Ситуацията вляво е Много вожд, малко индианец
В политиката, както и в доста други сфери, всичко е въпрос на търсене и предложение. Години наред средностатистическият гласоподавател търси главно някой, който " ще оправи работата ". По тази причина въпросният някой ръководи и до през днешния ден, раздава милиони и оправя, каквото може.
Но в случай че погледнем на въпроса по-сериозно, няма по какъв начин да не видим засиленото предложение на леви политически субекти, колкото и относителни да са понятията ляво и дясно в българските условия.
За Българска социалистическа партия нещата са ясни -, като Корнелия Нинова прави консолидация. Отцепилият се от нея Красимир Янков също направи партия. Отдавна на аварийна пейка загряват по този начин наречените съдружни сътрудници на Българска социалистическа партия - социалдемократи, леви земеделци и леви патриоти, за които не се знае сигурно към момента дали ще се явят дружно със Столетницата на идните избори или ще си втасват още един мандат.
Проектът на отделилата се от Българска социалистическа партия Мая Манолова " Изправисе.БГ " се слепи с Отровното трио и се държи хем без значение, хем някак по-вляво. Манолова, каквото и да си мисли за себе си, е добре призната само от по-ляво настроените гласоподаватели.
Към този букет прибавяме и АБВ - партия с към този момент избистрена и разпознаваема политическа линия. Експрезидентът Първанов направи в последните дни серия от изявления, от които излиза наяве, че стои на същите свои позиции, които имаше и при основаването на АБВ.
Няма по какъв начин да не споменем и президента Радев, който цели 9 месеца преди президентските избори, само че пък напълно покрай парламентарните, за втори мандат. Който и да го е посъветвал да направи това, е в дълбока илюзия по отношение на крайния резултат.
Навечерието на парламентарни избори е допустимо най-неподходящото време за оповестяване на президентска кандидатура. Защото разочарованите от ГЕРБ, виждащи в Радев някаква опция, към този момент няма да я виждат и ще си гласоподават, както нормално - за Българска социалистическа партия. Другите пък, които са по-плътно привързани към Българска социалистическа партия, са ошашавени - от кое място накъде той се самономинира,. В последна сметка без нея той няма на кого да разчита и от този ход ще завоюва още веднъж " Позитано " 20. А Радев ще мине в графата " отделили се от Българска социалистическа партия " - развой, вървящ от времето на социалдемократите на Камов.
Самата столетница съумява да резервира процентите си на въздействие, а съгласно някои организации дори ги усилва. Тук има единствено една огромна неизясненост и тя е обвързвана с няколко районни организации, които се опълчват на спуснатите им от централата водачи на листи. Но хайде да върнем лентата обратно - това си е по този начин най-малко от 20 години. Какво се случва - на мястото на недоволните се появяват едни други хора, които в множеството случаи остават удовлетворени. И по този начин - до ден-днешен.
Тоест, и ще продължи напред. Въпросът е какво ще стане с кръжащите към нея, а и против нея политически субекти? И дали това разрояване в последните 10 години се дължи на действителни политически различия или на най-прости човешки упоритости да надскочиш растежа си?
Борещите се за гласа на левия гласоподавател са задоволително доста, с цел да си създадем извода, че в България явно има много работа в редица сфери, които са приоритет на лявата политика. И това е разумно след три мандата сякаш дясно ръководство. Логично е и в обществената сфера. Логично е и поради обедняването на популацията, което коронакризата в допълнение ускори. И в по този начин очертаващата се предизборна обстановка някои наблюдаващи плануват, че определилите се като леви политически субекти сумарно могат да завоюват повече гласове от ГЕРБ. Не толкоз поради това, което оферират, а поради недоволството. Може и да не са толкоз шумни сега митингите, само че недоволството тлее и към този момент е натрупало сериозна маса.
Има обаче един сериозен проблем. Ситуацията вляво от ден на ден наподобява на " Много водач, малко индианец " - хор от водачи, хор от солисти, а липсва необятна база гласоподаватели. Липсва и единна лява платформа и липсват съответни хрумвания за реализирането на лява политика. Наред с това л и по възрастови аргументи. Млади леви има, само че не са повече от добре нахранените млади гербери. Като прибавим и противоборствата сред самите водачи на новите обединения, прогнозата да вземат сумарно повече от ГЕРБ наподобява сложна задача.
И макар тази раздробеност, макар различията сред обособените политици, позиционирани вляво и център-ляво, избуяването на такива партии приказва единствено едно - краят на ГЕРБ е близо, по-близо от когато и да било.
Автор: Евелина Гечева
Но в случай че погледнем на въпроса по-сериозно, няма по какъв начин да не видим засиленото предложение на леви политически субекти, колкото и относителни да са понятията ляво и дясно в българските условия.
За Българска социалистическа партия нещата са ясни -, като Корнелия Нинова прави консолидация. Отцепилият се от нея Красимир Янков също направи партия. Отдавна на аварийна пейка загряват по този начин наречените съдружни сътрудници на Българска социалистическа партия - социалдемократи, леви земеделци и леви патриоти, за които не се знае сигурно към момента дали ще се явят дружно със Столетницата на идните избори или ще си втасват още един мандат.
Проектът на отделилата се от Българска социалистическа партия Мая Манолова " Изправисе.БГ " се слепи с Отровното трио и се държи хем без значение, хем някак по-вляво. Манолова, каквото и да си мисли за себе си, е добре призната само от по-ляво настроените гласоподаватели.
Към този букет прибавяме и АБВ - партия с към този момент избистрена и разпознаваема политическа линия. Експрезидентът Първанов направи в последните дни серия от изявления, от които излиза наяве, че стои на същите свои позиции, които имаше и при основаването на АБВ.
Няма по какъв начин да не споменем и президента Радев, който цели 9 месеца преди президентските избори, само че пък напълно покрай парламентарните, за втори мандат. Който и да го е посъветвал да направи това, е в дълбока илюзия по отношение на крайния резултат.
Навечерието на парламентарни избори е допустимо най-неподходящото време за оповестяване на президентска кандидатура. Защото разочарованите от ГЕРБ, виждащи в Радев някаква опция, към този момент няма да я виждат и ще си гласоподават, както нормално - за Българска социалистическа партия. Другите пък, които са по-плътно привързани към Българска социалистическа партия, са ошашавени - от кое място накъде той се самономинира,. В последна сметка без нея той няма на кого да разчита и от този ход ще завоюва още веднъж " Позитано " 20. А Радев ще мине в графата " отделили се от Българска социалистическа партия " - развой, вървящ от времето на социалдемократите на Камов.
Самата столетница съумява да резервира процентите си на въздействие, а съгласно някои организации дори ги усилва. Тук има единствено една огромна неизясненост и тя е обвързвана с няколко районни организации, които се опълчват на спуснатите им от централата водачи на листи. Но хайде да върнем лентата обратно - това си е по този начин най-малко от 20 години. Какво се случва - на мястото на недоволните се появяват едни други хора, които в множеството случаи остават удовлетворени. И по този начин - до ден-днешен.
Тоест, и ще продължи напред. Въпросът е какво ще стане с кръжащите към нея, а и против нея политически субекти? И дали това разрояване в последните 10 години се дължи на действителни политически различия или на най-прости човешки упоритости да надскочиш растежа си?
Борещите се за гласа на левия гласоподавател са задоволително доста, с цел да си създадем извода, че в България явно има много работа в редица сфери, които са приоритет на лявата политика. И това е разумно след три мандата сякаш дясно ръководство. Логично е и в обществената сфера. Логично е и поради обедняването на популацията, което коронакризата в допълнение ускори. И в по този начин очертаващата се предизборна обстановка някои наблюдаващи плануват, че определилите се като леви политически субекти сумарно могат да завоюват повече гласове от ГЕРБ. Не толкоз поради това, което оферират, а поради недоволството. Може и да не са толкоз шумни сега митингите, само че недоволството тлее и към този момент е натрупало сериозна маса.
Има обаче един сериозен проблем. Ситуацията вляво от ден на ден наподобява на " Много водач, малко индианец " - хор от водачи, хор от солисти, а липсва необятна база гласоподаватели. Липсва и единна лява платформа и липсват съответни хрумвания за реализирането на лява политика. Наред с това л и по възрастови аргументи. Млади леви има, само че не са повече от добре нахранените млади гербери. Като прибавим и противоборствата сред самите водачи на новите обединения, прогнозата да вземат сумарно повече от ГЕРБ наподобява сложна задача.
И макар тази раздробеност, макар различията сред обособените политици, позиционирани вляво и център-ляво, избуяването на такива партии приказва единствено едно - краят на ГЕРБ е близо, по-близо от когато и да било.
Автор: Евелина Гечева
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ