Приф. Христина Вучева: Само президентът има право да опрощава несъбираеми държавни вземания
" В множеството развити страни не се позволява изпълнителната власт да може да освобождава от заплащания на дължими налози, или да анулира дълг, зародил по този мотив. Във всички страни опрощаването на отложен дълг към страната е нещо, което се оглежда доста деликатно, тъй като това би могло да ерозира непоправимо данъчния морал. " Това се споделя в разбора на проф. Христина Вучева, лекар по стопанска система и професор по финанси. Проф. Вучева е регистриран одитор-дипломиран експерт-счетоводител. Проф. Вучева е някогашен министър на финансите в първото служебно държавно управление (1994-1995 г.).
По думите й след направените промени в Закона за вероизповеданията пораждат следните въпроси: 1. Може ли Народното събрание да опрощава отговорности към страната? 2. Какво е съществото на това опрощаване. Някои го назовават данъчна прошка, други – помощ, трети – гаранция за сигурността ни. 3. Създава ли се казус и други данъчно задължени юридически лица да желаят от националното заседание да ги освободи от техните насъбрани отговорности към страната.
" В член 84 т. 13 е записано следното: „ Народното събрание дава амнистия”. Това не значи, че става дума за данъчна прошка. Да си напомним полемиките отпреди 27 години по времето на приемането на нашия Основен закон. Разговорите тогава са за прошка, обвързвана с наказаните от тъй наречените Народен съд от 1945 година По време на ръководството на Обединените демократични сили Народното събрание одобри подобен закон за прошка. Следователно, текстът на т. 13 от член 84 не може да се схваща еднопосочно като пълномощие за данъчна прошка ", изяснява проф. Вучкова.
От т. 12 на член 98 на Конституцията излиза наяве, че Президентът на Република България единствен има право да опрощава несъбираеми държавни вземания. В тази си активност президентът се подкрепя от специфични комисии и специалисти, както и от информация от заинтригуваните страни, добавя още тя.
Според проф. Вучкова може да се твърди, че във всички страни с демократично устройство, казусът с възможното опрощаване на държавни вземания е решен по същия метод. Смисълът на този метод, открит от епохи, е в следното:
Правото за опрощаването на отговорности, които се дължат към страната, се лимитира само до президента, с цел да се понижи опцията да пораждат ползи за целеустремено неплащане на налози, осигуровки и други отговорности. Стимулирането на сходни ползи би могло да стане една противообществена процедура, в случай че законодателят разшири кръга на институциите, които могат да освобождават от заплащане на отговорности към страната.
В множеството развити страни не се позволява изпълнителната власт да може да освобождава от заплащания на дължими налози, или да анулира дълг, зародил по този мотив. Във всички страни опрощаването на отложен дълг към страната е нещо, което се оглежда доста деликатно, тъй като това би могло да ерозира непоправимо данъчния морал – нещо, за което се поставят грижи от епохи, изключително в северноевропейските протестантски страни в годините на одобряване на капиталистическите връзки и предприемачеството.
За страдание историческите условия на развиване на страната ни не са били удобни за одобряването на заплащането на отговорностите към страната като нещо,което е от витално значение за просперитета на обществото. Поради тази специфичност при нас се постанова да сме доста прецизни, когато възникне проблем с дълготрайно неплащане на отговорности към обществото, без значение кой е субектът на това деяние.
Тези общи разсъждения могат да се дефинират като разясняващи смисъла, само че това не е задоволително. Това оказва помощ, само че в тази ситуация ни би трябвало и съответно знание за наличието на опростените отговорности. В претекстовете към закона не се показва типа на отговорностите.
Конкретиката е скрита зад предоставената опция след приемане на закона всяко изповедание да показа на министъра на финансите своята информация за типа и размера на отговорностите към 31.12.2018 година
" Това значи, че народните представители, когато одобряват този закон не знаят нито за каква сума се отнася анулацията на отговорностите, нито за типа на тези отговорности. В раздела разходи-ползи към претекстовете на закона, тези, които го оферират, вместо цифри и калкулации, са написали две фрази, че изгодата от смяната е в „ по-ясна законова наредба по отношение на определението на държавната субсидия”. Това разбиране е друго от откритото в началните текстове на закона. То се основава с смяната от края на 2018 година /С тази корекция се заменя смисълът на признатия Закон за вероизповеданията през 2002 г./ Тогава е спазен правилото за обособяване на църквата от страната и това е част от началните разпореждания на закона и до през днешния ден. С въведеното изменение от края на 2018 година и изключително с допълненията направени в плана от 31.01.2019 година понятието дотация се заменя с държавна дотация за настоящи разноски и за капитални разноски. Дирекцията към Министерски съвет за вероизповеданията се трансформира в разпределящ пари орган. Определя се ред за приемане на парите, както и регулации по какъв начин те ще се употребяват. Всичко това по нищо не се разграничава от финансирането, на която и да е бюджетна организация. Така организацията на вероизповеданията се трансформира фрапантно, само че това не смущава тогава нито опозицията, нито многото разбирачи, които в този момент се появиха. ", написа още в разбора на проф. Вучкова.
Дори и да приемем, че би трябвало да се дадат пари на мюфтийството, тъй като другояче то ще отърчи при някои, които ще го радикализират, то не е задоволително, с цел да оправдае следните нарушавания:
липсва подробна и безапелационна аргументация към проекта;
не е позволено авансово публично обсъждане;,
в Конституцията, където се изброяват пълномощията на Народното събрание няма текст, който да дефинира пълномощие за данъчна прошка, или опрощаване на отговорности, счита ппоф. Вучкова.
Отсъствието на сходен текст е умно решение на тогавашните законотворци, тъй като в случай че това беше законова норма, или процедура, евентуално, десетки партийни деятели и техните доближени компании нямаше да заплащат налози, тъй като щяха да имат упования за амнистиране и опрощаване. Вероятно това е повода в закона да се употребяват думите „ освобождение от плащане”, вместо в този момент пуснатата в приложимост „ данъчна амнистия” в многочислени изявления.
Данъчната прошка постоянно се замисля и реализира не за обособени лица – длъжници, а за огромни стопански групи с очакване с това да се взема решение някакъв публичен въпрос, засягащ цялата стопанска система. В подобен смисъл, в случай че се обмисли някакъв план, с който ще се реши важен стопански въпрос, евентуално никой не би възразил да се приема обособен закон за данъчна прошка. Продължилата с дни полемика демонстрира, че в тази ситуация с мюфтийството се прави следващия жест към хора, които не са спазвали откритите правила, написа БГНЕС.
Според проф. Вучкова след приемането на този закон се основава казус за нови претенции за освобождение от заплащане на насъбрани и просрочени задължения към страната. Наложително е да се разпореди на Министерството на финансите да проучва съществуващото законодателство и да предложи промени, или нови разпореждания, които да защитят обществото от сходни претенции.
По думите й след направените промени в Закона за вероизповеданията пораждат следните въпроси: 1. Може ли Народното събрание да опрощава отговорности към страната? 2. Какво е съществото на това опрощаване. Някои го назовават данъчна прошка, други – помощ, трети – гаранция за сигурността ни. 3. Създава ли се казус и други данъчно задължени юридически лица да желаят от националното заседание да ги освободи от техните насъбрани отговорности към страната.
" В член 84 т. 13 е записано следното: „ Народното събрание дава амнистия”. Това не значи, че става дума за данъчна прошка. Да си напомним полемиките отпреди 27 години по времето на приемането на нашия Основен закон. Разговорите тогава са за прошка, обвързвана с наказаните от тъй наречените Народен съд от 1945 година По време на ръководството на Обединените демократични сили Народното събрание одобри подобен закон за прошка. Следователно, текстът на т. 13 от член 84 не може да се схваща еднопосочно като пълномощие за данъчна прошка ", изяснява проф. Вучкова.
От т. 12 на член 98 на Конституцията излиза наяве, че Президентът на Република България единствен има право да опрощава несъбираеми държавни вземания. В тази си активност президентът се подкрепя от специфични комисии и специалисти, както и от информация от заинтригуваните страни, добавя още тя.
Според проф. Вучкова може да се твърди, че във всички страни с демократично устройство, казусът с възможното опрощаване на държавни вземания е решен по същия метод. Смисълът на този метод, открит от епохи, е в следното:
Правото за опрощаването на отговорности, които се дължат към страната, се лимитира само до президента, с цел да се понижи опцията да пораждат ползи за целеустремено неплащане на налози, осигуровки и други отговорности. Стимулирането на сходни ползи би могло да стане една противообществена процедура, в случай че законодателят разшири кръга на институциите, които могат да освобождават от заплащане на отговорности към страната.
В множеството развити страни не се позволява изпълнителната власт да може да освобождава от заплащания на дължими налози, или да анулира дълг, зародил по този мотив. Във всички страни опрощаването на отложен дълг към страната е нещо, което се оглежда доста деликатно, тъй като това би могло да ерозира непоправимо данъчния морал – нещо, за което се поставят грижи от епохи, изключително в северноевропейските протестантски страни в годините на одобряване на капиталистическите връзки и предприемачеството.
За страдание историческите условия на развиване на страната ни не са били удобни за одобряването на заплащането на отговорностите към страната като нещо,което е от витално значение за просперитета на обществото. Поради тази специфичност при нас се постанова да сме доста прецизни, когато възникне проблем с дълготрайно неплащане на отговорности към обществото, без значение кой е субектът на това деяние.
Тези общи разсъждения могат да се дефинират като разясняващи смисъла, само че това не е задоволително. Това оказва помощ, само че в тази ситуация ни би трябвало и съответно знание за наличието на опростените отговорности. В претекстовете към закона не се показва типа на отговорностите.
Конкретиката е скрита зад предоставената опция след приемане на закона всяко изповедание да показа на министъра на финансите своята информация за типа и размера на отговорностите към 31.12.2018 година
" Това значи, че народните представители, когато одобряват този закон не знаят нито за каква сума се отнася анулацията на отговорностите, нито за типа на тези отговорности. В раздела разходи-ползи към претекстовете на закона, тези, които го оферират, вместо цифри и калкулации, са написали две фрази, че изгодата от смяната е в „ по-ясна законова наредба по отношение на определението на държавната субсидия”. Това разбиране е друго от откритото в началните текстове на закона. То се основава с смяната от края на 2018 година /С тази корекция се заменя смисълът на признатия Закон за вероизповеданията през 2002 г./ Тогава е спазен правилото за обособяване на църквата от страната и това е част от началните разпореждания на закона и до през днешния ден. С въведеното изменение от края на 2018 година и изключително с допълненията направени в плана от 31.01.2019 година понятието дотация се заменя с държавна дотация за настоящи разноски и за капитални разноски. Дирекцията към Министерски съвет за вероизповеданията се трансформира в разпределящ пари орган. Определя се ред за приемане на парите, както и регулации по какъв начин те ще се употребяват. Всичко това по нищо не се разграничава от финансирането, на която и да е бюджетна организация. Така организацията на вероизповеданията се трансформира фрапантно, само че това не смущава тогава нито опозицията, нито многото разбирачи, които в този момент се появиха. ", написа още в разбора на проф. Вучкова.
Дори и да приемем, че би трябвало да се дадат пари на мюфтийството, тъй като другояче то ще отърчи при някои, които ще го радикализират, то не е задоволително, с цел да оправдае следните нарушавания:
липсва подробна и безапелационна аргументация към проекта;
не е позволено авансово публично обсъждане;,
в Конституцията, където се изброяват пълномощията на Народното събрание няма текст, който да дефинира пълномощие за данъчна прошка, или опрощаване на отговорности, счита ппоф. Вучкова.
Отсъствието на сходен текст е умно решение на тогавашните законотворци, тъй като в случай че това беше законова норма, или процедура, евентуално, десетки партийни деятели и техните доближени компании нямаше да заплащат налози, тъй като щяха да имат упования за амнистиране и опрощаване. Вероятно това е повода в закона да се употребяват думите „ освобождение от плащане”, вместо в този момент пуснатата в приложимост „ данъчна амнистия” в многочислени изявления.
Данъчната прошка постоянно се замисля и реализира не за обособени лица – длъжници, а за огромни стопански групи с очакване с това да се взема решение някакъв публичен въпрос, засягащ цялата стопанска система. В подобен смисъл, в случай че се обмисли някакъв план, с който ще се реши важен стопански въпрос, евентуално никой не би възразил да се приема обособен закон за данъчна прошка. Продължилата с дни полемика демонстрира, че в тази ситуация с мюфтийството се прави следващия жест към хора, които не са спазвали откритите правила, написа БГНЕС.
Според проф. Вучкова след приемането на този закон се основава казус за нови претенции за освобождение от заплащане на насъбрани и просрочени задължения към страната. Наложително е да се разпореди на Министерството на финансите да проучва съществуващото законодателство и да предложи промени, или нови разпореждания, които да защитят обществото от сходни претенции.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ