В настоящият момент много учени алармират, че измененията и колебанията

В актуалният миг доста учени сигнализират, че промените и съмненията на климата се отразяват и ще продължат и в бъдеще да въздействат значително върху всички сфери на човешката активност. Опазването на видовото многообразие и пчелите се трансформира в сериозен проблем, а екологията като метод на мислене става нужда. Тази публикация споделя в резюме за пчелите, тяхната роля в устойчивото земеделско произвеждане и въздействието на метеорологичните условия и измененията в климата върху активността и разпространяването им.

Накратко за произхода и биологията и активността на пчелите

Съществува мнение, че изгубването на пчелите ще докара до крах на човечеството. Това необикновено насекомо е оповестено за най-важното животно на планетата от института Earthwatch след спор на Кралското географско сдружение в Лондон през 2019 година Европейските медоносни пчели ( Apis mellifera ) са обществени инсекти, употребявани от хората от най-стари времена. Древен Египет е мястото, от което води началото си актуалната наука  апикултура . Особеност на фамилията е половият диморфизъм. Видът е с две женски форми – пчела работничка и пчелна майка, съгласно храненето на ларвата след 3-тия ден с мед и пчелно млечице. При майката жилоностният уред е преобразен в яйцеполагало. Размножават се като снасят яйца от началото на пролетта до късна есен – оплодени (пчели работнички), а през дейния интервал и неоплодени (мъжка форма). Другият тип размножаване на цели фамилии е посредством делене (отводка, рой). При съществуване на млада майка, остарялата, дружно с част от работничките, напуща кошера и образува нова обществена единица. Отличават се със строга организация и систематизиране на дейностите, съгласно възрастта на пчелите. Резултат от пчеларството е съществуването на скъпи артикули като пчелен мед, восък, пчелен клей, пчелно млечице, пчелна отрова и пъстър прашец. В създаваните от тях хранителни артикули се съдържат главните незаменими за индивида аминокиселини. Пчелният мед, прополисът и пчелната отрова се употребяват необятно във фармацевтичната индустрия. 

В последните години биоразнообразието в природата е застрашено и е сложено във фокуса на научните проучвания, свързани с климата и климатичните промени. Между виталната активност на пчелите и растителността съществува двупосочна връзка: те се грижат за видовото многообразие при растенията, само че също по този начин разчитат на тях за паша – за събиране на нектар и пъстър прашец, а растенията са и тяхната естествена среда на живот.

Ентомофилното опрашване (опрашване от насекоми) е с водеща роля в устойчивото земеделско произвеждане, то дефинира качеството и продуктивността на полските култури, овощните типове, лозята и е значимо за горската растителност. От всички инсекти пчелите са най-добре приспособени за кръстосано опрашване и имат неповторимото свойство  флороспециализация  (пчелите посещават един и същи растителен тип дълготрайно време при обособяване на нектар, прашец или мана). В литературата се показва, че сред 74%  и 90% от опрашването е точно тяхна грижа. И тук е значимо да се означи и ролята освен на Европейската медоносна пчела ( Apis mellifera ), само че и на дивите типове. От всички 20 000 типа пчели единствено 11 са медоносни.  Големият въпрос тук е понижават ли пчелите и има ли това връзка с климатичните промени?  Доказано е, че при всички инсекти слънчевата радиация е главен фактор, виновен за биологичното им развиване. От основните, метеорологични детайли, чиито междинни стойности дефинират и климата на обещано място, слънчевата радиация се смята за най-консервативен и едва непостоянен фактор. Ентомолозите свързват началото на яйцеснасянето на пчелната майка при медоносните пчели да вземем за пример не толкоз с температурата на въздуха, колкото с повишаване на дължината на деня. Ориентацията в пространството и при медосбора се случва с помощта на светлината. Температурните промени също са виновни за държанието на пчелите и ареалите им на разпространяване. Вариациите във влажността, засушаванията и сушите се отразяват директно върху растителността и нектароотделянето, като у нас акцент би трябвало да се сложи в регионите на Горнотракийската равнина и Югоизточна България. Всички абиотични фактори оказват сложно въздействие върху развиването и държанието на пчелите. 

Последните две десетилетия на предишния век и началото на сегашния демонстрират повишение на междинната температура на въздуха. У нас учените са открили нарастване с до 0.8 ⁰С по отношение на интервала 1961 – 1990 година Различните климатични модели демонстрират повишаването на междинната стойност към 2050 година с сред 1.6 ⁰С и 3.1 ⁰С. За региона на Струма и Югоизточна България годишната температура следва да се увеличи с сред 0.9 ⁰С и 1.3 ⁰С към 2025 година, разпределено по сезони както следва: зима – 0.6 ⁰С; пролет – 1.2 ⁰С; лято – 0.9 ⁰С и есен – 1.2 ⁰С. Някои от моделите чакат увеличение на слънчевата радиация през студеното полугодие с не повече от 10%. Валежите  показват  тенденция  към  спадане  в  края  на предишното столетие и покачване след средата на 1990 година в доста региони на страната. Моделните упования във връзка с годишната сума на преваляванията към 2025 година е за понижаване с сред 2% и 5 %, с наклонност да нарасне до 10% в края на 21 век.

По-топлите зими в последните години са причина за прибързано привършване на медовите ресурси. По-хладните интервали и неподходящите феномени в предпролетния и пролетния интервал са сигнал за нараснало внимание и спомагателни грижи от страна на пчеларите. От друга страна, всички растителни типове са прецизен фенологичен знак на температурата. Всяка смяна, обвързвана с фенологичния календар и цъфтежа на растенията, е от огромно значение за пчелите. Измененията и съмненията на климата трансформират изискванията на напредък и развиване на медоносната растителност. Около 500 типа растения от нашата флора са медоносни и източник на нектар и пъстър прашец. Семейство  Rosaceae  (главно овощни типове и храсти) са измежду най-предпочитаните, като при ябълката 87,4% от опрашването е с помощта на пчелите, при черешата и вишната – 85,7%,  а при френското грозде – към 98,9%. През интервала на разцвет, който е друг за обособените типове растения, най-вече нектар се отделя първоначално и при всеобщия разцвет, като количеството понижава към края на фенологичната фаза. Влияние върху пчелната паша и медосбора оказват: 

- Температурата на въздуха : Оптималните граници, при които отделяното количество е най-голямо, са сред 10 ⁰С и 25 ⁰С, а оптималните стойности – в интервала 26 ⁰С – 29 ⁰С.

- Слънчевото греене (облачната покривка):  През слънчевите дни се отделя повече нектар, спрямо облачните, а добивите са по-ниски при помрачаване на култури. 

- Влажността на въздуха : Оптималните стойности на относителната мокрота на въздуха в проценти са сред 60% и 80%. При висока влажност  събраният нектар е с по-малко захарно наличие, а при по-ниски стойности – се сгъстява.

- Валежите:  Честите и слаби валежи   при топло време благоприятстват нектароотделянето. В регионите с повече и по-обилни превалявания се регистрират по-ниски добиви на мед и прашец.

- Много спомагателни фактори като вятър, плътност на посева, сортов състав и тип също оказват въздействие върху медосбора. Съчетанието сред високи температури, ниска мокрота, чести, мощни превалявания, облачно време и неправилната технология на развъждане основава неподходящи условия за работа на пчелите и затрудняват  нектароотделянето.

Днес честотата и интензивността на деянията на времето, свързвани от специалистите с съмненията и промените на климата, са съществено предизвикателство към земеделието и пчеларския бранш. 

Учените са открили разлика в дължината на фитокличатичните сезони и евентуалния вегетационен интервал на обособени места по света с до две седмици. Изместването на началото, края и продължителността на сезоните следва да се отрази директно върху медосбора и живота на пчелите. Има сведения, че в Северна Америка и Европа пчелите напущат най-южните и горещи елементи на местообитанията си, само че са едва адаптивни към изискванията с по-хладен климат. Разбира се, при медоносната пчела   Apis mellifera  човешкият фактор в огромна степен съумява да компенсира неподходящите метеорологични детайли посредством поддържане със захарен сироп, образуване на отводки, преносимо пчеларство, селектиране на локални раси като нашата  Apis mellifera macedonica , тип  rodopica . 

Има обстоятелства и предпоставки климатичните съмнения и промени да се отразяват върху видовото многообразие на пчелите. Следва да си зададем и въпроса:

до каква степен понижаване на популациите и видовото многообразие е натурален развой и в какво се показва ролята на антропогенния фактор?  

В последните години земеделието у нас губи своята разнообразност заради неналичието на ефикасна напоителна система и риск от загуби при развъждане на изискващи по-висока мокрота растения. Както в света, по този начин и у нас необятно навлиза развъждането на хибридни култури. В резултат на неконтролиран транспорт на биологичен материал е допустимо усилване на метизацията (загуба на чисти пчелни раси) и внасяне на заболявания и неприятели тук-там, където те не са били установени. Масовото и несъобразено с биологията на пчелите отнасяне с пестициди е значителен проблем. Пчелите са биоиндикатор както на климата, по този начин и на антропогенната активност. Намаляването им заплашва стабилността и устойчивостта както на нашата храна, по този начин и на храната на животните. И това е директно обвързвано с нашето битие в бъдеще. Пчелите нямат сурогат и това изисква особено внимание и отговорност. 

От огромна изгода са вложенията в пчелоопрашването. От една страна, те могат да подобрят качеството и продуктивността при отглежданите растения, а от друга – те са източник на нектар и пъстър прашец. Изборът на подобаващи сортове ще спомогне за опазване на броя на пчелните фамилии и е способ за акомодация на земеделието към климатичните промени. 

Местните пчелни раси пък са с най-хубава пригодливост и гъвкавост, по тази причина би трябвало да се употребяват рационално от професионалните пчелари и феновете. Биологичното земеделие също е измежду актуалните акценти поради чистотата на продукцията, неналичието на пестициди и по-висока резистентност към климатичните съмнения. Промяната в растителната завивка и намесата в местообитанията на дивите форми няма по какъв начин да не се отрази върху биоразнообразието. Всеки човек може да способства за опазването на пчелите като им съзвада подобаващи условия на живот посредством развъждане на непрестанно цъфтящи растения в градината си и се преценява с времето на потребление и типа на препаратите за растителна отбрана. 

Автор: Надежда Шопова / Климатека

Надежда Шопова е помощник в секция Климат в „ Института за проучвания на климата, атмосферата и водите “ към Българската академия на науките (ИИКАВ при БАН). По обучение е инж. агроном със компетентност Лозаро-градинарство, приключила Аграрния университет в Пловдив. Има ползи в региона на биометеорологията и биометеорологичния мониторинг, агрометеорология и агроклиматология, акомодация на земеделието към климатичните съмнения и промени.

В обявата са употребявани материали от:

- Alexandrov, V; Eitzinger J; Hoogenboom G. (2011). Climate variability and change and related impacts on agroecosystems in Southeast and central Europe as well as Southeast USA.

- Александров В.( ред.) (2010).  Климатични променир НИМХ-БАН 

- Георгиева В. (2016). Генетично характеризиране на Apis mellifera macedonica(тип rodopica)–обект на Националната стратегия за отглеждане на медоносните пчели в България, автореферат към дисертационен труд.

- Любенова М. Фитоекология (2004). Академично издателство Марин Дринов, 574