Природозащитниците искат изхвърляне на говедата от националните паркове
В формалното писмо до министър ръководителя акад. Николай Денков, с копия до министъра на околната среда и водите Юлиян Попов и министъра на земеделието Кирил Вътев, от коалиция “За да остане природа в България ” упорстват за преустановяване на дотациите за паша в националните паркове с аргумента, че към този момент има данни за увреждане на планинските екосистеми.
Експерти и учени от Българската академия на науките настояват, че това решение ще бъде основно за опазването на алпийските тревни местообитания и планинските езера и торфища, които така и така са под сериозното въздействие на климатичните промени и антропогенния напън.
Природозащитниците считат, че подпомагането на животновъдите може да става в други райони или като се вдигне процентно субсидирането по други ограничения.
Тук е моментът да напомним, че мярката „ Пасторализъм “ е заслуга на специалисти от неправителствения бранш и Българска академия на науките преди повече от 25 години. Целта й бе запазване на откритите площи в Национален парк „ Централен Балкан ”, които по това време намаляваха заради обрастване с дървесна и храстова растителност, основно сибирската хвойна.
Десетилетие по-късно обаче стана ясно, че вместо да поддържа тези открити високопланински площи, мярката е нанесла вреди върху субалпийските и алпийските тревни местообитания, торфища и езера.
Както нормално се случва, чевръсти нашенски предприемачи на часа надушиха, че дотациите за животновъди, чиито стада пасат във високите елементи на планините, си е чиста спекулация. И изведнъж… много животновъди започнаха да пасат доста повече животни, в сравнение с пасищата могат да изхранят. Появиха се даже породи, които
в никакъв случай не са употребявали подобен вид трева, настояват от екозащитната организация.
По нейни данни специфичната дотация за паша на животни в националните паркове е привлякла в тях животновъди от цялата страна, някои от които карат хилядните си стада чак от другия завършек на България.
Броят на кравите в Национален парк „ Централен Балкан “ се усилва от 500 – през 2006 година, на 8045 – през 2022 година. А в НЦ „ Рила – от 396 през 2006 година на 8338 през 2022-ра. Статистически факт, който опровергава всички изказвания, че кравите и овцете не са причина за все по-системното замърсяване на водните запаси в предпазените територии.
Природозащитниците категорично акцентират, че тази дотация е препоръчана и реализирана единствено и само като екологична мярка за опазването на биоразнообразието на Националните паркове.
Тя обаче се оказа напълно несъответстваща – и като планове, и като наличие за запазване на биоразнообразието.
Оказва се, че нито кравите, нито овцете пасат хвойна.
И заради тази причина няма никакъв късмет да повлияят за нейното разпространяване по откритите пространства.
Да не приказваме, че нормите за натоварване на пасищата в националните паркове – 50 крави/100 ха, неколкократно надвишават потенциала на бедното алпийско пасбище. Еколозите настояват, че с цел да е устойчива пашата, плътността на животните би трябвало да е в пъти по- ниска.
Освен това мярката приравнява всички най-различни видове пасища в трите национални парка и изисква на всички места да се пасе най-малко 90 дни, което води до „ оплешивяване “ на огромна част от тях.
Въпросната мярка не подкрепя изобщо структурите на националните паркове, чиито специалисти – вместо да се занимават с надзор на бракониери и противозаконни МПС – са принудени да гонят крави от езера и гори.
Не е неприятно да напомним също по този начин, че в Рила и Пирин има над 400 ледникови езера и няма по какъв начин Министерство на околната среда и водите да охранява всичко от всички. Особено с настоящото си кадрово застраховане.
През последните години неправителствени организации и специалисти на Министерство на околната среда и водите са правили многочислени опити да обсъдят опциите за смяна на мярката, тъй че тя да не оказва отрицателно въздействие върху природата.
Опитите им обаче са удряли на камък, защото предложенията са били отхвърляни изрично от представителите на Министерството на земеделието, които дори са отказвали да дискутират тематиката.
През октомври 2021 година, самодейността „ Зелени закони ” разгласява подробна публикация по казуса със субсидираната паша, от която излиза наяве, че, с изключение на екологичните несъответствия, при използването на мярката има и доста механически проблеми. Като несъразмерното надценяване на потенциала на пасищата, да вземем за пример.
„ Големи открити площи са означени като пасища преди 30 години в картата на възобновената благосъстоятелност (КВС) и след това в кадастъра без действителна връзка с ситуацията на терена. Така да вземем за пример съвсем цялото Голямо спано поле е в два кадастрални номера 56839.103.4 и 56839.104.36, с обща повърхност към 15 000 декара, които са декларирани като аграрни земи с метод на трайно прилагане „ високопланинско пасбище “. За пасищата Планът за ръководство на Национален парк „ Пирин “ дава норма от 1 крава на 20 декара. Тоест – тук теоретично могат да пасат 750 крави. Но по-голямата част от тези площи, вкарани и в кадастъра като „ високопланинско пасбище “, са покрити със скали, сипеи и храсталак от хвойна, клек и борове ”, се показва в публикацията.
През март 2022 година Българското сдружение за отбрана на птиците разгласи, че Стратегическия проект за развиване на земеделието и селските региони 2023-2027 година не дава отговор на европейските природозащитни цели.
Един от доводите им беше тъкмо удължаването на мярката „ Пасторализъм “, освен това – с извънредно висок бюджет.
Природозащитниците припомнят, че две тъжби против мярката „ Пасторализъм “ са били подадени до Европейската комисия.
Първата бе прекъсната от Европейска комисия на съображение пет направени забележки към Министерството на земеделието, с които то е дало обещание да се съобрази. В една от тях комисията непосредствено споделя: „ Поради евентуалното ѝ негативно влияние върху обхванатите тревни местообитания, България следва да обмисли опцията за унищожаване на интервенцията от националните паркове ”.
Експерти и учени от Българската академия на науките настояват, че това решение ще бъде основно за опазването на алпийските тревни местообитания и планинските езера и торфища, които така и така са под сериозното въздействие на климатичните промени и антропогенния напън.
Природозащитниците считат, че подпомагането на животновъдите може да става в други райони или като се вдигне процентно субсидирането по други ограничения.
Тук е моментът да напомним, че мярката „ Пасторализъм “ е заслуга на специалисти от неправителствения бранш и Българска академия на науките преди повече от 25 години. Целта й бе запазване на откритите площи в Национален парк „ Централен Балкан ”, които по това време намаляваха заради обрастване с дървесна и храстова растителност, основно сибирската хвойна.
Десетилетие по-късно обаче стана ясно, че вместо да поддържа тези открити високопланински площи, мярката е нанесла вреди върху субалпийските и алпийските тревни местообитания, торфища и езера.
Както нормално се случва, чевръсти нашенски предприемачи на часа надушиха, че дотациите за животновъди, чиито стада пасат във високите елементи на планините, си е чиста спекулация. И изведнъж… много животновъди започнаха да пасат доста повече животни, в сравнение с пасищата могат да изхранят. Появиха се даже породи, които
в никакъв случай не са употребявали подобен вид трева, настояват от екозащитната организация.
По нейни данни специфичната дотация за паша на животни в националните паркове е привлякла в тях животновъди от цялата страна, някои от които карат хилядните си стада чак от другия завършек на България.
Броят на кравите в Национален парк „ Централен Балкан “ се усилва от 500 – през 2006 година, на 8045 – през 2022 година. А в НЦ „ Рила – от 396 през 2006 година на 8338 през 2022-ра. Статистически факт, който опровергава всички изказвания, че кравите и овцете не са причина за все по-системното замърсяване на водните запаси в предпазените територии.
Природозащитниците категорично акцентират, че тази дотация е препоръчана и реализирана единствено и само като екологична мярка за опазването на биоразнообразието на Националните паркове.
Тя обаче се оказа напълно несъответстваща – и като планове, и като наличие за запазване на биоразнообразието.
Оказва се, че нито кравите, нито овцете пасат хвойна.
И заради тази причина няма никакъв късмет да повлияят за нейното разпространяване по откритите пространства.
Да не приказваме, че нормите за натоварване на пасищата в националните паркове – 50 крави/100 ха, неколкократно надвишават потенциала на бедното алпийско пасбище. Еколозите настояват, че с цел да е устойчива пашата, плътността на животните би трябвало да е в пъти по- ниска.
Освен това мярката приравнява всички най-различни видове пасища в трите национални парка и изисква на всички места да се пасе най-малко 90 дни, което води до „ оплешивяване “ на огромна част от тях.
Въпросната мярка не подкрепя изобщо структурите на националните паркове, чиито специалисти – вместо да се занимават с надзор на бракониери и противозаконни МПС – са принудени да гонят крави от езера и гори.
Не е неприятно да напомним също по този начин, че в Рила и Пирин има над 400 ледникови езера и няма по какъв начин Министерство на околната среда и водите да охранява всичко от всички. Особено с настоящото си кадрово застраховане.
През последните години неправителствени организации и специалисти на Министерство на околната среда и водите са правили многочислени опити да обсъдят опциите за смяна на мярката, тъй че тя да не оказва отрицателно въздействие върху природата.
Опитите им обаче са удряли на камък, защото предложенията са били отхвърляни изрично от представителите на Министерството на земеделието, които дори са отказвали да дискутират тематиката.
През октомври 2021 година, самодейността „ Зелени закони ” разгласява подробна публикация по казуса със субсидираната паша, от която излиза наяве, че, с изключение на екологичните несъответствия, при използването на мярката има и доста механически проблеми. Като несъразмерното надценяване на потенциала на пасищата, да вземем за пример.
„ Големи открити площи са означени като пасища преди 30 години в картата на възобновената благосъстоятелност (КВС) и след това в кадастъра без действителна връзка с ситуацията на терена. Така да вземем за пример съвсем цялото Голямо спано поле е в два кадастрални номера 56839.103.4 и 56839.104.36, с обща повърхност към 15 000 декара, които са декларирани като аграрни земи с метод на трайно прилагане „ високопланинско пасбище “. За пасищата Планът за ръководство на Национален парк „ Пирин “ дава норма от 1 крава на 20 декара. Тоест – тук теоретично могат да пасат 750 крави. Но по-голямата част от тези площи, вкарани и в кадастъра като „ високопланинско пасбище “, са покрити със скали, сипеи и храсталак от хвойна, клек и борове ”, се показва в публикацията.
През март 2022 година Българското сдружение за отбрана на птиците разгласи, че Стратегическия проект за развиване на земеделието и селските региони 2023-2027 година не дава отговор на европейските природозащитни цели.
Един от доводите им беше тъкмо удължаването на мярката „ Пасторализъм “, освен това – с извънредно висок бюджет.
Природозащитниците припомнят, че две тъжби против мярката „ Пасторализъм “ са били подадени до Европейската комисия.
Първата бе прекъсната от Европейска комисия на съображение пет направени забележки към Министерството на земеделието, с които то е дало обещание да се съобрази. В една от тях комисията непосредствено споделя: „ Поради евентуалното ѝ негативно влияние върху обхванатите тревни местообитания, България следва да обмисли опцията за унищожаване на интервенцията от националните паркове ”.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ