Анджела Родел, преводач: Аз съм оптимист за България въпреки всичко
В навечерието на 24 май романът " Времеубежище " на Георги Господинов. Книгата е преведена на британски с помощта на Анджела Родел. " Дневник " беседва с нея за любовта й към българския език, провокациите на превода и за какво България е прелестна страна. Публикуваме част от изявлението с нея, цялостния вид можете да гледате във видеото в края на текста.
Как се роди любовта Ви към българския език?
- Роди се посредством българската музика, до момента в който бях студентка в първи курс в Йейл. Бях учила съветски език преди този момент и записах Славянска лингвистика там. В университета имаше хор, който пееше източноевропейска музика и си споделих, че това е идеално - аз съм пяла като дете, музикант съм. Това съчетаваше моят интерес към Русия и отидох да ги чувам. Пуснаха " Мистерия на българските гласове " и аз просто не можах да допускам. Този тон толкоз ме сграбчи, споделих си, че аз желая да пея тъкмо по този начин и започнах полека-лека да изоставам с съветския, тъй като се пренасочих към българския език.
Ако искаш в действителност да пееш, би трябвало да разбираш езика, да разбираш думите, да влезеш в текста. Това се случи през 90-те години и нямаше толкоз българи в Америка. Затова аплайвах за стипендия " Фулбрайт ", с цел да дойда в България с задачата да изучавам български език и българско пеене.
Кои бяха първите български книги, които прочетохте?
- Бях взела едно ученическо издание на " Под игото ", което може би беше свръхамбициозно. Да, бях чела съветска литература, само че българският език въпреки всичко е различен. " Под игото " е на доста стар език, само че популярност Богу имаше речник в края на книгата, който доста ми помагаше, тъй като ми беше в действителност мъчно. А един другар ми подари " Ние, врабчетата " на Радичков. И това в действителност бяха първите български книги, които прочетох.
Колко време Ви лиши, с цел да научите български език и кое Ви беше най-трудно?
- Това е малко смешна история. Преди да получа стипендията, трябваше да положа изпит, с цел да се види дали нуждая се от уроци. Попаднах на една доста приказлива българка в комисията, не знам от кое място я бяха намерили. Тя говореше доста, а аз като говорех към този момент един славянски език, почти разбирах. Казвах неща от вида: " Да. Не. Така ли? " И тя най-после ми сподели, че приказвам ужасно български и нямам потребност от уроци. И тогава тотално се прецаках, тъй като нямах пари за уроци.
Отидох в Софийския университет с българите да изучавам Българска лингвистика, а действително не знаех български. От увъртане прецаках сама себе си. Казах си: " Ок, Анджела, стегни се! " Понеже съм лингвист по обучение си взех граматики, речници и всяка вечер учех думи, граматика. За няколко месеца почти превключих от съветски на български. Нямаше различен метод, хората тогава не знаех толкоз британски, не можех да приказвам с никого. За да поддържам връзка с сътрудниците, трябваше много незабавно да науча български.
А по какъв начин Вашите сътрудници Ви одобряваха тогава?
- Много добре. Още тогава усетих, че българите са доста топли и отворени. Тогава таман започваха бригадите и хората нямаха толкоз огромен допир с американците. Веднага се срещнах с хора, които и до през днешния ден са ми най-близки другари. Не мога да се оплача.
А по кое време взехте окончателното решение да останете в България?
- Бях тук в интервала 1996-1997 година, които бяха доста забавни години по разнообразни аргументи. След това се върнах в Съединени американски щати, с цел да пиша дисертация. Връщах се всяко лято, с цел да върша моите си проучвания. След това отново аплайвах за стипендия " Фулбрайт ", пристигнах в България и най-после на годината трябваше да се прибера дефинитивно, с цел да си защитя дисертацията. Спомням си, че бяхме в един ресторант с другари, говорихме и тогава на разум ми пристигна, че в действителност няма смисъл да се връщам.
Защо да се връщам в Америка? Усетих, че тук имам незавършена работа. И беше напълно интуитивно - аз просто взех решение, че няма да се върна. Имах малко пари, към 400 $ в банковата си сметка, само че взех решение да видя какво ще стане. И от края на 2004 година съм тук непрекъснато и не мисля, че беше неприятно решение, въпреки че не беше доста добре измислено, тъй като не беше на база логичност. Нямах работа, нямах и виза.
Не знаех какво иска ми се случи, само че вътрешно усетих, че мястото ми е тук, че имам какво да изучавам и да върша в тази страна.
Бих желала да Ви върна към 1996-1997 година За българите това бяха доста сложни години, за какво ги определяте като забавни?
- Тогава на власт беше Жан Виденов, имаше големи рецесии, хиперинфлация, беше нещо ужасно. За мен като млада американка това беше доста прекрасен урок да ценим това, което ние имаме. Приемаме стабилността като даденост, само че тогава видях по какъв начин банките банкрутираха. Парите на хора, които цялостен живот са спестявали, се изпариха. С сътрудниците от университета не можехме да седнем да изпием по едно кафе, тъй като те просто нямаха пари за кафе. Беше извънредно време за българите, а за мен беше урок, че ние като гражданско общество би трябвало да пазим това, което имаме. Толкова е значимо да имаме постоянни институции, постоянно да се борим за устойчиво общество.
© Facebook/The Booker Prizes
Георги Господинов и Анджела Родел с премията Международен " Букър ".
Коя беше първата българска книга, която преведохте?
- Започнах, когато дефинитивно се върнах през 2004 година Моят първи мъж Иван е стихотворец. Заедно с него и Петър Чухов създадохме група " Гологан " и около тях се срещнах с доста български писатели. Приятели ми предлагаха да преведа някое стихотворение, някой роман и аз последователно разбрах, че това е моето нещо, че може би имам гений за това. Започнах с дребни неща, а първата огромна книга, която преведох, беше " Партиен дом " на Георги Тенев.
Сега, след 15 години се удивлявам сама на себе си, на наивността си да преведа тази книга, тъй като това е толкоз сложен текст. Изумявам се по какъв начин като некомпетентен преводач съм се захванала с това. Добре че бях наивна и не разбрах какъв брой е сложна тази книга и потеглих да я превеждам. Мисля, че въпреки всичко стана почти добре, а и Георги Тенев доста ми оказа помощ. Българските писатели дават доста от времето си и знанията си, с цел да оказват помощ на преводачите.
Какво Ви беше най-трудно при превода на " Времеубежище " на Георги Господинов?
- Георги Господинов приказва доста за български реалии - социализъм, Възраждане. Английският четец няма доста разбиране за тези неща. Ние с Георги доста говорихме за това какъв би трябвало да е методът ни. Решихме, че няма да използваме доста бележки под линия, с цел да не тежи доста на текста. Ако човек е доста заинтересован, има " Google " и може да ревизира какво е баница или реване. Опитвахме се да даваме на читателя нужната информация, само че без да става като отчет.
Георги Господинов познава доста добре британския език и това е огромно благосъстояние за преводача. Той беше постоянно отсреща, когато имах някакви чудения и съм признателна, че имам достъп до създателя дотам. Той има доста тънък нюх към езика и даже британският да му е непознат, от време на време дава доста положителни хрумвания. Понякога пък аз упорствам за моите хрумвания и има много диалози.
Може ли да дадете образец за нещо, за което сте спорили?
- Имаше един малко смешен случай. Във " Времеубежище " Господинов написа за 80-те и че това е ерата на диското. И аз го запитвам защо приказва, тъй като диското за мен е през 70-те, а той продължава да упорства, че е през 80-те. Оказа се, че има известно забавяне в Източна Европа. Диското, което при нас беше през 70-те, е навлязло по-късно тук.
И едното е правилно, и другото. Един четец, който не знае за тази неща, ще реши, че това е някаква неточност. Решихме да го разбираем. Хубавото беше, че на това място разказът в книгата се води от първо лице и можеше елементарно да разбираем за какво 80-те са ерата на диското. Нямаше разногласия, а по-скоро полемики и чудения по какъв начин да решим някакви проблеми.
Живеете за непрекъснато в България повече от 20 години. Как изглеждаше страната ни, когато дойдохте и по какъв начин наподобява в този момент?
- През 1995 година пристигнах за първи път поради фолклорния фестивал в Копривщица. Тогава беше сложен интервал за България, имаше беднотия, рецесия, в София беше толкоз сиво. Аз пристигнах, с цел да протоколирам музика и хората не можеха да повярват, че аз си бях взела акумулатори, тъй като тук нямаше от кое място да ги купя. Сега звучи неуместно, само че тогава доста неща ги нямаше по магазините, хората бяха обезпокоени. Българите към момента са фрустрирани съгласно мен, тъй като сме най-бедни в Европейски Съюз, само че в действителност има големи напредъци, чисто материално.
В България има едно младо потомство, което може би е учило на открито и се е върнало. То мисли космополитно, желае да живее в европейска страна, да има естествени демократични институции. Това доста ме въодушевява.
Тогава доста хора бяха обезпокоени, само че новото потомство, което виждам в този момент, имам огромни очаквания, че стандартът ще продължава да пораства, че ще има постоянна политическа конюнктура, а България ще се разпознава като IT дестинация, за бизнес, за просвета, литература и туризъм. Тази страна е толкоз красива и с толкоз капацитет - и природата, и хората, и всичко. Аз съм оптимист за България все пак.
С какво се занимавате, когато не превеждате?
- Аз съм изпълнителен шеф на " Фулбрайт " комисията за учебен продан. Около 40 американци идват всяка година в България, множеството са учители в учебни заведения. Подпомогнати са от " Америка за България " и преподават британски език в 25 разнообразни гимназии в България. Също пращаме българи в Америка, които да учат, да преподават, да вършат стажове. Това е главната ми работа, която е страхотна.
Казвам, че имам най-хубавата работа на света, тъй като намирам забавни и интелигентни хора, на които им давам пари, което е ужасно. Самата аз пристигнах в България с тази стратегия и имам възприятието, че в този момент давам доста на една стратегия, която е дала доста и на мен. Ако не бях пристигнала с " Фулбрайт ", аз в никакъв случай нямаше да изучавам български език. Мога да дам това хубаво нещо на други хора.
За какво мечтаете?
- За доста неща. Имам една сбъдната фантазия с " Букър ". Мечтая България дефинитивно да се оправи, да бъде правова страна, да можем да сме като другите европейци, да сме сигурни материално, само че и душевно да не губим всички хубави неща, които съществуват тук. В персонален проект се надявам да превеждам хубави неща от нови създатели. Дъщеря ми желае да остане в България и бленувам да го направи, да се осъществя тук.
Как се роди любовта Ви към българския език?
- Роди се посредством българската музика, до момента в който бях студентка в първи курс в Йейл. Бях учила съветски език преди този момент и записах Славянска лингвистика там. В университета имаше хор, който пееше източноевропейска музика и си споделих, че това е идеално - аз съм пяла като дете, музикант съм. Това съчетаваше моят интерес към Русия и отидох да ги чувам. Пуснаха " Мистерия на българските гласове " и аз просто не можах да допускам. Този тон толкоз ме сграбчи, споделих си, че аз желая да пея тъкмо по този начин и започнах полека-лека да изоставам с съветския, тъй като се пренасочих към българския език.
Ако искаш в действителност да пееш, би трябвало да разбираш езика, да разбираш думите, да влезеш в текста. Това се случи през 90-те години и нямаше толкоз българи в Америка. Затова аплайвах за стипендия " Фулбрайт ", с цел да дойда в България с задачата да изучавам български език и българско пеене.
Кои бяха първите български книги, които прочетохте?
- Бях взела едно ученическо издание на " Под игото ", което може би беше свръхамбициозно. Да, бях чела съветска литература, само че българският език въпреки всичко е различен. " Под игото " е на доста стар език, само че популярност Богу имаше речник в края на книгата, който доста ми помагаше, тъй като ми беше в действителност мъчно. А един другар ми подари " Ние, врабчетата " на Радичков. И това в действителност бяха първите български книги, които прочетох.
Колко време Ви лиши, с цел да научите български език и кое Ви беше най-трудно?
- Това е малко смешна история. Преди да получа стипендията, трябваше да положа изпит, с цел да се види дали нуждая се от уроци. Попаднах на една доста приказлива българка в комисията, не знам от кое място я бяха намерили. Тя говореше доста, а аз като говорех към този момент един славянски език, почти разбирах. Казвах неща от вида: " Да. Не. Така ли? " И тя най-после ми сподели, че приказвам ужасно български и нямам потребност от уроци. И тогава тотално се прецаках, тъй като нямах пари за уроци.
Отидох в Софийския университет с българите да изучавам Българска лингвистика, а действително не знаех български. От увъртане прецаках сама себе си. Казах си: " Ок, Анджела, стегни се! " Понеже съм лингвист по обучение си взех граматики, речници и всяка вечер учех думи, граматика. За няколко месеца почти превключих от съветски на български. Нямаше различен метод, хората тогава не знаех толкоз британски, не можех да приказвам с никого. За да поддържам връзка с сътрудниците, трябваше много незабавно да науча български.
А по какъв начин Вашите сътрудници Ви одобряваха тогава?
- Много добре. Още тогава усетих, че българите са доста топли и отворени. Тогава таман започваха бригадите и хората нямаха толкоз огромен допир с американците. Веднага се срещнах с хора, които и до през днешния ден са ми най-близки другари. Не мога да се оплача.
А по кое време взехте окончателното решение да останете в България?
- Бях тук в интервала 1996-1997 година, които бяха доста забавни години по разнообразни аргументи. След това се върнах в Съединени американски щати, с цел да пиша дисертация. Връщах се всяко лято, с цел да върша моите си проучвания. След това отново аплайвах за стипендия " Фулбрайт ", пристигнах в България и най-после на годината трябваше да се прибера дефинитивно, с цел да си защитя дисертацията. Спомням си, че бяхме в един ресторант с другари, говорихме и тогава на разум ми пристигна, че в действителност няма смисъл да се връщам.
Защо да се връщам в Америка? Усетих, че тук имам незавършена работа. И беше напълно интуитивно - аз просто взех решение, че няма да се върна. Имах малко пари, към 400 $ в банковата си сметка, само че взех решение да видя какво ще стане. И от края на 2004 година съм тук непрекъснато и не мисля, че беше неприятно решение, въпреки че не беше доста добре измислено, тъй като не беше на база логичност. Нямах работа, нямах и виза.
Не знаех какво иска ми се случи, само че вътрешно усетих, че мястото ми е тук, че имам какво да изучавам и да върша в тази страна.
Бих желала да Ви върна към 1996-1997 година За българите това бяха доста сложни години, за какво ги определяте като забавни?
- Тогава на власт беше Жан Виденов, имаше големи рецесии, хиперинфлация, беше нещо ужасно. За мен като млада американка това беше доста прекрасен урок да ценим това, което ние имаме. Приемаме стабилността като даденост, само че тогава видях по какъв начин банките банкрутираха. Парите на хора, които цялостен живот са спестявали, се изпариха. С сътрудниците от университета не можехме да седнем да изпием по едно кафе, тъй като те просто нямаха пари за кафе. Беше извънредно време за българите, а за мен беше урок, че ние като гражданско общество би трябвало да пазим това, което имаме. Толкова е значимо да имаме постоянни институции, постоянно да се борим за устойчиво общество.
© Facebook/The Booker Prizes
Георги Господинов и Анджела Родел с премията Международен " Букър ".
Коя беше първата българска книга, която преведохте?
- Започнах, когато дефинитивно се върнах през 2004 година Моят първи мъж Иван е стихотворец. Заедно с него и Петър Чухов създадохме група " Гологан " и около тях се срещнах с доста български писатели. Приятели ми предлагаха да преведа някое стихотворение, някой роман и аз последователно разбрах, че това е моето нещо, че може би имам гений за това. Започнах с дребни неща, а първата огромна книга, която преведох, беше " Партиен дом " на Георги Тенев.
Сега, след 15 години се удивлявам сама на себе си, на наивността си да преведа тази книга, тъй като това е толкоз сложен текст. Изумявам се по какъв начин като некомпетентен преводач съм се захванала с това. Добре че бях наивна и не разбрах какъв брой е сложна тази книга и потеглих да я превеждам. Мисля, че въпреки всичко стана почти добре, а и Георги Тенев доста ми оказа помощ. Българските писатели дават доста от времето си и знанията си, с цел да оказват помощ на преводачите.
Какво Ви беше най-трудно при превода на " Времеубежище " на Георги Господинов?
- Георги Господинов приказва доста за български реалии - социализъм, Възраждане. Английският четец няма доста разбиране за тези неща. Ние с Георги доста говорихме за това какъв би трябвало да е методът ни. Решихме, че няма да използваме доста бележки под линия, с цел да не тежи доста на текста. Ако човек е доста заинтересован, има " Google " и може да ревизира какво е баница или реване. Опитвахме се да даваме на читателя нужната информация, само че без да става като отчет.
Георги Господинов познава доста добре британския език и това е огромно благосъстояние за преводача. Той беше постоянно отсреща, когато имах някакви чудения и съм признателна, че имам достъп до създателя дотам. Той има доста тънък нюх към езика и даже британският да му е непознат, от време на време дава доста положителни хрумвания. Понякога пък аз упорствам за моите хрумвания и има много диалози.
Може ли да дадете образец за нещо, за което сте спорили?
- Имаше един малко смешен случай. Във " Времеубежище " Господинов написа за 80-те и че това е ерата на диското. И аз го запитвам защо приказва, тъй като диското за мен е през 70-те, а той продължава да упорства, че е през 80-те. Оказа се, че има известно забавяне в Източна Европа. Диското, което при нас беше през 70-те, е навлязло по-късно тук.
И едното е правилно, и другото. Един четец, който не знае за тази неща, ще реши, че това е някаква неточност. Решихме да го разбираем. Хубавото беше, че на това място разказът в книгата се води от първо лице и можеше елементарно да разбираем за какво 80-те са ерата на диското. Нямаше разногласия, а по-скоро полемики и чудения по какъв начин да решим някакви проблеми.
Живеете за непрекъснато в България повече от 20 години. Как изглеждаше страната ни, когато дойдохте и по какъв начин наподобява в този момент?
- През 1995 година пристигнах за първи път поради фолклорния фестивал в Копривщица. Тогава беше сложен интервал за България, имаше беднотия, рецесия, в София беше толкоз сиво. Аз пристигнах, с цел да протоколирам музика и хората не можеха да повярват, че аз си бях взела акумулатори, тъй като тук нямаше от кое място да ги купя. Сега звучи неуместно, само че тогава доста неща ги нямаше по магазините, хората бяха обезпокоени. Българите към момента са фрустрирани съгласно мен, тъй като сме най-бедни в Европейски Съюз, само че в действителност има големи напредъци, чисто материално.
В България има едно младо потомство, което може би е учило на открито и се е върнало. То мисли космополитно, желае да живее в европейска страна, да има естествени демократични институции. Това доста ме въодушевява.
Тогава доста хора бяха обезпокоени, само че новото потомство, което виждам в този момент, имам огромни очаквания, че стандартът ще продължава да пораства, че ще има постоянна политическа конюнктура, а България ще се разпознава като IT дестинация, за бизнес, за просвета, литература и туризъм. Тази страна е толкоз красива и с толкоз капацитет - и природата, и хората, и всичко. Аз съм оптимист за България все пак.
С какво се занимавате, когато не превеждате?
- Аз съм изпълнителен шеф на " Фулбрайт " комисията за учебен продан. Около 40 американци идват всяка година в България, множеството са учители в учебни заведения. Подпомогнати са от " Америка за България " и преподават британски език в 25 разнообразни гимназии в България. Също пращаме българи в Америка, които да учат, да преподават, да вършат стажове. Това е главната ми работа, която е страхотна.
Казвам, че имам най-хубавата работа на света, тъй като намирам забавни и интелигентни хора, на които им давам пари, което е ужасно. Самата аз пристигнах в България с тази стратегия и имам възприятието, че в този момент давам доста на една стратегия, която е дала доста и на мен. Ако не бях пристигнала с " Фулбрайт ", аз в никакъв случай нямаше да изучавам български език. Мога да дам това хубаво нещо на други хора.
За какво мечтаете?
- За доста неща. Имам една сбъдната фантазия с " Букър ". Мечтая България дефинитивно да се оправи, да бъде правова страна, да можем да сме като другите европейци, да сме сигурни материално, само че и душевно да не губим всички хубави неща, които съществуват тук. В персонален проект се надявам да превеждам хубави неща от нови създатели. Дъщеря ми желае да остане в България и бленувам да го направи, да се осъществя тук.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ