Чудовището Лари Бел: Поквареният убиец, който шокира дори ФБР
В петък, 31 май 1985 година, 17-годишната Шари Фей Смит от Лексингтън, Южна Каролина, чака с неспокойствие да изпее националния химн на дипломирането си в гимназията същата неделя. Тя и приятелят й стопират в мола напът за у дома, след което Смит се прибра сама… без обаче да вижда колата, която я следва.
Когато стига до дома си, тя – както постоянно – стопира първо до пощенската кутия в дъното на алеята. Около 90 метра по-надолу татко й Боб вижда колата от домашния си офис, ситуиран в предната част на къщата. Но след известно време стартира да му се коства необичайно, че щерка му още към момента не е стигнала до къщата.
Боб слиза надолу по алеята, където вижда пощата на земята и колата на Шари към момента работеща и с отворена врата. Чантата й е на предната седалка, а в нея са медикаментите й за диабет. Но Шари я няма…
Докато страхът и объркването обгръща семейство Смит, шерифът на окръга дружно с ФБР провеждат голяма акция за търсене с 24-часов команден център покрай къщата на Смит.
Ужасът стартира.
YouTube Шари Смит
Два дни по-късно Бел се обажда на семейство Смит, само че не с искане за откуп – а за негово лично садистично задоволство. Променяйки гласа си, той се подиграва със фамилията като разказва тъкмо по какъв начин е отвлякъл щерка им. В един миг пита дали са получили писмото, което им бе изпратил, и следователите тичат бързо до пощата, с цел да вземат плика. Бел обаче просто си играе с хората, давайки им подправена вяра, че детето им е още живо.
Това, което им изпраща, е написано на ръка писмо от 1 юни 1985 година, сърцераздирателно озаглавено „ Последни думи и наследство “. В две страници Шари Смит самоуверено споделя на фамилията си да не разрешават нейната гибел да съсипе живота им: „ Обичам ви всички толкоз много… Съжалявам, баща, наложи ми се най-малко един път да изругая. Исус ми елементарни. “
Наслаждавайки се на възприятието за надзор, което упражнява върху фамилията, изключително над женската част от него, Бел прави общо 8 телефонни позвънявания, като 7 са записани. Проследяването по това време, за жал, лишава към 15 минути. Първоначално той желае да приказва с майката на Шари, Хилда, до момента в който не стартира да се любува и на диалозите с по-голямата й сестра, Даун, която поразително си наподобява с Шари.
Бел даже се изпуска, че Даун може да е била първичната му цел, а не Шари, като инцидентно споделя: „ Всичко, което желаех, беше да върша обич с Даун. “ Той се обажда още веднъж със смразяващата вест, че с Шари към този момент са „ една душа “, описвайки гибелта й на нейната сестра, като споделя по какъв начин е увил тиксо към главата й и я е задушил.
В друго позвъняване Бел дава точни инструкции за местоположението на тялото като стартира със „ Слушайте деликатно “ и приключва диалога си с „ Чакаме. Господ ни избра. “
Helmick Family Дебра Мей Хелмик
Две седмици откакто тялото на Шари Смит е открито, Лари Бел отвлича и убива друго младо момиче. И продължи да травматизира семейство Смит.
Следобеда на 14 юни 1985 година във Вагенер, Южна Каролина, 9-годишната Дебра Мей Хелмик и нейният по-малък брат си играят в зоната под предния прозорец на караваната, в която живеят. Съсед, който по-късно ще разпознае Бел, споделя по какъв начин го е видял да кара колата си бързо в парка с каравани, след което е спрял и се е доближил до децата, хванал е Хелмик през кръста и е изтичал назад към колата си с нея, до момента в който тя е ритала и е крещяла, след което я е хвърлил вътре и е отпътувал. Съседът съумява да види и част регистрационния номер на автомобила – единствено първата писмен знак „ D “.
Следователите откриват мощно разкапан дребен мъртвец, облечен в потник, къси панталони и копринени бикини за възрастни върху памучното й долни дрехи. Това удостоверява покварената полова мотивация на Бел за закононарушението. В косата е открит леплив материал, подобаващ на тиксо, което допуска, че тя е била задушена по същия метод.
