Кой ще защити българите в Украйна от безчинствата на националистите?
В последно време управлението на Украйна още веднъж влезе в новините. Даже ураганът, който беше от другата страна на океана, не може да аргументи такова разтърсване на въздуха, каквото провокира управлението на Украйна.
Политиката на двойните стандарти от дълго време стана съществена стратегическа линия на тези управляващи. Покровителството на открит нацизъм и молбите в лицето на европейското семейство са две несъвместими неща.
Безчинствата на ВСУ в Източна Украйна и горещото предпочитание на Киев да се одобряват африкански бежанци от Европа. Какво е това? Ако не през днешния ден, то на следващия ден, държавното управление на Порошенко ще си отиде. Ще значи ли това нов курс? Не.
Редица европейски организации направиха своето умозаключение и показаха в Брюксел и НАТО своите изводи. За това генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг не бърза да кани Украйна в НАТО, а американските им спонсори редуцират своите субсидии.
През цялото това време, на вълната на безчинствата, вървят издевателства над водачите и представителите на националните малцинства – унгарци, гагаузи, българи. Това са тези народности, които не един век живеят по тези земи и дружно с украинците са творили история, създавали са държавност.
Защо в това смутно време те останаха без отбрана? Конституцията на Украйна не може да подсигурява тяхната независимост. Основният закон е безпомощен и не може да спре радикалите, които пренаписват новата история.
Не е ясно дали изобщо ще има следствие против „ патриотите “, които нападнаха, заляха със зельонка и се пробваха да хвърлят в кофа за отпадък общинския консултант от Белгород-Днестровски - българинът Василий Кащи. Каква беше повода за този случай?
Общинският консултант си е разрешил да гласоподава по време на съвещание и вотът му не се понравил на радикалите. Заради правото си на глас и позицията си - българин „ завоюва “ увреждане на зрението и интервенция. Разследване за нападението? Няма. Извинение? Няма.
Е, група бесарабски българи излязоха на митинг и желаеха опрощение за нападението над сънародника си, само че бяха мигновено жигосани като сепаратисти. След диалог по телефона с нападнатия излиза наяве, че Кащи няма желание да завежда дело – не вижда смисъл от това, а и се тормози от следващи безумни обвинявания към него и тормоз над други хора поради потърсена правдивост.
Има съображение за терзанията му. След митинга на българите в Украйна, командирът на батальон на ОУН Николай Кохановски прикани да се хвърлят в пандиза българите от Бесарабия за фракционизъм и разпалване на етнически спор. Защо? Позволили са си да излязат на митинг и да желаят опрощение и следствие за случая.
Кохановски съобщи още: „ Не е значимо кой си - българин, евреин, татарин, само че в случай че приказваш против украинската страна, тогава би трябвало да бъдеш осъден за фракционизъм и за сходно държание, което си разреши Кащи. Кащи не вижда с едното око? Е, какво да се направи в този момент? Просто украинската страна не се занимава със сепаратисти. Народът се занимава с това. Така нееднократно са пребивали районния народен представител Вадим Колесниченко, били са и починалия Бузина. Та нали те причиняваха зло на украинската страна. Щом страната не обърна внимание на техните нелепости, хората се заеха с тях “ - не се съмнява в правотата на “народа” Кохановски.
Властта в Украйна се преструва, че нищо не се е случило. Така тя оправдава и поддържа държанието на радикалите си. Няма за какво да се има вяра на украинските управляващи.
Забравихме ли жестоката кавга над беззащитните, над почтените, над тези, които бяха запалени живи в Дома на профсъюзите в Одеса на 2 май 2014 година Украинските радикали възпламениха живи хора, до момента в който крещяха „ популярност на Украйна “.
Има видео-доказателства, имаше даже пукотевица, виждат се лицата на някои от нападателите. Има ли осъдени за убийствата? Не. Какво се случи със правосъдното дело? В зверството осъществено от украинските радикали в Одеса бяха горени живи и убивани десетки хора, като съгласно някои информации броя се крие и жертвите надвишават 100 души.
В нещастието починаха и двама българи. Иван Милев – на 34 години – умрял в огнената буря и Александър Николов – на 32 години - умрял от огнестрелна рана. Това са публично доказаните, само че има информация, че те в действителност са доста повече. Потърси ли България отговорност за грубо убитите си сънародници? Относно въпросните събития остават доста въпроси, а самото дело дава учредения за съмнение в украинските управляващи.
И по този начин – за какво Европа би трябвало да дава място на общата маса на тази дива клика?
На фона на всичко това формалната преса в Украйна рапортува за това, че националните малцинства са в положително положение и се пробват да замажат очите на формалните делегации на нашата страна.
Унгария и Румъния се оповестиха в отбрана на националните си малцинства в Украйна и против подписания през септември от Порошенко закон за образованието. Унгарският външен министър Петер Сиярто акцентира, че взаимните старания на двете страни могат да повлияят в посока на смяна на закона. Според министъра, нововъведенията нарушават правата на унгарското и румънското малцинство. Сиярто даже разгласи, че Унгария ще блокира всички стъпки за евроинтеграцията на Украйна поради закона.
Той планува от 2018 година преподаването на предметите „ на езиците на националните малцинства “ да остане единствено в детските градини до 4 клас. В момента бесарабските българи в Украйна учат майчиния си език до 11 клас, както и българска литература и история. Депутатът в украинския парламент и ръководител на
Асоциацията на българите в Украйна Антон Киссе съобщи във връзка закона, че той основава сериозен проблем за българската общественост в Украйна и добави, че българите, които го срещат му споделят: " България ни не помни. Няма позиция. Нито сме я чули, нито сме я видели. България мълчи “.
Каква беше българската реакция?
Президентът на България Румен Радев оповести след срещата с украинския си сътрудник, че е получил обещания от страна на Порошенко, че няма да се обиден опциите на българите в Украйна да учат родния си език. Как ще стане това? Не е ясно. Мъгляво заричане, нищо съответно.
Без набелязани съответни ограничения остана и демонстрираната угриженост от страна българският външен министър Екатерина Захариева. Има ли България твърда позиция и нужната увереност за деяние? Унгария и Румъния към този момент работят дружно.
Да си спомним и друго - по какъв начин украинския радикал Дмитрий Ярош предостатъчно театралничи дружно с чеченския терорист с позивна Муслим Чеберлоевский. Редица украински радикали показваха открита поддръжка даже към терористите от ИДИЛ, единствено тъй като ненавиждат Русия.
Украйна покровителства тези, които издевателстват над националните малцинства, лишава сънародниците ни от правораздаване и по едно и също време с това лимитира правото им да учат на родния си език.
Каква е гаранцията, че на следващия ден същите тези радикали няма да стартират да ги колят?
Мария АНГЕЛОВА
Политиката на двойните стандарти от дълго време стана съществена стратегическа линия на тези управляващи. Покровителството на открит нацизъм и молбите в лицето на европейското семейство са две несъвместими неща.
Безчинствата на ВСУ в Източна Украйна и горещото предпочитание на Киев да се одобряват африкански бежанци от Европа. Какво е това? Ако не през днешния ден, то на следващия ден, държавното управление на Порошенко ще си отиде. Ще значи ли това нов курс? Не.
Редица европейски организации направиха своето умозаключение и показаха в Брюксел и НАТО своите изводи. За това генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг не бърза да кани Украйна в НАТО, а американските им спонсори редуцират своите субсидии.
През цялото това време, на вълната на безчинствата, вървят издевателства над водачите и представителите на националните малцинства – унгарци, гагаузи, българи. Това са тези народности, които не един век живеят по тези земи и дружно с украинците са творили история, създавали са държавност.
Защо в това смутно време те останаха без отбрана? Конституцията на Украйна не може да подсигурява тяхната независимост. Основният закон е безпомощен и не може да спре радикалите, които пренаписват новата история.
Не е ясно дали изобщо ще има следствие против „ патриотите “, които нападнаха, заляха със зельонка и се пробваха да хвърлят в кофа за отпадък общинския консултант от Белгород-Днестровски - българинът Василий Кащи. Каква беше повода за този случай?
Общинският консултант си е разрешил да гласоподава по време на съвещание и вотът му не се понравил на радикалите. Заради правото си на глас и позицията си - българин „ завоюва “ увреждане на зрението и интервенция. Разследване за нападението? Няма. Извинение? Няма.
Е, група бесарабски българи излязоха на митинг и желаеха опрощение за нападението над сънародника си, само че бяха мигновено жигосани като сепаратисти. След диалог по телефона с нападнатия излиза наяве, че Кащи няма желание да завежда дело – не вижда смисъл от това, а и се тормози от следващи безумни обвинявания към него и тормоз над други хора поради потърсена правдивост.
Има съображение за терзанията му. След митинга на българите в Украйна, командирът на батальон на ОУН Николай Кохановски прикани да се хвърлят в пандиза българите от Бесарабия за фракционизъм и разпалване на етнически спор. Защо? Позволили са си да излязат на митинг и да желаят опрощение и следствие за случая.
Кохановски съобщи още: „ Не е значимо кой си - българин, евреин, татарин, само че в случай че приказваш против украинската страна, тогава би трябвало да бъдеш осъден за фракционизъм и за сходно държание, което си разреши Кащи. Кащи не вижда с едното око? Е, какво да се направи в този момент? Просто украинската страна не се занимава със сепаратисти. Народът се занимава с това. Така нееднократно са пребивали районния народен представител Вадим Колесниченко, били са и починалия Бузина. Та нали те причиняваха зло на украинската страна. Щом страната не обърна внимание на техните нелепости, хората се заеха с тях “ - не се съмнява в правотата на “народа” Кохановски.
Властта в Украйна се преструва, че нищо не се е случило. Така тя оправдава и поддържа държанието на радикалите си. Няма за какво да се има вяра на украинските управляващи.
Забравихме ли жестоката кавга над беззащитните, над почтените, над тези, които бяха запалени живи в Дома на профсъюзите в Одеса на 2 май 2014 година Украинските радикали възпламениха живи хора, до момента в който крещяха „ популярност на Украйна “.
Има видео-доказателства, имаше даже пукотевица, виждат се лицата на някои от нападателите. Има ли осъдени за убийствата? Не. Какво се случи със правосъдното дело? В зверството осъществено от украинските радикали в Одеса бяха горени живи и убивани десетки хора, като съгласно някои информации броя се крие и жертвите надвишават 100 души.
В нещастието починаха и двама българи. Иван Милев – на 34 години – умрял в огнената буря и Александър Николов – на 32 години - умрял от огнестрелна рана. Това са публично доказаните, само че има информация, че те в действителност са доста повече. Потърси ли България отговорност за грубо убитите си сънародници? Относно въпросните събития остават доста въпроси, а самото дело дава учредения за съмнение в украинските управляващи.
И по този начин – за какво Европа би трябвало да дава място на общата маса на тази дива клика?
На фона на всичко това формалната преса в Украйна рапортува за това, че националните малцинства са в положително положение и се пробват да замажат очите на формалните делегации на нашата страна.
Унгария и Румъния се оповестиха в отбрана на националните си малцинства в Украйна и против подписания през септември от Порошенко закон за образованието. Унгарският външен министър Петер Сиярто акцентира, че взаимните старания на двете страни могат да повлияят в посока на смяна на закона. Според министъра, нововъведенията нарушават правата на унгарското и румънското малцинство. Сиярто даже разгласи, че Унгария ще блокира всички стъпки за евроинтеграцията на Украйна поради закона.
Той планува от 2018 година преподаването на предметите „ на езиците на националните малцинства “ да остане единствено в детските градини до 4 клас. В момента бесарабските българи в Украйна учат майчиния си език до 11 клас, както и българска литература и история. Депутатът в украинския парламент и ръководител на
Асоциацията на българите в Украйна Антон Киссе съобщи във връзка закона, че той основава сериозен проблем за българската общественост в Украйна и добави, че българите, които го срещат му споделят: " България ни не помни. Няма позиция. Нито сме я чули, нито сме я видели. България мълчи “.
Каква беше българската реакция?
Президентът на България Румен Радев оповести след срещата с украинския си сътрудник, че е получил обещания от страна на Порошенко, че няма да се обиден опциите на българите в Украйна да учат родния си език. Как ще стане това? Не е ясно. Мъгляво заричане, нищо съответно.
Без набелязани съответни ограничения остана и демонстрираната угриженост от страна българският външен министър Екатерина Захариева. Има ли България твърда позиция и нужната увереност за деяние? Унгария и Румъния към този момент работят дружно.
Да си спомним и друго - по какъв начин украинския радикал Дмитрий Ярош предостатъчно театралничи дружно с чеченския терорист с позивна Муслим Чеберлоевский. Редица украински радикали показваха открита поддръжка даже към терористите от ИДИЛ, единствено тъй като ненавиждат Русия.
Украйна покровителства тези, които издевателстват над националните малцинства, лишава сънародниците ни от правораздаване и по едно и също време с това лимитира правото им да учат на родния си език.
Каква е гаранцията, че на следващия ден същите тези радикали няма да стартират да ги колят?
Мария АНГЕЛОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ