В първите месеци на 2023 г. България отново е в

...
В първите месеци на 2023 г. България отново е в
Коментари Харесай

Хроника на едни предизвестени извънредни избори

В първите месеци на 2023 година България още веднъж е в предизборна конюнктура. Ситуация, която се повтаря за n-ти път през последните 2 години и която от необикновена стартира да се възприема като напълно предстояща от болшинството българи. Факт е, че публиката се отегчи от политически и партийни послания и тази акция няма да е обичайната, в случай че политическите сили желаят да привлекат гласове. Проблемът е, че гласоподавателите са изморени от избори, а сякаш политиците също са се изчерпали откъм възторг и обещания.

Ясни са някои от тематиките на идната акция като преди всичко към днешна дата се откроява разширението на листата „ Магнитски “ от страна на Съединени американски щати, в който попаднаха членове на няколко политически сили, в това число Владислав Горанов от ГЕРБ и знаковият за Българска социалистическа партия Румен Овчаров. Доколко това ще повлияе на изборните резултати обаче е противоречиво. Владислав Горанов от дълго време е отхвърлен от челните редици на ГЕРБ – още до момента в който партията беше на власт, а Българска социалистическа партия има надалеч по дълбоки и непосредствени проблеми от „ Магнитски “. А при някои от включените в листата глобите дори могат да имат противоположен резултат и да покачат рейтинга им измежду техните почитатели и да ги трансфорат в,,политически мъченици‘‘.

Всъщност всички политически играчи се сблъскват с провокации на тези избори. ГЕРБ стоят много устойчиво на политическата сцена, само че са изправени пред действителния сюжет да се озоват в същата патова обстановка, като в последния парламент. Изборен триумф за тях би било в случай че в новия парламент им е задоволителна коалиция единствено с една парламентартно показана групировка, с цел да основат работещо болшинство.

Политическа партия и Демократична България се сплотиха с концепцията да бъдат първа политическа мощ, само че в българската политика едно плюс едно в никакъв случай не прави две, в случай че се съди от уроците на историята. Макар и на пръв взор двете обединения да имат подобен електорат, то това е правилно единствено във връзка с демократичната десница. На предходните избори Политическа партия успяваха да съберат много по-разнородна поддръжка, само че оттогава насам електоратът им се свива. А и няма гаранция, че всички, които ги поддържат, с лека ръка ще гласоподават за Демократична България. Най-важното при този съюз е по какъв начин ще бъдат подредени листите, коя групировка какъв брой водещи места ще има, тъй като конкуренцията за избираеми места ще е доста оспорвана.

Движение за права и свободи  ще запазят електората си, само че резултатите им доста зависят от това какъв избор ще съумеят да активизират в Турция, в това число и в ударените от земетресението региони, както и от равнищата на изборната интензивност.

Българска социалистическа партия са в изключително тежко състояние, като в левицата не престават мъчно обратимите процеси на разпад. Корнелия Нинова продължава да държи крепко юздите в остатъка от Българска социалистическа партия, която от ден на ден се свива – индикативен е даже фактът, че последният ѝ конгрес едвам изпълни Зала 3 на НДК, която е 800 места спрямо конгресите им от златното минало, които препълваха Зала 1 /4000 места/. Вътрешните им проблеми неизбежно ще повлияят на резултата им, като е допустимо и преливане на леви гласове към някои от новите дребни обединения, появили се на изборния хоризонт.

Две политически сили към този момент заложиха на картата с референдумите. Има Такъв Народ обичат да провеждат такива и този път ще е за смяна на политическата система и президентска република – концепция, от която самият президент се разграничи, а все още Има Такъв Народ не съумяват да обяснят по какъв начин тъкмо си показват смяната. Но те и не държат на конкретика, а на опцията да привлекат най-малко някой от гласоподавателите, които изгубиха, пък току виж този път прескочат изборната преграда. В допълнение екипът на Слави Трифонов се върна и към облика и инструментите, с които е прочут – политическата ирония и рецензия, граничеща с грубост, и шоуто като цяло.

„ Възраждане “, които не откриха кой знае каква естрада във към този момент закрития парламент и на моменти изглеждаха съвсем скучновати, в този момент се хвърлиха в отбрана на българския лев и предстоящо от тях ще подчертават върху антиевропейката реторика – този път огромният зложелател няма да бъдат имунизациите или хипотетичното ни замесване във война, а единната европейска валута.

Темата, която има капацитет да вълнува всички политически сили, е и Македония. Доколко ще се уталожи или ускори натрупалото се напрежение сред България и РСМ след нападението над Християн Пендиков и блокираната граница по време на честванията на Гоце Делчев, следва да забележим, само че вероятно връзките със съседката ни ще продължат да бъдат коментирани и употребявани в предизборната акция. Пример за това към този момент дадоха „ Възраждане “, чийто някогашен народен представител беше задържан на границата, когато всички останали политически сили се въздържаха от каквито и да било дейности, които могат да се изтълкуват като провокативни.

,,Български възход‘‘ декларират, че ще удвоят резултата си, само че досега единственото, с което могат да бъдат запомнени е, че са диалогични и желаят да договарят с всички. В извънредно нихилистичното българско общество е противоречиво какъв брой всеобща поддръжка може да притегли сходна позиция. Въпреки упоритостите им те евентуално ще се движат по ръба на изборния предел.

На политическия хоризонт се появиха и няколко нови дребни обединения, като единствените способни да поднесат някаква изненада е новата коалиция,,Левицата‘‘. Предвид проблемите в Българска социалистическа партия те имат капацитет да привлекат гласове от гласоподавателите с леви възгледи, които са се разочаровали от столетницата.

Съществува още един фактор, които косвено ще въздейства на акцията и респективно на изборните резултати. Тези парламентарни избори ще бъдат генерална подготовка за локалните избори през есента, като за някои от политическите обединения локалния избор е дори по-голям от парламентарния. По време на акцията те няма да подхващат дейности, които да заплашват позициите им по места, в противен случай – евентуално ще има фокус върху локалните структури. Преимущество ще имат по-старите и обичайни партии с добре построена конструкция по места.

Президентът също показва дейна роля по всички настоящи тематики – със декларирана позиция по отношение на войната в Украйна, глобите,,Магнитски‘‘, бъдещето на атомната енергетика, разногласията с Македония. Независимо дали дадена партия утвърждава или не дейностите му, те ще провокират размишления и дискусия.

Всъщност все още няма индикации, че новите избори ще донесат смяна в политическата картина. Очакванията са, че изборната интензивност може да се увеличи леко с връщането на хартиената бюлетина, само че повода голям % българи да не гласоподават на предходните избори беше, че те не съумяха да припознаят никоя от политическите сили с техните послания и предизборни платформи. Към момента тази наклонност не търпи смяна. Отново най-мотивирани да гласоподават са твърдите партийни ядра, а с всеки идващ предварителен избор понижава и техният възторг. Съществува напълно действителният риск след 2 април още веднъж да сме с накълцан парламент, в който още веднъж шансът за сформиране на държавно управление да зависи от способността на депутатите да работят дружно, а те също толкоз евентуално ще са съвсем  същите.

Николай Николов, „ Барометър България “
Източник: plovdiv-online.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР