В много общества въпросите, свързани с реда, когато той е

В доста общества въпросите, свързани с реда, когато той е нарушен от високопоставени чиновници (или чиновници на реда!), стартират с „ допустимо ли е… “. В България, въпреки това, тъй като сме привикнали да е „ допустимо “, си задаваме (когато не ни мързи) въпроса: „ докога БЕ! “, гарниран малко и със „ ЗАЩО бе?! “

Но това са въпроси, по-скоро свързани с националното ни въодушевление, в сравнение с със обществено любознание „ по какъв начин НАИСТИНА да решим казуса, за който се преструваме, че питаме “. 

Ако в миналото през живота си сте карали шофьорски курсове, знаете какъв брой е досадно да зубриш знаците, изключително ония, дето си мислиш, че в никакъв случай няма да ти потрябват. Едни такива, дето отбелязват дали отбивката за отмора има място за хранене или не. 

Но знак Т7 не спада в категорията знаци, дето не ни влизат в приложимост. Дори в противен случай. Признавам, че е фиктивен извънредно неуместно, тъй като е със задраскано пътно-превозно средство на него, а сме привикнали това да значи „ неразрешено за… “, единствено дето знак Т7 значи нещо напълно друго. Означава, че знакът, който се намира НАД него, НЕ ВАЖИ за въпросното задраскано МПС или ППС. 

Тоест: знак „ неразрешено влизането “ със знак Т7 изпод значи, че е неразрешено ОСВЕН за задрасканото. Демек: позволено е. 

Лошо е, че служителите на реда в центъра на София глобяват велосипедисти, тъй като поясняват Т7 назад на смисъла му. 

Иначе казано: стопират велосипедистите, тъй като карат по „ Граф Игнатиев “, където категорично предходната година им беше позволено от Столичната община да го вършат. От Следствен отдел към окръжна прокуратура предходната година публично оповестиха, че Графа е отворен за велосипедисти и ИМЕННО ЗАТОВА сложиха знак Т7, който споделя, че е неразрешено влизането ОСВЕН за колела. 

Но обособени представители на(д) закона имат друго мнение. 

Факт е, че има доста нахални велосипедисти, които карат в тъмното без сигнализация, бутат се по тротоарите, предизвикват неуредици, съзнателно търсят борба, защото… кой ги знае за какво, несъмнено им е отегчителен животът. 

Но също по този начин е реалност, че има прекомерно доста ограничавания пред естествените велосипедисти, които просто желаят да се движат екологично и здравословно, да разтоварят трафика (в наша полза) и да отстранен или най-малко да понижат тапите и тапите, мръсотията във въздуха, който дишаме и лудницата, в която се вкарваме, когато би трябвало да паркираме. 

Ограничения, като липса на велоалеи, инфраструктура и най-много: просвета у останалите участници в придвижването, които всеобщо паркират в така и така дребното велоалеи и също по този начин търсят борба с велосипедистите (вероятно и техният живот е отегчителен, кой ги знае).

Създаването на спомагателни спънки пред която и да е от двете групи не взема решение казуса, а мощно го задълбочава.

Най-малкото тъй като се оказва още една (поредната!) разграничителна линия в обществото ни и става мотив за разделяне, което пък води до ненавист. Не, не е толкоз неуместно и почтено, колкото звучи, доста по-сериозно е. Масово хората са се надъхали против велосипедистите и мнозина им вършат мръсно съзнателно. Примерът с паркирането във велоалеите е единствено един; бутането, притискането с колата, до момента в който карат, псувните, обидите; настрана към това сложете и агресивното говорене по техен адрес с мотив и без повод…

И разумният отговор от тяхна страна – да си отмъщават. Щеше да е по-невинно, в случай че всичко това не се случваше посред трафика. Но в трафика, когато тежащи по два тона машини се движат със скорост, която дефинира спирачен път от десетки метри, това държание е извънредно рисково. За всички страни. Включително и тези по тротоара. 

Наливането на масло в огъня надалеч не е методът.

Ето и поста на сдружението: