В момента се намираме във времевия интервал от XXI век

В момента се намираме във времевия период от XXI век и можем да се похвалим с най-различни софтуерни открития. Човечеството съумя да изпрати човек на Луната, работи върху колонизирането на Марс, свързва от ден на ден хора посредством интернет и други забавни технологии. Практически направи всичко доста по-умно, в сравнение с в миналото е било, само че за сметка на своите консуматори.

Не инцидентно можем да видим, че когато помолили инцидентни минувачи на улицата в Съединени американски щати да назоват една книга, като няма никакво ограничаване каква да бъде тя тъкмо – можело умерено да е даже Библията, никой не съумява да отговори. И предстоящо, когато литературата и всички останали научни пътеки внезапно се отклонят от човечеството, крайният резултат да се окаже не толкоз добър. Какво имаме поради?

Колко индивида познавате, които са сигурни и имат вяра, че земята е плоска низина, а не планета? Макар и да имаме доста доказателства за противоположното, подозираме, че все по-малко чуват за Галилео Галилей и повода за неговото изгаряне. Един забавен факт е, че в един миг даже американски президент вярвал в искреността на тази доктрина, както и на още доста други. Именно към него ще насочим идващите редове – запознайте се с Джон Куинси Адамс – шестият американски президент и наследник на самия Джон Адамс. Президентът е бил изучен от частни учители, обиколил е света благодарение на татко си и като дребен е съумял да натрупа доста познания от първа ръка, които в следствие го водят до прага на Харвард.

Макар и да не е доказано, Адамс Джуниър е съумял да вземе няколко дипломи и даже да се счита за полиглот, който владее доста езици. Започва да работи като юрист, отваря си адвокатска фирма, а в следствие преподава по същия предмет в различен университет. За него няма особени спънки, той е напорист, образован с взор към политиката и някъде през 1824 година е номиниран за американски президент. Малко по-късно получава най-високият пост в историята на страната. Всичко до тук върви като по вода. Джон Куинси Адамс печели доверието, взима някои от най-интелигентните решения по време на мандата и едно, с което обаче ще е вечно запомнен – желае да изпрати хора в центъра на планетата.

Причината до това умозаключение идва благодарение на едно разбиране – земята може да е куха и най-вероятно в долните пластове също има хора, даже цели светове, които се населяват и за които даже не се знае. Президентът не се е сетил самичък за тази концепция, теорията е връчена от един офицер в армията с малко по-сериозни политически връзки на име Джон Клевс Съмис. Някъде през 1818 година същият боен почнал да размишлява върху тази концепция и даже я разпространява. Очевидно в армията не е имало доста занимания, затова авантюристът можел да заподозре, че в двата полюса на планетата ще се открият портали, които да разрешат да се изследва планетата. Не сме сигурни дали просто не е гледал глобуса и мястото, където са сложени дупките, върху които да се върти самата планета.

Теорията му се предлага на толкоз доста места, както по време на лекции, по този начин и на всевъзможни научни симпозиуми, а вследствие на това ще открие задоволително мнения по тематиката, чиято съществена концепция е да го забавляват колкото се може повече. Най-накрая съумява да стигне даже до президента и да потърси подпомагане. И по този начин през 20-те години на XIX век, откривайки и някои фенове измежду конгреса, Съмис стартира да приготвя своята кандидатура и да стартира своята специфична задача, търсейки финансиране – мераците към този момент били повече от задоволителни. За още по-голяма наслада, още един човек видял капацитет в концепцията – Джеремая Рейнълдс. Той съумява да вземе пари от конгреса през 1936 година

Един необикновен факт е, че по това време всички американски конгресмени публично са не запомнили главната концепция за плоскоземците, само че пък търсят вид за основаването на търговски канал през Южния полюс. Мисията, по този начин и не се увенчава с триумф и никой не прави никакви проучвания за потвърждаването на теорията. И това до някаква степен е демонстрация на здрав разсъдък, до момента в който не стигнем до идната значима детайлност – президентът в действителност е вярвал в тази доктрина.

Евентуалният триумф можел да го вкара в историята и той самият желал да разбере колкото се може повече информация за толкоз отдалеченият завършек на планетата. От друга страна има и сполучливи хрумвания – да вземем за пример финансира основаването на национала обсерватория. Успява да обезпечи устойчиво финансиране на Смитсонците и се развива в някои други полета. Що се отнася до Съмис, той до последно има вяра в своята доктрина, само че по този начин или другояче не съумява да получи шанса си.

Снимки: Wikipedia