Политически маневри и военни операции: Какво се случва в Сирия?
В последните седмици се разиграва извънредно комплицирана геополитическа игра в Сирия, в която са забъркани най-значимите световни и районни играчи. В северната част на страната вървят две интервенции, които имат капацитета да решат изхода от войната, написа икономистът Борислав Боев в специфичен коментар за .
Политическите маневри сред Русия и Турция тук са водещи. През септември предходната година двете страни договориха демилитаризацията на провинция Идлиб и по този начин отложиха плануваната атака на сирийската войска (САА). По силата на това съглашение в Идлиб трябваше да бъде основан безвреден кулоар с дълбочина сред 15-20 км., а групировките трябваше да изтеглят тежкото си въоръжение от там.
В идващите месеци обаче се потвърди тоталната неспособност за управление на радикалните терористични групировки в провинцията. Така, в края на април 2019 година, сирийската войска стартира своята дълго чакана атака в Идлиб. Това на собствен ред провокира негодуванието на Турция, която бе разположила няколко КПП-та около позициите на сирийската войска. В хода на интервенцията Русия ту даваше зелена светлина на САА, ту стопираше нейните упоритости за отвоюване на изгубените територии.
Многократните прекъсвания на офанзивата на сирийската войска потвърдиха, че връзките сред Москва и Анкара по проблема с Идлиб са комплицирани. Общо взето близостта сред Русия и Турция в този невралгичен район се предопределя от моментното съвпадение на техните ползи. Дипломатическата игра на Москва тук е комплицирана, тъй като тя би трябвало да балансира три интереса – своя личен, този на основен съдружник – Дамаск, и да не утежнява връзките с Анкара. Поне до момента в който има взаимна полза те да са търпими.
За Сирия пък е значимо да си върне колкото се може повече територия от Идлиб, тъй като това ще усили дипломатическия ѝ `leverage` в вероятно следвоенно систематизиране на политическите карти. Освен това единствено по този метод, посредством военни победи, страната ще може до някаква степен да парира експанзията на непознати страни.
Опциите на Дамаск обаче са лимитирани, тъй като зависят директно от благоволението на съдружниците – Русия и Иран. Русия има интерес от премахването на терористичните групи в района, доколкото те заплашват авиобаза " Хмеймим " и други бази наоколо до фронтовата линия. На 6 август 2019 година следващото помирение претърпя неуспех и сирийската войска за следващ път възобнови офанзивата си. Засега армията се лимитира с интервенции по отвоюването на територии най-вече в Северна Хама, на границата с провинция Идлиб, като към момента не е явен цялостния мащаб на военната интервенция. Все още не е ясно по какъв начин ще реагира Турция при вероятно разширение на акцията в посока сърцето на провинцията, където се намират и по-големите градове и военни бази, следени от групировките.
Основните играчи тук са Турция и Съединени американски щати. Турция доста пъти е заявявала желанието си да разчисти южната граница (респективно Северна Сирия) от наличието на кюрдски формирования. Турция гледа на тях като опасност за националната сигурност. Съединени американски щати се намират в деликатна обстановка, само че би трябвало да се означи, че основите за нея бяха положени още от предходната администрация на президента Обама, когато тя реши да измести поддръжката от сирийската „ съпротива “ в посока кюрдско-арабския алианс SDF (Syrian Democratic Forces).
Ако Турция независимо реши да предприеме военна атака, това значи заплаха от пряк конфликт с военни елементи от други натовски страни, които подкрепят SDF (кюрдско-арабския алианс). Ако Съединени американски щати, Франция и Англия продължат с поддръжката за кюрдите, то това слага в риск връзките сред основни съдружници в НАТО. В момента текат договаряния сред турските военни и американските им сътрудници – по какъв начин взаимно да се реализира такава интервенция, тъй че ползите на всички да бъдат непокътнати.
Не би трябвало да се не помни и едно малко известно съглашение от Адана, подписано сред Анкара и Дамаск през 1998 година, което може да послужи за основа за установяването на така наречен „ безвредна зона “ (safe zone). В късните часове на 7 август стана ясно, че Съединени американски щати и Турция са постигнали съглашение за основаване на координационен център за взаимни интервенции, който ще бъде виновен за плануваната зона за сигурност в Северна Сирия. На идващия ден управляващите в Дамаск изрично се опълчиха на тази концепция, само че това е ход със алегорично значение, защото с изключение на в пограничния град Камишло, сирийската войска от години няма никакво военно наличие в териториите, попадащи в „ безвредната зона “. Към актуалният миг към момента не са известни механизмите, по които Турция и Съединени американски щати ще основат и управляват въпросната зона. Предстои да се разбере по какъв метод взаимната работа сред Анкара и Вашингтон ще реализира задачите за реализирането ѝ.
Напълно е допустимо Сирия да не бъде страната, която беше до 2010 година най-малко в териториално отношение. Към момента има предпоставки тя да загуби забележителна част от северните територии, които или ще преминат под някакво самостоятелно кюрдско самоуправление, или да придобият статут на демилитаризирана зона, според от това какво съглашение ще реализиран Съединени американски щати и Турция за ориста на тази част на страната.
Все отново, същински шанс за Дамаск е, че съумя да отвоюва забележителна част от териториите, които бяха под притежание на всевъзможни терористични организации, включително и " Ислямска страна ". Оттук-нататък държавното управление на Башар Асад ще би трябвало да постави оптимални старания да реализира политически преход, да сформира нова Конституция и да направи опит за сдобряване най-малко със страните от Европейския съюз.
Основната цел във външната политика на Дамаск би трябвало да бъде ориентирана към дейности в посока излизане от интернационалната изолираност. В момента Сирия попада под тежки стопански наказания, които възпират възобновяване на страната. Едно такова самобитно разведряване обаче няма по какъв начин да се случи без посредничеството на главните съдружници на сирийското държавно управление. Задачата е извънредно комплицирана, тъй като в нея са намесени доста незнайни и променливи. На арената на интернационалните връзки ползите са преди всичко.
Политическите маневри сред Русия и Турция тук са водещи. През септември предходната година двете страни договориха демилитаризацията на провинция Идлиб и по този начин отложиха плануваната атака на сирийската войска (САА). По силата на това съглашение в Идлиб трябваше да бъде основан безвреден кулоар с дълбочина сред 15-20 км., а групировките трябваше да изтеглят тежкото си въоръжение от там.
В идващите месеци обаче се потвърди тоталната неспособност за управление на радикалните терористични групировки в провинцията. Така, в края на април 2019 година, сирийската войска стартира своята дълго чакана атака в Идлиб. Това на собствен ред провокира негодуванието на Турция, която бе разположила няколко КПП-та около позициите на сирийската войска. В хода на интервенцията Русия ту даваше зелена светлина на САА, ту стопираше нейните упоритости за отвоюване на изгубените територии.
Многократните прекъсвания на офанзивата на сирийската войска потвърдиха, че връзките сред Москва и Анкара по проблема с Идлиб са комплицирани. Общо взето близостта сред Русия и Турция в този невралгичен район се предопределя от моментното съвпадение на техните ползи. Дипломатическата игра на Москва тук е комплицирана, тъй като тя би трябвало да балансира три интереса – своя личен, този на основен съдружник – Дамаск, и да не утежнява връзките с Анкара. Поне до момента в който има взаимна полза те да са търпими.
За Сирия пък е значимо да си върне колкото се може повече територия от Идлиб, тъй като това ще усили дипломатическия ѝ `leverage` в вероятно следвоенно систематизиране на политическите карти. Освен това единствено по този метод, посредством военни победи, страната ще може до някаква степен да парира експанзията на непознати страни.
Опциите на Дамаск обаче са лимитирани, тъй като зависят директно от благоволението на съдружниците – Русия и Иран. Русия има интерес от премахването на терористичните групи в района, доколкото те заплашват авиобаза " Хмеймим " и други бази наоколо до фронтовата линия. На 6 август 2019 година следващото помирение претърпя неуспех и сирийската войска за следващ път възобнови офанзивата си. Засега армията се лимитира с интервенции по отвоюването на територии най-вече в Северна Хама, на границата с провинция Идлиб, като към момента не е явен цялостния мащаб на военната интервенция. Все още не е ясно по какъв начин ще реагира Турция при вероятно разширение на акцията в посока сърцето на провинцията, където се намират и по-големите градове и военни бази, следени от групировките.
Основните играчи тук са Турция и Съединени американски щати. Турция доста пъти е заявявала желанието си да разчисти южната граница (респективно Северна Сирия) от наличието на кюрдски формирования. Турция гледа на тях като опасност за националната сигурност. Съединени американски щати се намират в деликатна обстановка, само че би трябвало да се означи, че основите за нея бяха положени още от предходната администрация на президента Обама, когато тя реши да измести поддръжката от сирийската „ съпротива “ в посока кюрдско-арабския алианс SDF (Syrian Democratic Forces).
Ако Турция независимо реши да предприеме военна атака, това значи заплаха от пряк конфликт с военни елементи от други натовски страни, които подкрепят SDF (кюрдско-арабския алианс). Ако Съединени американски щати, Франция и Англия продължат с поддръжката за кюрдите, то това слага в риск връзките сред основни съдружници в НАТО. В момента текат договаряния сред турските военни и американските им сътрудници – по какъв начин взаимно да се реализира такава интервенция, тъй че ползите на всички да бъдат непокътнати.
Не би трябвало да се не помни и едно малко известно съглашение от Адана, подписано сред Анкара и Дамаск през 1998 година, което може да послужи за основа за установяването на така наречен „ безвредна зона “ (safe zone). В късните часове на 7 август стана ясно, че Съединени американски щати и Турция са постигнали съглашение за основаване на координационен център за взаимни интервенции, който ще бъде виновен за плануваната зона за сигурност в Северна Сирия. На идващия ден управляващите в Дамаск изрично се опълчиха на тази концепция, само че това е ход със алегорично значение, защото с изключение на в пограничния град Камишло, сирийската войска от години няма никакво военно наличие в териториите, попадащи в „ безвредната зона “. Към актуалният миг към момента не са известни механизмите, по които Турция и Съединени американски щати ще основат и управляват въпросната зона. Предстои да се разбере по какъв метод взаимната работа сред Анкара и Вашингтон ще реализира задачите за реализирането ѝ.
Напълно е допустимо Сирия да не бъде страната, която беше до 2010 година най-малко в териториално отношение. Към момента има предпоставки тя да загуби забележителна част от северните територии, които или ще преминат под някакво самостоятелно кюрдско самоуправление, или да придобият статут на демилитаризирана зона, според от това какво съглашение ще реализиран Съединени американски щати и Турция за ориста на тази част на страната.
Все отново, същински шанс за Дамаск е, че съумя да отвоюва забележителна част от териториите, които бяха под притежание на всевъзможни терористични организации, включително и " Ислямска страна ". Оттук-нататък държавното управление на Башар Асад ще би трябвало да постави оптимални старания да реализира политически преход, да сформира нова Конституция и да направи опит за сдобряване най-малко със страните от Европейския съюз.
Основната цел във външната политика на Дамаск би трябвало да бъде ориентирана към дейности в посока излизане от интернационалната изолираност. В момента Сирия попада под тежки стопански наказания, които възпират възобновяване на страната. Едно такова самобитно разведряване обаче няма по какъв начин да се случи без посредничеството на главните съдружници на сирийското държавно управление. Задачата е извънредно комплицирана, тъй като в нея са намесени доста незнайни и променливи. На арената на интернационалните връзки ползите са преди всичко.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ