Христо Иванов: В Плана на Дончев липсва усилие за икономика на иновациите
В показания предходната седмица план на българския проект за възобновяване и резистентност липсва ясна и смела огромна цел, към която страната ще се стреми във връзка с нововъведенията. Отсъства и наименуване с същинските им имена на проблемите на страната, които тя би трябвало да реши, с цел да реализира прогрес. Около това мнение се сплотиха участниците в полемика, отдадена на тематиката за нововъведенията в българския проект за възобновяване - съпредседателят на “Демократична България” Христо Иванов, Добромир Иванов, ръководител на Българската стартъп асоциация BESCO, IT предприемачът и член на Народно събрание на “Да, България!” Иван Лалев и Иван Матов, eксперт по промяна на обществения и частния бранш.
“Този проект е безусловно откъснат от каквото и да било изпитание България да има систематична политика да вземем за пример за създаване на стопанска система, основана на иновациите”, съобщи Христо Иванов.
“Големият въпрос е по какъв начин България да се възползва от нововъведенията и от софтуерната гражданска война, тъй че да повдигне стопанската система си. Как България, употребявайки европейското финансиране, би могла да се възползва от иновационната вълна и да стартира да построява нов модел на икономика”, подчертава той.
Според него проблем е и неналичието на нови принадлежности на финансиране, които да разрешат освен да се разчита на европейски запас, само че да се активизира и подобен от частния бранш. Според специалиста по промяна на обществения и частния бранш Иван Матов в проекта липсва ясна визия къде и по какъв метод желаеме да отидем, когато стигнем - по какъв начин стопанска система да работи и да не зависи от евросредства и от производства с ниска добавена стойност.
“В България можем да си сложим смела цел - да вземем за пример да бъдем най-зелената страна в света или в Европейски Съюз или да бъдем инкубаторът за високите технологии на Европейски Съюз - нещо, което да заявим, да кажем, че това е което желаеме да бъдем след 10, след 15 години и да се стремим към него. Това за мен е огромното нещо което липсва”, съобщи Добромир Иванов от BESCO.
Иван Лалев посочи нуждата от държавни стратегии за поощряване на връзката сред младежите и студентите с разнообразни клъстери, както и да се влага в построяването на връзката сред обучение и бизнес. Според него е нужен и стратегически фонд за финансиране на планове, които ще бъдат от национално значение.
“Не е наложително да се работи на правилото на грантове, тъй като веднъж дадени, няма условие какво да се случи с компанията, която ги е получила. Едни безлихвени заеми ще дадат достъп до капитал на фирмите, а самата концепция, че това е заем ще направи по този начин, че фирмите да са подтикнати не просто да усвоят пари, а да ги мултиплицират”, счита IT предприемачът.
“Практиката за дотации и грантове явно е неработеща в нашия случай. По-добре работят и дублиращите вложения, като огледалните вложения. Имаме задоволително частни фондове които поддържат фирмите,може да им се даде опцията те да преценят кои компании да получават финансиране, а страната да ги подкрепи”, счита Добромир Иванов.
“Този проект е безусловно откъснат от каквото и да било изпитание България да има систематична политика да вземем за пример за създаване на стопанска система, основана на иновациите”, съобщи Христо Иванов.
“Големият въпрос е по какъв начин България да се възползва от нововъведенията и от софтуерната гражданска война, тъй че да повдигне стопанската система си. Как България, употребявайки европейското финансиране, би могла да се възползва от иновационната вълна и да стартира да построява нов модел на икономика”, подчертава той.
Според него проблем е и неналичието на нови принадлежности на финансиране, които да разрешат освен да се разчита на европейски запас, само че да се активизира и подобен от частния бранш. Според специалиста по промяна на обществения и частния бранш Иван Матов в проекта липсва ясна визия къде и по какъв метод желаеме да отидем, когато стигнем - по какъв начин стопанска система да работи и да не зависи от евросредства и от производства с ниска добавена стойност.
“В България можем да си сложим смела цел - да вземем за пример да бъдем най-зелената страна в света или в Европейски Съюз или да бъдем инкубаторът за високите технологии на Европейски Съюз - нещо, което да заявим, да кажем, че това е което желаеме да бъдем след 10, след 15 години и да се стремим към него. Това за мен е огромното нещо което липсва”, съобщи Добромир Иванов от BESCO.
Иван Лалев посочи нуждата от държавни стратегии за поощряване на връзката сред младежите и студентите с разнообразни клъстери, както и да се влага в построяването на връзката сред обучение и бизнес. Според него е нужен и стратегически фонд за финансиране на планове, които ще бъдат от национално значение.
“Не е наложително да се работи на правилото на грантове, тъй като веднъж дадени, няма условие какво да се случи с компанията, която ги е получила. Едни безлихвени заеми ще дадат достъп до капитал на фирмите, а самата концепция, че това е заем ще направи по този начин, че фирмите да са подтикнати не просто да усвоят пари, а да ги мултиплицират”, счита IT предприемачът.
“Практиката за дотации и грантове явно е неработеща в нашия случай. По-добре работят и дублиращите вложения, като огледалните вложения. Имаме задоволително частни фондове които поддържат фирмите,може да им се даде опцията те да преценят кои компании да получават финансиране, а страната да ги подкрепи”, счита Добромир Иванов.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ