Глупост връз глупост
В дребния партиен офис седяха двама и решаваха судоку.
- Здравейте – споделям аз, – пристигам персонално да ви поддържа в идната изборна борба, имате моя глас, по този начин да знаете.
Онези се спогледаха.
- Наистина ли?
- Разбира се! Вие сте партията, която постоянно е казвала единствено истината, с две ръце поддържам вашата стратегия за ръководство!
- Ама ние – викат те – още нямаме програма…
- Нищо – туптя ги аз по раменете, – когато си напишете програмата, ще знаете, че имате един сигурен покровител.
В щаба на идната партия ме одобряват с отворени прегръдки.
- Ние – споделят – разчитаме на вас, гласът на народа е преди всичко!
- Браво – споделям аз, – това е пътят на всяка партия към успеха и светлото бъдеще. Слушайте народа, нищо друго не е значимо.
По обяд стигам до офиса на партията, която е съпротива на ръководещите.
- Искам – споделям – да ви поздравя и да ви кажа, че съм с вас! Само по този начин, напред!
Те ме гледат с недоумение.
- За какво поздрави?
- За вашата опозиционност. За вашия темперамент. За всичко. И най-много за обещанията ви, че ще успехите. А след това ще има мир и обич за всички!
- Значи – питат ме – ти ни подкрепяш, по този начин ли?
- С две ръце – викамq – постоянно съм ви подкрепял по този начин, както вие постоянно сте подкрепяли угнетените и онеправданите! Долу измамниците и разните корумпета!
- И – питат ме – ти ще гласуваш за нас, по този начин ли! Да те отметнем в общата численост, а?
- Само турете монополите в ъгъла, на колене, с вдигнати ръце и ме отметнете във всички описи, постоянно ще ви поддържам.
Дадоха ми кафе и сандвич, а след това аз поех към лъскавите офиси на ръководещата партия. Там ме одобриха с известно съмнение.
- Кой те праща? Тука инцидентни хора не идват!
- Никой не ме праща – най-честно си признавам, – пристигам по своя воля. Не мога да не дойда и да не призная какъв брой умно и вярно управлявате страната и съдбините на всички мои братя и сестри! Дойдох да се поклоня пред вашия управнически мащаб!
- Ти ще гласуваш ли за нас на изборите!
- Разбира се! Ще гласоподавам за вас с двете си ръце, какъв брой пъти мога!
Те отново ме гледат.
- И няма да искаш нищо в подмяна, по този начин ли? Пари, постове, всякакви други услуги, а?
- Хубава работа – викамq – по какъв начин може да си помислите такива неща!
- Щото – викат – всички приказват, че ние купуваме и продаваме гласове. И тука идват всевъзможни, все желаят нещо, пазарят се. Ти не си от тях, по този начин ли?
- Няма такова нещо! – удостоверявам аз. – И постове, и пари, всичко си е за вас. Идвам с чисто сърце, да си приказваме за стратегии, за ръководство. Щастието на света зависи единствено от вас.
Прибирам се по късните часове, а приятелите ме чакат и отдалече стартират:
- Пак ли сподели на всички партии, че ще ги подкрепиш, ще гласуваш за тях и че те са единствени?
- Така е, на всички го споделих – признавам азq – не се сдържах. Партиите се скъсват да ни приказват нелепости, заливат ни с обещания, които в никакъв случай няма да се изпълнят, кълнат се, че ни обичат и не могат без нас. Е, този път аз ги изпреварих. И ще постъпя като тях – нищо няма да извърша от това, което им дадох обещание! Да видят те какъв брой е хубаво!
Приятелите ми нападат морала ми:
- Всичко, което им сподели, е неистина и машинация!
-Така е то – крещя им, – но не вършиме забележки на партиите, а на мен. Твърде доста очаквате от тези, от които не може да се чака нищо.
- Бъдещето в никакъв случай няма да пристигна при нас! – клатят глава приятелите ми.
- Светлото бъдеще – крещя – е само и единствено за нашите партии. За нас бъдеще не се планува. Но си имаме минало, което ще ни стигне за години напред.
- Здравейте – споделям аз, – пристигам персонално да ви поддържа в идната изборна борба, имате моя глас, по този начин да знаете.
Онези се спогледаха.
- Наистина ли?
- Разбира се! Вие сте партията, която постоянно е казвала единствено истината, с две ръце поддържам вашата стратегия за ръководство!
- Ама ние – викат те – още нямаме програма…
- Нищо – туптя ги аз по раменете, – когато си напишете програмата, ще знаете, че имате един сигурен покровител.
В щаба на идната партия ме одобряват с отворени прегръдки.
- Ние – споделят – разчитаме на вас, гласът на народа е преди всичко!
- Браво – споделям аз, – това е пътят на всяка партия към успеха и светлото бъдеще. Слушайте народа, нищо друго не е значимо.
По обяд стигам до офиса на партията, която е съпротива на ръководещите.
- Искам – споделям – да ви поздравя и да ви кажа, че съм с вас! Само по този начин, напред!
Те ме гледат с недоумение.
- За какво поздрави?
- За вашата опозиционност. За вашия темперамент. За всичко. И най-много за обещанията ви, че ще успехите. А след това ще има мир и обич за всички!
- Значи – питат ме – ти ни подкрепяш, по този начин ли?
- С две ръце – викамq – постоянно съм ви подкрепял по този начин, както вие постоянно сте подкрепяли угнетените и онеправданите! Долу измамниците и разните корумпета!
- И – питат ме – ти ще гласуваш за нас, по този начин ли! Да те отметнем в общата численост, а?
- Само турете монополите в ъгъла, на колене, с вдигнати ръце и ме отметнете във всички описи, постоянно ще ви поддържам.
Дадоха ми кафе и сандвич, а след това аз поех към лъскавите офиси на ръководещата партия. Там ме одобриха с известно съмнение.
- Кой те праща? Тука инцидентни хора не идват!
- Никой не ме праща – най-честно си признавам, – пристигам по своя воля. Не мога да не дойда и да не призная какъв брой умно и вярно управлявате страната и съдбините на всички мои братя и сестри! Дойдох да се поклоня пред вашия управнически мащаб!
- Ти ще гласуваш ли за нас на изборите!
- Разбира се! Ще гласоподавам за вас с двете си ръце, какъв брой пъти мога!
Те отново ме гледат.
- И няма да искаш нищо в подмяна, по този начин ли? Пари, постове, всякакви други услуги, а?
- Хубава работа – викамq – по какъв начин може да си помислите такива неща!
- Щото – викат – всички приказват, че ние купуваме и продаваме гласове. И тука идват всевъзможни, все желаят нещо, пазарят се. Ти не си от тях, по този начин ли?
- Няма такова нещо! – удостоверявам аз. – И постове, и пари, всичко си е за вас. Идвам с чисто сърце, да си приказваме за стратегии, за ръководство. Щастието на света зависи единствено от вас.
Прибирам се по късните часове, а приятелите ме чакат и отдалече стартират:
- Пак ли сподели на всички партии, че ще ги подкрепиш, ще гласуваш за тях и че те са единствени?
- Така е, на всички го споделих – признавам азq – не се сдържах. Партиите се скъсват да ни приказват нелепости, заливат ни с обещания, които в никакъв случай няма да се изпълнят, кълнат се, че ни обичат и не могат без нас. Е, този път аз ги изпреварих. И ще постъпя като тях – нищо няма да извърша от това, което им дадох обещание! Да видят те какъв брой е хубаво!
Приятелите ми нападат морала ми:
- Всичко, което им сподели, е неистина и машинация!
-Така е то – крещя им, – но не вършиме забележки на партиите, а на мен. Твърде доста очаквате от тези, от които не може да се чака нищо.
- Бъдещето в никакъв случай няма да пристигна при нас! – клатят глава приятелите ми.
- Светлото бъдеще – крещя – е само и единствено за нашите партии. За нас бъдеще не се планува. Но си имаме минало, което ще ни стигне за години напред.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ