Трудният избор пред Централна Европа: Макрон или Орбан?
В края на 2016 година, сринати от Брекзит и комплицирани от успеха на Доналд Тръмп на президентските избори в Америка, доста европейци изпаднаха в надълбоко обезсърчение. Примириха се, че историческият миг на Европейския съюз е отминал. Шест месеца по-късно нищо не се е трансформирало, само че всичко е напълно друго.
Социологическите изследвания демонстрират растеж на поддръжката за Европейския съюз измежду европейците. Подобрените стопански индикатори в страните на континента, неприятното показване на популистите в Холандия, унижението, което претърпя подкрепящата " корав Брекзит " Тереза Мей на извършените този месец общи избори във Англия, накараха доста европейци да се надяват, че Европейският съюз има втори късмет и че той ще се възползва от него оптимално.
Решителните победи на Еманюел Макрон във Франция – първо на президентските избори през май, а по-късно на парламентарните избори предходната седмица – с горда проевропейска платформа, накараха доста европейци да мислят, че вместо разпад, в този момент вероятността е към по-нататъшна интеграция. Надеждата измежду последователите на все по-тесен съюз е, че обещаните от Макрон промени на трудовото законодателство във Франция ще убедят Германия да влага повече в стопанските системи от еврозоната. В същото време набират мощ проектите за по-нататъшни вложения в европейската защита.
Но до момента в който заразният оптимизъм е забележим на всички места в Западна Европа, Изтокът надалеч не наподобява превзет от подобен възторг. Перспективата източноевропейците да изоставен съюза – както неотдавна ги прикани някогашният чешки президент Вацлав Клаус – към момента наподобява толкоз огромна, колкото съветският президент Владимир Путин да изгуби идните през идната година избори, и въпреки всичко мнозина от Източна Европа не са очаровани от немско-френските старания за пренареждане на Европа. Защо?
Отговорът е напълно елементарен. Правителствата в Полша и Унгария се притесняват, че задълбочаването на политическата интеграция ще заплаши нелибералните режими, които те оглавяват, до момента в който доста източноевропейци се опасяват, че всяка ръководена от Макрон и Меркел самодейност ще докара до появяването на Европа на две скорости, в която те ще бъдат жители втора употреба.
По-голямата част от Централна Европа не е в еврозоната – България и Румъния даже не са в Шенгенската зона, а доста страни в района са основали конкурентоспособността на своите стопански системи върху ниските заплати и ниските налози. Така че както политици от Централна Европа, по този начин и вложители от Западна Европа се притесняват, че прокламираните от Макрон политики в хода на акцията – като хармонизиране на данъчните режими в границите на съюза и санкции за страните, които изнасят евтина работна ръка – ще унищожат бизнес модела на Централна Европа.
Но до момента в който огромна част от елита на Източна Европа изпитва съмнения към предложенията на Макрон, има и такива, които упорстват, че ниските заплати са главната причина за големия отлив на хора от техния район. Има страни, в които над 10 % от популацията работи в чужбина. Международният валутен фонд пресметна, че в случай че отливът продължи със същите темпове, Централна, Източна и Югоизточна Европа ще изгубят към 9% от упования от тях растеж на брутния вътрешен артикул сред 2015 и 2030 година
Но въпреки тактиката Меркел-Макрон да съставлява предизвикателство за стопанската система на Централна Европа, вероятността Европа да се раздели на първа и втора класа е същинска стратегическа заплаха.
Малко са нещата, които дотам въплъщават страха на източноевропейците да не се трансфорат в жители втора класа, както скорошния скандал за " двойния стандарт " на храните. Потребители от Източна Европа откриха, че някои артикули, да вземем за пример " Нутела ", имат друг усет в Австрия и Унгария. Причината? Тестовете демонстрираха, че мултинационалните марки от време на време употребяват по-евтини съставки в храните, продавани на изток от тогавашната Желязна завеса. Компаниите упорстват, че са трансформирали съставките, с цел да подхождат на локалните усети, само че думите на чешкия министър на земеделието, че Изтокът не желае да е " боклукчийската кофа на Европа " са споделяни от мнозина.
Съпротивата на Централна Европа против новата ос Берлин-Париж може напълно да промени усетите на Европа. Днес тези страни са изправени пред нуждата да избират сред задълбочаване на интеграцията по изискванията, избрани от Германия и Франция, или политическа маргинализация – тогава страхът от появяването на Европа на две скорости може да се трансформира в знамение, което се самосбъдва.
За страдание, нелибералният завой в Унгария и Полша, белязан от опитите за определяне на надзор върху съдилищата, за усмиряване на самостоятелните медии и интервенция в гражданското общество (без да загатваме националистическата реторика на политиците), накара доста западноевропейци да останат глухи даже за законните недоволства на Централна Европа.
Пример за това е рецесията с бежанците. За Западна Европа отводът на Полша, Чехия и Унгария да одобряват квотите за бежанци, одобрени от Брюксел през 2015 година, е доказателство, че източноевропейските страни не споделят нужната в Европейски Съюз взаимност. Източна Европа, от своя страна, с право упорства, че императивът на солидарността не би трябвало да нарушава демократичния мандат, а това кой принадлежи към дадена общественост, е екзистенциален въпрос, който може да бъде решаван единствено от демократично определени държавни управления. Проблемът е, че истеричният антибежански език на Унгария улесни останалите европейци да отхвърлят законните страхове на Централна Европа като недопустим шовинизъм.
Това че страните от Централна Европа са изправени пред идентични провокации, не значи, че те ги посрещат дружно. Мечтата за обединена Централна Европа, въплътена от основаната през 1991 година Вишеградска група, към този момент не съществува. Две от членовете на групата, Чешката република и Словакия, се пробват да се разграничат от другите две, Унгария и Полша, които атакуват Европейския съюз. В същото време Полша и Унгария, които са единни във враждебността си към Брюксел, са разграничени по въпроса за връзките с Русия.
Изправени пред самодейността на Меркел и Макрон за пренареждане на съюза, държавните управления в района скоро ще бъдат принудени да избират сред бъдеще на задълбочена интеграция със Западна Европа, или бъдеще на все по-голяма маргинализация на Централна Европа. Това е избор сред Еманюел Макрон и Виктор Орбан, извънредно националистичния маджарски министър председател. Предстои държавните управления да решат какъв избор да създадат. Но опитът на Централна Европа от ХХ век може да бъде систематизиран от поговорката: " Ако не си на масата, ще бъдеш в менюто ".
" Дневник " препечатва текста от портала " Европа ", а англоезичната версия е оповестена вНю Йорк таймс.
Социологическите изследвания демонстрират растеж на поддръжката за Европейския съюз измежду европейците. Подобрените стопански индикатори в страните на континента, неприятното показване на популистите в Холандия, унижението, което претърпя подкрепящата " корав Брекзит " Тереза Мей на извършените този месец общи избори във Англия, накараха доста европейци да се надяват, че Европейският съюз има втори късмет и че той ще се възползва от него оптимално.
Решителните победи на Еманюел Макрон във Франция – първо на президентските избори през май, а по-късно на парламентарните избори предходната седмица – с горда проевропейска платформа, накараха доста европейци да мислят, че вместо разпад, в този момент вероятността е към по-нататъшна интеграция. Надеждата измежду последователите на все по-тесен съюз е, че обещаните от Макрон промени на трудовото законодателство във Франция ще убедят Германия да влага повече в стопанските системи от еврозоната. В същото време набират мощ проектите за по-нататъшни вложения в европейската защита.
Но до момента в който заразният оптимизъм е забележим на всички места в Западна Европа, Изтокът надалеч не наподобява превзет от подобен възторг. Перспективата източноевропейците да изоставен съюза – както неотдавна ги прикани някогашният чешки президент Вацлав Клаус – към момента наподобява толкоз огромна, колкото съветският президент Владимир Путин да изгуби идните през идната година избори, и въпреки всичко мнозина от Източна Европа не са очаровани от немско-френските старания за пренареждане на Европа. Защо?
Отговорът е напълно елементарен. Правителствата в Полша и Унгария се притесняват, че задълбочаването на политическата интеграция ще заплаши нелибералните режими, които те оглавяват, до момента в който доста източноевропейци се опасяват, че всяка ръководена от Макрон и Меркел самодейност ще докара до появяването на Европа на две скорости, в която те ще бъдат жители втора употреба.
По-голямата част от Централна Европа не е в еврозоната – България и Румъния даже не са в Шенгенската зона, а доста страни в района са основали конкурентоспособността на своите стопански системи върху ниските заплати и ниските налози. Така че както политици от Централна Европа, по този начин и вложители от Западна Европа се притесняват, че прокламираните от Макрон политики в хода на акцията – като хармонизиране на данъчните режими в границите на съюза и санкции за страните, които изнасят евтина работна ръка – ще унищожат бизнес модела на Централна Европа.
Но до момента в който огромна част от елита на Източна Европа изпитва съмнения към предложенията на Макрон, има и такива, които упорстват, че ниските заплати са главната причина за големия отлив на хора от техния район. Има страни, в които над 10 % от популацията работи в чужбина. Международният валутен фонд пресметна, че в случай че отливът продължи със същите темпове, Централна, Източна и Югоизточна Европа ще изгубят към 9% от упования от тях растеж на брутния вътрешен артикул сред 2015 и 2030 година
Но въпреки тактиката Меркел-Макрон да съставлява предизвикателство за стопанската система на Централна Европа, вероятността Европа да се раздели на първа и втора класа е същинска стратегическа заплаха.
Малко са нещата, които дотам въплъщават страха на източноевропейците да не се трансфорат в жители втора класа, както скорошния скандал за " двойния стандарт " на храните. Потребители от Източна Европа откриха, че някои артикули, да вземем за пример " Нутела ", имат друг усет в Австрия и Унгария. Причината? Тестовете демонстрираха, че мултинационалните марки от време на време употребяват по-евтини съставки в храните, продавани на изток от тогавашната Желязна завеса. Компаниите упорстват, че са трансформирали съставките, с цел да подхождат на локалните усети, само че думите на чешкия министър на земеделието, че Изтокът не желае да е " боклукчийската кофа на Европа " са споделяни от мнозина.
Съпротивата на Централна Европа против новата ос Берлин-Париж може напълно да промени усетите на Европа. Днес тези страни са изправени пред нуждата да избират сред задълбочаване на интеграцията по изискванията, избрани от Германия и Франция, или политическа маргинализация – тогава страхът от появяването на Европа на две скорости може да се трансформира в знамение, което се самосбъдва.
За страдание, нелибералният завой в Унгария и Полша, белязан от опитите за определяне на надзор върху съдилищата, за усмиряване на самостоятелните медии и интервенция в гражданското общество (без да загатваме националистическата реторика на политиците), накара доста западноевропейци да останат глухи даже за законните недоволства на Централна Европа.
Пример за това е рецесията с бежанците. За Западна Европа отводът на Полша, Чехия и Унгария да одобряват квотите за бежанци, одобрени от Брюксел през 2015 година, е доказателство, че източноевропейските страни не споделят нужната в Европейски Съюз взаимност. Източна Европа, от своя страна, с право упорства, че императивът на солидарността не би трябвало да нарушава демократичния мандат, а това кой принадлежи към дадена общественост, е екзистенциален въпрос, който може да бъде решаван единствено от демократично определени държавни управления. Проблемът е, че истеричният антибежански език на Унгария улесни останалите европейци да отхвърлят законните страхове на Централна Европа като недопустим шовинизъм.
Това че страните от Централна Европа са изправени пред идентични провокации, не значи, че те ги посрещат дружно. Мечтата за обединена Централна Европа, въплътена от основаната през 1991 година Вишеградска група, към този момент не съществува. Две от членовете на групата, Чешката република и Словакия, се пробват да се разграничат от другите две, Унгария и Полша, които атакуват Европейския съюз. В същото време Полша и Унгария, които са единни във враждебността си към Брюксел, са разграничени по въпроса за връзките с Русия.
Изправени пред самодейността на Меркел и Макрон за пренареждане на съюза, държавните управления в района скоро ще бъдат принудени да избират сред бъдеще на задълбочена интеграция със Западна Европа, или бъдеще на все по-голяма маргинализация на Централна Европа. Това е избор сред Еманюел Макрон и Виктор Орбан, извънредно националистичния маджарски министър председател. Предстои държавните управления да решат какъв избор да създадат. Но опитът на Централна Европа от ХХ век може да бъде систематизиран от поговорката: " Ако не си на масата, ще бъдеш в менюто ".
" Дневник " препечатва текста от портала " Европа ", а англоезичната версия е оповестена вНю Йорк таймс.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ