Как да се насладим на летните джанки
В очите на европейските ни сътрудници България с нейната характерна като държание и морални стандарти правосъдна система евентуално наподобява като една дива джанка, която те търпеливо изчакват да узрее. От което не следва да се вършат неласкави заключения за самата джанка. Това извънредно скромно дръвче пораства неполивано и без всякаква грижа по синури, край пътища и селски огради. Цъфти красиво през ранната пролет и ухае прелестно свежо, а през юни и юли дава изобилен плод, който хората по селата постоянно подминават снизходително или употребяват най-вече да варят на ракия, пред която след това се мръщят, тъй като от джанки хубава ракия не може да стане.
От джанката обаче стават други хубави неща. Ако човек има въображение и усет към импровизации, може да й откри разнообразни и все сполучливи кулинарни приложения, изключително в разгара на лятото, когато на джанковото дърво има към момента зелени, полузрели или изцяло узрели плодове. Със зелени джанки се прави хубава зеленчукова чорба, която се яде студена и прелестно освежава в лятната горещина. Може да се сготвят на яхния със зелен фасул и други зарзавати. Може също да се сготвят с пилешко или с друго месо и ястието придобива нежно кисел усет. Заради същата нежно кисела нотка някои ги прибавят в плънката за лозовите сарми, а други ги готвят с ориз на фурна. От полузрели джанки се прави доста грациозен сос за печени меса. Изобщо кумбулката, както още я назовават, макар неугледната си природа, предлага положителни благоприятни условия за кулинарни тълкования.
Историята на джанката е малко неразбираема. Най-вероятно, както при множеството плодни овошки, нейната татковина е някъде в Азия, откъдето още от древността е почнало нейното разпространяване по света. Тя е упомената в трудовете на Конфуции като скъпо и потребно за индивида дърво. Някои откриватели считат, че римляните са я популяризирали в Западна Европа, откакто преди този момент я пробвали в земите на днешна Сирия и очевидно са я харесали. Подобен извод се постанова от латинското й име Prunum damascenum т.е. дамаска слива. Изглежда отсам е произлязло и британското й име damson.
Други са на мнение, че джанката е била публикувана в Западна Европа много по-късно и заслугите за това се приписват на кръстоносците. Явно през Средновековието джанките са били прекомерно известни, защото особено са упоменати измежду годните за ястие плодове в един италиански документ от 1288 година, озаглавен „ Чудесата на Милано ”. Костилки от джанки прочее са намирани при археологически находки на замръзнали хора в Алпите, датирани при повече от 4000 години. Което би могло да значи, че в Европа постоянно е имало джанки и това дръвче единствено си е решавало къде да пораства и къде не. Иначе казано, постоянно се е изплъзвало от окултуряващите вляния на индивида, държало се е своенравно, както продължава да се държи и през днешния ден. Затова някои джанки си остават кисели даже когато в края на юли станат блестящо жълти или виненочервени, а други са сладки даже до момента в който още са леко зелени.
В този ред на мисли формалното й латинско име Prunus domestica звучи малко нелогично. Джанката в най-хубавия случай е полудомашна, само че в никакъв случай не е напълно domestica. Тя е дотам своенравна, че преди години на доста места в страната джанковите дръвчета вместо нормалните си плодове бяха пробвали да родят нещо друго - обгърнато в шушулка и сходно на зелен фасул. Някои стопани се тормозиха да не би това да е резултат от повредата във Фукушима, само че ботаници обясниха, че става дума за нормално гъбично заболяване. Между другото в предишното са употребявали люспите от алените джанки за боядисване на вълнени платове.
Преди няколко години Министерството на екологията създаде една забележителна концепция, обвързвана с джанки. Поради зачестилите набези на хора от мечки в Родопите служителите взеха решение да предизвикват засаждане на круши, малини и джанки в по-затънтените краища на планината. Идеята беше по този начин да се обезпечи издръжка на мечките, които заради апетит слизали към селата и нападали хора. Проектът трябваше да започва, само че нищо повече не се чу по тематиката. В него не беше казано какво би станало, в случай че и хората, подгонени от апетит, тръгнат да берат джанки, круши и малини из мечешките обиталища.
Пиле с джанки
Продукти: 1 пиле, 100 г масло, 100 г бекон, 2 стръка зелен лук, 1 домат, 500 г полузрели джанки, черен пипер, сол, копър.
Пилето се нарязва на порции и леко се задушава в маслото. Беконът се нарязва на линии, лукът - на ситно, а доматът се обелва и се настъргва. Зеленчуците се прибавят към пилешкото, покрива се с вода и се оставя на слаб огън. След като месото омекне, се прибавят почистените от костилките джанки. Оставя се да поври още няколко минути, се подправя с черен пипер, сол и ситно нарязан копър.
Сос от джанки
Продукти: 200 г джанки, 200 мл вода, 1 с.л. захар, копър, черен пипер, 1-2 скилидки чесън.
Джанките се сваряват във водата дружно със захарта. Претриват се през гевгир, с цел да се отделят костилките и люспите. Отцеденото джанково пюре се подправя с черен пипер, чесън, нарязан на люспи и ситно нарязан копър. Сосът е подобаващ за печени меса, постни лозови сарми и други ястия.
Лятна чорба с джанки
Продукти: 15 зелени джанки, 1 тиквичка, 1 глава лук, 1 морков, 200 г сирене, 1 домат, 3 с.л. фиде, сол, свеж копър, олио, сметана.
Тиквичките се нарязват на кубчета, морковите и лукът - на ситно, а доматът се настъргва. Зеленчуците се заливат с вода и се варят на слаб огън дружно с измитите джанки. След като кипнат, се прибавят сол и олио. Варят се към 30-40 минути, след което се прибавя фидето и след 1-2 минути супата се смъква от огъня. Поръсва се със ситно нарязан копър, натрошено сирене и при сервирането се прибавя сметана.
Агнешко с бакла и зелени джанки
Продукти: 500 г агнешко месо, 1 кг млада бакла с шушулките, 2 връзки свеж лук, 1 глава чесън, магданоз, джоджен, 15 зелени джанки, сол, червен пипер, зехтин.
Агнешкото се нарязва на порции и се задушава в малко зехтин. Прибавя се баклата и се оставя да ври десетина минути. Прибавят се нарязаният лук и чесънът на скилидки и се вари още 10 минути. Добавят се джанките, ситно нарязан магданоз, сол и червен пипер. След 4-5 минути се прибавя джоджен и ястието се смъква от огъня. Може да се подготви и със зелен фасул вместо бакла.
Яхния от зелен боб с джанки
Продукти: 1 кг зелен фасул, 1 глава лук, 5-6 скилидки чесън, 2 домата, 2 моркова, 1 чушка, 20 зелени джанки, 1 връзка копър (или свеж босилек), сол, черен пипер, олио.
В тенджера се поставят ситно нарязаните лук, моркови, чушка, чесънът на скилидки и нарязаният на части зелен боб. Заливат се с вода, прибавя се олио и червен пипер и се задушава. Когато зеленчуците омекнат, се прибавят настърганите домати и джанките. Посолява се и след няколко минути се наръсва със ситно нарязан копър.
Страницата приготви: Ясен Бориславов
От джанката обаче стават други хубави неща. Ако човек има въображение и усет към импровизации, може да й откри разнообразни и все сполучливи кулинарни приложения, изключително в разгара на лятото, когато на джанковото дърво има към момента зелени, полузрели или изцяло узрели плодове. Със зелени джанки се прави хубава зеленчукова чорба, която се яде студена и прелестно освежава в лятната горещина. Може да се сготвят на яхния със зелен фасул и други зарзавати. Може също да се сготвят с пилешко или с друго месо и ястието придобива нежно кисел усет. Заради същата нежно кисела нотка някои ги прибавят в плънката за лозовите сарми, а други ги готвят с ориз на фурна. От полузрели джанки се прави доста грациозен сос за печени меса. Изобщо кумбулката, както още я назовават, макар неугледната си природа, предлага положителни благоприятни условия за кулинарни тълкования.
Историята на джанката е малко неразбираема. Най-вероятно, както при множеството плодни овошки, нейната татковина е някъде в Азия, откъдето още от древността е почнало нейното разпространяване по света. Тя е упомената в трудовете на Конфуции като скъпо и потребно за индивида дърво. Някои откриватели считат, че римляните са я популяризирали в Западна Европа, откакто преди този момент я пробвали в земите на днешна Сирия и очевидно са я харесали. Подобен извод се постанова от латинското й име Prunum damascenum т.е. дамаска слива. Изглежда отсам е произлязло и британското й име damson.
Други са на мнение, че джанката е била публикувана в Западна Европа много по-късно и заслугите за това се приписват на кръстоносците. Явно през Средновековието джанките са били прекомерно известни, защото особено са упоменати измежду годните за ястие плодове в един италиански документ от 1288 година, озаглавен „ Чудесата на Милано ”. Костилки от джанки прочее са намирани при археологически находки на замръзнали хора в Алпите, датирани при повече от 4000 години. Което би могло да значи, че в Европа постоянно е имало джанки и това дръвче единствено си е решавало къде да пораства и къде не. Иначе казано, постоянно се е изплъзвало от окултуряващите вляния на индивида, държало се е своенравно, както продължава да се държи и през днешния ден. Затова някои джанки си остават кисели даже когато в края на юли станат блестящо жълти или виненочервени, а други са сладки даже до момента в който още са леко зелени.
В този ред на мисли формалното й латинско име Prunus domestica звучи малко нелогично. Джанката в най-хубавия случай е полудомашна, само че в никакъв случай не е напълно domestica. Тя е дотам своенравна, че преди години на доста места в страната джанковите дръвчета вместо нормалните си плодове бяха пробвали да родят нещо друго - обгърнато в шушулка и сходно на зелен фасул. Някои стопани се тормозиха да не би това да е резултат от повредата във Фукушима, само че ботаници обясниха, че става дума за нормално гъбично заболяване. Между другото в предишното са употребявали люспите от алените джанки за боядисване на вълнени платове.
Преди няколко години Министерството на екологията създаде една забележителна концепция, обвързвана с джанки. Поради зачестилите набези на хора от мечки в Родопите служителите взеха решение да предизвикват засаждане на круши, малини и джанки в по-затънтените краища на планината. Идеята беше по този начин да се обезпечи издръжка на мечките, които заради апетит слизали към селата и нападали хора. Проектът трябваше да започва, само че нищо повече не се чу по тематиката. В него не беше казано какво би станало, в случай че и хората, подгонени от апетит, тръгнат да берат джанки, круши и малини из мечешките обиталища.
Пиле с джанки
Продукти: 1 пиле, 100 г масло, 100 г бекон, 2 стръка зелен лук, 1 домат, 500 г полузрели джанки, черен пипер, сол, копър.
Пилето се нарязва на порции и леко се задушава в маслото. Беконът се нарязва на линии, лукът - на ситно, а доматът се обелва и се настъргва. Зеленчуците се прибавят към пилешкото, покрива се с вода и се оставя на слаб огън. След като месото омекне, се прибавят почистените от костилките джанки. Оставя се да поври още няколко минути, се подправя с черен пипер, сол и ситно нарязан копър.
Сос от джанки
Продукти: 200 г джанки, 200 мл вода, 1 с.л. захар, копър, черен пипер, 1-2 скилидки чесън.
Джанките се сваряват във водата дружно със захарта. Претриват се през гевгир, с цел да се отделят костилките и люспите. Отцеденото джанково пюре се подправя с черен пипер, чесън, нарязан на люспи и ситно нарязан копър. Сосът е подобаващ за печени меса, постни лозови сарми и други ястия.
Лятна чорба с джанки
Продукти: 15 зелени джанки, 1 тиквичка, 1 глава лук, 1 морков, 200 г сирене, 1 домат, 3 с.л. фиде, сол, свеж копър, олио, сметана.
Тиквичките се нарязват на кубчета, морковите и лукът - на ситно, а доматът се настъргва. Зеленчуците се заливат с вода и се варят на слаб огън дружно с измитите джанки. След като кипнат, се прибавят сол и олио. Варят се към 30-40 минути, след което се прибавя фидето и след 1-2 минути супата се смъква от огъня. Поръсва се със ситно нарязан копър, натрошено сирене и при сервирането се прибавя сметана.
Агнешко с бакла и зелени джанки
Продукти: 500 г агнешко месо, 1 кг млада бакла с шушулките, 2 връзки свеж лук, 1 глава чесън, магданоз, джоджен, 15 зелени джанки, сол, червен пипер, зехтин.
Агнешкото се нарязва на порции и се задушава в малко зехтин. Прибавя се баклата и се оставя да ври десетина минути. Прибавят се нарязаният лук и чесънът на скилидки и се вари още 10 минути. Добавят се джанките, ситно нарязан магданоз, сол и червен пипер. След 4-5 минути се прибавя джоджен и ястието се смъква от огъня. Може да се подготви и със зелен фасул вместо бакла.
Яхния от зелен боб с джанки
Продукти: 1 кг зелен фасул, 1 глава лук, 5-6 скилидки чесън, 2 домата, 2 моркова, 1 чушка, 20 зелени джанки, 1 връзка копър (или свеж босилек), сол, черен пипер, олио.
В тенджера се поставят ситно нарязаните лук, моркови, чушка, чесънът на скилидки и нарязаният на части зелен боб. Заливат се с вода, прибавя се олио и червен пипер и се задушава. Когато зеленчуците омекнат, се прибавят настърганите домати и джанките. Посолява се и след няколко минути се наръсва със ситно нарязан копър.
Страницата приготви: Ясен Бориславов
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ