Анализаторът Руслан Трад пред BG Voice: Случаите като този с ракетите в Полша ще зачестят, украинският фронт е един от многото на два необявени лагера
В понеделник Украйна заяви за тежки боеве в Луганска област и упрекна съветските сили за поредна офанзива против цивилни – в Харковска област. В редица украински райони не престават проблемите с електричеството поради съветските удари. Случаят от предходната седмица с двете ракети, които поразиха погранично полско селце, взимайки две жертви, отеква в общественото пространство, поставяйки въпроси по отношение на сигурността на страните в Източна Европа и източния фланг на НАТО. Германия предложи на Полша противоракетна система “Пейтриът ”, която да увеличи отбранителните качества на Варшава, както и въздушно наблюдаване с нейни изтребители.
Алиансът побърза да деескалира обстановката, обяснявайки, че падналите ракети не са били съветски, само че следствието продължава, както и въпросите за рисковете, които все по-често излизат от географията на спора.
След охладените пристрастености остават въпросите за заплахите пред Алианса, по какъв начин ще наподобява спорът в Украйна през идващите месеци и какво съставлява войната в едно по-широко геополитическо пояснение на процесите.
Руслан Трад, сн.: Личен списък
Руслан Трад е публицист, боен анализатор и специалист в региона на споровете и интернационалната сигурност. Съавтор на книгата “Руските невидими армии ” и създател на “Убийството на една гражданска война ”, която наблюдава задълбочено спора в Сирия. Съосновател на военния вестник Де Ре Милитари и част от екипа на DFRLab. Няколко дни след случая в полското селце Пшеводув потърсихме Руслан с концепцията да намерим отговори на най-важните въпроси след случая в районен и по-глобален проект.
Здравей, Руслане! Падналите ракети в малко погранично полско селце разшириха диалога за войната в Украйна. Журналисти и специалисти започнаха да цитират член 4 и член 5 от контракта на НАТО. В първите часове това разсъни паника, след това нещата се успокоиха. Историята демонстрира, че за жалост сходни спорове не могат да изключат такива произшествия. Колко рискови са те, когато диалогът за военна експанзия към този момент се придвижи на равнище Русия-НАТО?
Все още паниката е налице. Страните в района реагираха остро на случая и това напрежение продължава, макар формалните изказвания, последвали срещите както на НАТО, по този начин и на локално равнище. Публичните изявления значително следват опит за деескалация, воден от Съединени американски щати. В същото време, Чехия, Румъния, Полша, Естония и Литва не престават да изглаждат своите защитни уреди, а също да организират учения.
Инцидентът с ракетата, паднала на полска територия, остави сериозна диря. Всяка от страните в района, в това число България, има към този момент допир до следствията от воденето на военни дейности в Украйна. Докато по българския бряг бяха намирани мини, а също и тялото на умрял украински водач, то в Молдова падаха снаряди, за благополучие без жертви, а по продължение на границите на Полша има непрекъснат риск от ескалация и произшествия. Да не забравяме и падналия чак в Хърватия дрон.
Когато става дума за опция за ескалация сред Русия и страна от НАТО, постоянно първо се цели деескалация. НАТО е защитителен алианс – нещо, което се не помни постоянно в обществените диспути. Държавите-членки имат право да изискат помощ, когато се почувстват под опасност или тяхната територия и сигурност са компрометирани. Взимането на решение за общи дейности е напълно друго. В случая с Полша, към момента има следствие за произхода на ракетата. Украйна упорства, че не е нейна ракета и евентуално ще бъде включен и украински проверяващ екип.
Най-големият проблем е, че сходни произшествия ще стават все по-чести. Войната в Украйна и съветските офанзиви трансформират целия район на Източна Европа в несигурна зона, която е изложена на рискове от друг темперамент – неконтролирано придвижване на хора, опция за рухване на снаряди на територията на трета страна, шпионаж, нерегламентирана активност. Това е една от аргументите районните държавни управления да подхващат от ден на ден защитни и превантивни дейности.
Как оценяваш държанието на съдружниците в първите часове на случая?
Хладнокръвно и бързо, въпреки че би трябвало да кажа, че в първите часове след излизането на новините за станалото в Полша, имаше сериозен растеж на напрежението и даже се появиха гласове за превантивни дейности против Русия. В такива обстановки Москва е изключително обезпокоена за териториите си в Калининград, защото тази откъсната съветска зона участва в заканите на балтийските страни и Полша.
Eдна от ракетите в Полша паднала на метри от блок с няколкостотин души
Трябва да се признае, че НАТО реагира съответно като алианс и съумя да потуши в точния момент ескалацията и по-крайните отзиви на държави-членки.
Съюзниците обявиха, че ракетите най-вероятно не са съветски и става дума за случай. Но в случай че приемем, че бяха съветски в същата догадка за ицидент, това би ли трансформирало реакцията на НАТО? Можем ли да чакаме при такава обстановка по-остра реакция и усилване на интензивността на НАТО по източния фланг, т.е. смяна на военната динамичност в района от позиция на съдружниците?
Категорично. Дори с опитите на Съединени американски щати и други страни от алианса да деескалират, при по-различни условия може би щяхме да забележим ескалация, обвързвана с активиране на Член 5. Но в нашата сфера, въпреки постоянно да се обмислят разнообразни сюжети, догатките са рискови, защото включват спекулации и непотвърдени данни.
Все отново, да не забравяме, че Украйна е на друго мнение и държи на това си мнение с настървеност и неотстъпчивост. Вероятно има данни, които не са изнесени до този миг и които ще бъдат дискутирани. Също по този начин да не забравяме, че след случая има оживление на позиции и редица съдружници на Киев взеха решение да дават още повече оръжие, в това число има консенсус по отношение на предаването на Противовъздушна отбрана системи. Украйна има сериозна потребност от противовъздушна отбрана и това стана ясно за следващ път по време на сериозния ракетен обстрел от страна на Русия.
През последните седмици Русия нанесе тежки ракетни удари по цивилен цели в Украйна и повреди съществено енергийната й инфраструктура
Още нещо – в Литва има военни учения, придвижване на сили има по целия Източен фланг, основават се проекти за деяние при възможна ескалация. В този смисъл, събитията в Полша за Алианса са единствено още един обезпокоителен сигнал.
Да се върнем на член 5. До момента 11 септември беше единственият катализатор за активирането на групов отговор от съдружниците. Руско-украинският спор разкрива ли сходни опасности предвид на сегашния стадий от войната?
Да, има подобен риск. Но е значимо и желанието за война с страна като Русия. Макар НАТО да превъзхожда военно Москва, последствията от спор – даже стеснен – ще бъдат в световен мащаб. Войната в Украйна към този момент излиза отвън границите на Украйна с намесата на Иран, да вземем за пример. Москва и Техеран към този момент реализираха редица съглашения за военна помощ за съветската войска, а неотдавна стана ясно, че иранците ще сглобяват атакуващи дронове на съветска територия. Ако има поука, която да се научи от намесата на Иран в Йемен и други страни в Близкия изток, където Техеран доставяше прокси милиции с дронове и балистични ракети, е, че стандартният метод на водене на война не е подготвен за такава опасност. Прекратяването на руско-иранския съюз, е все по-необходимо.
Тази все по-очевидна интервенция във военните дейности основава въпроси за алианса и изключително за страните, които граничат с Украйна. Несигурността се отразява и в Северна Европа, където се усилват рисковете от саботажи, както видяхме със “Северен поток ” и случаите в Дания, и Германия. Наемат се хакерски групи, които работят от територията на Иран, Северна Корея и Русия, с цел да нападат значими системи в Европа и Съединени американски щати.
Боен дрон Шахед 129, за който се твърди, че е употребен от Русия във войната в Украйна
В този ред на мисли, имаме активизиране на система от наказания, дейности против мрежи, които са свързани с Русия, Китай и Иран, настоящи в нарушаване на глобите и доставящи значими съставни елементи на Москва. Ескалацията евентуално ще се движи по тази повърхност, надалеч от обществеността, за която войната в Украйна ще остава отдалечен, макара и значим спор. Ще има усилване на специфичните интервенции и шпионажа, саботажните дейности, опитите за спиране на снабдителни линии както за украинската, по този начин и за съветската войска.
Войната с групировки като Ал Кайда, свалянето на режима на талибаните – това са надалеч по-различни решения в друг подтекст, който сега не стои на дневен ред.
Ами член 4? Заради Турция НАТО разположи системи Пейтриът в подтекста на събитията в Сирия. Смяташ ли, че източноевропейските страни от алианса са склонни да изискат още увеличаване на сигурността си по подобен модел, изключително откакто пролича уязвимостта им от такива произшествия?
Те към този момент желаеха усилване на ограниченията за сигурност. Разполагане на военна мощ и инфраструктура в Източна Европа не е под въпрос – то се случва сега.
Русия нападна нападателно гражданкски обекти и обекти от енергийната инфраструктура на Украйна. Какви промени наблюдаваш в стратегическия метод на Москва през последните седмици? Западният свят остава непреклонен, а украинската войска решителна. Каква можем да забележим обаче във войната през идващите месеци?
Навлизаме към този момент в стадий, когато съветската войска ще нападна все по-често цивилен цели и сериозна инфраструктура. Вероятно ще забележим същата тактичност, която наблюдавахме в Сирия през последното десетилетие, където съветската войска подпомагаше силите на Башар Асад в сходни военни акции.
Все по-често ще гледаме фрагменти на ударени жилищни здания, което служи за напън върху армията на Украйна. Рано или късно Киев ще би трябвало да преразпредели сили, с цел да защищава градове надалеч от фронтовата линия, до момента в който в това време съветската войска ще пробва да разрушава защитните линии в Източна и Южна Украйна. Ръстът на цивилни жертви е последица, която се търси като част от тактиката.
Руската войска към момента има преимущество в числеността, до момента в който украинците имат преимущество в качеството на военната техника. Това води до непрекъснати промени по фронтовете, без едната или другата страна да даде съществено обратно. Дори пробивът в Херсон е към момента надалеч от връщане на огромните територии, попаднали под съветска окупация след февруари 2022г. С напредването на зимата боевете няма да спрат чак толкоз, колкото се чака, защото и двете страни имат предпочитание да продължат сраженията. Обстрелите също ще продължат, защото това е едно от преимуществата на съветската войска. От друга страна, украинците имат потребност от снаряди и гаубици, а също от военна техника, с която да подсилят офанзивите си.
След години на подготовка за отбранителна война, в този момент украинците са в обстановка на атака и имат потребност от промени, на фотографията се вижда ударен съветски танк
През последните години украинската войска се готвеше за защита, а в този момент би трябвало да се пренастрои към офанзивни дейности – в това време, съветската войска има остра потребност да се реформира в придвижване, а също и да нападна корупцията в редиците си. Последното надали е изпълнимо в обозримо бъдеще, по тази причина Москва ще разчита все по-често на нередовни сили като казачествата или специфични елементи като Вагнер, които са се потвърдили в боеве освен в Украйна, само че в Сирия, Либия и Централната Африканка Република.
Воденето на дълга война е това, за което се готвят в Киев и Кремъл. Съюзниците на двете страни също ще не престават да са дейни, което лека-полека води до световни последствия. Финансовата система ще се натовари, както и ще се ускори борбата за енергийни запаси и минерали. Всъщност, украинският фронт ще е единствено един от многото сред двата необявени противопоставящи се лагера.
Алиансът побърза да деескалира обстановката, обяснявайки, че падналите ракети не са били съветски, само че следствието продължава, както и въпросите за рисковете, които все по-често излизат от географията на спора.
След охладените пристрастености остават въпросите за заплахите пред Алианса, по какъв начин ще наподобява спорът в Украйна през идващите месеци и какво съставлява войната в едно по-широко геополитическо пояснение на процесите.
Руслан Трад, сн.: Личен списък
Руслан Трад е публицист, боен анализатор и специалист в региона на споровете и интернационалната сигурност. Съавтор на книгата “Руските невидими армии ” и създател на “Убийството на една гражданска война ”, която наблюдава задълбочено спора в Сирия. Съосновател на военния вестник Де Ре Милитари и част от екипа на DFRLab. Няколко дни след случая в полското селце Пшеводув потърсихме Руслан с концепцията да намерим отговори на най-важните въпроси след случая в районен и по-глобален проект.
Здравей, Руслане! Падналите ракети в малко погранично полско селце разшириха диалога за войната в Украйна. Журналисти и специалисти започнаха да цитират член 4 и член 5 от контракта на НАТО. В първите часове това разсъни паника, след това нещата се успокоиха. Историята демонстрира, че за жалост сходни спорове не могат да изключат такива произшествия. Колко рискови са те, когато диалогът за военна експанзия към този момент се придвижи на равнище Русия-НАТО?
Все още паниката е налице. Страните в района реагираха остро на случая и това напрежение продължава, макар формалните изказвания, последвали срещите както на НАТО, по този начин и на локално равнище. Публичните изявления значително следват опит за деескалация, воден от Съединени американски щати. В същото време, Чехия, Румъния, Полша, Естония и Литва не престават да изглаждат своите защитни уреди, а също да организират учения.
Инцидентът с ракетата, паднала на полска територия, остави сериозна диря. Всяка от страните в района, в това число България, има към този момент допир до следствията от воденето на военни дейности в Украйна. Докато по българския бряг бяха намирани мини, а също и тялото на умрял украински водач, то в Молдова падаха снаряди, за благополучие без жертви, а по продължение на границите на Полша има непрекъснат риск от ескалация и произшествия. Да не забравяме и падналия чак в Хърватия дрон.
Когато става дума за опция за ескалация сред Русия и страна от НАТО, постоянно първо се цели деескалация. НАТО е защитителен алианс – нещо, което се не помни постоянно в обществените диспути. Държавите-членки имат право да изискат помощ, когато се почувстват под опасност или тяхната територия и сигурност са компрометирани. Взимането на решение за общи дейности е напълно друго. В случая с Полша, към момента има следствие за произхода на ракетата. Украйна упорства, че не е нейна ракета и евентуално ще бъде включен и украински проверяващ екип.
Най-големият проблем е, че сходни произшествия ще стават все по-чести. Войната в Украйна и съветските офанзиви трансформират целия район на Източна Европа в несигурна зона, която е изложена на рискове от друг темперамент – неконтролирано придвижване на хора, опция за рухване на снаряди на територията на трета страна, шпионаж, нерегламентирана активност. Това е една от аргументите районните държавни управления да подхващат от ден на ден защитни и превантивни дейности.
Как оценяваш държанието на съдружниците в първите часове на случая?
Хладнокръвно и бързо, въпреки че би трябвало да кажа, че в първите часове след излизането на новините за станалото в Полша, имаше сериозен растеж на напрежението и даже се появиха гласове за превантивни дейности против Русия. В такива обстановки Москва е изключително обезпокоена за териториите си в Калининград, защото тази откъсната съветска зона участва в заканите на балтийските страни и Полша.
Eдна от ракетите в Полша паднала на метри от блок с няколкостотин души
Трябва да се признае, че НАТО реагира съответно като алианс и съумя да потуши в точния момент ескалацията и по-крайните отзиви на държави-членки.
Съюзниците обявиха, че ракетите най-вероятно не са съветски и става дума за случай. Но в случай че приемем, че бяха съветски в същата догадка за ицидент, това би ли трансформирало реакцията на НАТО? Можем ли да чакаме при такава обстановка по-остра реакция и усилване на интензивността на НАТО по източния фланг, т.е. смяна на военната динамичност в района от позиция на съдружниците?
Категорично. Дори с опитите на Съединени американски щати и други страни от алианса да деескалират, при по-различни условия може би щяхме да забележим ескалация, обвързвана с активиране на Член 5. Но в нашата сфера, въпреки постоянно да се обмислят разнообразни сюжети, догатките са рискови, защото включват спекулации и непотвърдени данни.
Все отново, да не забравяме, че Украйна е на друго мнение и държи на това си мнение с настървеност и неотстъпчивост. Вероятно има данни, които не са изнесени до този миг и които ще бъдат дискутирани. Също по този начин да не забравяме, че след случая има оживление на позиции и редица съдружници на Киев взеха решение да дават още повече оръжие, в това число има консенсус по отношение на предаването на Противовъздушна отбрана системи. Украйна има сериозна потребност от противовъздушна отбрана и това стана ясно за следващ път по време на сериозния ракетен обстрел от страна на Русия.
През последните седмици Русия нанесе тежки ракетни удари по цивилен цели в Украйна и повреди съществено енергийната й инфраструктура
Още нещо – в Литва има военни учения, придвижване на сили има по целия Източен фланг, основават се проекти за деяние при възможна ескалация. В този смисъл, събитията в Полша за Алианса са единствено още един обезпокоителен сигнал.
Да се върнем на член 5. До момента 11 септември беше единственият катализатор за активирането на групов отговор от съдружниците. Руско-украинският спор разкрива ли сходни опасности предвид на сегашния стадий от войната?
Да, има подобен риск. Но е значимо и желанието за война с страна като Русия. Макар НАТО да превъзхожда военно Москва, последствията от спор – даже стеснен – ще бъдат в световен мащаб. Войната в Украйна към този момент излиза отвън границите на Украйна с намесата на Иран, да вземем за пример. Москва и Техеран към този момент реализираха редица съглашения за военна помощ за съветската войска, а неотдавна стана ясно, че иранците ще сглобяват атакуващи дронове на съветска територия. Ако има поука, която да се научи от намесата на Иран в Йемен и други страни в Близкия изток, където Техеран доставяше прокси милиции с дронове и балистични ракети, е, че стандартният метод на водене на война не е подготвен за такава опасност. Прекратяването на руско-иранския съюз, е все по-необходимо.
Тази все по-очевидна интервенция във военните дейности основава въпроси за алианса и изключително за страните, които граничат с Украйна. Несигурността се отразява и в Северна Европа, където се усилват рисковете от саботажи, както видяхме със “Северен поток ” и случаите в Дания, и Германия. Наемат се хакерски групи, които работят от територията на Иран, Северна Корея и Русия, с цел да нападат значими системи в Европа и Съединени американски щати.
Боен дрон Шахед 129, за който се твърди, че е употребен от Русия във войната в Украйна
В този ред на мисли, имаме активизиране на система от наказания, дейности против мрежи, които са свързани с Русия, Китай и Иран, настоящи в нарушаване на глобите и доставящи значими съставни елементи на Москва. Ескалацията евентуално ще се движи по тази повърхност, надалеч от обществеността, за която войната в Украйна ще остава отдалечен, макара и значим спор. Ще има усилване на специфичните интервенции и шпионажа, саботажните дейности, опитите за спиране на снабдителни линии както за украинската, по този начин и за съветската войска.
Войната с групировки като Ал Кайда, свалянето на режима на талибаните – това са надалеч по-различни решения в друг подтекст, който сега не стои на дневен ред.
Ами член 4? Заради Турция НАТО разположи системи Пейтриът в подтекста на събитията в Сирия. Смяташ ли, че източноевропейските страни от алианса са склонни да изискат още увеличаване на сигурността си по подобен модел, изключително откакто пролича уязвимостта им от такива произшествия?
Те към този момент желаеха усилване на ограниченията за сигурност. Разполагане на военна мощ и инфраструктура в Източна Европа не е под въпрос – то се случва сега.
Русия нападна нападателно гражданкски обекти и обекти от енергийната инфраструктура на Украйна. Какви промени наблюдаваш в стратегическия метод на Москва през последните седмици? Западният свят остава непреклонен, а украинската войска решителна. Каква можем да забележим обаче във войната през идващите месеци?
Навлизаме към този момент в стадий, когато съветската войска ще нападна все по-често цивилен цели и сериозна инфраструктура. Вероятно ще забележим същата тактичност, която наблюдавахме в Сирия през последното десетилетие, където съветската войска подпомагаше силите на Башар Асад в сходни военни акции.
Все по-често ще гледаме фрагменти на ударени жилищни здания, което служи за напън върху армията на Украйна. Рано или късно Киев ще би трябвало да преразпредели сили, с цел да защищава градове надалеч от фронтовата линия, до момента в който в това време съветската войска ще пробва да разрушава защитните линии в Източна и Южна Украйна. Ръстът на цивилни жертви е последица, която се търси като част от тактиката.
Руската войска към момента има преимущество в числеността, до момента в който украинците имат преимущество в качеството на военната техника. Това води до непрекъснати промени по фронтовете, без едната или другата страна да даде съществено обратно. Дори пробивът в Херсон е към момента надалеч от връщане на огромните територии, попаднали под съветска окупация след февруари 2022г. С напредването на зимата боевете няма да спрат чак толкоз, колкото се чака, защото и двете страни имат предпочитание да продължат сраженията. Обстрелите също ще продължат, защото това е едно от преимуществата на съветската войска. От друга страна, украинците имат потребност от снаряди и гаубици, а също от военна техника, с която да подсилят офанзивите си.
След години на подготовка за отбранителна война, в този момент украинците са в обстановка на атака и имат потребност от промени, на фотографията се вижда ударен съветски танк
През последните години украинската войска се готвеше за защита, а в този момент би трябвало да се пренастрои към офанзивни дейности – в това време, съветската войска има остра потребност да се реформира в придвижване, а също и да нападна корупцията в редиците си. Последното надали е изпълнимо в обозримо бъдеще, по тази причина Москва ще разчита все по-често на нередовни сили като казачествата или специфични елементи като Вагнер, които са се потвърдили в боеве освен в Украйна, само че в Сирия, Либия и Централната Африканка Република.
Воденето на дълга война е това, за което се готвят в Киев и Кремъл. Съюзниците на двете страни също ще не престават да са дейни, което лека-полека води до световни последствия. Финансовата система ще се натовари, както и ще се ускори борбата за енергийни запаси и минерали. Всъщност, украинският фронт ще е единствено един от многото сред двата необявени противопоставящи се лагера.
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ