Виктория Георгиева: Кирил Петков е болен, трябва да се лекува. Мястото му след това е в затвора
В неделя вътрешният министър Калин Стоянов разгласи, че няма да подаде оставка, за която се заприказва три дни по-рано, след кръвопролитния митинг, ориентиран против БФС. Стоянов разгласи и че Кирил Петков, който в този момент желае оставката му, в действителност го е номинирал за този пост и два дни персонално му се е молил да одобри да стане министър в кабинета „ Денков-Габриел “, допълвайки, че връзката сред него и някогашния министър-председател е осъществена от единия от зам.-председателите на ДАНС Петър Петров.
Но по-същественото се оказа друго. Втори следващ министър непосредствено упрекна Петков в опити за вмешателство в работата му, гледище да работи с съответни хора и даже закани. Според Стоянов, заради това, че е устоял на дейностите му, Петков е изискал след това оставката му.
Че Петков кадрува – от дълго време не е никаква загадка. Но че очевидно и заплашва, най-малко до неотдавна беше по-скоро под въпрос. Когато през октомври министърът на електронното ръководство Александър Йоловски призна пред Председателския съвет на Народното събрание, че Петков го е пристискал и упорствал да разпредели едни 600 милиона лв. по публични поръчки на компании, доближени на ПП-ДБ, а след това е загатнал и имената на членове на фамилията му, в това число сина му, множеството хора не повярваха, въпреки че по-късно на Йоловски, както и на членовете на фамилията му, им беше назначена защита.
Само че това към този момент едва ли е случайност, едва ли е просто съвпадане, а вероятността Стоянов и Йоловски да са се наговорили, с цел да опетнят така и така много противоречивата известност на екс премиера ни, е смешно.
Разбира се, Петков има дълго досие, обвързвано с неистини, пресиления, нарушавания на законите, в това число и на Конституцията ни. Явно му свикнахме, макар че не приказваме за кварталния бияч, а за настоящ политик, водач на партия и досегашен министър-председател. Свикнахме му и с нелепостите, с нелепиците, със смесването на персоналния с професионалния живот, с набутването на тоя и оня от доближените му на високи позиции. Примирихме се с него, към този момент снизходително просто отчитаме следващия му гаф, следващата нелепост, изречена от него.
Примирихме се с канадското му поданство, с нелепостите, че Опра Уинфри е почитателка на веган пробиотика, „ изобретен “ от него, забравихме и лъжите му, че е договорил персонално на ниска цена полутечен газ от Съединени американски щати, че е криел месеци наред отчет от ДАНС, касаещ Джемкорп с съветски олигарси. Примирихме се, че Петков подписа меморандум с въпросната компания, неглижирахме даже и следствието на „ Файненшъл таймс “ по тематиката. Примирихме си че си разреши да си прави пиар на гърба на починалия планинар Боян Петров, обявявайки шумно и непрекъснато, че е платил избавителната му интервенция, налагайки се персонално вдовицата на Петров да опровергае това.
Затворихме си и очите за следващата му безочлива неистина, че повода за неприемането ни в Шенген е неналичието на промяна в българските служби за сигурност, което (разбира се) се оказа погрешно. И не какъв да е, а Волфганг Соботка, ръководител на Националния съвет на Австрия, съобщи, че Виена не е повдигала въпрос за работата на българските служби като изискване за приемането ни Шенген. Тоест Петков ни срами и по света. Примирихме се, че режеше неуместните му персонажи от всякакви фотоси, лъжейки, че това е дело на Брюксел, които се наложи след това публично да го опровергават. И т. н, и т. н.
Макар че към скандалната му среща с представители на превозвачите, на която беше декларирал, че той дефинира какво и по какъв начин ще се приказва в кабинета му, даже на тези, които горещо го подкрепяха от стъпването му в българската политика, трябваше да им просветне, че приказваме за душевен неустойчив, за болен човек. Тогава отново излъга, само че се оказа, че има запис от срещата, на който се чува както той гони от среща Магдалена Милтенова, ръководител на Конфедерацията на автобусните превозвачи, разпореждайки се като някой дерибей: „ Вратата е там… Повярвайте ми, в случай че не желаете да ме слушате, вратата е там. Ето я, зад Вас! Няма! Аз ще вземам решение тука по какъв начин ще приказвам и какво ще приказвам! “.
Но че Петков си разрешава да заплашва и настоящи министри, в това число такива, за които той персонално е ходатайствал да бъдат назначени на поста си, че ги изнудва, че заплашва даже фамилиите и децата им, е мъчно смилаемо. Още по-трудно разбираемо е, че до този миг, изключително поради тези си дейности, той не е свикан на разпит в прокуратурата. Нелепо е и че продължава да е ръководител на партия, че разпределя порции в политиката, че кадрува, че изобщо е политик.
Това е същият този Петков, който ни говореше за смяна, по този начин и влезе в политиката – с обещания да изкорени корупцията и да донесе нов морал. Политици всевъзможни сме имали – и измамници, и лъжци, и закононарушители, и наглеци, и откровени некадърници, и дилетанти, и простаци, и елементарни, само че такова комбиниране, подобен сборен облик, толкоз безочлив и безпардонен персонаж – не.
Кирил Петков е болен и би трябвало да се лекува, а в случай че въпреки всичко има дребна възможност да прави всичко, осъзнавайки каква щета нанася с дейностите си – както на избрани хора, по този начин и на страната си, в това число и на политиката у нас, мястото му е единствено и само в пандиза!
Източник: Труд, Виктория Георгиева
Но по-същественото се оказа друго. Втори следващ министър непосредствено упрекна Петков в опити за вмешателство в работата му, гледище да работи с съответни хора и даже закани. Според Стоянов, заради това, че е устоял на дейностите му, Петков е изискал след това оставката му.
Че Петков кадрува – от дълго време не е никаква загадка. Но че очевидно и заплашва, най-малко до неотдавна беше по-скоро под въпрос. Когато през октомври министърът на електронното ръководство Александър Йоловски призна пред Председателския съвет на Народното събрание, че Петков го е пристискал и упорствал да разпредели едни 600 милиона лв. по публични поръчки на компании, доближени на ПП-ДБ, а след това е загатнал и имената на членове на фамилията му, в това число сина му, множеството хора не повярваха, въпреки че по-късно на Йоловски, както и на членовете на фамилията му, им беше назначена защита.
Само че това към този момент едва ли е случайност, едва ли е просто съвпадане, а вероятността Стоянов и Йоловски да са се наговорили, с цел да опетнят така и така много противоречивата известност на екс премиера ни, е смешно.
Разбира се, Петков има дълго досие, обвързвано с неистини, пресиления, нарушавания на законите, в това число и на Конституцията ни. Явно му свикнахме, макар че не приказваме за кварталния бияч, а за настоящ политик, водач на партия и досегашен министър-председател. Свикнахме му и с нелепостите, с нелепиците, със смесването на персоналния с професионалния живот, с набутването на тоя и оня от доближените му на високи позиции. Примирихме се с него, към този момент снизходително просто отчитаме следващия му гаф, следващата нелепост, изречена от него.
Примирихме се с канадското му поданство, с нелепостите, че Опра Уинфри е почитателка на веган пробиотика, „ изобретен “ от него, забравихме и лъжите му, че е договорил персонално на ниска цена полутечен газ от Съединени американски щати, че е криел месеци наред отчет от ДАНС, касаещ Джемкорп с съветски олигарси. Примирихме се, че Петков подписа меморандум с въпросната компания, неглижирахме даже и следствието на „ Файненшъл таймс “ по тематиката. Примирихме си че си разреши да си прави пиар на гърба на починалия планинар Боян Петров, обявявайки шумно и непрекъснато, че е платил избавителната му интервенция, налагайки се персонално вдовицата на Петров да опровергае това.
Затворихме си и очите за следващата му безочлива неистина, че повода за неприемането ни в Шенген е неналичието на промяна в българските служби за сигурност, което (разбира се) се оказа погрешно. И не какъв да е, а Волфганг Соботка, ръководител на Националния съвет на Австрия, съобщи, че Виена не е повдигала въпрос за работата на българските служби като изискване за приемането ни Шенген. Тоест Петков ни срами и по света. Примирихме се, че режеше неуместните му персонажи от всякакви фотоси, лъжейки, че това е дело на Брюксел, които се наложи след това публично да го опровергават. И т. н, и т. н.
Макар че към скандалната му среща с представители на превозвачите, на която беше декларирал, че той дефинира какво и по какъв начин ще се приказва в кабинета му, даже на тези, които горещо го подкрепяха от стъпването му в българската политика, трябваше да им просветне, че приказваме за душевен неустойчив, за болен човек. Тогава отново излъга, само че се оказа, че има запис от срещата, на който се чува както той гони от среща Магдалена Милтенова, ръководител на Конфедерацията на автобусните превозвачи, разпореждайки се като някой дерибей: „ Вратата е там… Повярвайте ми, в случай че не желаете да ме слушате, вратата е там. Ето я, зад Вас! Няма! Аз ще вземам решение тука по какъв начин ще приказвам и какво ще приказвам! “.
Но че Петков си разрешава да заплашва и настоящи министри, в това число такива, за които той персонално е ходатайствал да бъдат назначени на поста си, че ги изнудва, че заплашва даже фамилиите и децата им, е мъчно смилаемо. Още по-трудно разбираемо е, че до този миг, изключително поради тези си дейности, той не е свикан на разпит в прокуратурата. Нелепо е и че продължава да е ръководител на партия, че разпределя порции в политиката, че кадрува, че изобщо е политик.
Това е същият този Петков, който ни говореше за смяна, по този начин и влезе в политиката – с обещания да изкорени корупцията и да донесе нов морал. Политици всевъзможни сме имали – и измамници, и лъжци, и закононарушители, и наглеци, и откровени некадърници, и дилетанти, и простаци, и елементарни, само че такова комбиниране, подобен сборен облик, толкоз безочлив и безпардонен персонаж – не.
Кирил Петков е болен и би трябвало да се лекува, а в случай че въпреки всичко има дребна възможност да прави всичко, осъзнавайки каква щета нанася с дейностите си – както на избрани хора, по този начин и на страната си, в това число и на политиката у нас, мястото му е единствено и само в пандиза!
Източник: Труд, Виктория Георгиева
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ