В края на 2015 година БГ Радио зарадва слушателите си

1. „ Високо “ – ФСБ

Високо, високо, високо, високо застани,
над злоба и засегнатост, над дребните злословия.
Високо, високо, високо, над злоба и засегнатост.
Високо, високо, високо, високо да те видя.
Високо, високо, високо, над всичко през днешния ден бъди
и любов синеока – звездите са звезди.
Високо, високо, високо, и любов синеока,
звездите са звезди тъй като са високо.
Да те видя – високо застани.
Да те видя – над дребните злословия.
Да те видя – над всичко през днешния ден бъди.
Да те видя.
Високо, високо, високо, високо застани,
над злоба и засегнатост, над дребните злословия.
Високо, високо, високо, над злоба и засегнатост.
Високо, високо, високо, високо да те видя.
Да те видя – високо застани.
Да те видя – над дребните злословия.
Да те видя – над всичко през днешния ден бъди.
Да те видя – звездите са звезди.
Да те видя, да те видя, да те видя, да те видя.
Да те видя, да те видя, да те видя, да те видя.
Да те видя, да те видя, да те видя, да те видя.
Да те видя, да те видя, да те видя, да те видя.
Звездите са звезди.

2. „ Ако си дал “ – Емил Димитров

Ако си дал на гладния,
даже трошица самун от своя самун.
Ако си дал на скитника,
даже искрица огън от своя огън.
Ако си дал на благата от своето сърце.
Ако си дал на непознатите
живот от себе си.
Ако си дал, в случай че си дал, в случай че си дал от себе си,
не си живял, не си живял на празно.
Припев: Никой не може да ти отнеме
обичта, обичта на хората.
Никой не може да ти я вземе
любовта, любовта към хората.
И никой и нищо не ще ти лишава
вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях.
Ти закъсняваш от време на време истинно,
само че постоянно идваш, идваш при нас.
Ако си взел от славата
на някой различен, даже една парченце.
Ако си чул от клюката
и я повториш, даже една секунда.
Ако си зложелател на подлия,
само че го послушаш даже един единствен път.
Ако си ял от залъка на собствен другар
и го забравиш…
Дали е трябвало,
дали е трябвало,
дали е трябвало…
въобще да се раждаш.
Припев: Никой не може да ти отнеме
обичта, обичта на хората.
Никой не може да ти я вземе
любовта, любовта към хората.
И никой и нищо не ще ти лишава
вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях.
Ти закъсняваш от време на време истинно,
само че постоянно идваш, идваш при нас.

3. „ За тебе бях “ – Лили Иванова

Помниш ли моите сънища?
В тях ти откриваше пътища…
А любовта в този океан,
с мойта нежна длан,
можех да ти дам.
За тебе бях
лунен лъч в уханен мрак,
блясъка на звезден прахуляк,
шепот на един духовник.
За тебе бях
смисъла на всеки ден,
през днешния ден съм към този момент мирис леден,
ти остана остарял рефрен.
Помниш ли срещите парещи?
Нежни въздишки отронващи…
А любовта – тя пристигна сама,
единствено момент поспря,
след това отлетя.
За тебе бях
лунен лъч в уханен мрак,
блясъка на звезден прахуляк,
шепот на един духовник.
За тебе бях
смисъла на всеки ден,
през днешния ден съм към този момент мирис леден,
ти остана остарял рефрен. /х4
Помниш ли моите сънища?

4. „ Светът е за двама “ – Орлин Горанов

Не заспивай, когато умират звезди.
Не заспивай, светът е за двама.
Уморен той безсънно за теб ще следи,
дори мен, дори мен да ме няма.
Не сънувай прегръдките нежни на различен.
Не сънувай, светът е за двама.
Ще те сгрее морето на топлия юг,
дори мен, дори мен да ме няма.
(Припев: х2)
Даже мен да ме няма на белия свят,
потърси любовта ми в клонче пролетен цвят,
потърси ме, потърси ме.
Не посрещай зората без любов за мен.
Не посрещай, светът е за двама.
Пак ще грее в очите ти баснословен ден,
дори мен, дори мен да ме няма.
Не обиквай ти различен, усетила вик,
не бит, светът е за двама.
Ще те грее моята нежна обич,
дори мен, дори мен да ме няма.
(Припев: х4)
Даже мен да ме няма на белия свят,
потърси любовта ми в клонче пролетен цвят,
потърси ме, потърси ме.

5. „ Синева “ – Диана Експрес

Ти отмина (3)
Сякаш сън, като че ли сняг, като че ли дъжд,
като че ли пролет и есен, и зима…
Твойта сянка над младата ръж се изви
като забрадка синя.
Непрежалена тъжна смешка като яребица се заобажда.
И една ароматна горест почна лекичко
да те възражда.
Аз се стопирах, аз се стопирах и затворих очи,
евентуално да те преживея.
А душата отговорно, отговорно мълчи
единствено сянката мина през нея.
Само вятърът, вятърът вейна едвам,
пиле някакво изписука.
Ах каква, ах каква синева сме не запомнили
в миналото тука.
Синева, синева…

6. „ Богатство “ – Тангра

За мен от дълго време хората приказват,
че постоянно съм без пукната пара,
само че аз със всеки съм подготвен да диспутирам
дали това е най-важно на света?
Живея на последния етаж
в една мансарда, тъкмо под звездите.
Прозорецът е моята врата
и аз ходя към тях и ги подпитвам.
Дали след време тука под звездите
прозорецът ще има светлина?
Дали тогава отново ще слушат „ Бийтълс “
и безконечните поети ще четат?
Дали хазяйката ще идва рано
с виенска кифла, с каничка кафе?
И вместо да попита тя за наема
ще се усмихне – „ спахте ли добре “.
И отново ли ще звучи необикновено
за някой, в случай че някой отново твърди,
че има най-голямото благосъстояние
един прозорец и безчет звезди.

7. „ Двама “ – Мария Нейкова

Вървят ли двама на дълъг път
и път да няма не ще се спрат.
Ще бродят близки по таз земя,
ах, по какъв начин не желая да съм сама.
Решат ли двама да дирят брод
в тях блества пламък за цялостен живот.
Той пръска искри в тъга и тъма,
ах, по какъв начин не желая да съм сама.
Делят ли двама една орис,
допрат ли рамо в една битка,
ще легнат чисти във таз земя,
ах, по какъв начин не желая да съм сама,
ах, по какъв начин не желая да съм сама.

8. „ Нашият град “ – Тангра

Този град, в който аз съм роден
за мнозина вероятно е отегчителен,
разпиляваш се ден след ден –
просто няма какво да се случи. / х2
Тук трамвайни коли не звънят
и реклами неонови няма.
Тук по мрачно стартира денят
и приключва със първа стратегия. / х2
Ала въпреки всичко и тук
хора раждат се, дишат, мечтаят,
във паники и слънчеви дни
след своето благополучие бягат.
Да, по този начин е във дребния град,
този град демодиран и отегчителен,
в който друго, с изключение на да се влюбиш
просто няма какво да се случи. / х2

9. „ Да те копнея “ – Сигнал

Да те копнея аз, да те копнея,
а ти от ден на ден да се отдалечаваш.
И аз от ден на ден да съм отговорен –
това е толкоз неприемливо.
Защото ти, въпреки всичко ще ме помилваш,
главата ми ще падне на гърдите ти –
ще се стопят китарите,
ще се стопят китарите,
тъй като аз не съм подготвен да те изгубя
като ключе от пощенска кутия –
не съм подготвен,
не съм подготвен.
Затуй минавам аз тук всяка вечер
под фосфорната загадка на прозореца
и подлудяващия вопъл на гълъби ревностни.
Минавам аз, минавам сам…

10. „ Мой свят “ – Сленг

Как би живял, в случай че всяка фантазия
ставаше в момент твоя светла орис.
Как би схванал какво е нежна ръка,
щастлив зов или горчива сълза.
Как да заспя, в случай че на следващия ден е край,
по какъв начин да умра, в случай че няма парадайс,
по какъв начин да се спра, в случай че няма боязън
да продължа и това да не е грях.
Припев: Мой свят – огън във водата,
мой свят – пясък във реката.
Ти. Аз. Нямам към този момент истини.
Имам единствено сили
самотата си да стопя.
Как да простя една неточност в този момент,
като знам, че не ще е единствено тя.
Как да обичам, като в твоите очи
виждам по какъв начин, виждам – любовта ще боли.
Защо да се боря,
в случай че няма по какъв начин света да трансформира.
Защо да се апелирам,
в случай че никого не мога да спася.
Защо да диря,
в случай че няма да намеря нищо самичък.
Защо да знам, за какво да знам?