъм.
Тези трендове имат дълготрайни последствия за здравето на капитализма. Когато хората считат, че стопанската система е нагласена против тях, те постоянно търсят провинен. Популистките стопански политики, някои от които са надълбоко неправилни, стават по-привлекателни, в сравнение с би трябвало да бъдат. Всъщност администрацията на Тръмп съумя да вкара огромни регресивни понижения на налозите тъкмо по същото време, когато увеличи митата - които в последна сметка са ретрограден налог върху потреблението, тъй като потребителите би трябвало да заплащат повече за вноса, който купуват, а бедните консуматори харчат повече от приходите си за мощно обложени с мита артикули като храна и облекла. Администрацията на Тръмп упрекна комерсиалните сътрудници и имигрантите за проблемите на работническата класа. Тези протекционистични политики навредиха на връзките ни с основни съюзници; те навредиха и на гласоподавателите от междинната класа, на които сякаш помагаха.
Сега повече от всеки път са нужни многостранни дейности за решение на световните провокации, свързани с груповото деяние, като да вземем за пример екзистенциалната опасност от изменението на климата и смъртоносните пандемии. Глобалното данъчно съглашение е ориентирано към видимо неразгадаем проблем, който, сходно на изменението на климата, продължава да съществува от десетилетия и води до резултати, които облагодетелстват дребни групи за сметка на по-големи жители. Справянето с световните данъчни провокации по метод, учреден на съдействие, може да спомогне за построяването на доверие, както и на инерция за справяне с други проблеми. То може също по този начин да покаже изгодата от ефикасното използване и смелото водачество.
Ако Европейски Съюз одобри световния налог, Съединените щати ще имат мощен тласък да го одобряват и през идващите години, с цел да не се постановат на американските мултинационални компании налози в чужбина, които не са от изгода за фискалните потребности на Съединени американски щати. Ако Унгария или други непокорни държави-членки на Европейски Съюз се опълчват, даже и няколко други страни биха могли да продължат напред. Канада, Япония и Обединеното кралство, да вземем за пример, имат огромни стопански системи и мощен тласък да работят в региона на световното данъчно облагане. След като някои страни поемат самодейността, правилото за облагане на облагите с невисок налог ще накара и други да ги последват.
Би било трагично, в случай че вместо това съглашението отпадне и конкуренцията към дъното в корпоративното данъчно облагане продължи. Макар че това може да наподобява като краткосрочна победа за акционерите на печеливши мултинационални компании, то ще насочи света по рисков път, който ще подхрани както популисткото неодобрение, по този начин и едностранчивата политика. Това би могло да провокира нови спорове сред другарски страни, да наруши икономическите връзки и да подкопае по този начин нужната взаимност.
В тези нестабилни времена надали има нещо по-важно от построяването на доверие и укрепването на многостранността. Глобалният най-малък налог съставлява опция освен да се оправим с десетилетия наред с неприятните промени в интернационалното данъчно облагане, само че и да поставим основите на интернационалното съдействие в други области. След като Съединените щати са в задънена улица, другите държавни управления ще би трябвало да съберат храброст, с цел да продължат напред. /БГНЕС
Кимбърли Клаузинг за “Foreign Affairs ”.
Кимбърли Клаузинг е професор по данъчно право и политика в Юридическия факултет на Калифорнийския университет в Лос Анджелис (Eric M. Zolt). Преди това е работила като заместник-помощник-секретар по данъчните разбори в администрацията на Байдън.
Миналата година повече от 135 страни подписаха съглашение за смяна на интернационалното данъчно облагане, като задължиха печелившите компании да заплащат най-малко 15 % корпоративен налог, без значение от това къде регистрират облагите си. Както означи тогава Лорънс Съмърс, някогашен министър на финансите на Съединени американски щати, това политическо съглашение съставлява " успех на Детройт над Давос ": водачите слагат своите служащи и жители над акционерите, решавайки дълготраен световен проблем на груповото деяние.
За страдание, макар че водачеството на Съединени американски щати беше от основно значение за изработването на това съглашение, американските законодатели не съумяха да се оправят. Сенатор Джо Манчин, демократ от Западна Вирджиния, който има голямо въздействие в отмерено разделения Сенат на Съединени американски щати, съобщи, че първото прекосяване към световния най-малък налог ще бъде неизгодно за американските компании и той не беше включен в Закона за понижаване на инфлацията. Това значи, че Съединените щати няма да бъдат страна по съглашението, защото то изискваше от всички подписали го страни да вкарат промени в данъчните си кодекси. Законът за понижаване на инфлацията включваше различен най-малък корпоративен налог, само че това не трябва да се бърка с приемането на световен най-малък налог: той не полза задграничните приходи на американските мултинационални компании по страни, тъй че фирмите към момента ще имат тласък да работят в страни с най-ниски данъчни ставки.
Не всичко обаче е изгубено. Споразумението съдържа наредба за използване - " правилото за необлагаемите облаги " - която съставлява мощен тласък за страните да ползват минималния налог. Казано по-просто, страните, които вкарат наредбите на съглашението, ще могат да таксуват с налог мултинационалните компании, основани в страни, които не са приели наредбите, само че получените доходи ще отиват в приемащите, а не в неприемащите държавни управления. Това е мощен тласък за страните - в това число и за Съединени американски щати - да изпълнят в последна сметка уговорката си да съблюдават съглашението.
Жалко е, че Съединените щати не съумяха да поемат водеща роля в приемането на световния най-малък налог, откакто министърът на финансите на Съединени американски щати Джанет Йелън имаше решаващо водачество в изработването на това трансформиращо съглашение. Съединени американски щати имаха основателна причина да поемат водеща роля.
Международното данъчно облагане е типичен образец за случай, в който страните могат да подобрят общите си резултати, като работят взаимно. Действайки независимо, страните имат тласък да понижават ставките си за корпоративен налог, с цел да притеглят работни места, вложения и мобилна данъчна основа. Тази стръв се укрепва от страха: мултинационалните корпорации заплашват да реалокират активността си в офшорни зони, в случай че държавните управления не се подчинят на волята им. Но съглашението е резултат от възходящия консенсус сред страните, че конкуренцията към дъното в корпоративното данъчно облагане би трябвало да бъде прекъсната. Йелън отработи доста часове, с цел да посредничи при сключването на съглашението. До октомври 2021 година страните, които дружно съставляват към 95 % от международния Брутният вътрешен продукт, се причислиха към съглашението.
Най-важната специфичност на съглашението е, че с него се постанова избран най-малък налог върху облагите на мултинационалните компании, без значение от това къде регистрират облагите си; този налог се постанова по страни, тъй че фирмите не могат да избегнат минималния налог върху едва облаганите приходи посредством данъчни заплащания в страни с по-високо данъчно облагане.
Това поставя завършек на разрушителната конкуренция към дъното в корпоративното данъчно облагане. Съгласно съглашението мултинационалните компании могат да продължат да трансферират облагите си към страните с най-ниско данъчно облагане в света, само че без значение от това данъчната им ставка ще бъде минимум 15 %. Правилото за по-ниско облагане на облагите даже разгръща тази логичност върху неприемащите страни, защото то работи като допълнение към данъчните ставки за фирмите със седалище в неприемащи страни, само че работещи в приемащи страни; тези спомагателни налози се заплащат на приемащите страни.
Предположението беше, че Съединените щати ще одобряват мярката като част от законодателството за по-добро възобновяване, а през есента Камарата на представителите внесе и одобри съответстващи промени в данъчния кодекс на Съединени американски щати. Но до края на 2021 година законодателството за " Изграждане на по-добри условия " се забави и не доближи до Сената - частично заради неналичието на поддръжка от страна на сенатор Манчин.
Ако Съединените щати бяха приели интернационалната данъчна промяна, това щеше да даде мощен тласък на Европейския съюз също да напредне във връзка с пакта. Но заради правилото за облагане на облагите с по-нисък налог, в случай че друга страна, подписала пакта, одобри световния най-малък налог, ще има напън върху Съединените щати да последват образеца: да вземем за пример, в случай че Европейски Съюз и Япония одобряват съглашението, а Съединените щати се въздържат, американските мултинационални компании въпреки всичко ще заплащат спомагателен налог върху облагите си, само че тези заплащания ще финансират държавни интервенции в Европа и Япония, вместо да задоволяват фискалните потребности на Съединени американски щати.
Със сигурност приемането на пакта не е обезпечено. Европейски Съюз търси единомислещата поддръжка на своите членове, с цел да одобри минималния налог, а държавното управление на унгарския министър-председател Виктор Орбан заплаши да го блокира. Освен това републиканците в Конгреса поддържаха унгарската обсада и се пробваха да провалят договорката.
Манчин и републиканските законодатели настояват, че работят от угриженост за конкурентоспособността на Съединени американски щати. Но даже в случай че пактът докара до повишение на налозите за някои предприятия, интернационалното съглашение ще бъде от изгода за корпоративна Америка, защото ще сътвори по-стабилна данъчна система. Например доста страни вкараха налози върху цифровите услуги за огромните американски мултинационални софтуерни компании като Фейсбук и Гугъл. Разбира се, обособените страни имат право да постановат налози, както намерят за добре. Но тези цифрови налози постоянно наподобяват незаслужено ориентирани към американските компании. Дискриминацията провокира неодобрение както измежду демократите, по този начин и измежду републиканците, което докара до закани за ответни мита, първо при президента Доналд Тръмп, а в този момент и при президента Джо Байдън. Едно от преимуществата на интернационалното данъчно съглашение е, че то дава многостранен отговор на въпроса кой би трябвало да полза облагите на мултинационалните компании. Друга причина е, че то предотвратява цикли от ответни ограничения.
Създаването на по-справедлива данъчна система би било потребно и за конкуренцията в частния бранш на Съединени американски щати. Глобалните компании, които могат да трансферират действия и облаги през границите, постоянно са най-големите и най-печеливши компании в света. Те се възползват от данъчна тежест, която е доста по-ниска от тази, с която се сблъскват по-малките локални съперници, които правят активност единствено в страната. Тези разлики в данъчното отнасяне спомагат за възходящата централизация на икономическа мощност в ръцете на дребен брой огромни компании.
Правителствата и жителите също ще се възползват от минималния световен налог. За разлика от трудовите приходи, финансовите приходи от вложения, притежавани от физически лица, постоянно се таксуват с невисок налог, в случай че въобще се таксуват. Ако държавните управления не могат да таксуват корпорациите, данъчната тежест се трансферира към потреблението и трудовите приходи. Въпреки че данъкът върху потреблението по принцип може да доближи до приходите от вложения, за най-богатите данъкоплатци огромна част от техните приходи в никакъв случай няма да бъдат потребени, тъй че няма да бъдат обложени с налог върху добавената стойност в чужбина или с налог върху продажбите на дребно в доста щати на Съединени американски щати. Вместо това тежестта на финансирането на държавното управление пада върху плещите на служащите, до момента в който най-богатите в обществото се измъкват с леки данъчни тежести.
Тази динамичност е изключително нездравословна, като се има поради възходящото неравноправие в приходите - неравноправие, което частично се подхранва от концентрацията на капиталови (или капиталови) приходи. По-богатите семейства са доста по-способни да заделят спестявания или може да са се възползвали от наследствено благосъстояние, тъй че получават непропорционално повече финансови приходи. Всъщност горният един % от разпределението на приходите в Съединени американски щати получава 12% от всички трудови приходи от заплати, само че още по-голям дял - 52% от позитивните финансови приходи. Неспособността да се полза съответно капиталът изостря наклонността към все по-голямо неравноправие в приходите - което от своя страна подхранва десния популизъм.
Тези трендове имат дълготрайни последствия за здравето на капитализма. Когато хората считат, че стопанската система е нагласена против тях, те постоянно търсят провинен. Популистките стопански политики, някои от които са надълбоко неправилни, стават по-привлекателни, в сравнение с би трябвало да бъдат. Всъщност администрацията на Тръмп съумя да вкара огромни регресивни понижения на налозите тъкмо по същото време, когато увеличи митата - които в последна сметка са ретрограден налог върху потреблението, тъй като потребителите би трябвало да заплащат повече за вноса, който купуват, а бедните консуматори харчат повече от приходите си за мощно обложени с мита артикули като храна и облекла. Администрацията на Тръмп упрекна комерсиалните сътрудници и имигрантите за проблемите на работническата класа. Тези протекционистични политики навредиха на връзките ни с основни съюзници; те навредиха и на гласоподавателите от междинната класа, на които сякаш помагаха.
Сега повече от всеки път са нужни многостранни дейности за решение на световните провокации, свързани с груповото деяние, като да вземем за пример екзистенциалната опасност от изменението на климата и смъртоносните пандемии. Глобалното данъчно съглашение е ориентирано към видимо неразгадаем проблем, който, сходно на изменението на климата, продължава да съществува от десетилетия и води до резултати, които облагодетелстват дребни групи за сметка на по-големи жители. Справянето с световните данъчни провокации по метод, учреден на съдействие, може да спомогне за построяването на доверие, както и на инерция за справяне с други проблеми. То може също по този начин да покаже изгодата от ефикасното използване и смелото водачество.
Ако Европейски Съюз одобри световния налог, Съединените щати ще имат мощен тласък да го одобряват и през идващите години, с цел да не се постановат на американските мултинационални компании налози в чужбина, които не са от изгода за фискалните потребности на Съединени американски щати. Ако Унгария или други непокорни държави-членки на Европейски Съюз се опълчват, даже и няколко други страни биха могли да продължат напред. Канада, Япония и Обединеното кралство, да вземем за пример, имат огромни стопански системи и мощен тласък да работят в региона на световното данъчно облагане. След като някои страни поемат самодейността, правилото за облагане на облагите с невисок налог ще накара и други да ги последват.
Би било трагично, в случай че вместо това съглашението отпадне и конкуренцията към дъното в корпоративното данъчно облагане продължи. Макар че това може да наподобява като краткосрочна победа за акционерите на печеливши мултинационални компании, то ще насочи света по рисков път, който ще подхрани както популисткото неодобрение, по този начин и едностранчивата политика. Това би могло да провокира нови спорове сред другарски страни, да наруши икономическите връзки и да подкопае по този начин нужната взаимност.
В тези нестабилни времена надали има нещо по-важно от построяването на доверие и укрепването на многостранността. Глобалният най-малък налог съставлява опция освен да се оправим с десетилетия наред с неприятните промени в интернационалното данъчно облагане, само че и да поставим основите на интернационалното съдействие в други области. След като Съединените щати са в задънена улица, другите държавни управления ще би трябвало да съберат храброст, с цел да продължат напред. /БГНЕС
Кимбърли Клаузинг за “Foreign Affairs ”.
Кимбърли Клаузинг е професор по данъчно право и политика в Юридическия факултет на Калифорнийския университет в Лос Анджелис (Eric M. Zolt). Преди това е работила като заместник-помощник-секретар по данъчните разбори в администрацията на Байдън.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ