Всички имаме нужда от игра в живота си
В началото на годината, когато бях в Берлин, от време на време се разхождах из локален парк, с цел да помисля и да се упражня. Една съответна разходка беше след снеговалеж, който беше оставил петна лед по алеите. Движейки се деликатно, съвсем на пръсти, открих, че се усмихвам, до момента в който гледах дребни деца, теглени от родителите си на дървени шейни, и дребни деца, които се преследваха едно друго със снежни топки.
Имаше нещо в това да ги гледаш да играят, че накара ме да усещам по едно и също време непредвиден прилив на приятност и лека злоба. Не можех да си спомня последния път, когато бях почувствал чувството за безвремие и изоставеност на свободния дух, което се влива в детските игри. Чувства, които съм изпитвал освен като дете, само че от време на време и в живота си като зрял, когато бях малко по-безгрижен, изключително след колежа и през двадесетте си години.
Най-близките мемоари, които можех да събудя, бяха пътувания с другари през планините на Монтана или ски тичане отвън Сиатъл. Неща, които ме накарах...
Прочетете целия текст »
