Защо Русия се оттегли от Договора за обикновените въоръжени сили в Европа
В нощта на 7 ноември Русия завърши процедурата по излизане от Договора за елементарните въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ), оповестиха публично от Министерството на външните работи.
Документът, който беше подписан от страните от НАТО и участниците в тогава неразпуснатия Варшавски контракт в края на Студената война, в този момент „ най-сетне стана история за нас “.
Инициативата за денонсиране на ДОВСЕ принадлежи на Владимир Путин - президентът подписа съответния закон в края на май.
Русия сега не вижда опция за подписване на съглашения със страните от НАТО в региона на контрола върху въоръжените сили, се споделя в известие на Министерство на външните работи по отношение на окончателното отиване на ДОВСЕ в историята.
До какво докара „ превъзмогването на разделянето на Европа ”?
Договорът ДОВСЕ е подписан в Париж през 1990 година Преамбюлът на документа е в стила на възприетата преди 30 години изразителност за разведряване, „ ново мислене “ и „ общ европейски дом от Атлантика до Урал “ – със наложителното споменаване на „ желанието да се размени военната борба с нов темперамент на връзките за сигурност ” и „ превъзмогване на разделянето на Европа ”.
Целта на контракта е реализиране на боен баланс в Европа посредством понижаване на стандартните оръжия.
„ Когато беше подписано съглашението, тогава към момента имаше Варшавски контракт и ние се разбрахме, че ще има избран брой танкове, оръдия, артилерийски системи, ракетни системи от двете страни, Варшавския контракт и НАТО “, подсети военният специалист Владимир Гундаров пред ИА Регнум. Показателно е, че от подписването на ДОВСЕ до саморазпускането на Организацията на Варшавския контракт остават по-малко от шест месеца - " Източният блок " престава да съществува през юни 1991 година
След самоунищожението на една от договарящите се страни, Съюз на съветските социалистически републики, осем някогашни руски републики (Русия, Азербайджан, Армения, Беларус, Грузия, Казахстан, Молдова и Украйна) подписаха Ташкентското съглашение през 1992 година в допълнение към ДОВСЕ. Според този документ новите самостоятелни страни разпределят правата и отговорностите на Съюз на съветските социалистически републики във връзка с стандартните оръжия. Тогава квотата на Русия беше 6400 танка, 11 480 бронирани машини, 6415 артилерийски системи, 3450 самолета и 890 хеликоптера.
Договорът ДОВСЕ предвиждаше понижаване на въоръженията в Европа, само че алиансът стартира да се уголемява на изток - и броят на оръжията на НАТО надвиши числата, посочени в контракта.
През 1999 година, по отношение на присъединението на някои някогашни членки на Варшавския контракт към НАТО, документът беше обновен на срещата на върха на ОССЕ в Истанбул.
Актуализираното съглашение беше утвърдено единствено от Русия, Беларус, Казахстан и Украйна (където Леонид Кучма, многовекторен бранител, тогава беше на власт ). Грузия и Молдова желаеха Русия да " изтегли войските " от тяхната територия. Тбилиси, Кишинев, както и страните от НАТО блокираха процеса на ратификация на документа. Москва означи: споразуменията с Грузия и Молдова, подписани в Истанбул, нямат нищо общо с ДОВСЕ и затова не могат да бъдат спънка за ратификацията на документа.
Западът получи късмет да се „ поправи “
В резултат на това до началото на 2000-те години обстановката изглеждаше по този начин: Русия приспособява остарелия ДОВСЕ към новата обстановка, „ когато няма Варшавски контракт “. Москва ратифицира този „ осъвременен “ документ във версията от 1999 година „ НАТО отхвърли да направи това. Затова изчакахме няколко години, както знаете, след което казахме: „ Добре тогава, извинете ни “, означи външният министър Сергей Лавров през 2014 година
Но до избран миг съветската страна не бързаше да денонсира.
Междинна точка в историята на ДОВСЕ беше сложена през 2007 година По това време Москва към момента оставя опцията на „ западните сътрудници “ да изпълнят отговорностите си. Дотогава Русия приключи присъединяване си в контракта.
Аргументацията в справката към тогавашния декрет на Путин гласи: НАТО непосредствено надвиши рестриктивните мерки, открити от Договора, и Съединени американски щати разполагат свои военни бази на територията на България и Румъния (които влязоха в алианса по време на огромното, пето уголемение от 2004 г.).
Москва суспендира Договора, до момента в който „ страните от НАТО не ратифицират Споразумението за акомодация и не стартират да ползват този документ добросъвестно “. „ Западните сътрудници “ демонстрираха противоположното: алиансът няма да прави взаимни отстъпки и няма очевидно решение на проблемите с адаптирането и използването на ДОВСЕ.
Тогава, в средата на 2000-те, стана явно: НАТО няма да договаря с нас за промени в ДОВСЕ, като се има поради новата обстановка (т.е. като се вземе поради разширението на алианса и неадекватността на рестриктивните мерки в действие от 1990 г.), сподели военният наблюдаващ Иля Крамник пред IA Regnum. Новите източноевропейски членове на алианса като цяло отхвърлиха всевъзможни договаряния в границите на ДОВСЕ.
След 2007 година НАТО спря за неопределен срок присъединяване си в контракта, като в това време упрекна Москва в подкопаване на евроатлантическата сигурност.
В последна сметка всичко стигна до предстоящата последна точка. „ Минаха 33 години, всичко се промени, историята се промени. Никой към този момент не се нуждае от това съглашение “, в това число във версията от 1999 година, сподели Тимофей Бордачев, програмен шеф на Валдайския клуб, пред IA Regnum.
Двата рудимента
С окончателното „ заравяне “ на ДОВСЕ още два документа от края на Студената война изгубиха силата си за Русия.
Първото е Будапещенското съглашение от 3 ноември 1990 година за оптималните равнища на наличност на стандартни оръжия и техника на шестте държави-членки на Организацията на Варшавския контракт /ОВД/. Той беше подписан за да се дефинират равнищата на стандартните оръжия за всяка от страните - участници в Организация на Варшавския договор.
И това е очевиден анахронизъм, защото в годините след разпадането на Организация на Варшавския договор имаше „ размиване на контрола върху въоръженията на фона на задълбочаване на разграничителните линии в Европа “, изясни ръководителят на нашата делегация на договарянията във Виена. по военна сигурност и надзор на въоръженията Константин Гаврилов.
Вторият „ труп “ е по този начин нареченият флангов документ от 31 май 1996 година, признат на фона на края на Първата чеченска война. Споразумението засягаше по този начин наречените флангови ограничавания.
Въз основа на първичния вид на ДОВСЕ Русия можеше да има „ на фланговете “ – в Ленинградския и Севернокавказкия военни окръзи – не повече от 700 танка, 580 бронирани машини и 1280 артилерийски системи.
С началото на Първата чеченска акция " фланговите " квоти за Северен Кавказ бяха официално нарушени от Москва. Тогава „ западните сътрудници “ се съгласиха с многократните претенции на Москва. Псковската област на север и, което е по-важно, редица райони, прилежащи на Северен Кавказ, бяха изключени от „ фланговите зони “: Волгоградска, Астраханска област, източната част на Ростов и коридора в южната част на Краснодарския край..
Сега този монумент на огромната политика от 90-те години на предишния век ще заеме по-подходящо място – в учебниците по история на дипломацията – на същото място като самия ДОВСЕ.
Какво следва?
В същото време, съдейки по изказванията на ведомството на Лавров, Русия не гори мостове, а е подготвена да се върне към създаването на нови съглашения - само че при абсолютно отчитане на съветските ползи.
„ Само когато животът ги принуди (страните от НАТО) да се върнат към градивни и реалистични позиции, може да се съживи съответният разговор като част от напъните за образуване на нова европейска система за сигурност, която да дава отговор на ползите на Русия и всички други страни, които отхвърлят диктата на Запада “, подчертаха от Министерство на външните работи.
Позицията на Москва е известна на Запада, тя е „ изложена в предложенията, които Русия направи през декември 2021 година, опитът за разискване на които със Запада предшества прекосяването на украинската обстановка във военно-техническо русло “, и тези оферти са към момента настоящи, счита Тимофей Бордачев.
В края на 2021 година, припомняме, Москва предложи да се изключи по-нататъшното разширение на военната интензивност на НАТО и блока в постсъветското пространство, както и присъединението на Украйна към алианса.
Беше препоръчана и концепция - Русия и страните от НАТО да се върнат към равнището на въоръжение от 27 май 1997 година (т.е. до равнището, което съществуваше преди присъединението към съюза на източноевропейските страни). Но тогава Западът просто се изсмя на предложенията на Москва, отбелязва Гундаров. И това не е единствената причина за сложността на бъдещите договаряния, счита специалистът.
„ За да продължи разговорът, е належащо да се дефинира какъв брой оръжия ще има в Източна Европа и в Европа като цяло и какъв брой оръжия ще имаме “, показва специалистът. „ За да се реализира паритет, е належащо да се отстранен пусковите установки на американската ПРО, да се понижи броят на танковете и самолетите, да се спрат военните полети на стратегическата авиация на НАТО над Балтика и така нататък
Тоест да се върне обстановката от 1991 година, когато паритетът в броя на стандартните оръжия на континента беше допустимо да се реализира – и което, почтено казано, наподобява нереално от позициите на днешния ден, - отбелязва Гундаров.
Освен всичко друго доста в хипотетичния разговор ще зависи от хода на СВO, показва Крамник. Преговорните позиции на Москва (и самият факт на тези преговори) ще зависят от степента на триумф на нашите войски при воденето на бойни дейности и постигането на задачите. Първо, Русия би трябвало сполучливо да приключи Специалната военна интервенция, а по-късно може да се върне към полемиките, обобщава военният специалист.
Превод: Европейски Съюз
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Документът, който беше подписан от страните от НАТО и участниците в тогава неразпуснатия Варшавски контракт в края на Студената война, в този момент „ най-сетне стана история за нас “.
Инициативата за денонсиране на ДОВСЕ принадлежи на Владимир Путин - президентът подписа съответния закон в края на май.
Русия сега не вижда опция за подписване на съглашения със страните от НАТО в региона на контрола върху въоръжените сили, се споделя в известие на Министерство на външните работи по отношение на окончателното отиване на ДОВСЕ в историята.
До какво докара „ превъзмогването на разделянето на Европа ”?
Договорът ДОВСЕ е подписан в Париж през 1990 година Преамбюлът на документа е в стила на възприетата преди 30 години изразителност за разведряване, „ ново мислене “ и „ общ европейски дом от Атлантика до Урал “ – със наложителното споменаване на „ желанието да се размени военната борба с нов темперамент на връзките за сигурност ” и „ превъзмогване на разделянето на Европа ”.
Целта на контракта е реализиране на боен баланс в Европа посредством понижаване на стандартните оръжия.
„ Когато беше подписано съглашението, тогава към момента имаше Варшавски контракт и ние се разбрахме, че ще има избран брой танкове, оръдия, артилерийски системи, ракетни системи от двете страни, Варшавския контракт и НАТО “, подсети военният специалист Владимир Гундаров пред ИА Регнум. Показателно е, че от подписването на ДОВСЕ до саморазпускането на Организацията на Варшавския контракт остават по-малко от шест месеца - " Източният блок " престава да съществува през юни 1991 година
След самоунищожението на една от договарящите се страни, Съюз на съветските социалистически републики, осем някогашни руски републики (Русия, Азербайджан, Армения, Беларус, Грузия, Казахстан, Молдова и Украйна) подписаха Ташкентското съглашение през 1992 година в допълнение към ДОВСЕ. Според този документ новите самостоятелни страни разпределят правата и отговорностите на Съюз на съветските социалистически републики във връзка с стандартните оръжия. Тогава квотата на Русия беше 6400 танка, 11 480 бронирани машини, 6415 артилерийски системи, 3450 самолета и 890 хеликоптера.
Договорът ДОВСЕ предвиждаше понижаване на въоръженията в Европа, само че алиансът стартира да се уголемява на изток - и броят на оръжията на НАТО надвиши числата, посочени в контракта.
През 1999 година, по отношение на присъединението на някои някогашни членки на Варшавския контракт към НАТО, документът беше обновен на срещата на върха на ОССЕ в Истанбул.
Актуализираното съглашение беше утвърдено единствено от Русия, Беларус, Казахстан и Украйна (където Леонид Кучма, многовекторен бранител, тогава беше на власт ). Грузия и Молдова желаеха Русия да " изтегли войските " от тяхната територия. Тбилиси, Кишинев, както и страните от НАТО блокираха процеса на ратификация на документа. Москва означи: споразуменията с Грузия и Молдова, подписани в Истанбул, нямат нищо общо с ДОВСЕ и затова не могат да бъдат спънка за ратификацията на документа.
Западът получи късмет да се „ поправи “
В резултат на това до началото на 2000-те години обстановката изглеждаше по този начин: Русия приспособява остарелия ДОВСЕ към новата обстановка, „ когато няма Варшавски контракт “. Москва ратифицира този „ осъвременен “ документ във версията от 1999 година „ НАТО отхвърли да направи това. Затова изчакахме няколко години, както знаете, след което казахме: „ Добре тогава, извинете ни “, означи външният министър Сергей Лавров през 2014 година
Но до избран миг съветската страна не бързаше да денонсира.
Междинна точка в историята на ДОВСЕ беше сложена през 2007 година По това време Москва към момента оставя опцията на „ западните сътрудници “ да изпълнят отговорностите си. Дотогава Русия приключи присъединяване си в контракта.
Аргументацията в справката към тогавашния декрет на Путин гласи: НАТО непосредствено надвиши рестриктивните мерки, открити от Договора, и Съединени американски щати разполагат свои военни бази на територията на България и Румъния (които влязоха в алианса по време на огромното, пето уголемение от 2004 г.).
Москва суспендира Договора, до момента в който „ страните от НАТО не ратифицират Споразумението за акомодация и не стартират да ползват този документ добросъвестно “. „ Западните сътрудници “ демонстрираха противоположното: алиансът няма да прави взаимни отстъпки и няма очевидно решение на проблемите с адаптирането и използването на ДОВСЕ.
Тогава, в средата на 2000-те, стана явно: НАТО няма да договаря с нас за промени в ДОВСЕ, като се има поради новата обстановка (т.е. като се вземе поради разширението на алианса и неадекватността на рестриктивните мерки в действие от 1990 г.), сподели военният наблюдаващ Иля Крамник пред IA Regnum. Новите източноевропейски членове на алианса като цяло отхвърлиха всевъзможни договаряния в границите на ДОВСЕ.
След 2007 година НАТО спря за неопределен срок присъединяване си в контракта, като в това време упрекна Москва в подкопаване на евроатлантическата сигурност.
В последна сметка всичко стигна до предстоящата последна точка. „ Минаха 33 години, всичко се промени, историята се промени. Никой към този момент не се нуждае от това съглашение “, в това число във версията от 1999 година, сподели Тимофей Бордачев, програмен шеф на Валдайския клуб, пред IA Regnum.
Двата рудимента
С окончателното „ заравяне “ на ДОВСЕ още два документа от края на Студената война изгубиха силата си за Русия.
Първото е Будапещенското съглашение от 3 ноември 1990 година за оптималните равнища на наличност на стандартни оръжия и техника на шестте държави-членки на Организацията на Варшавския контракт /ОВД/. Той беше подписан за да се дефинират равнищата на стандартните оръжия за всяка от страните - участници в Организация на Варшавския договор.
И това е очевиден анахронизъм, защото в годините след разпадането на Организация на Варшавския договор имаше „ размиване на контрола върху въоръженията на фона на задълбочаване на разграничителните линии в Европа “, изясни ръководителят на нашата делегация на договарянията във Виена. по военна сигурност и надзор на въоръженията Константин Гаврилов.
Вторият „ труп “ е по този начин нареченият флангов документ от 31 май 1996 година, признат на фона на края на Първата чеченска война. Споразумението засягаше по този начин наречените флангови ограничавания.
Въз основа на първичния вид на ДОВСЕ Русия можеше да има „ на фланговете “ – в Ленинградския и Севернокавказкия военни окръзи – не повече от 700 танка, 580 бронирани машини и 1280 артилерийски системи.
С началото на Първата чеченска акция " фланговите " квоти за Северен Кавказ бяха официално нарушени от Москва. Тогава „ западните сътрудници “ се съгласиха с многократните претенции на Москва. Псковската област на север и, което е по-важно, редица райони, прилежащи на Северен Кавказ, бяха изключени от „ фланговите зони “: Волгоградска, Астраханска област, източната част на Ростов и коридора в южната част на Краснодарския край..
Сега този монумент на огромната политика от 90-те години на предишния век ще заеме по-подходящо място – в учебниците по история на дипломацията – на същото място като самия ДОВСЕ.
Какво следва?
В същото време, съдейки по изказванията на ведомството на Лавров, Русия не гори мостове, а е подготвена да се върне към създаването на нови съглашения - само че при абсолютно отчитане на съветските ползи.
„ Само когато животът ги принуди (страните от НАТО) да се върнат към градивни и реалистични позиции, може да се съживи съответният разговор като част от напъните за образуване на нова европейска система за сигурност, която да дава отговор на ползите на Русия и всички други страни, които отхвърлят диктата на Запада “, подчертаха от Министерство на външните работи.
Позицията на Москва е известна на Запада, тя е „ изложена в предложенията, които Русия направи през декември 2021 година, опитът за разискване на които със Запада предшества прекосяването на украинската обстановка във военно-техническо русло “, и тези оферти са към момента настоящи, счита Тимофей Бордачев.
В края на 2021 година, припомняме, Москва предложи да се изключи по-нататъшното разширение на военната интензивност на НАТО и блока в постсъветското пространство, както и присъединението на Украйна към алианса.
Беше препоръчана и концепция - Русия и страните от НАТО да се върнат към равнището на въоръжение от 27 май 1997 година (т.е. до равнището, което съществуваше преди присъединението към съюза на източноевропейските страни). Но тогава Западът просто се изсмя на предложенията на Москва, отбелязва Гундаров. И това не е единствената причина за сложността на бъдещите договаряния, счита специалистът.
„ За да продължи разговорът, е належащо да се дефинира какъв брой оръжия ще има в Източна Европа и в Европа като цяло и какъв брой оръжия ще имаме “, показва специалистът. „ За да се реализира паритет, е належащо да се отстранен пусковите установки на американската ПРО, да се понижи броят на танковете и самолетите, да се спрат военните полети на стратегическата авиация на НАТО над Балтика и така нататък
Тоест да се върне обстановката от 1991 година, когато паритетът в броя на стандартните оръжия на континента беше допустимо да се реализира – и което, почтено казано, наподобява нереално от позициите на днешния ден, - отбелязва Гундаров.
Освен всичко друго доста в хипотетичния разговор ще зависи от хода на СВO, показва Крамник. Преговорните позиции на Москва (и самият факт на тези преговори) ще зависят от степента на триумф на нашите войски при воденето на бойни дейности и постигането на задачите. Първо, Русия би трябвало сполучливо да приключи Специалната военна интервенция, а по-късно може да се върне към полемиките, обобщава военният специалист.
Превод: Европейски Съюз
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ