Учени от Латинска Америка: Никой не идва да ни спаси, търсим ваксина сами
В момента няма ваксина за COVID-19, който предизвиква заболяването. Избрана група претенденти, множеството от които са подкрепени от фармацевтични компании в Китай, Съединени американски щати и Европа, са почнали изпитвания върху хора. Латинска америка създава няколко ваксини в разнообразни точки на континента, надявайки се на лично произвеждане. За търсенето за научна незвисимост споделя списание Nature.
Бразилия, Мексико, Чили, Перу - кой първи ще създаде ваксина и ще обезпечи нейното всеобщо произвеждане?
Изследователи като Густаво Кабрал де Миранда - имунолог от университета в Сао Пауло, желаят да имат авариен проект, при положение на неуспех с фавовритите за ваксина. По-силно обаче е убеждението на учените, че натрупването на интернационалните покупко-продажби за бъдещия лек, ще забави достигането му до страни с невисок и междинен приход.
Тъй като Латинска Америка се трансформира в новия епицентър на COVID-19, опасенията пораждат към вероятността да се разчита на ваксина, създадена и създадена другаде, изключително като се има поради, че богатите страни постоянно са имали по-добър достъп до ваксини в предишното, считат учените.
Вече има данни, че няколко богати страни се пробват да закупят компании за произвеждане на ваксини или да придобият % от предлагането им.
" Единствените, които ще решат проблемите в Латинска Америка, сме ние, латиноамериканците. Никой не идва да ни избави ", споделя Мария Елена Ботази, хондуранска микробиоложка от Медицинския лицей „ Бейлор “ в Хюстън, Тексас.
В колежа се създава ваксина против COVID-19, която ще се популяризира в Латинска Америка, разчитайки на локални центрове на произвеждане - като Мексико, Бразилия и Аржентина.
" Някои групи работят за обезпечаване на еднакъв достъп, само че милиарди дози ще са нужни в международен мащаб и никой един снабдител не може да обезпечи такова количество ", споделя Фернандо Лобос, шеф на Sinergium Biotech, производител на ваксини в Буенос Айрес.
Вместо да чакат да видят какво ще се случи, откриватели в Латинска Америка работят, с цел да намерят личен излаз от пандемията.
„ Няма значение дали започваме с по-малко средства, а по-скоро, че започваме “, споделя Кабрал.
Залагане на нововъведения в Бразилия
Кабрал се завръща в Бразилия през ноември 2019 година, след пет години в работа върху разнообразни ваксини в Европа. Той е работил върху ваксини против бактерията Streptococcus pyogenes и вируса Chikungunya, от които Бразилия страда доста, преди бързото разпространяване на COVID-19 в страната. „ Трябваше бързо да приспособявам плана “, споделя той.
Екипът му употребява безобидни, кухи, вирусоподобни частици, основани в лабораторията. Изследователите изследват повърхностите на тези частици с фрагменти от протеините, които коронавирусът употребява за нахлуване в човешки кафези. Идеята е да подмамите имунната система да създава антитела, които биха блокирали ковид по време на зараза.
Тъй като тези частици не могат да се възпроизведат вътре в човешкото тяло, те се смятат за по-безопасни от имунизациите, направени от отслабени вируси, а технологията е употребена за основаване на търговски налични ваксини против хепатит В и човешки папиломен вирус.
Групата на Кабрал стартира изпитвания върху животни, а някои други претенденти за ваксина против COVID-19 в предклинична оценка в Латинска Америка следват сходен метод.
Кабрал счита, че Бразилия би могла да създаде в огромна степен безвредна и ефикасна ваксина и да я популяризира в страната и в прилежащите страни.
Бразилия е един от най-големите производители на ваксини в Латинска Америка. През последните няколко десетилетия тя вкара усъвършенствани технологии, образова пионери-учени и създаде най-разнообразното портфолио за ваксини в района - даже изнася за други страни.
Изследвания в напредък
Лусиана Лейте, ваксинолог от Бутантанския институт в Сао Пауло, споделя, че нововъведенията са основни. Светът ще се нуждае от други възможности , в случай че претендентите за ваксина, употребяващи стандартни подходи, се провалят. „ Ако имате концепция, която е друга от тази, която има там, мисля, че си коства да я разработите “, споделя тя.
Нейният личен метод се основава на свойството на някои бактерии, които отделят дребни мехурчета или везикули от мембраните си да заблуждават имунната система на гостоприемника. Изследователите са се пробвали да впрегнат тези везикули, с цел да носят вирусни протеини - антигени, които имунната система може да разпознае и да създадат антитела против - смесването им дружно, с цел да провокира реакция. В към момента непубликуваните проучвания, Лейте и нейните възпитаници са намерили метод да прикрепят огромни количества антигени към мехурчетата, предизвиквайки по-силен от нормалния имунен отговор. Те в този момент употребяват същата техника с протеини от ковид SARS-CoV-2.
Кабрал се надява, че всички тези старания ще покажат на бразилците, че държавното управление би трябвало да влага повече в научни проучвания. Така може би и напусналите млади учени ще се завърнат в странта. Пандемията COVID-19 е подобаващият миг, споделя той.
„ Това е най-хубавият миг да отворим очите си “, споделя Кабрал. „ Когато прахът се утаи, целите се трансформират. “
Изграждане на партньорства в Мексико
Преди няколко седмици Лора Паломарес се обръща към сътрудник за помощ с ваксина COVID-19, която създава, употребявайки вирусоподобни частици. Биотехнологът от Националния самостоятелен университет в Мексико в Куернавака остава шокирана от подозренията, макар протегнатата ръка.
„ Той сподели:„ Лора, добре, ще ти оказа помощ, само че не знам за какво губиш времето си да правиш това. Защо се притеснявате да създавате ваксина, когато първите сполучливи ваксини ще дойдат от чужбина ", споделя Паломарес. Това е мотив, който е чувала доста пъти - само че пренебрегва.
В продължение на към четири десетилетия Мексико създава множеството от имунизациите, нужни за националната си стратегия за имунизация . В края на 0-те години обаче държавното управление сплотява всички структури, произвеждащи ваксини, в една държавна компания Birmex. Оттогава националното произвеждане понижава. Сега, споделя Паломарес, Мексико създава единствено две ваксини против грип и хепатит Б.
Ако имунизацията й работи против SARS-CoV-2, тя може да бъде в положение да си партнира с Birmex, с цел да го създаде. Паломарес се надява, че производството на вътрешно създадена ваксина COVID-19 ще тласне компанията да възобнови производството и на други ваксини, нужни за националната стратегия за имунизация.
Друг вид може да бъде търсене на помощ от чужбина , споделя Хосе Мануел Агилар, биотехнолог от Монтерейския софтуерен институт в Мексико. Той и неговите сътрудници към този момент са се свързали с канадска компания, която би могла да създаде задоволително дози, с цел да стартират клиничните тествания на имунизацията при хора, откакто приключат с тестванията върху животни.
Разработваната ваксина на Института в Мексико употребява пръстени от ДНК, наречени наноплазми, които се поемат от кафези. ДНК кодира характерен сектор от протеина, който SARS-CoV-2 употребява за заразяване на гостоприемник. Това разрешава на клетките да създават антигена и да го демонстрират на повърхността си, предупреждавайки имунната система на домакина.
Агилар споделя, че в случай че клиничните резултати на групата са обещаващи и в случай че откривателите могат да намерят задоволително средства, те биха могли да усилят производството за три месеца, с цел да произведат милиони дози. „ Бихме могли да включим Мексико в конкуренцията за ваксина “, споделя той.
Чили също взе участие в надпреварата за ваксина
През 60-те години Чили създава ваксина, която скоро се трансформира в основна за битката против бяс в цяла Латинска Америка. Оттогава обаче страната губи индустриалния си потенциал. Днес „ всички човешки ваксини, употребявани в Чили, са получени от непознати лаборатории “, споделя Алексис Калергис, имунолог от Папския католически университет в Чили в Сантяго.
Но това не е спряло чилийските откриватели да се пробват да укротят други вирусни болести. Самият Калергис и екип учени преди време създадоха ваксинална кандидатура, която един ден може да отбрани новородените от респираторния синцитиален вирус , съществена причина за пневмония и бронхит при дребни деца.
Сега неговата лаборатория бърза да сътвори четири прототипа ваксини против SARS-CoV-2 , употребявайки протеинови фрагменти, генетичен материал и живи, само че безвредни бактерии, които могат да експресират някои от съставените елементи на ковид. Ако всичко върви по проект, проучванията при хора могат да стартират още през идната година. Калегис споделя, че при обещаващи резултати, ще потърси комания за произвеждане отвън Чили.
„ Нашият проект е да разпространим тази ваксина против SARS-CoV-2 във всички страни, които се нуждаят от нея “, споделя той, „ само че с акцент в нашия район. “
Ветеринари търсят ваксина в Перу
Още при първите вести за коронавирусната зараза Мирко Зимич, биофизик от университета Cayetano Heredia в Лима, е бил уверен, че тя ще прескочи границите на Китай, достигайки Перу. До януари той е работил върху ваксини за приложимост при пилета и прасета. Заедно с сътрудниците му от FARVET, ветеринарномедицинска компания в Чинча, вършат нещо, което никой от тях не е правил досега: човешка ваксина.
Изследователите употребявали кафези от инсекти за производството на протеини от ковид с шипове, с цел да предизвикат имунен отговор. Зимич и неговите сътрудници възнамеряват да ги инжектират в мишки, с цел да ги тестват.
Но има проблем: в случай че тези проби са сполучливи, идната стъпка ще бъде ваксиниране на маймуни и едвам в случай че тогава има триумф, имунизацията им ще стигне до клинични тествания с хора.
Перу има доста дребен потенциал за осъществяване на сходни опити, споделя Зимич.
През 2016 година FARVET стартира договаряния с научната организация на Перу CONCYTEC, с цел да бъде позволено производството на човешки ваксини. Но Зимич подозира, че интензивните политически разтърсвания са спрели тези договаряния. От 2016 година насам трима някогашни перуански президенти са упрекнати в корупция. Един се самоуби, преди да бъде арестуван.
Намирането на ваксина против COVID-19, даже да не работи, съставлява доста повече от излаз от пандемията за Перу, споделя Зимич. Това е опция държавното управление да разбере какъв брой скъпа е науката.
Някои неща могат скоро да се трансформират: От скоро FARVET още веднъж се е обърнал към здравните управляващи, с цел да бъде сертифициран като производител на ваксина против хора.
„ Не постоянно ще можем да купуваме или внасяме решения “, споделя Зимич. „ Мечтата ми е, че в Перу, както и в няколко страни в Латинска Америка, започваме да произвеждаме лични ваксини. “
Бразилия, Мексико, Чили, Перу - кой първи ще създаде ваксина и ще обезпечи нейното всеобщо произвеждане?
Изследователи като Густаво Кабрал де Миранда - имунолог от университета в Сао Пауло, желаят да имат авариен проект, при положение на неуспех с фавовритите за ваксина. По-силно обаче е убеждението на учените, че натрупването на интернационалните покупко-продажби за бъдещия лек, ще забави достигането му до страни с невисок и междинен приход.
Тъй като Латинска Америка се трансформира в новия епицентър на COVID-19, опасенията пораждат към вероятността да се разчита на ваксина, създадена и създадена другаде, изключително като се има поради, че богатите страни постоянно са имали по-добър достъп до ваксини в предишното, считат учените.
Вече има данни, че няколко богати страни се пробват да закупят компании за произвеждане на ваксини или да придобият % от предлагането им.
" Единствените, които ще решат проблемите в Латинска Америка, сме ние, латиноамериканците. Никой не идва да ни избави ", споделя Мария Елена Ботази, хондуранска микробиоложка от Медицинския лицей „ Бейлор “ в Хюстън, Тексас.
В колежа се създава ваксина против COVID-19, която ще се популяризира в Латинска Америка, разчитайки на локални центрове на произвеждане - като Мексико, Бразилия и Аржентина.
" Някои групи работят за обезпечаване на еднакъв достъп, само че милиарди дози ще са нужни в международен мащаб и никой един снабдител не може да обезпечи такова количество ", споделя Фернандо Лобос, шеф на Sinergium Biotech, производител на ваксини в Буенос Айрес.
Вместо да чакат да видят какво ще се случи, откриватели в Латинска Америка работят, с цел да намерят личен излаз от пандемията.
„ Няма значение дали започваме с по-малко средства, а по-скоро, че започваме “, споделя Кабрал.
Залагане на нововъведения в Бразилия
Кабрал се завръща в Бразилия през ноември 2019 година, след пет години в работа върху разнообразни ваксини в Европа. Той е работил върху ваксини против бактерията Streptococcus pyogenes и вируса Chikungunya, от които Бразилия страда доста, преди бързото разпространяване на COVID-19 в страната. „ Трябваше бързо да приспособявам плана “, споделя той.
Екипът му употребява безобидни, кухи, вирусоподобни частици, основани в лабораторията. Изследователите изследват повърхностите на тези частици с фрагменти от протеините, които коронавирусът употребява за нахлуване в човешки кафези. Идеята е да подмамите имунната система да създава антитела, които биха блокирали ковид по време на зараза.
Тъй като тези частици не могат да се възпроизведат вътре в човешкото тяло, те се смятат за по-безопасни от имунизациите, направени от отслабени вируси, а технологията е употребена за основаване на търговски налични ваксини против хепатит В и човешки папиломен вирус.
Групата на Кабрал стартира изпитвания върху животни, а някои други претенденти за ваксина против COVID-19 в предклинична оценка в Латинска Америка следват сходен метод.
Кабрал счита, че Бразилия би могла да създаде в огромна степен безвредна и ефикасна ваксина и да я популяризира в страната и в прилежащите страни.
Бразилия е един от най-големите производители на ваксини в Латинска Америка. През последните няколко десетилетия тя вкара усъвършенствани технологии, образова пионери-учени и създаде най-разнообразното портфолио за ваксини в района - даже изнася за други страни.
Изследвания в напредък
Лусиана Лейте, ваксинолог от Бутантанския институт в Сао Пауло, споделя, че нововъведенията са основни. Светът ще се нуждае от други възможности , в случай че претендентите за ваксина, употребяващи стандартни подходи, се провалят. „ Ако имате концепция, която е друга от тази, която има там, мисля, че си коства да я разработите “, споделя тя.
Нейният личен метод се основава на свойството на някои бактерии, които отделят дребни мехурчета или везикули от мембраните си да заблуждават имунната система на гостоприемника. Изследователите са се пробвали да впрегнат тези везикули, с цел да носят вирусни протеини - антигени, които имунната система може да разпознае и да създадат антитела против - смесването им дружно, с цел да провокира реакция. В към момента непубликуваните проучвания, Лейте и нейните възпитаници са намерили метод да прикрепят огромни количества антигени към мехурчетата, предизвиквайки по-силен от нормалния имунен отговор. Те в този момент употребяват същата техника с протеини от ковид SARS-CoV-2.
Кабрал се надява, че всички тези старания ще покажат на бразилците, че държавното управление би трябвало да влага повече в научни проучвания. Така може би и напусналите млади учени ще се завърнат в странта. Пандемията COVID-19 е подобаващият миг, споделя той.
„ Това е най-хубавият миг да отворим очите си “, споделя Кабрал. „ Когато прахът се утаи, целите се трансформират. “
Изграждане на партньорства в Мексико
Преди няколко седмици Лора Паломарес се обръща към сътрудник за помощ с ваксина COVID-19, която създава, употребявайки вирусоподобни частици. Биотехнологът от Националния самостоятелен университет в Мексико в Куернавака остава шокирана от подозренията, макар протегнатата ръка.
„ Той сподели:„ Лора, добре, ще ти оказа помощ, само че не знам за какво губиш времето си да правиш това. Защо се притеснявате да създавате ваксина, когато първите сполучливи ваксини ще дойдат от чужбина ", споделя Паломарес. Това е мотив, който е чувала доста пъти - само че пренебрегва.
В продължение на към четири десетилетия Мексико създава множеството от имунизациите, нужни за националната си стратегия за имунизация . В края на 0-те години обаче държавното управление сплотява всички структури, произвеждащи ваксини, в една държавна компания Birmex. Оттогава националното произвеждане понижава. Сега, споделя Паломарес, Мексико създава единствено две ваксини против грип и хепатит Б.
Ако имунизацията й работи против SARS-CoV-2, тя може да бъде в положение да си партнира с Birmex, с цел да го създаде. Паломарес се надява, че производството на вътрешно създадена ваксина COVID-19 ще тласне компанията да възобнови производството и на други ваксини, нужни за националната стратегия за имунизация.
Друг вид може да бъде търсене на помощ от чужбина , споделя Хосе Мануел Агилар, биотехнолог от Монтерейския софтуерен институт в Мексико. Той и неговите сътрудници към този момент са се свързали с канадска компания, която би могла да създаде задоволително дози, с цел да стартират клиничните тествания на имунизацията при хора, откакто приключат с тестванията върху животни.
Разработваната ваксина на Института в Мексико употребява пръстени от ДНК, наречени наноплазми, които се поемат от кафези. ДНК кодира характерен сектор от протеина, който SARS-CoV-2 употребява за заразяване на гостоприемник. Това разрешава на клетките да създават антигена и да го демонстрират на повърхността си, предупреждавайки имунната система на домакина.
Агилар споделя, че в случай че клиничните резултати на групата са обещаващи и в случай че откривателите могат да намерят задоволително средства, те биха могли да усилят производството за три месеца, с цел да произведат милиони дози. „ Бихме могли да включим Мексико в конкуренцията за ваксина “, споделя той.
Чили също взе участие в надпреварата за ваксина
През 60-те години Чили създава ваксина, която скоро се трансформира в основна за битката против бяс в цяла Латинска Америка. Оттогава обаче страната губи индустриалния си потенциал. Днес „ всички човешки ваксини, употребявани в Чили, са получени от непознати лаборатории “, споделя Алексис Калергис, имунолог от Папския католически университет в Чили в Сантяго.
Но това не е спряло чилийските откриватели да се пробват да укротят други вирусни болести. Самият Калергис и екип учени преди време създадоха ваксинална кандидатура, която един ден може да отбрани новородените от респираторния синцитиален вирус , съществена причина за пневмония и бронхит при дребни деца.
Сега неговата лаборатория бърза да сътвори четири прототипа ваксини против SARS-CoV-2 , употребявайки протеинови фрагменти, генетичен материал и живи, само че безвредни бактерии, които могат да експресират някои от съставените елементи на ковид. Ако всичко върви по проект, проучванията при хора могат да стартират още през идната година. Калегис споделя, че при обещаващи резултати, ще потърси комания за произвеждане отвън Чили.
„ Нашият проект е да разпространим тази ваксина против SARS-CoV-2 във всички страни, които се нуждаят от нея “, споделя той, „ само че с акцент в нашия район. “
Ветеринари търсят ваксина в Перу
Още при първите вести за коронавирусната зараза Мирко Зимич, биофизик от университета Cayetano Heredia в Лима, е бил уверен, че тя ще прескочи границите на Китай, достигайки Перу. До януари той е работил върху ваксини за приложимост при пилета и прасета. Заедно с сътрудниците му от FARVET, ветеринарномедицинска компания в Чинча, вършат нещо, което никой от тях не е правил досега: човешка ваксина.
Изследователите употребявали кафези от инсекти за производството на протеини от ковид с шипове, с цел да предизвикат имунен отговор. Зимич и неговите сътрудници възнамеряват да ги инжектират в мишки, с цел да ги тестват.
Но има проблем: в случай че тези проби са сполучливи, идната стъпка ще бъде ваксиниране на маймуни и едвам в случай че тогава има триумф, имунизацията им ще стигне до клинични тествания с хора.
Перу има доста дребен потенциал за осъществяване на сходни опити, споделя Зимич.
През 2016 година FARVET стартира договаряния с научната организация на Перу CONCYTEC, с цел да бъде позволено производството на човешки ваксини. Но Зимич подозира, че интензивните политически разтърсвания са спрели тези договаряния. От 2016 година насам трима някогашни перуански президенти са упрекнати в корупция. Един се самоуби, преди да бъде арестуван.
Намирането на ваксина против COVID-19, даже да не работи, съставлява доста повече от излаз от пандемията за Перу, споделя Зимич. Това е опция държавното управление да разбере какъв брой скъпа е науката.
Някои неща могат скоро да се трансформират: От скоро FARVET още веднъж се е обърнал към здравните управляващи, с цел да бъде сертифициран като производител на ваксина против хора.
„ Не постоянно ще можем да купуваме или внасяме решения “, споделя Зимич. „ Мечтата ми е, че в Перу, както и в няколко страни в Латинска Америка, започваме да произвеждаме лични ваксини. “
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ