В новия си роман Иво Беров успява да предаде духа

" В новия си разказ Иво Беров съумява да съобщи духа на цяла една българска ера, зачената и белязана от ненавист, посредством роман за персоналната ненавист на героя си, която и всеки от нас отглежда в себе си. И я рисува учудващо добре, тъй като добре я познава по този начин, както и омразата. Нещо повече - историята пораства, както " това в корема " на героя му, излиза отвън рамките на родното, обгръща света, стига до нескончаемите религиозни воини, става общочовешка и извъннационална. Световна, универсална и човешка ", разяснява в профила си във Фейсбук Ива Спиридонова, живописен шеф и притежател на издателство, " Библиотека България " новия разказ на писателя и журналист Иво Беров - " Омраза ".

" Оголено и остро, проникновено и оракулски, с прелестни метафори като злокобната черна пеперуда на омразата споделя Иво Беров. Тази пеперуда, под чиито криле човечеството чака участта си. И същата, която рано или късно се ражда у всяко човешко създание.

Този разказ ни споделя разнообразни истории, само че свързани в същността си - за отчуждението и неприемането, за неналичието на човешкото, за превръщането на любовта в ненавист, за измяната като липса на избор, за животът, хранен от ненавист и за гибелта от нея. За една чудовищна зараза от ненавист, която в действителност управлява света и движи индивида иде тирада на тези страници. Така е било и по този начин ще бъде, и няма място за оптимизъм. Сякаш това е волята Божия ", написа още тя.

" Омразата " на Иво Беров накара и мен да се замисля - каква е повода за появяването на ненавист въобще? Инстинкт ли е, обществен феномен ли е или нещо друго... А субективният ми отговор е - омразата е човешка линия, прекомерно човешка, изконна и безконечна и се ражда от неналичието на обич и пресищането със боязън. И няма лек за нея ", приключва коментара си издателката.

Предлагаме ви фрагмент от романа " Омраза ":

Имаше нещо по-силно и от най-силната болежка. По-силно от страха. И от любовта, несъмнено. Нещо, което е вътре в индивида и като че ли е част от индивида, само че е по-силно от него. От индивида. Едно гъсто, мазно, слузесто и лепкаво вещество, което постепенно и последователно се трансформира в творение. Първо в гъсеница. Черна гъсеница. После в пеперуда. Черна пеперуда. Лъскава черна пеперуда, която не може да лети, тъй като крилете й не са криле, а израстъци, които мърдат с едно привидно напълно неефикасно мърдане. Наглед неефикасно, само че което в действителност е част от силата по-силна от индивида.
Очите му се насълзиха. После гъсеницата, която още не беше пеперуда, изсмука сълзите и следователят разбра, беше умел, че с плесници няма да реализира нищо. Знаеше по кое време човешкият пластелин се размеква и по кое време се втвърдява. Рядко се случваше, само че се случваше. Сълзите изчезват, а на тяхно място се появява мрачен искра. Нямаше по какъв начин да се досети, че в дъното на тъмния искра мърда гъсеница, само че разбираше, че човешкият пластелин се е втвърдил.

- Няма смисъл да отричаш, твоят другар всичко си сподели.

Даже му стана малко смешно. Разбира се, че някой другар го е предал. Враговете не предават.

- Ами да, другар ще да е, враговете не предават - сподели втвърденият човешки пластелин.

- На остроумен ли се правиш?

- Не, просто една мисъл на Ян Цзъ, китаеца.

- А, да, на китаеца.

Ченгето изобщо не вдяна, че Ян Цзъ е река. Беше опитно, само че не изключително начетено. Той се опита да скрие усмивката си, само че тя протече през очите му и ченгето я видя. Да, беше опитно ченге.

- Какво, радостно ли ти е?

- Нали ме е предал някой, по какъв начин ще ми е радостно.

- Кой мислиш, че е?

Можеше да бъде всеки. Не би могъл да се изненада.

Изненада се обаче.

Романът ще бъде показана на Пролетния панаир на книгата на 4 юни от 13 часа в границите на самодейността " Среща с подпис с гостуващ създател "