Чувствителността към глутен може да не съществува
В последните години светът като че ли полудя и стартира да вижда вредящи за здравето резултати в съвсем всичко. Разбира се, като се изключи същински вманиачените хора на тематика здравословното хранене, ненапълно терзанията на множеството от нас са оправдани.
Съвременната хранителна промишленост е подготвена на съвсем всичко, когато крайният резултат е бърза и лесна облага. От тази всеобща нервност не бе пощаден и хлябът. Буквално милиони хора в последните 30 години развиха глутенова сензитивност.
Движението против този главен протеин в зърнените храни като пшеница, ръж, ечемик и овес бързо доби невиждани размери. Редица известни персони се оповестиха, че имат нетърпимост към него.
Последни проучвания, целящи най-малко малко да отрезвят отричащите хляба, сочат, че чувствителността към глутен може да не съществува.
Въз основа на свои дългогодишни проучвания австралийският професор по гастроентерология в Мелбърнския медицински университет Питър Гибсън твърди, че хората реагират на актуалния самун, само че това няма нищо общо с глутена.
Според изследванията му това неспокойствие е реакция на ензимите, добавяни при печенето, и изключително на алфа-амилазата, която разгражда скорбялата в хляба на захари (процес, наименуван хидролиза), по-лесно усвоявани от тялото.
След няколко огромни изследвания, в които взели присъединяване близо седем хиляди индивида, ученът е съумял да потвърди, че не глутенът, а комплексните въглехидрати, групово известни като ФОДМП (ферментируеми олигозахариди, дизахариди, монозахариди и полиоли) са отговорни за непоносимостта към хляба.
В последното от редицата си проучвания Гибсън подложил 320 свои сънародници, твърдящи, че имат сензитивност към глутен на диета без наличие на ФОДМП. Всичките посочили усъвършенстване на своите признаци единствено 2 седмици след започването на хранителния режим.
Близо 20 милиона американци споделят, че са чувствителни към глутена. Наши изследвания демонстрират, че цели 9 % от австралийците имат същия проблем.
Каквото и да става, то се дължи на актуалните практики за произвеждане на общоприетия хляб самун – това най-малко наподобява ясно, споделя в умозаключение на проучванията си Гибсън.
