От бежанския лагер до бутиците в Лондон, Париж и Дубай
В дребна работилница в палестински бежански лагер в Йордания Халима ал Анкасури бродира обичайни шевици върху наследник шал. Той е предопределен за продажба в първокачествен бутик в Париж, Лондон или Дубай.
Майка на седем деца, на 54 години, Халима разказва работата си като " съвременни артикули с искрящи цветове, избродирани с палестински и ислямски претекстове ". С необятна усмивка на лицето, забулено с червен воал, тя споделя: " Горда съм да виждам европейци да носят това, което произвеждаме тук, и водещи фешън списания да демонстрират интерес ". Има поради немското онлайн издание на " Вог ".
Лагерът в Джераш, където тя живее, е основан да приюти над 11 000 палестинци, избягали от линията Газа при арабско-израелската война от 1967 година, отсам и другото му име - лагер " Газа ". Половин век по-късно, над 29 000 бежанци живеят в лагера на фона на беднотия, безработица и рушаща се инфраструктура.
През 2013 година Роберта Вентура, италианка с опит в капиталовото банкиране, решила да подхване обществен план в поддръжка на дамите в лагера, откакто го посетила и видяла от близко комплицираните им умения. " SEP Jordan " (SEP - обществен предприемачески проект) цели да " промени живота освен на десетки, само че с времето и на стотици, а може би хиляди дами ", написа тя в писмо до Агенция Франс Прес.
По масите в работилничката лежат обичайни кърпи за глава " куфия " на квадратчета с надписи в разнообразни цветове, както и кашмирени шалове и чанти. " Проектът стартира с 10 дами, а в този момент те са 300 ", показва шефът на програмата Науал Арада. " Правим артикули по поръчка: шалове, дамски чанти, хавлиени кърпи, чаршафи и всевъзможен тип домашни използва ".
На всеки два месеца сред 11 и 14 кашона със 190 до 270 кг артикули се изпращат в магазини в Париж, Лондон или Дубай. Те се продават и в палестинските територии - в окупирания от Израел град Витлеем на Западния бряг, прецизира районният управител на плана Махмуд ал Хадж. В магазин в голям хотел в Аман цените варират от 20 до 300 йордански динара (от 30 до 430 долара; от 25 до 362 евро), съгласно Хадж, който добавя, че " множеството купувачи са задгранични туристи ".
Източник на приходи
За дамите в работилницата бродирането е значим източник на приходи. " Всички в този лагер страдаме от беднотия ", оплаква се Анкасури. " Тази работа ни оказва помощ да подобрим живота си, въпреки да желаеме за продуктите си ниски цени, от 15 до 20 динара ".
Всеки артикул, който тя бродира, изисква най-малко едноседмичен труд, ръцете я болят, само че се радва да е измежду други дами в лагера. Вентура отбелязва, че " неповторимият гений " на дамите се " цени по света ".
Над два милиона палестински бежанци са регистрирани към Организация на обединените нации в Йордания, само че към половината от 6.6-милионното население на страната е от палестински генезис. Анкасури и сътрудниците ѝ са се научили да бродират от майките и бабите си. Всеки район от историческа Палестина има лични претекстове и шарки. Освен че показва палестинската история и просвета на нова аудитория, техният поминък " спомага да се разпространява идеята на нашия народ ", споделя гордо Арада.
Знаме и карта висят на стените на работилницата, напомняйки на дамите за връзката с родната им земя или пък, на по-младите, за връзката на предшествениците им. " Всяка жена тук си има история ", добавя Арада. " Тази работа им оказва помощ да пращат децата си на учебно заведение, да сменят мебелите в домовете си и да усъвършенстват изискванията си на живот, изключително откакто доста съпрузи не работят ".
Хиба ал Худари, която извезва ислямски надписи върху чантичка, твърди, че работилницата се е трансформирала във " втори дом ". Майка на шест деца, на 37 години, тя изкарва по към 150 динара месечно. " С тях оказвам помощ на брачна половинка си, който е монтьор, да устояваме семейството ", прибавя тя. /БТА
Майка на седем деца, на 54 години, Халима разказва работата си като " съвременни артикули с искрящи цветове, избродирани с палестински и ислямски претекстове ". С необятна усмивка на лицето, забулено с червен воал, тя споделя: " Горда съм да виждам европейци да носят това, което произвеждаме тук, и водещи фешън списания да демонстрират интерес ". Има поради немското онлайн издание на " Вог ".
Лагерът в Джераш, където тя живее, е основан да приюти над 11 000 палестинци, избягали от линията Газа при арабско-израелската война от 1967 година, отсам и другото му име - лагер " Газа ". Половин век по-късно, над 29 000 бежанци живеят в лагера на фона на беднотия, безработица и рушаща се инфраструктура.
През 2013 година Роберта Вентура, италианка с опит в капиталовото банкиране, решила да подхване обществен план в поддръжка на дамите в лагера, откакто го посетила и видяла от близко комплицираните им умения. " SEP Jordan " (SEP - обществен предприемачески проект) цели да " промени живота освен на десетки, само че с времето и на стотици, а може би хиляди дами ", написа тя в писмо до Агенция Франс Прес.
По масите в работилничката лежат обичайни кърпи за глава " куфия " на квадратчета с надписи в разнообразни цветове, както и кашмирени шалове и чанти. " Проектът стартира с 10 дами, а в този момент те са 300 ", показва шефът на програмата Науал Арада. " Правим артикули по поръчка: шалове, дамски чанти, хавлиени кърпи, чаршафи и всевъзможен тип домашни използва ".
На всеки два месеца сред 11 и 14 кашона със 190 до 270 кг артикули се изпращат в магазини в Париж, Лондон или Дубай. Те се продават и в палестинските територии - в окупирания от Израел град Витлеем на Западния бряг, прецизира районният управител на плана Махмуд ал Хадж. В магазин в голям хотел в Аман цените варират от 20 до 300 йордански динара (от 30 до 430 долара; от 25 до 362 евро), съгласно Хадж, който добавя, че " множеството купувачи са задгранични туристи ".
Източник на приходи
За дамите в работилницата бродирането е значим източник на приходи. " Всички в този лагер страдаме от беднотия ", оплаква се Анкасури. " Тази работа ни оказва помощ да подобрим живота си, въпреки да желаеме за продуктите си ниски цени, от 15 до 20 динара ".
Всеки артикул, който тя бродира, изисква най-малко едноседмичен труд, ръцете я болят, само че се радва да е измежду други дами в лагера. Вентура отбелязва, че " неповторимият гений " на дамите се " цени по света ".
Над два милиона палестински бежанци са регистрирани към Организация на обединените нации в Йордания, само че към половината от 6.6-милионното население на страната е от палестински генезис. Анкасури и сътрудниците ѝ са се научили да бродират от майките и бабите си. Всеки район от историческа Палестина има лични претекстове и шарки. Освен че показва палестинската история и просвета на нова аудитория, техният поминък " спомага да се разпространява идеята на нашия народ ", споделя гордо Арада.
Знаме и карта висят на стените на работилницата, напомняйки на дамите за връзката с родната им земя или пък, на по-младите, за връзката на предшествениците им. " Всяка жена тук си има история ", добавя Арада. " Тази работа им оказва помощ да пращат децата си на учебно заведение, да сменят мебелите в домовете си и да усъвършенстват изискванията си на живот, изключително откакто доста съпрузи не работят ".
Хиба ал Худари, която извезва ислямски надписи върху чантичка, твърди, че работилницата се е трансформирала във " втори дом ". Майка на шест деца, на 37 години, тя изкарва по към 150 динара месечно. " С тях оказвам помощ на брачна половинка си, който е монтьор, да устояваме семейството ", прибавя тя. /БТА
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ