Кого ще налази паякът в Сливен?
В понеделник, 1 юли, в Сливен бе въведен в употреба автомобил за репатриране на погрешно паркирани моторни транспортни средства - по този начин нареченият " паяк ".
Новината беше обявена от пресцентъра на Общината, с конкретизиране от общинското дружество " Градска подвижност ", че " до тази глоба ще се прибягва за коли, които при паркирането им затрудняват придвижването и основават заплаха за живота и здравето на всички участници в него " и че " повдигането на колите ще се случва с екипи на Министерство на вътрешните работи ". Цитирани бяха и таксите за нарушителите: 48 лв. за репатриране на автомобил и 2 лв. за всеки стартират час престой на углавен паркинг.
Въдворяването на ред в уличното придвижване на Сливен посредством потреблението на " паяк " е сага, продължаваща повече от 15 години. Закупеният тогава профилиран автомобил изчезна при ликвидирането на общинската компания " Комунални услуги ". 15 години по-късно Общината най-накрая откри воля и пари за реализиране на добре отлежалата концепция. Впрочем, осведомени настояват, че единствено ремонтът и регистрацията на новия репатриращ автомобил са лишили няколкомесечните старания на няколко администрации…
Но това към този момент е минало. От понеделник и Сливен е част от фамилията на градовете с въведена насилствена мярка " репатриране " за коли, нарушаващи уличната сигурност, закона и общинските разпореждания. А уличното придвижване в Сливен несъмнено се нуждае от въвеждането на ред и надзор. И безобразното паркиране е основна част от рисковете за всички участници в придвижването. Но дали е единствено паркирането?
За никого под Сините камъни не е загадка, че има доста сбъркани неща в самата организация на придвижване в града, само че те настойчиво не се отстраняват. Например двупосочното придвижване по бул. " Цар Симеон " край пазара, затапено по много профански метод с разчертаната " синя зона ". Или изчезналите, или пък сложени на неуместни места пешеходни пътеки. А също - безобразно контролираните светофари. Те освен не облекчават пропускливостта на придвижването, а в противен случай – провокират повече тапи. Да не приказваме за времетраенето на зеления светофар за пешеходци по най-използваните от възрастни хора и майки с колички кръстовища. То е като заглавие на филм – " Да преминеш за 5 секунди ". Впрочем, кошмарната за пешеходците светофарна регулацията е много сладкодумен знак за отношението на локалните специалисти и управници към елементарните жители. И, несъмнено, знак за неприкрито толериране на тези с бързите и първокласни коли, въпреки точно те са най-рисковият фактор за сигурността на придвижването в Сливен.
До момента обаче никой не е дръзнал да обуздае агресивността и безочието на тези водачи, които демонстративно се надсмиват над закона и съзнателно погазват разпоредбите и правата на другите участници в придвижването (а от време на време ги и прегазват). Случвало се е пред медиите сливенски пътни служители на реда да признават, че са безсилни пред парите и въздействието на тези по предписание примитивни екземпляри, за които улицата е джунгла, а застрашаването на човешки живот ежедневие… Причината е, че техните настойници са на много високи равнища в политическата, държавната и правораздавателната система.
Част от типичното социопатично държание на локалните новобогаташи е форсирането с мръсна газ на оживени места в час пик, прекъсването върху тротоарите и зелените площи към учебните заведения, където се образоват привилегированите им наследници, както и емблематичното по диагонал паркиране по уличните платна. Тяхна запазена марка е и провеждането на задушевни диалози сред два автомобилни мастодонта тъкмо посред уличния трафик. А също и размяната на юмруци и ритници по кръстовищата.
И се пита в задачата: кой в действителност ще налази новият общински " паяк "? Дали тези с лъскавите коли и синджири, на които цялата околия познава номерата на колите, и които фактически са перманентна опасност за сигурността на придвижването, или единствено тези неугледни хорица, на които се е наложило да удължат престоя си в " синята зона ", само че са се разсеяли незабавно да платят? Няма ли най-накрая някой да се престраши да " репатрира " колите на тарикатите, които безочливо паркират посред градинките и тротоарите в Сливен? Върху местата за напредване на инвалиди, възрастни и майки с деца?
Защото, даже и да сме решили да нямаме деца, въпреки всичко, все някой ден, и ние ще остареем!
Заглавна фотография: Архив
Новината беше обявена от пресцентъра на Общината, с конкретизиране от общинското дружество " Градска подвижност ", че " до тази глоба ще се прибягва за коли, които при паркирането им затрудняват придвижването и основават заплаха за живота и здравето на всички участници в него " и че " повдигането на колите ще се случва с екипи на Министерство на вътрешните работи ". Цитирани бяха и таксите за нарушителите: 48 лв. за репатриране на автомобил и 2 лв. за всеки стартират час престой на углавен паркинг.
Въдворяването на ред в уличното придвижване на Сливен посредством потреблението на " паяк " е сага, продължаваща повече от 15 години. Закупеният тогава профилиран автомобил изчезна при ликвидирането на общинската компания " Комунални услуги ". 15 години по-късно Общината най-накрая откри воля и пари за реализиране на добре отлежалата концепция. Впрочем, осведомени настояват, че единствено ремонтът и регистрацията на новия репатриращ автомобил са лишили няколкомесечните старания на няколко администрации…
Но това към този момент е минало. От понеделник и Сливен е част от фамилията на градовете с въведена насилствена мярка " репатриране " за коли, нарушаващи уличната сигурност, закона и общинските разпореждания. А уличното придвижване в Сливен несъмнено се нуждае от въвеждането на ред и надзор. И безобразното паркиране е основна част от рисковете за всички участници в придвижването. Но дали е единствено паркирането?
За никого под Сините камъни не е загадка, че има доста сбъркани неща в самата организация на придвижване в града, само че те настойчиво не се отстраняват. Например двупосочното придвижване по бул. " Цар Симеон " край пазара, затапено по много профански метод с разчертаната " синя зона ". Или изчезналите, или пък сложени на неуместни места пешеходни пътеки. А също - безобразно контролираните светофари. Те освен не облекчават пропускливостта на придвижването, а в противен случай – провокират повече тапи. Да не приказваме за времетраенето на зеления светофар за пешеходци по най-използваните от възрастни хора и майки с колички кръстовища. То е като заглавие на филм – " Да преминеш за 5 секунди ". Впрочем, кошмарната за пешеходците светофарна регулацията е много сладкодумен знак за отношението на локалните специалисти и управници към елементарните жители. И, несъмнено, знак за неприкрито толериране на тези с бързите и първокласни коли, въпреки точно те са най-рисковият фактор за сигурността на придвижването в Сливен.
До момента обаче никой не е дръзнал да обуздае агресивността и безочието на тези водачи, които демонстративно се надсмиват над закона и съзнателно погазват разпоредбите и правата на другите участници в придвижването (а от време на време ги и прегазват). Случвало се е пред медиите сливенски пътни служители на реда да признават, че са безсилни пред парите и въздействието на тези по предписание примитивни екземпляри, за които улицата е джунгла, а застрашаването на човешки живот ежедневие… Причината е, че техните настойници са на много високи равнища в политическата, държавната и правораздавателната система.
Част от типичното социопатично държание на локалните новобогаташи е форсирането с мръсна газ на оживени места в час пик, прекъсването върху тротоарите и зелените площи към учебните заведения, където се образоват привилегированите им наследници, както и емблематичното по диагонал паркиране по уличните платна. Тяхна запазена марка е и провеждането на задушевни диалози сред два автомобилни мастодонта тъкмо посред уличния трафик. А също и размяната на юмруци и ритници по кръстовищата.
И се пита в задачата: кой в действителност ще налази новият общински " паяк "? Дали тези с лъскавите коли и синджири, на които цялата околия познава номерата на колите, и които фактически са перманентна опасност за сигурността на придвижването, или единствено тези неугледни хорица, на които се е наложило да удължат престоя си в " синята зона ", само че са се разсеяли незабавно да платят? Няма ли най-накрая някой да се престраши да " репатрира " колите на тарикатите, които безочливо паркират посред градинките и тротоарите в Сливен? Върху местата за напредване на инвалиди, възрастни и майки с деца?
Защото, даже и да сме решили да нямаме деца, въпреки всичко, все някой ден, и ние ще остареем!
Заглавна фотография: Архив
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ