2023-а затвърди новия двуполюсен свят, обръщането на глобализацията и зациклянето на Китай
В конструирането на настоящето ръководство в България има повече учредения, в сравнение с постоянно си даваме сметка, споделя политологът
Краят на годината обичайно е време за преглед и прогнози. Изпратихме съответни въпроси на анализатори. Ето какво мисли политологът Владимир Шопов.
- Какви упования имахте към ръководството на „ сглобката “ първоначално и по какъв начин Ви се вижда обстановката все още – шест-седем месеца по-късно?
- В конструирането на настоящето ръководство има повече учредения, в сравнение с постоянно си даваме сметка. Войната против Украйна форсира основаването на нова геополитическа среда, в която България се явява полу-периферия, която се нуждае от стабилизиране и подсилване. Анти-ГЕРБ формулата за ръководство бе тествана, само че четворната коалиция бе прекомерно шарена и формирана от несъвместими политически детайли. Станахме очевидци и на квази-президентско ръководство и опит за подкопаване на конституцията и модела на парламентарната република. Нещо повече, в страната се конструира де факто анти-западна коалиция в лицето на Българска социалистическа партия, „ Възраждане “, Има Такъв Народ и Румен Радев, което трансформира значително политическия подтекст в страната. На този декор, настоящето ръководство има политическа логичност и бе ненапълно финален вид, преди да настъпят трайни опасности за конституционната основа на политическата ни система и външнополитическите позиции на страната. В този смисъл, моите упования и взор към де факто обединението са през тази призма и начинанието ми наподобява относително сполучливо, без значение от всичките проблеми на тази настройка (недоверие, взаимно изнудване на моменти, променчивост в някои решения, липса на задоволителна предвидимост).
- ГЕРБ и Движение за права и свободи държат на определението „ евроатлантическо ръководство “. То съответно ли е?
- Бих споделил, по-скоро да. На прага на Шенген сме и участието ще е реалност през идната година. Работата по влизането в еврозоната напредва и сигурно имаме доста повече шансове, в сравнение с през предходните години. Възстановено е външнополитическото доверие в страната и това има напълно съответни позитивни последици. Най-накрая бе стартиран процесът на постъпване на милиардите европейски вложения, които бяха блокирани без Парламент и устойчиво държавно управление. Отлаганата с десетилетия рационализация на българските въоръжени сили не просто се форсира, а има ясна посока, тактика и вероятност. Енергийната самостоятелност на страната нараства паралелно с разкачването от Русия и включването ни в голям брой различни доставки и енергийни мрежи. Енергийният преход също действително започва, а той може да бъде изработен главно с евросредства и нови западни вложители. Така че отговорът е да, само че всички тези детайли следва да бъдат доразвити и разширени. България има потребност от целенасочени старания в тези браншове за най-малко няколко години напред, с цел да се видят систематичните изгоди от тях за българските жители.
- Какво очаквате да се случи през идната година с „ некоалицията “ сред ГЕРБ (и ДПС) и ПП-ДБ?
- Де факто обединението сега има извънредно провокационен шестмесечен интервал пред себе си, с цел да продължи своето действие. Тя действа през краткосрочни хоризонти и идните месеци няма да са изключение. Има четири въпросителни, които ще дефинират възможностите й за битие. Първата е обвързвана с назначенията в регулаторните обществени органи, които са невидимата инфраструктура на действието на страната. Там би трябвало да бъде реализиран баланс сред смяна и усъвършенстване на тяхното действие и задачите за въздействие на обособените играчи. Втори риск е ротацията през месец март, оценката за свършеното, промяната на министрите и моделът на ръководство на Мария Габриел. Третата въпросителна е обвързвана с еврозоната и възможната покана за присъединение. Ако това не се случи, това е персонален избор на съмнение в Асен Василев и удар по евро-атлантическата мотивация на държавното управление. Четвъртата е обвързвана с динамичността на публичното мнение. Ако към средата на 2024 година няма значително разбъркване, това би имало стабилизиращ резултат. От тази позиция, държавното управление сега по-скоро има половин-годишен небосвод, освен това под условности.
- Очаквате ли фундаментални промени в Движение за права и свободи? Там се обрисува нов водач.
- Ефектите от маневрите в Движение за права и свободи се надценяват. Не чакам дълбока смяна по никоя основна линия. Нито партията ще разшири електоралната си база, нито ще усили своята легитимност в лицето на множеството гласоподаватели, нито ще промени значително държанието си. Евентуален избор на Делян Пеевски няма да я направи по-приемлив външнополитически сътрудник, нито ще позволи неговите персонални проблеми. Единствената въпросителна е в каква степен той ще се опита да форсира някакво разбъркване, когато тези последици му станат ясни. Ако отиде прекомерно надалеч, можем да станем очевидци на повтаряне на публичния гърмеж от 2013 година, когато бе определен за началник на ДАНС. В България обаче обичайно има свръх-интерпретиране на Движение за права и свободи и Ахмед Доган, без за това да има изключително съображение.
- Кои бяха за Вас основните процеси/събития в интернационален проект през 2023 година?
- Има най-малко три основни трендове, които се консолидираха през отминаващата година. Първата е новият двуполюсен свят, политическият Запад от една страна и оста на нападателните и ревизионистични автокрации от другата (Русия, Китай, Иран, Северна Корея и други). Вече няма подозрение, че това е главната линия на разделяне и всяка страна би трябвало да се нарежда по отношение на нея. Мястото на България привидно е явно, само че изисква препотвърждаване и задълбочаване. Втората наклонност е обръщането на глобализацията, трансформирането й в регионализация и завръщане на концепцията за народен икономически гръбнак във връзка с съществени стопански действия и производства. Няма да има еднопосочна и дефинитивна формула на това пребалансиране, всяка страна ще би трябвало да го направи за себе си. В нашия случай, това е вкореняване в единния европейски пазар, само че и привличане на нови огромни, структурно-определящи вложения в браншове като енергетиката, автомобилостроенето, ИТ, изобщо промишленостите на бъдещето. Третата доста значима наклонност е зациклянето на Китай. Той е все по-автократичен, все по-затворен като стопанска система и към този момент изправен пред неотложни структурни проблеми, а не просто циклични усложнения. Всичко това ще промени доста световния икономически свят. Казано другояче, 21-и век няма да е китайски.
- Очаквате ли развръзка във войната на Русия против Украйна през 2024 година? В каква посока?
- Вече е очевидно, че характерът на тази война се трансформира, в позиционна война на безсилие. На пръв взор, Русия е по-подготвена за нея, към този момент се трансформира във военна икономика; пази позиции, а не реализира офанзивна стратегия; има зад себе си де факто интернационална коалиция, която регулярно я доставя с амуниции и артикули с двойна приложимост, а Путин наподобява по-уверен спрямо целия интервал от февруари 2022 година насам. Основният проблем на Киев остава несъответствието сред военните потребности за решителна атака и действителното доставяне с нужните запаси. Той даже може да се задълбочи, към този момент е видно забавянето от страна на Съединени американски щати и Европейски Съюз. Но цялостният баланс сред двете страни ще се резервира. Все отново, все по-малка е вероятността от пълноценно възобновяване на териториалния интегритет на Украйна и следва извънредно сложният и внимателен развой на политическо адаптиране към тази вероятност. От друга страна, Москва няма да спре военните дейности, до момента в който не стане явен спечелилият на президентските избори в Съединени американски щати през ноември. Едва по-късно можем да станем очевидци на по-бързи процеси. След този избор към този момент ще имаме изясненост по какъв начин тъкмо ще наподобява външната политика на Вашингтон през идното половин десетилетие.
- Кои очаквате да са най-горещите точки по света през идната година в геополитически проект?
- Извън Украйна и линията Газа, съществуват най-малко няколко рискови точки през идните месеци. Голямата въпросителна е Тайван, президентските избори там и реакцията на Пекин. Но политиката на „ стягане на примката “ ще продължи, а при победа на претендента на партията, подкрепяща самостоятелен Тайван, можем да станем очевидци на ескалация. Трябва да се има поради, че това е спор с голям евентуален резултат на доминото - геополитически, икономически и боен. Той е в положение безусловно да пренареди световната политика и стопанска система. Не бих подценявал и възходящите спорове сред Китай и разнообразни страни в Азия в южно-китайско или западно-филипинско море, както и напрежението сред Съединени американски щати и Китай в този район. Там на няколко пъти те бяха безусловно на метри от директен конфликт. Отделно от това, много значими страни в югоизточна Азия изоставят политиката на самообладание по отношение на Пекин по тези въпроси, да вземем за пример, Филипините и Виетнам. Северна Корея остава малко настрана от международното внимание, само че никой няма точна визия какъв брой близко е Пхенян до използваемо нуклеарно оръжие. Ако това стане факт, целият настоящ режим на въздържане на пролиферацията на нуклеарни оръжия ще бъде под невиждан напън. Не изключвам и конфликтни обстановки на Балканите, в Косово, само че и неустойчивост в Сърбия, както и в Босна, заради радикализацията на Милорад Додик и опитите за откачване на Република Сръбска. Дори Северна Македония наподобява вътрешно все по-разделена и конфликтна.
- Напролет предстоят избори за Европейски парламент, в това число и у нас. Очаквате ли изненади, в каква посока? ю
- Изненадата на изборите за Екологичен потенциал е забележима още занапред. Вече се надигна вълна от неодобрение по няколко линии, която не може да бъде още овладяна. Тя включва повишаване на имиграцията и бежанците, инфлация и общо повишаване на живота, отрицателни последици от зеления преход, в някои страни понижаване на поддръжката за Украйна и деиндустриализация. Европа навлезе в нови преходи и мъчно ги овладява. На равнище Екологичен потенциал, това ще се види в увеличение на поддръжката за дясно популистките и радикални партии за сметка най-много на либералите и „ зелените “ и ненапълно на социалдемократите. Но трите съществени центристки евро партии – ЕНП, ПЕС и „ Възобнови Европа “ ще имат болшинство и ще съумеят да изберат комисия и състав посред им. Промяната ще е по-скоро на равнище политики и ще се усети бързо по посока на по-рестриктивна имигрантска политика, закъснение на енергийния преход, нови средства за промишлеността и други. Подобна настройка в действителност работи укрепващо на съюза, тъй като обезпечава посланичество на мненията на самите европейци. Това обаче не значи, че интеграцията ще спре. Напротив, в много области тя ще се форсира, да вземем за пример, защита, сигурност, европейска индустриална политика, ИТ, индустриални вериги, автомобилостроене. Нещо повече, вероятно преизбиране на Доналд Тръмп в Съединени американски щати ще форсира този развой.
Краят на годината обичайно е време за преглед и прогнози. Изпратихме съответни въпроси на анализатори. Ето какво мисли политологът Владимир Шопов.
- Какви упования имахте към ръководството на „ сглобката “ първоначално и по какъв начин Ви се вижда обстановката все още – шест-седем месеца по-късно?
- В конструирането на настоящето ръководство има повече учредения, в сравнение с постоянно си даваме сметка. Войната против Украйна форсира основаването на нова геополитическа среда, в която България се явява полу-периферия, която се нуждае от стабилизиране и подсилване. Анти-ГЕРБ формулата за ръководство бе тествана, само че четворната коалиция бе прекомерно шарена и формирана от несъвместими политически детайли. Станахме очевидци и на квази-президентско ръководство и опит за подкопаване на конституцията и модела на парламентарната република. Нещо повече, в страната се конструира де факто анти-западна коалиция в лицето на Българска социалистическа партия, „ Възраждане “, Има Такъв Народ и Румен Радев, което трансформира значително политическия подтекст в страната. На този декор, настоящето ръководство има политическа логичност и бе ненапълно финален вид, преди да настъпят трайни опасности за конституционната основа на политическата ни система и външнополитическите позиции на страната. В този смисъл, моите упования и взор към де факто обединението са през тази призма и начинанието ми наподобява относително сполучливо, без значение от всичките проблеми на тази настройка (недоверие, взаимно изнудване на моменти, променчивост в някои решения, липса на задоволителна предвидимост).
- ГЕРБ и Движение за права и свободи държат на определението „ евроатлантическо ръководство “. То съответно ли е?
- Бих споделил, по-скоро да. На прага на Шенген сме и участието ще е реалност през идната година. Работата по влизането в еврозоната напредва и сигурно имаме доста повече шансове, в сравнение с през предходните години. Възстановено е външнополитическото доверие в страната и това има напълно съответни позитивни последици. Най-накрая бе стартиран процесът на постъпване на милиардите европейски вложения, които бяха блокирани без Парламент и устойчиво държавно управление. Отлаганата с десетилетия рационализация на българските въоръжени сили не просто се форсира, а има ясна посока, тактика и вероятност. Енергийната самостоятелност на страната нараства паралелно с разкачването от Русия и включването ни в голям брой различни доставки и енергийни мрежи. Енергийният преход също действително започва, а той може да бъде изработен главно с евросредства и нови западни вложители. Така че отговорът е да, само че всички тези детайли следва да бъдат доразвити и разширени. България има потребност от целенасочени старания в тези браншове за най-малко няколко години напред, с цел да се видят систематичните изгоди от тях за българските жители.
- Какво очаквате да се случи през идната година с „ некоалицията “ сред ГЕРБ (и ДПС) и ПП-ДБ?
- Де факто обединението сега има извънредно провокационен шестмесечен интервал пред себе си, с цел да продължи своето действие. Тя действа през краткосрочни хоризонти и идните месеци няма да са изключение. Има четири въпросителни, които ще дефинират възможностите й за битие. Първата е обвързвана с назначенията в регулаторните обществени органи, които са невидимата инфраструктура на действието на страната. Там би трябвало да бъде реализиран баланс сред смяна и усъвършенстване на тяхното действие и задачите за въздействие на обособените играчи. Втори риск е ротацията през месец март, оценката за свършеното, промяната на министрите и моделът на ръководство на Мария Габриел. Третата въпросителна е обвързвана с еврозоната и възможната покана за присъединение. Ако това не се случи, това е персонален избор на съмнение в Асен Василев и удар по евро-атлантическата мотивация на държавното управление. Четвъртата е обвързвана с динамичността на публичното мнение. Ако към средата на 2024 година няма значително разбъркване, това би имало стабилизиращ резултат. От тази позиция, държавното управление сега по-скоро има половин-годишен небосвод, освен това под условности.
- Очаквате ли фундаментални промени в Движение за права и свободи? Там се обрисува нов водач.
- Ефектите от маневрите в Движение за права и свободи се надценяват. Не чакам дълбока смяна по никоя основна линия. Нито партията ще разшири електоралната си база, нито ще усили своята легитимност в лицето на множеството гласоподаватели, нито ще промени значително държанието си. Евентуален избор на Делян Пеевски няма да я направи по-приемлив външнополитически сътрудник, нито ще позволи неговите персонални проблеми. Единствената въпросителна е в каква степен той ще се опита да форсира някакво разбъркване, когато тези последици му станат ясни. Ако отиде прекомерно надалеч, можем да станем очевидци на повтаряне на публичния гърмеж от 2013 година, когато бе определен за началник на ДАНС. В България обаче обичайно има свръх-интерпретиране на Движение за права и свободи и Ахмед Доган, без за това да има изключително съображение.
- Кои бяха за Вас основните процеси/събития в интернационален проект през 2023 година?
- Има най-малко три основни трендове, които се консолидираха през отминаващата година. Първата е новият двуполюсен свят, политическият Запад от една страна и оста на нападателните и ревизионистични автокрации от другата (Русия, Китай, Иран, Северна Корея и други). Вече няма подозрение, че това е главната линия на разделяне и всяка страна би трябвало да се нарежда по отношение на нея. Мястото на България привидно е явно, само че изисква препотвърждаване и задълбочаване. Втората наклонност е обръщането на глобализацията, трансформирането й в регионализация и завръщане на концепцията за народен икономически гръбнак във връзка с съществени стопански действия и производства. Няма да има еднопосочна и дефинитивна формула на това пребалансиране, всяка страна ще би трябвало да го направи за себе си. В нашия случай, това е вкореняване в единния европейски пазар, само че и привличане на нови огромни, структурно-определящи вложения в браншове като енергетиката, автомобилостроенето, ИТ, изобщо промишленостите на бъдещето. Третата доста значима наклонност е зациклянето на Китай. Той е все по-автократичен, все по-затворен като стопанска система и към този момент изправен пред неотложни структурни проблеми, а не просто циклични усложнения. Всичко това ще промени доста световния икономически свят. Казано другояче, 21-и век няма да е китайски.
- Очаквате ли развръзка във войната на Русия против Украйна през 2024 година? В каква посока?
- Вече е очевидно, че характерът на тази война се трансформира, в позиционна война на безсилие. На пръв взор, Русия е по-подготвена за нея, към този момент се трансформира във военна икономика; пази позиции, а не реализира офанзивна стратегия; има зад себе си де факто интернационална коалиция, която регулярно я доставя с амуниции и артикули с двойна приложимост, а Путин наподобява по-уверен спрямо целия интервал от февруари 2022 година насам. Основният проблем на Киев остава несъответствието сред военните потребности за решителна атака и действителното доставяне с нужните запаси. Той даже може да се задълбочи, към този момент е видно забавянето от страна на Съединени американски щати и Европейски Съюз. Но цялостният баланс сред двете страни ще се резервира. Все отново, все по-малка е вероятността от пълноценно възобновяване на териториалния интегритет на Украйна и следва извънредно сложният и внимателен развой на политическо адаптиране към тази вероятност. От друга страна, Москва няма да спре военните дейности, до момента в който не стане явен спечелилият на президентските избори в Съединени американски щати през ноември. Едва по-късно можем да станем очевидци на по-бързи процеси. След този избор към този момент ще имаме изясненост по какъв начин тъкмо ще наподобява външната политика на Вашингтон през идното половин десетилетие.
- Кои очаквате да са най-горещите точки по света през идната година в геополитически проект?
- Извън Украйна и линията Газа, съществуват най-малко няколко рискови точки през идните месеци. Голямата въпросителна е Тайван, президентските избори там и реакцията на Пекин. Но политиката на „ стягане на примката “ ще продължи, а при победа на претендента на партията, подкрепяща самостоятелен Тайван, можем да станем очевидци на ескалация. Трябва да се има поради, че това е спор с голям евентуален резултат на доминото - геополитически, икономически и боен. Той е в положение безусловно да пренареди световната политика и стопанска система. Не бих подценявал и възходящите спорове сред Китай и разнообразни страни в Азия в южно-китайско или западно-филипинско море, както и напрежението сред Съединени американски щати и Китай в този район. Там на няколко пъти те бяха безусловно на метри от директен конфликт. Отделно от това, много значими страни в югоизточна Азия изоставят политиката на самообладание по отношение на Пекин по тези въпроси, да вземем за пример, Филипините и Виетнам. Северна Корея остава малко настрана от международното внимание, само че никой няма точна визия какъв брой близко е Пхенян до използваемо нуклеарно оръжие. Ако това стане факт, целият настоящ режим на въздържане на пролиферацията на нуклеарни оръжия ще бъде под невиждан напън. Не изключвам и конфликтни обстановки на Балканите, в Косово, само че и неустойчивост в Сърбия, както и в Босна, заради радикализацията на Милорад Додик и опитите за откачване на Република Сръбска. Дори Северна Македония наподобява вътрешно все по-разделена и конфликтна.
- Напролет предстоят избори за Европейски парламент, в това число и у нас. Очаквате ли изненади, в каква посока? ю
- Изненадата на изборите за Екологичен потенциал е забележима още занапред. Вече се надигна вълна от неодобрение по няколко линии, която не може да бъде още овладяна. Тя включва повишаване на имиграцията и бежанците, инфлация и общо повишаване на живота, отрицателни последици от зеления преход, в някои страни понижаване на поддръжката за Украйна и деиндустриализация. Европа навлезе в нови преходи и мъчно ги овладява. На равнище Екологичен потенциал, това ще се види в увеличение на поддръжката за дясно популистките и радикални партии за сметка най-много на либералите и „ зелените “ и ненапълно на социалдемократите. Но трите съществени центристки евро партии – ЕНП, ПЕС и „ Възобнови Европа “ ще имат болшинство и ще съумеят да изберат комисия и състав посред им. Промяната ще е по-скоро на равнище политики и ще се усети бързо по посока на по-рестриктивна имигрантска политика, закъснение на енергийния преход, нови средства за промишлеността и други. Подобна настройка в действителност работи укрепващо на съюза, тъй като обезпечава посланичество на мненията на самите европейци. Това обаче не значи, че интеграцията ще спре. Напротив, в много области тя ще се форсира, да вземем за пример, защита, сигурност, европейска индустриална политика, ИТ, индустриални вериги, автомобилостроене. Нещо повече, вероятно преизбиране на Доналд Тръмп в Съединени американски щати ще форсира този развой.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ