В опит да овладее инфлацията в най-голямата икономика в света, Федералният резерв повиши лихвените проценти с 25 базисни пункта по-рано днес, удължавайки цикъла на затягане, започнал през март миналата година.
Референтният лихвен процент на централната банка на САЩ сега е повишен до диапазон от 5,25-5,5 процента, което е най-високото му ниво от 22 години.
Миналият март курсовете бяха почти нулеви. По-високите лихвени проценти действат като лост за растежа на цените, като задушават икономическата активност. Въздействието на действията на Фед през изминалата година започва да се проявява с общата инфлация, която се приближава до целта на Фед от 2 процента, след като достигна връх от над 9 процента през юни 2022 г. Миналия месец индексът на потребителските цени падна до най-ниското си ниво от две години насам, от 3 процента, спрямо 4 процента през май.
Фед се опитва да създаде „меко приземяване“, като потуши инфлацията, като същевременно избягва рецесията. Гледайки напред, анализаторите вече са насочили вниманието си към действията на Фед по-късно тази година. Някои икономисти прогнозираха ново повишение на лихвените проценти през есента, докато други смятаха, че Фед ще тъпче водата до 2024 г.
Пазарите на труда остават напрегнати
Въпреки сеизмичните промени в условията на паричната политика, безработицата – която обикновено нараства с по-високи лихвени проценти – остава на най-ниските си нива от няколко десетилетия. От март 2020 г. икономиката е добавила близо четири милиона работни места. Безработицата сега е 3,6 процента, под нивата отпреди пандемията.
Междувременно номиналните почасови доходи са нараснали повече от очакваното през юни, с годишен процент от 4,4 процента. Макар и спад от 1% спрямо същия период на миналата година, растежът на заплатите остава доста над целта на Фед от 2% инфлация.
Има обаче признаци, че икономиката се обръща. Ръстът на работните места се забави повече от очакваното миналия месец. Икономиката на САЩ добави 209 000 нови работни места извън селското стопанство, по-малко от консенсусните прогнози на икономистите. В допълнение, растежът през април и май беше ревизиран по-ниско с комбинирани 110 000.
„Последните цифри показват, че повишаването на лихвите най-накрая е започнало да охлажда пазара на труда“, каза Райън Суит, главен икономист на Oxford Economics за Америка. „Според нашите изчисления растежът на заплатите ще трябва да продължи да пада до 3,5 процента … за да постигне целта на Фед за инфлация.“
„Длъжностните лица от Федералния борд все още се опитват да оповестят инфлацията. Но паричната политика засяга икономиката със закъснение и пълният ефект от затягането все още не е филтриран в икономиката“, добави той. „Длъжностните лица очевидно искат да избегнат причиняването на твърде много затруднения, включително за банките … така че смятаме, че това ще бъде последното увеличение в цикъла.“
Банковият сектор се колебае
На последното си политическо заседание през юни Фед запази лихвените проценти стабилни, за да наблюдава ефектите от неотдавнашните колебания в банковия сектор.
През последните месеци финансовите институции започнаха да се борят със стреса в своите портфейли с търговски недвижими имоти, тъй като тенденцията към дистанционна работа подкопа търсенето на офис пространство.
Дълговете на домакинствата са друга причина за безпокойство. Отписванията на кредитни карти на JPMorgan Chase възлизат на 1,1 милиарда долара през второто тримесечие на тази година, което е с 500 милиона долара повече от същия период на 2022 г.
Шестте най-големи банки в САЩ - JP Morgan, Bank of America, Citigroup, Wells Fargo, Goldman Sachs и Morgan Stanley - отписаха 5 милиарда долара, свързани с просрочени заеми през последното тримесечие, което е двойно повече от преди година, според оценки на анализатори, събрани от Bloomberg. Съобщава се, че заделят допълнителни $7,6 млрд. за други заеми, които може да се провалят.
В същото време големите банки, които се облагодетелстват от притока на вложители по време на периоди на пазарна нестабилност, са спечелили огромни печалби в доходите от лихви – разликата между това, което плащат на вложителите, и това, което печелят от заеми. JP Morgan, Citigroup и Wells Fargo са спечелили 49 млрд. долара нетни приходи от лихви от април до юни.
„Средно печалбите от кредитиране са компенсирали спада в други области на банковата дейност. Но това едва ли ще продължи", каза Карстен Юниус, главен икономист в частната банка Safra Sarasin. „Големите банки ще трябва да започнат да предлагат по-високи лихвени проценти, за да отговорят на конкуренцията за депозити, така че маржовете ще се свият. Това вече се случи на ниво регионална банка“, отбеляза той.
По-рано тази година регионалните банки на САЩ избегнаха пълномащабна криза след колапса на Silicon Valley Bank и последвалите фалити на Signature Bank и First Republic. „По-малките банки с експозиция към търговски недвижими имоти и незастраховани депозити остават изложени на риск. Като цяло обаче секторът остава устойчив и не са извършени каскадни бягания от банки“, каза Юниус.
„Засега виждаме, че инфлацията е висока и пазарът на труда е силен. Така че запазихме очакванията си за ново повишение на лихвените проценти по-късно тази година“, каза той, повтаряйки мнението на други финансисти. FedWatch на CME, който отразява пазарните очаквания за бъдещи промени в лихвените проценти в САЩ, прогнозира 32% шанс за ново повишение през ноември.
Потреблението губи пара?
Изненадващата устойчивост на потребителските разходи в САЩ държи централната банка нащрек. Според Дийн Бейкър, съосновател на Центъра за икономически и политически изследвания, „потреблението остава подкрепено от свития пазар на труда“. Той добави, че „спадащата инфлация също вероятно е подобрила усещането за финансово благополучие на повечето семейства.“
През по-голямата част от тази година американците продължиха да харчат пари за разходи за търговия на дребно, помагайки за компенсиране на слабостите в други области на икономиката, като бизнес инвестиции и ново строителство на жилища. Ако това се промени, вероятността от изпадане в рецесия ще се увеличи. „Фед е загрижен за намаляване на потреблението“, каза Бейкър пред Al Jazeera.
През май потребителите в САЩ са похарчили 0,1 процента повече в сравнение с предходния месец. Това е спад от 0,6% през април. Скорошното забавяне на разходите, особено за дълготрайни стоки като употребявани автомобили, доведе до забавяне на растежа на потреблението до 1 процент на годишна база през второто тримесечие, след като се повиши до 4,2 процента през периода януари-март.
„Лихвените проценти очевидно са изиграли роля в смекчаването на някои аспекти на потреблението. По-важното обаче е, че по-високите лихвени проценти доведоха до рефинансиране“, каза Бейкър. „Ако искате да персонализирате къщата си например и вече нямате достъп до средства чрез рефинансиране на ипотеката си, вероятно ще опитате да я платите с кредитна карта.“
Дългът на домакинствата постави нов рекорд от 17,05 трилиона долара през първото тримесечие на 2023 г., което е ръст от 5,3 процента спрямо четвъртото тримесечие на 2022 г. Задълженията се повишиха в повечето категории, като се наблюдават нови върхове за ипотеки, автомобили и студентски заеми. Това основно отразява по-високите разходи по заеми, а не повече нови заеми.
Както показа глобалната финансова криза, внезапен шок може да задейства спирала от неизпълнение на задължения, което да затрудни растежа. „Не мисля, че сме близо до момента от 2008 г.“, каза Бейкър. „Но по-нататъшното повишаване на лихвите ще увеличи напрежението върху банковия сектор. Това може да доведе до повече съкращения на заеми, намаляване на инвестициите и превишаване на безработицата. Фед ще иска да избегне това.“
Източник: Ал Джазира
