В началото на ноември 1983 г., НАТО започва военно учение

В началото на ноември 1983 година, НАТО стартира военно обучение с кодово име Ейбъл Арчър 83, с цел да репетира процедури за изстрелване на нуклеарно оръжие. Въпреки че препоръките са осведомени, това провокира суматоха в Москва, която счита, че учението е дегизировка и руското управление издава заповеди за подготовка на нуклеарния боеприпас за война.

Към края на 70-те години на предишния век американското дясно крило стартира да усеща, че препоръките употребяват интервала на мира, с цел да развият оръжейния си боеприпас и да го употребяват в развиващия се свят. Роналд Рейгън употребява тази тематика в акцията си за президент през 1980 година и след избирането му позволява солидно струпване на оръжия, в това число нови бомбардировачи, ракети и танкове, дружно с фрапантно повишаване на морската мощност. Пентагонът получава съвсем всичко, което желае. Рейгън се надява в последна сметка да договаря със препоръките – само че единствено от мощна позиция.

Но той е прочут и с дълбоката си неприязън към комунизма. Като президент на Гилдията на екранните артисти в края на 40-те и 50-те години на предишния век Рейгън се бори против комунистическия скрит план за навлизане в Холивуд и вижда марксизма-ленинизма като идеология, която слага държавата над хората и която постоянно употребява крайната си цел, с цел да оправдае каквито и да било средства. А в неговите очи крайната цел не е нищо по-различно от международно владичество.

Като президент Рейгън знае, че стопанската система на Съединените щати е мощна. През 80-те години се ражда софтуерна гражданска война, която ще трансформира обществото и ще сътвори огромно благосъстояние. Това, Рейгънс има вяра, е обвързвано със свободното предприемачество – да се даде опция на хората да реализират своите упоритости. Според него ролята на държавното управление е да обезпечи непоклатимост, само че по-късно да разреши на свободния пазар да сътвори най-хубавите стопански резултати за максимален брой хора. Tака Рейгън излага своята теза: през март 1983 година той разказа Съветския съюз като „ фокуса на злото в актуалния свят “.

На този декор НАТО стартира Ейбъл Арчър 83. И към нощта на 9 ноември съветите вече са уверени, че това не е обучение, а подготовка за нуклеарен удар.

Брежнев след тирада пред Централния комитет на Комсомола, 1968 година

Ситуацията наподобява доста друга в Кремъл. В началото на 80-те години новият президент на Съединени американски щати е общопризнат от руснаците като нападателен и застрашителен. Съветските водачи са горди мъже: те ръководят голяма страна, разпростряла се от Арктика до пустините на Централна Азия и от границата на Европа до най-отдалечените точки на Източна Азия, и управляват голям нуклеарен боеприпас от десетки хиляди бойни глави и армия от пет милиона мъже и дами.

За Москва западът съставлява всъщност един индивидуалистичен, лаком, нападателен дух. Марксизмът-ленинизмът, в противен случай, е зает с групови дейности в интерес на всички.

Леонид Брежнев желае мир със Запада, като в същото време резервира руската власт над режимите в Източна Европа. Той беше видял разрушенията след Втората международна война и е решен да избегне нуклеарна борба като има вяра, че американското управление споделя мнението му. Но защото стопанските системи на Запада се разрастват фрапантно, Съветският съюз при Брежнев изпада в дълъг интервал на застоялост.

Комсомолската брошура на Юрий Андропов

Когато Брежнев почива през ноември 1982 година, Политбюрото единомислещо избира Юрий Андропов за водач. Той е човек, който до в този момент е управлявал Комитета за държавна сигурност – Комитет за Държавна сигурност (на СССР) – в продължение на 15 години и има цялостната поддръжка на военните. Андропов ще вкара стопански промени, само че ще бърка единствено по краищата.

Той има вяра, че експанзията на Рейгън е въведения към изненадваща офанзива. Агентите на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) стартират да откриват доказателства, които провокират възходяща угриженост в Москва. След като камион-бомба в Бейрут убива 241 морски пехотинци и моряци, американските военни слагат базите си по целия свят в положение на нараснала подготвеност. Това е интерпретирано от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) като ясни доказателства за подготовка на нахлуване. Така че, когато НАТО стартира военната подготовка, която включва преструване на процедури по пускането на нуклеарни оръжия, Андропов е уверен, че това е машинация – в последна сметка самият Съветски съюз създава проекти за офанзива на Запад под прикритието на военни учения.

Към ноември 1983 година Андропов страда от бъбречно заболяване, което без подозрение не оказва помощ на психическото му положение. Винаги параноик, той е уверен, че следва нуклеарна офанзива и знае, че в случай че американски ракети бъдат изстреляни към Москва, той ще има единствено минути за отговор.

SS-20

След това, на 9 ноември, НАТО стартира да употребява незнаен код – явно за изстрелване на своите ракети. Кремъл е уверен, че това не е упражнение, а напълно същинско нещо. Целият руски нуклеарен боеприпас е подложен на оптималната бойна подготвеност. Огромни ракети SS-19 са подготвени; ситуирани са подводници, въоръжени с нуклеарно оръжие; мобилни SS-20 са изпратени за изстрелване на позиции, скрити в съветската провинция; самолети в Полша и Източна Германия са в режим на подготвеност с включени мотори. Планетата е на ръба на Третата международна война.

Но няма офанзива от НАТО… Ейбъл Арчър 83 е военна симулация и нищо повече. Съветите поддържат нуклеарните си сили в положение на нараснала подготвеност в продължение на няколко седмици, само че моментът на оптималната заплаха отминава.

На 11 ноември учението на НАТО завършва – и руските страхове отшумяват. Тогава нуклеарният боеприпас е спрян.

Когато Рейгън чува за уплахата, той е учуден, че руското управление може да повярва, че в действителност ще се предприеме нуклеарна офанзива против тях. Той взема решение да одобри по-помирителен звук и в акцията си за преизбиране през 1984 година смекчава антикомунистическата си изразителност. Освен това, когато е назначен Михаил Горбачов – нов, по-млад руски водач, взема решение, че би трябвало да се срещне лице в лице, с цел да подсигурява, че няма по какъв начин да възникне неразбирателство в този мащаб още веднъж. Последвалите американо-съветски срещи на високо ниво в Женева, Рейкявик, Вашингтон и Москва откриват разговор, който оказва помощ да се постави завършек на дългогодишното напрежение.