Преврат в Судан, спешно заседание на Съвета за сигурност на ООН
В нощта на 11 против 12 април в Судан група военни, отпред с министъра на защитата, арестуваха президента и премиера. Многобройни групи протестиращи не се подчиниха на новото държавно управление и останаха по улиците на Хартум, макар оповестения вечерен час.
Армията вкара изключителното състояние, откакто смъкна от власт президента Омар ал Башир и разгласи, че в идващите 2 години страната ще се ръководи от военните. Протестиращите, които желаеха оставката на Башир от месеци, не са съгласни с новата обстановка, тъй като считат генералите от армията за част от същия режим.
Празненствата поради свалянето на 75-годишния президент бързо се трансфораха в отчаяние, когато хората по улиците схванаха, че министъра на защитата ще оглави боен съвет, който да ръководи вместо Омар ал Башир.
Отказът на жителите да се подчинят ускори терзанията от кървясъл конфликт сред военни и протестиращи.
Има заплаха, също по този начин, разнообразни поделения в армията и полицията да се извърнат един против други.
Сдружението на суданските професионални организации, което беше главния мотор на митингите разгласи, че не приема разновидността, разгласен от генералите.
Организация на обединените нации и Африканският съюз приканиха за успокоение в Судан. По-късно през днешния ден ще има изключително съвещание на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, което ще се организира при закрити врата и ще разисква обстановката в африканската страна.
В ставащото, въпреки и индиректно, е забъркана и Москва. Преди няколко месеца се появи информация, че съветски военни образоват суданската войска, а като признателност Судан предлага да сътвори морска база за Русия на Червено море.
„ Комсомолская истина " през днешния ден разяснява обстановката в африканската страна, правейки очевидна прилика с режима на съветския президент Владимир Путин. В Русия инфлацията, нуждата от стопански промени и спадът на приходите на популацията също пораждат неодобрение, което към този момент опозицията не съумява на употребява.
Приликите не свършват дотук. Судан е богат на петрол и естествени запаси, като до наскоро беше най-голямата страна в Африка.Сваленият судански водач Омар ал Башир управляваше от 1989 година насам. Властта се държеше с помощта на приходите, получавани от продажбата на нефт и селскостопанска продукция. Правителството обилно дотираше цените на бензина и главните храни. Пазарната стопанска система, всъщност, бе сменена от държавно контролиране. И най-добре от всички живееха тези, които направляваха бюджетните средства. А там, където държавните пари текат като река, незабавно пораждат всевъзможни корупционни схеми. Докато петролът беше безценен на интернационалните пазари, популацията можеше да се помири с това. Евтиният бензин и самун стигаха на всички.
Но международната финансова рецесия през 2008 година постави завършек на нежния мир в Судан. Вътрешните несъгласия още веднъж се изостриха, откакто бяха затихнали за малко след клането в Дарфур през 2003 година Судан е основан от колониалните английски управляващи от разнородни територии, които на процедура нямат нищо общо между тях. В Дарфур централната власт мазета стотици хиляди, с цел да резервира контрола си върху богатата на нефт южна част на страната.
През 2011 година Южен Судан се отдели, раздиран от революция, оставяйки на севера държавното контролирана, пропадаща стопанска система. Заедно с нефтените платформи държавното управление в Хартум загуби 60% от валутните доходи от износа на нефт.
Опитвайки се да се измъкне от рецесията, Судан стартира да развива селското стопанство, което преди повишаването на цените на петрола при започване на века, бе изцяло сполучливо, само че по-късно стартира да запада - за какво да отглеждаш зърно, когато можеш да го купиш за петрол?
Опитът за възкръсване на земеделието не се получи доста добре. Солидна част от бюджета, както и по-рано, се изразходваше за „ защита и национална сигурност ". Едновременно с това държавното управление се опитваше да удържи цените на продуктите и горивата под надзор. Годишно за дотации бяха изразходвани до един милиард $.
А през 2018 година петролната рафинерия в Порт Саид бе затворена - никой не бе модернизирал остарелия цех и той бе станал негоден. Износът на недопечен нефт се срина, националната валута се обезцени съвсем 3,5 пъти против $. Цените скочиха.
Хората в Хартум бързо не помниха благодарността към президента за годините на непоклатимост. В края на предишния декември започнаха „ хлебни митинги ". В отговор президентът съобщи: „ Протестират предатели и задгранични сътрудници! "
Доскоро управляващите се опитваха да подценен срутва на икономическата си политика, живеейки в заблуда. Судан възобнови круизния маршрут по Нил до Египет за задгранични туристи, игнорирайки обстоятелството, че страната не е безвредна и постоянна. Междувременно протестиращите изгориха офисите на ръководещата партия в огромните градове на страната, а полицията отвърна с свирепост.
Но армията резервира неутралитет. До през вчерашния ден. Когато военните въпреки всичко влязоха в двореца на 75-годишния президент и го арестуваха.
Между другото, преди пет години, Ал-Башир даде обещание: „ Знам, че са изтощени от мен, повече няма да се кандидатирам ". И една година по-късно още веднъж „ завоюва " идващите безалтернативни избори. А в случай че си бе извършил обещанието, можеше сега да не е в пандиза.
Армията вкара изключителното състояние, откакто смъкна от власт президента Омар ал Башир и разгласи, че в идващите 2 години страната ще се ръководи от военните. Протестиращите, които желаеха оставката на Башир от месеци, не са съгласни с новата обстановка, тъй като считат генералите от армията за част от същия режим.
Празненствата поради свалянето на 75-годишния президент бързо се трансфораха в отчаяние, когато хората по улиците схванаха, че министъра на защитата ще оглави боен съвет, който да ръководи вместо Омар ал Башир.
Отказът на жителите да се подчинят ускори терзанията от кървясъл конфликт сред военни и протестиращи.
Има заплаха, също по този начин, разнообразни поделения в армията и полицията да се извърнат един против други.
Сдружението на суданските професионални организации, което беше главния мотор на митингите разгласи, че не приема разновидността, разгласен от генералите.
Организация на обединените нации и Африканският съюз приканиха за успокоение в Судан. По-късно през днешния ден ще има изключително съвещание на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, което ще се организира при закрити врата и ще разисква обстановката в африканската страна.
В ставащото, въпреки и индиректно, е забъркана и Москва. Преди няколко месеца се появи информация, че съветски военни образоват суданската войска, а като признателност Судан предлага да сътвори морска база за Русия на Червено море.
„ Комсомолская истина " през днешния ден разяснява обстановката в африканската страна, правейки очевидна прилика с режима на съветския президент Владимир Путин. В Русия инфлацията, нуждата от стопански промени и спадът на приходите на популацията също пораждат неодобрение, което към този момент опозицията не съумява на употребява.
Приликите не свършват дотук. Судан е богат на петрол и естествени запаси, като до наскоро беше най-голямата страна в Африка.Сваленият судански водач Омар ал Башир управляваше от 1989 година насам. Властта се държеше с помощта на приходите, получавани от продажбата на нефт и селскостопанска продукция. Правителството обилно дотираше цените на бензина и главните храни. Пазарната стопанска система, всъщност, бе сменена от държавно контролиране. И най-добре от всички живееха тези, които направляваха бюджетните средства. А там, където държавните пари текат като река, незабавно пораждат всевъзможни корупционни схеми. Докато петролът беше безценен на интернационалните пазари, популацията можеше да се помири с това. Евтиният бензин и самун стигаха на всички.
Но международната финансова рецесия през 2008 година постави завършек на нежния мир в Судан. Вътрешните несъгласия още веднъж се изостриха, откакто бяха затихнали за малко след клането в Дарфур през 2003 година Судан е основан от колониалните английски управляващи от разнородни територии, които на процедура нямат нищо общо между тях. В Дарфур централната власт мазета стотици хиляди, с цел да резервира контрола си върху богатата на нефт южна част на страната.
През 2011 година Южен Судан се отдели, раздиран от революция, оставяйки на севера държавното контролирана, пропадаща стопанска система. Заедно с нефтените платформи държавното управление в Хартум загуби 60% от валутните доходи от износа на нефт.
Опитвайки се да се измъкне от рецесията, Судан стартира да развива селското стопанство, което преди повишаването на цените на петрола при започване на века, бе изцяло сполучливо, само че по-късно стартира да запада - за какво да отглеждаш зърно, когато можеш да го купиш за петрол?
Опитът за възкръсване на земеделието не се получи доста добре. Солидна част от бюджета, както и по-рано, се изразходваше за „ защита и национална сигурност ". Едновременно с това държавното управление се опитваше да удържи цените на продуктите и горивата под надзор. Годишно за дотации бяха изразходвани до един милиард $.
А през 2018 година петролната рафинерия в Порт Саид бе затворена - никой не бе модернизирал остарелия цех и той бе станал негоден. Износът на недопечен нефт се срина, националната валута се обезцени съвсем 3,5 пъти против $. Цените скочиха.
Хората в Хартум бързо не помниха благодарността към президента за годините на непоклатимост. В края на предишния декември започнаха „ хлебни митинги ". В отговор президентът съобщи: „ Протестират предатели и задгранични сътрудници! "
Доскоро управляващите се опитваха да подценен срутва на икономическата си политика, живеейки в заблуда. Судан възобнови круизния маршрут по Нил до Египет за задгранични туристи, игнорирайки обстоятелството, че страната не е безвредна и постоянна. Междувременно протестиращите изгориха офисите на ръководещата партия в огромните градове на страната, а полицията отвърна с свирепост.
Но армията резервира неутралитет. До през вчерашния ден. Когато военните въпреки всичко влязоха в двореца на 75-годишния президент и го арестуваха.
Между другото, преди пет години, Ал-Башир даде обещание: „ Знам, че са изтощени от мен, повече няма да се кандидатирам ". И една година по-късно още веднъж „ завоюва " идващите безалтернативни избори. А в случай че си бе извършил обещанието, можеше сега да не е в пандиза.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ