Детето прави сцена? Отнемете му публиката
В най-сладката детска възраст рецесиите са като бурите – разпознават се елементарно, само че едвам, когато е прекомерно късно. Само допреди минути по лицето на 3-4-годишното хлапе не се е мяркало и облаче на неодобрение, само че не щеш ли към този момент ви засипва с проливен дъжд от сълзи, мята се и крещи неясно, а вие стоите като ударени от гръм. Какво му стана?
Модерната дума за това положение е „ тантрум “
Макар че „ ядосан изблик “ също прави работа. Може да се случи когато и да е, на всяко място – и като че по предписание - на най-неподходящото. В такива моменти от време на време и детето, и родителят губят надзор, а е значимо „ най-малко единият да бъде възрастният “, припомня Тим Селдин в книгата си „ Как да отгледате изумително дете. Методът Монтесори “ ( “Книгомания “).
Щом потиснете импулса да прекратите нервността с пестник, би трябвало да си дадете сметка с какъв тантрум си имате работа. Тим Селдин ги дели на две съществени разновидности:
а/ детето е преуморено, гладно или се разболява;
б/ ревизира до каква степен може да стигне и по какъв начин ще реагирате.
Очевидно в първия случай „ лекуването “ е простичко, стига да не си изпуснете нервите и да осигурите бързо храна, място за отмора или доктор. Но вторият вид гневни прояви на процедура са битка за превъзходство и изискват по-гъвкава реакция. Защото тантрумът е неприятният, само че наличен за детето метод да опита да промени обстановка, в която се усеща безсилно.
На пръв взор то пищи поради плюшено мече или шоколад, само че в действителност ревизира границите. Докъде може да стигне? Ще му купите ли каквото си изиска, единствено, с цел да не се тръшка по пода на мола, в магазина за играчки или в сладкарницата?
Ако го извършите, детето ще се научи да реализира своето по този метод. Така че е по-добре да последвате
10-те съвета на Тим Селдин
Ето какви са те:
1. Не се опитвайте да преборите тантрума пред аудитория. Заведете детето някъде, където ще бъдете сами.
2. Не го докосвайте, до момента в който е в пика на нервността – пробвайте да му отвлечете вниманието с игра или заричане за „ нещо забавно “.
3. Ако горната тактичност не даде резултат, отдръпнете се и оставете детето да се нареве, в случай че не е застрашено здравето му.
4. Говорете с успокоителен глас, само че му дайте да разбере, че разпоредбите са такива, каквито са.
5. Не прибягвайте до закани и санкции. Когато децата не са на себе си, тези средства единствено ускоряват прочувствената рецесия.
6. Не се опитвайте да засрамвате детето или да му се присмивате за държанието. Това ще му даде неприятен образец.
7. За профилактика на тантрума обсъждайте какво следва и се придържайте към проекта – детето е по-спокойно, когато е наясно с „ програмата “.
8. Създавайте обстановки, в които то може да избира – даже да е сред две авансово утвърдени от вас шапки или менюта за обяд.
9. Поощрявайте неговата автономия и самостоятелност. Това ще го накара да се усеща пораснало.
10. Запазете безапелационното „ не “ единствено за значимите неща – нездравословни за здравето занимания или заплаха от прекомерно огромни вреди.
