Изследвания: Светът изостава в битката за опазване на климата
В навечерието на тазгодишната среща за климата КОП28 в Дубай, организации на Организация на обединените нации разгласиха няколко отчета с настоящи оценки за световния прогрес за ограничение на климатичните промени, съобщи Ройтерс, представена от Българска телеграфна агенция.
Ето някои от главните изводи:
Парниковите газове към момента порастват световно
Глобалните излъчвания парникови газове са се нараснали с 1,2 на 100 от 2021 година до 2022 година, достигайки 57,4 гигатона еквивалент на въглероден диоксид годишно, сочи отчетът на Организация на обединените нации за нездравословните излъчвания в атмосферата Emissions Gap Report. Ако страните не възнамеряват бързо съкращения на излъчванията, световната температура ще се повиши близо три градуса по Целзий над прединдустриалните равнища, надалеч над прага от растеж от 1,5 градуса по Целзий, след който съгласно учените може да се чака пагубен резултат.
Докладът, оповестен на 20 ноември, прави обзор на плануваните ограничения от страните по отношение на световните климатични цели. Той открива, че уговорките на страните изправят света пред вероятността от растеж на температурата от 2,5-2,9 градуса по Целзий. Дори и при най-оптимистичен сюжет налице е едвам 14 на 100 възможност стоплянето да се удържи в границите на 1,5 градуса по Целзий. Това е следващото научно доказателство, което навежда на извода, че главната цел на Парижкото съглашение от 2015 година е още надалеч.
Страните изостават с задачите за редуциране на нездравословните излъчвания
Емисиите на затоплящите планетата парникови газове се чака да спаднат до 2030 година с едвам две на 100 под равнищата от 2019 година, надалеч от понижението с 43 на 100, което е нужно по данни на Междуправителствената експертна група за климатичните промени, с цел да има вяра за реализиране на задачата от растеж на световната температура от 1,5 градуса по Целзий.
По сходство на Emissions Gap Report, отчетът за национално избраните приноси NDC Synthesis Report прави разбор на уговорките на страните, известни като национално избрани приноси, с цел да реши до каква степен страните се приближават до декларираните упоритости за отдалечаване от изкопаемите горива. Вместо предстоящо стопляне при другите климатични модели, отчетът прави оценка на трендовете при излъчванията. Докладът прави оценка на близо 200 национални уговорката, в това число и на 20 нови или обновени към септември 2023 година Националните проекти демонстрират единствено маргинални усъвършенствания по отношение на миналогодишните упоритости, при които бе плануван растеж от 11 на 100 на излъчванията по отношение на равнищата от 2010 година
Плановете на света за изкопаемите горива заплашват климатичните цели
Глобалното произвеждане на изкопаеми горива е напът съвсем да се удвои спрямо равнището, нужно за ограничение на растежа от 1,5 градуса по Целзий, сочи отчетът за производството на горива Production Gap Report на Програмата на Организация на обединените нации за околната среда. Авторите му проучват разликите сред плануваното произвеждане на изкопаеми горива и количествата, считани за задоволителни, с цел да бъдат изпълнени световните климатични цели. Докладът открива, че водещите 20 страни в производството на изкопаеми горива, взети дружно, възнамеряват да произведат 110 % повече изкопаеми горива през 2030 година спрямо нужните количества за ограничение на световното стопляне до 1,5 градуса по Целзий и с 69 на 100 над задачата от ограничение на растежа в световната температура до два градуса по Целзий. Нито една от тези 20 страни, измежду които са Китай, Норвегия, Катар, ОАЕ и Съединени американски щати, не се е заела да понижи добива на въглища, нефт и газ в сходство с задачата от ограничение на температурния растеж до 1,5 градуса по Целзий, се показва в отчета.
Богатите страни оферират по-малко помощ за акомодация
Обещанията на богатите страни да оказват помощ на по-бедните за адаптиране към климатичните промени са се забавили, като дефицитът в този момент е с 50 на 100 по-голям от предходните оценки на Програмата на Организация на обединените нации за околната среда, заяви организацията през ноември. Учените на Програмата на Организация на обединените нации за околната среда откриха в тазгодишния отчет за акомодацията Adaptation Gap Report, че разноските за световните старания за акомодация са възлезли на към 387 милиарда щатски $ годишно през 2021 година, до момента в който наличните фондове за тези старания са били едвам 21 милиарда щатски $.
Това основава дефицит от близо 366 милиарда щатски $. През 2009 година развитите страни се ангажираха да обезпечават по 100 милиарда щатски $ годишно климатично финансиране за разрастващите се страни. Ангажиментите трябваше да покрият салдото сред акомодация и намаляване на финансовата тежест, този баланс до момента не е дефиниран. Проектите за намаляване бяха желани, тъй като е по-вероятно те да обезпечат финансова възвръщаемост на вложенията, се показва още в отчета.
Ето някои от главните изводи:
Парниковите газове към момента порастват световно
Глобалните излъчвания парникови газове са се нараснали с 1,2 на 100 от 2021 година до 2022 година, достигайки 57,4 гигатона еквивалент на въглероден диоксид годишно, сочи отчетът на Организация на обединените нации за нездравословните излъчвания в атмосферата Emissions Gap Report. Ако страните не възнамеряват бързо съкращения на излъчванията, световната температура ще се повиши близо три градуса по Целзий над прединдустриалните равнища, надалеч над прага от растеж от 1,5 градуса по Целзий, след който съгласно учените може да се чака пагубен резултат.
Докладът, оповестен на 20 ноември, прави обзор на плануваните ограничения от страните по отношение на световните климатични цели. Той открива, че уговорките на страните изправят света пред вероятността от растеж на температурата от 2,5-2,9 градуса по Целзий. Дори и при най-оптимистичен сюжет налице е едвам 14 на 100 възможност стоплянето да се удържи в границите на 1,5 градуса по Целзий. Това е следващото научно доказателство, което навежда на извода, че главната цел на Парижкото съглашение от 2015 година е още надалеч.
Страните изостават с задачите за редуциране на нездравословните излъчвания
Емисиите на затоплящите планетата парникови газове се чака да спаднат до 2030 година с едвам две на 100 под равнищата от 2019 година, надалеч от понижението с 43 на 100, което е нужно по данни на Междуправителствената експертна група за климатичните промени, с цел да има вяра за реализиране на задачата от растеж на световната температура от 1,5 градуса по Целзий.
По сходство на Emissions Gap Report, отчетът за национално избраните приноси NDC Synthesis Report прави разбор на уговорките на страните, известни като национално избрани приноси, с цел да реши до каква степен страните се приближават до декларираните упоритости за отдалечаване от изкопаемите горива. Вместо предстоящо стопляне при другите климатични модели, отчетът прави оценка на трендовете при излъчванията. Докладът прави оценка на близо 200 национални уговорката, в това число и на 20 нови или обновени към септември 2023 година Националните проекти демонстрират единствено маргинални усъвършенствания по отношение на миналогодишните упоритости, при които бе плануван растеж от 11 на 100 на излъчванията по отношение на равнищата от 2010 година
Плановете на света за изкопаемите горива заплашват климатичните цели
Глобалното произвеждане на изкопаеми горива е напът съвсем да се удвои спрямо равнището, нужно за ограничение на растежа от 1,5 градуса по Целзий, сочи отчетът за производството на горива Production Gap Report на Програмата на Организация на обединените нации за околната среда. Авторите му проучват разликите сред плануваното произвеждане на изкопаеми горива и количествата, считани за задоволителни, с цел да бъдат изпълнени световните климатични цели. Докладът открива, че водещите 20 страни в производството на изкопаеми горива, взети дружно, възнамеряват да произведат 110 % повече изкопаеми горива през 2030 година спрямо нужните количества за ограничение на световното стопляне до 1,5 градуса по Целзий и с 69 на 100 над задачата от ограничение на растежа в световната температура до два градуса по Целзий. Нито една от тези 20 страни, измежду които са Китай, Норвегия, Катар, ОАЕ и Съединени американски щати, не се е заела да понижи добива на въглища, нефт и газ в сходство с задачата от ограничение на температурния растеж до 1,5 градуса по Целзий, се показва в отчета.
Богатите страни оферират по-малко помощ за акомодация
Обещанията на богатите страни да оказват помощ на по-бедните за адаптиране към климатичните промени са се забавили, като дефицитът в този момент е с 50 на 100 по-голям от предходните оценки на Програмата на Организация на обединените нации за околната среда, заяви организацията през ноември. Учените на Програмата на Организация на обединените нации за околната среда откриха в тазгодишния отчет за акомодацията Adaptation Gap Report, че разноските за световните старания за акомодация са възлезли на към 387 милиарда щатски $ годишно през 2021 година, до момента в който наличните фондове за тези старания са били едвам 21 милиарда щатски $.
Това основава дефицит от близо 366 милиарда щатски $. През 2009 година развитите страни се ангажираха да обезпечават по 100 милиарда щатски $ годишно климатично финансиране за разрастващите се страни. Ангажиментите трябваше да покрият салдото сред акомодация и намаляване на финансовата тежест, този баланс до момента не е дефиниран. Проектите за намаляване бяха желани, тъй като е по-вероятно те да обезпечат финансова възвръщаемост на вложенията, се показва още в отчета.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ