В периода между 1968 и 1972 година общо 24 души

В интервала сред 1968 и 1972 година общо 24 души летяха до Луната. От тях 12 стъпиха на нейната повърхнина. Всичко това се случи в границите на стратегия “Аполо ”. За страдание след 1972 година пилотираната космонавтика остана прикована в околоземна орбита и към момента никой не се е върнал на Луната.

Чудили ли сте се в миналото по какъв начин се усещат ветераните от лунната стратегия на НАСА по отношение на този факт? Попюлър Мъкеникс ни описа историята на Том Стафорд – деец от четири задачи, извършени в ранния интервал на американската космонавтика. За пръв път лети на “Джемини 6А ” в околоземна орбита през 1965 година, след това на “Джемини 9А ” през 1966 година. През 1969 година му е първата и единствена експедиция до Луната на борда на кораба “Аполо 10 ”. Макар и да не стъпва на нея, съумява да пилотира лунния модул на височина едвам 15 километра от нейната повърхнина. През 1975 година организира последното си галактическо странствуване като пълководец на стратегия “Аполо-Союз ”, в границите на която американски и руски транспортен съд правят първото си съединяване. 

Днес 87 годишният деец, изкривен от възрастта, с отслабващ глас, към момента има сили да се качи на подиума на музея Перот. Ядосан е, че в миналото за пет години НАСА са построили космодрум, кораби и ракети, с които са излетяли от планетата ни и са стъпили на лунната повърхнина, до момента в който през днешния ден няма нищо сходно. “Защо да не можем? ”, извиква той към публиката. “Защо да не можем да го създадем още веднъж? ”

Кой е отговорен за забавянето в пилотираната космонавтика? Том Стафорд хвърля виновността главно върху президентите Бил Клинтън и Барак Обама. През 1990 година президентът на Съединени американски щати Джордж Буш – старши изковава проект за изпращането на човек първо на Луната, след това на Марс. След това обаче Съюз на съветските социалистически републики се разпада, галактическата конкуренция завършва, а Бил Клинтън приключва всевъзможни полемики за повторни лунни експедиции. Планът е обновен по време на ръководството на Буш-младши под името “Съзвездие ”. Но президентът Обама го приключва още в първия си мандат.

“Ако се придържахме към проекта, който имахме до момента в който президентът Обама не го приключи, щяхме да имаме американски астронавти, които летят на американски кораби още през 2013 година ”, безапелационен е Стафорд. 

Въпреки че съгласно Попюлър Мъкеникс както Буш, по този начин и Обама имат виновност за недофинансирането на лунния проект, точно Обама е този, който приключва “Съзвездие ” и този факт нервира до ден сегашен ветераните от стратегия “Аполо ”. Скоро след прекратяването Нийл Армстронг, Юджийн Сърнан и Джим Ловъл излизат с обществено писмо, осъждайки дейностите на администрацията на Обама. Том Стафорд не подписва писмото, само че по никакъв метод не стои спокоен, без да си показва мнението. “Обама пристигна и сподели “край ”. Не можеш даже да приказваш за полети до Луната ”, вбесява се той.

Нима обаче ситуацията е толкоз трагично? Нима през днешния ден няма прогрес? Някога НАСА е командвала и насочвала градежа на галактическите кораби, само че през днешния ден не е по този начин.  Днес организацията единствено насърчава и поддържа финансово, само че частни компании са тези, които основават дизайна на корабите и ракетите. Нима Блу Ориджин и СпейсЕкс не реализираха невероятни триумфи в преизползваемата ракетна технология?

Стафорд не е впечатлен. “Те желаят да употребяват наново първата степен, само че ние сме го правили в продължение на 30 години ”, сбит е той. “Наричахме го “Космическа совалка ”. Случайно да сте чували за това нещо? ”. По-голяма част от хардуера на совалките е бил преизползваем. “Единственото нещо, което хвърляхме, беше огромният горивен контейнер ”, споделя астронавтът-ветеран.

Прочетете цялата история на британски език на Попюлър Мъкеникс.