"Стематография" на Жефарович излиза на съвременен български език
В навечерието на 24 май - Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност, издателство " Българска история " разгласява ново издание на Стематографията на Христофор Жефарович. Книгата на " покровителя на българското родно място ", както самичък се дефинира Жефарович, ще бъде налична в книжарниците още тази седмица.
Книгата " Стематография " от Христофор Жефарович до момента е относително непозната на днешната общност. Една от аргументите е, че последното ѝ издание е оповестено преди близо четири десетилетия. " Стематографията се свързва главно с българския герб, който намира място във всички учебници по история, само че останалата част от творбата е на процедура непозната. Трудът на българина от Дойран още веднъж получава своето справедливо самопризнание и за първи път доближава до читателите на актуален български език " , прецизират от " Българска история ".
Новото модерно издание става допустимо с помощта на експерти ст. ас. Димитър Пеев и гл. ас. доктор Цветан Василев. Двамата са създатели и на пояснителни бележки, които спомагат за разбирането на историческия подтекст, в който е основано творбата.
Издадена за пръв път във Виена през 1741 година, творбата на Жефарович е формирана на основата на едноименното произведение на Павел Ритер-Витезович, описват от " Българска история ". В нея могат да бъдат открити голям брой литографии на светци, владетели и хералдически знаци, в това число и прословутия герб на България, намиращ място във всички учебници по история.
Публикувана през 1741 година във Виена, " Стематография " е скъп извор за историята на Балканите. С помоща на множеството литографии на светци, владетели и хералдически знаци, читателят ще се запознае с една забавна и малко позната ера. Научният коментар и превода на Димитър Пеев и Цветан Василев спомагат за схващане както на смисъла на самия текст, по този начин и на подтекста на историческата ера.
Из " Стематография " от Христофор Жефарович
Христофор Жефарович и началото на Българското възобновление
Когато приказваме за Стематографията на Христофор Жефарович, издадена през 1741 година във Виена, неизбежно се сблъскваме с необятно публикуваното мнение, че тя е израз на българското съзнание на съставителя си и надали не е изразител на някакви български хрумвания.
Ако изобщо бихме се съгласили с това мнение, то е единствено отчасти. В самия текст на Стематографията Христофор Жефарович, който е един от главните мотори и вдъхновители на това издание, в действителност бива избран като българин - ревнитель отчества Болгарскаго - освен това не от кого да е, а от бъдещия митрополит на Сремски Карловци Павел Ненадович. От друга страна видяно, Стематографията като концепция и реализация е един чисто сръбски план.
Тя е тясно обвързвана с Карловачката митрополия. Поръчана е от карловачкия митрополит (1737 - 1748) и печки патриарх (1725 - 1748) Арсений IV. Преводът от латински е изпълнен през 1741 година от същия Павел Ненадович (карловачки митрополит от 1749 до 1768 г.), който по това време е общоприет екзарх (главен секретар) на Арсений IV. Формалният мотив за излизането є е коронацията на Мария Терезия за унгарска кралица през лятото на 1741 година
Латинският оригинал, от който е изработен преводът, е и първият станал необятно прочут печатен гербовник на Балканите, дело на хърватина Павел Ритер Витезович. Той излиза във Виена през 1701 година и е манифестация на така наречен протонационален илиризъм, чийто главен представител е Витезович. Терминът (прото)национален илиризъм е на Зринка Блажевич и маркира последната фаза от предисторията на илиризма.
Всъщност илиризмът е идеология, проповядваща културното обединяване на балканските славяни и някои други балкански нации, обсъждани като наследници на античните илири. Областта Илирия, лат. Illyria, която се е намирала почти на територията на днешна Хърватия и чиито жители в Античността са се занимавали с пиратство във водите на Адриатическо море, става римски протекторат след края на Първата пуническа война (264 - 241 година пр.Хр.), а при Октавиан Август става римска провинция под името Илирик, лат. Illyricum.
Илиризмът като хърватски народен план се демонстрира към 30-те години на XIX в. на страниците на периодическите издания на хърватския стихотворец Людевит Гай. Неговите корени обаче би трябвало да се търсят 1 - 2 века по-рано. Един от предтечите на това придвижване е Павел Ритер Витезович, чиято Stemmatographia Illyricum, преведена през 1741 година на славяносръбски, по-известна като дело на Христофор Жефарович, оказва мощно въздействие върху православното славянско население на Балканите през XVIII и първата половина на XIX в.
Идеята, прокарвана от Витезович, е блян към политическа самостоятелност на Балканите с блян империята на Стефан Душан, включвала, с изключение на чисто сръбските и хърватските земи, отчасти и територии, обитаеми с гърци, българи, албанци и власи. В някакъв смисъл това би могло да се преглежда като концепция за възобновяване на Източната Римска империя, само че на квазинационален принцип, както и като противовес на Свещената Римска империя, макар че първичната концепция е била това да стане под егидата на Хабсбургите.
Всъщност с издаването на Стематографията Павел Ритер Витезович последователно обръща взора си към империята на Петър I Велики (1682 - 1725) и става един от предвестниците на панславизма. В този подтекст не трябва да забравяме, че през 1722 година по време на царуването на Петър I е преведено на съветски и Царството на славяните на Мавро Орбини, който е един от ранните проповедници на илирийската концепция.
---
Христофор Жефарович , графичен оформител на Стематографията и създател на похвалата на Арсений IV. Роден е в Дойран в самия завършек на XVII в. Обикновено 1690 година се приема за година на неговото раждане.
Имената на майка му и татко му, духовник Димитър и Георгина, са ни известни от посвещението към гравюрата на Жефарович " Св. Николай " за църквата в Джура (дн. Гьор в Унгария), 1742 година ():
Тази икона на мъдрия Николай тъкмо е гравирана на мед от Христофор Зефар[ович] и е отдадена от него на църквата в Гюрион [Джура] за безконечна памет на родителите му - Димитър духовник и Георгина, и братята и роднините му, и в чест на Руси Атанаси, за всички тях моли се свети
Николае, година 1742, януари 6, Виена. "
Освен това знаем името на брат му Продан, който също е бил духовник, и на племенника му Даниил Жефарович, наследник на сестра му. Даниил Жефарович е и формалният правоприемник на Христофор, станал евентуално учредител на виенската благородническа фамилия декор Жефарович.
Христофор е монашеското му име, светското не е достигнало до нас. В една своя литография от 1748 година той се подписва като йеродякон. За ранните му години не е известно съвсем нищо, също по този начин не е ясно къде е изучил молерството. Вероятно при започване на 30-те години на XVIII в. се реалокира на север в манастирите на Печката патриаршия. Работи и в Белград за митрополит Викентий Йованович, само че непокътнати работи от този интервал няма. В средата на 30-те години минава във Войводина, където през 1737 година изографисва църквата на манастира " Боджани ". През 1738 година изписва престолната икона за църквата в Браньина, зографисва и църквата в Шиклош (1740).
Някъде по това време учи изкуството на гравирането върху мед. Това става евентуално под въздействие и с поддръжката на Арсений IV, с който би трябвало да се е познавал още от престоя си в Печ.
Участва интензивно в изданието на Стематографията (1741), като сигурно можем да твърдим, че идейният план е негов.
Книгата " Стематография " от Христофор Жефарович до момента е относително непозната на днешната общност. Една от аргументите е, че последното ѝ издание е оповестено преди близо четири десетилетия. " Стематографията се свързва главно с българския герб, който намира място във всички учебници по история, само че останалата част от творбата е на процедура непозната. Трудът на българина от Дойран още веднъж получава своето справедливо самопризнание и за първи път доближава до читателите на актуален български език " , прецизират от " Българска история ".
Новото модерно издание става допустимо с помощта на експерти ст. ас. Димитър Пеев и гл. ас. доктор Цветан Василев. Двамата са създатели и на пояснителни бележки, които спомагат за разбирането на историческия подтекст, в който е основано творбата.
Издадена за пръв път във Виена през 1741 година, творбата на Жефарович е формирана на основата на едноименното произведение на Павел Ритер-Витезович, описват от " Българска история ". В нея могат да бъдат открити голям брой литографии на светци, владетели и хералдически знаци, в това число и прословутия герб на България, намиращ място във всички учебници по история.
Публикувана през 1741 година във Виена, " Стематография " е скъп извор за историята на Балканите. С помоща на множеството литографии на светци, владетели и хералдически знаци, читателят ще се запознае с една забавна и малко позната ера. Научният коментар и превода на Димитър Пеев и Цветан Василев спомагат за схващане както на смисъла на самия текст, по този начин и на подтекста на историческата ера.
Из " Стематография " от Христофор Жефарович
Христофор Жефарович и началото на Българското възобновление
Когато приказваме за Стематографията на Христофор Жефарович, издадена през 1741 година във Виена, неизбежно се сблъскваме с необятно публикуваното мнение, че тя е израз на българското съзнание на съставителя си и надали не е изразител на някакви български хрумвания.
Ако изобщо бихме се съгласили с това мнение, то е единствено отчасти. В самия текст на Стематографията Христофор Жефарович, който е един от главните мотори и вдъхновители на това издание, в действителност бива избран като българин - ревнитель отчества Болгарскаго - освен това не от кого да е, а от бъдещия митрополит на Сремски Карловци Павел Ненадович. От друга страна видяно, Стематографията като концепция и реализация е един чисто сръбски план.
Тя е тясно обвързвана с Карловачката митрополия. Поръчана е от карловачкия митрополит (1737 - 1748) и печки патриарх (1725 - 1748) Арсений IV. Преводът от латински е изпълнен през 1741 година от същия Павел Ненадович (карловачки митрополит от 1749 до 1768 г.), който по това време е общоприет екзарх (главен секретар) на Арсений IV. Формалният мотив за излизането є е коронацията на Мария Терезия за унгарска кралица през лятото на 1741 година
Латинският оригинал, от който е изработен преводът, е и първият станал необятно прочут печатен гербовник на Балканите, дело на хърватина Павел Ритер Витезович. Той излиза във Виена през 1701 година и е манифестация на така наречен протонационален илиризъм, чийто главен представител е Витезович. Терминът (прото)национален илиризъм е на Зринка Блажевич и маркира последната фаза от предисторията на илиризма.
Всъщност илиризмът е идеология, проповядваща културното обединяване на балканските славяни и някои други балкански нации, обсъждани като наследници на античните илири. Областта Илирия, лат. Illyria, която се е намирала почти на територията на днешна Хърватия и чиито жители в Античността са се занимавали с пиратство във водите на Адриатическо море, става римски протекторат след края на Първата пуническа война (264 - 241 година пр.Хр.), а при Октавиан Август става римска провинция под името Илирик, лат. Illyricum.
Илиризмът като хърватски народен план се демонстрира към 30-те години на XIX в. на страниците на периодическите издания на хърватския стихотворец Людевит Гай. Неговите корени обаче би трябвало да се търсят 1 - 2 века по-рано. Един от предтечите на това придвижване е Павел Ритер Витезович, чиято Stemmatographia Illyricum, преведена през 1741 година на славяносръбски, по-известна като дело на Христофор Жефарович, оказва мощно въздействие върху православното славянско население на Балканите през XVIII и първата половина на XIX в.
Идеята, прокарвана от Витезович, е блян към политическа самостоятелност на Балканите с блян империята на Стефан Душан, включвала, с изключение на чисто сръбските и хърватските земи, отчасти и територии, обитаеми с гърци, българи, албанци и власи. В някакъв смисъл това би могло да се преглежда като концепция за възобновяване на Източната Римска империя, само че на квазинационален принцип, както и като противовес на Свещената Римска империя, макар че първичната концепция е била това да стане под егидата на Хабсбургите.
Всъщност с издаването на Стематографията Павел Ритер Витезович последователно обръща взора си към империята на Петър I Велики (1682 - 1725) и става един от предвестниците на панславизма. В този подтекст не трябва да забравяме, че през 1722 година по време на царуването на Петър I е преведено на съветски и Царството на славяните на Мавро Орбини, който е един от ранните проповедници на илирийската концепция.
---
Христофор Жефарович , графичен оформител на Стематографията и създател на похвалата на Арсений IV. Роден е в Дойран в самия завършек на XVII в. Обикновено 1690 година се приема за година на неговото раждане.
Имената на майка му и татко му, духовник Димитър и Георгина, са ни известни от посвещението към гравюрата на Жефарович " Св. Николай " за църквата в Джура (дн. Гьор в Унгария), 1742 година ():
Тази икона на мъдрия Николай тъкмо е гравирана на мед от Христофор Зефар[ович] и е отдадена от него на църквата в Гюрион [Джура] за безконечна памет на родителите му - Димитър духовник и Георгина, и братята и роднините му, и в чест на Руси Атанаси, за всички тях моли се свети
Николае, година 1742, януари 6, Виена. "
Освен това знаем името на брат му Продан, който също е бил духовник, и на племенника му Даниил Жефарович, наследник на сестра му. Даниил Жефарович е и формалният правоприемник на Христофор, станал евентуално учредител на виенската благородническа фамилия декор Жефарович.
Христофор е монашеското му име, светското не е достигнало до нас. В една своя литография от 1748 година той се подписва като йеродякон. За ранните му години не е известно съвсем нищо, също по този начин не е ясно къде е изучил молерството. Вероятно при започване на 30-те години на XVIII в. се реалокира на север в манастирите на Печката патриаршия. Работи и в Белград за митрополит Викентий Йованович, само че непокътнати работи от този интервал няма. В средата на 30-те години минава във Войводина, където през 1737 година изографисва църквата на манастира " Боджани ". През 1738 година изписва престолната икона за църквата в Браньина, зографисва и църквата в Шиклош (1740).
Някъде по това време учи изкуството на гравирането върху мед. Това става евентуално под въздействие и с поддръжката на Арсений IV, с който би трябвало да се е познавал още от престоя си в Печ.
Участва интензивно в изданието на Стематографията (1741), като сигурно можем да твърдим, че идейният план е негов.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ