Боксовата легенда Сашо Христов: В спорта не трябва да има наши и ваши, щях да стана олимпийски шампион, но ме прецакаха
Боксьорът Александър Христов е една от най-големите митове освен за пловдивския бокс, само че и за българския. Той е сребърен медалист от Олимпийски игри през 1988г. в Сеул и това прави още в дебюта си на Олимпиада. Световен първенец е през 1993г. в Тампере, притежател на Световната купа през 1994г. в Банкок и повторен европейски първенец в Будапеща 1985 и Торино 1987г. Печелил е и Европейската купа през 1986г. в Ленинград (б.а. - в този момент Санкт Петербург). Побеждавал е едни от най-великите боксьори в своята категория до 54 кг. - кубинецът Джоел Касамайор във край на Световното състезание през 1993г. и руснакът Юрий Александров на финала на Европейското състезание в Торино през 1987г. Завършва кариерата си със четири златни, два сребърни и един бронзов от огромни шампионати.
Прочетете още
Има финна техника и отлично придвижване на краката, безупречна отбрана и оформя неговия жанр в бокса. Той е един от най-титулуваните състезатели освен в България, само че и в света в категорията до 54 кг.
Мачът му от втория кръг на Олимпиадата в Сеул, Южна Корея. през 1988г. е един от най-куриозните в бокса на Олимпийски игри. Христов печели с 4:1 съдийски гласа против представителя на домакините Юнг Бун. Победата на Христов провокира голям скандал и всеобщо сборичкване, откакто побеждава представителя на домакините. Полицията даже опразва залата. Кореецът пък е записан в върховете на Гинес като боксьора задържал се най-дълго време на кръга, тъй като не признава загубата си. Впоследствие пловдивчанинът стига до финала, където губи от американеца Кенеди Макини.
След Олимпиадата претърпява тежка травма, която го вади две години отвън строя, само че се завръща и става международен първенец и печели Световната купа. Той е един от тримата българи дружно с Ивайло Маринов и Красимир Чолаков, които са носители на Световната купа и последният българин печелил оценката.
От 1990 година до 1996 година се боксира за клубовете в немските градове Хале, Еслинген и Ален. През 1992г. печели квота за Олимпиадата в Барселона, Испания, само че не е включен в състава, тъй като в навечерието на Олимпиадата пада наказване на Серафим Тодоров. Година по-късно през 1993г. става международен първенец в Тампере, Финландия, а на финала побеждава кубинеца Жоел Касамайор, който е спечелил олимпийската купа в Барселона през 1992г. и Христов с право съжалява, че не му е дадена опция да стане и олимпийски първенец.
През 1996г. е бронзов медалист от Европейското състезание във Вейле, Дания. Същата година взе участие и на Олимпиадата в Атланта, Съединени американски щати, само че губи от Карлос Барето от Венецуела с 3:9 съдийски гласа. След игрите той публично приключва спортната си кариера.
Завършва НСА „ Васил Левски “ през 2000 година и отпътува за град Хам в Германия, където е треньор до 2001 година Там той извежда боксовия клуб „ Хам “ от Оберлига до Бундеслига.
Изиграл е 380 срещи на интернационалния кръг, от които губи единствено 15. През 1998 година Александър Христов основава лична боксова школа " Сашо Христов ". През 2017-а година откри чисто нова зала в Ж.К. " Тракия ", в която упражняват боксьорите от неговия клуб.
Четири пъти е класиран в десетте най-хубави спортисти на България - 1987 - седмо място, 1988 - седмо място, 1989 - осмо място, 1994 - девето място. Получава званието почетен жител на Пловдив.
Вижте какво описа пред TrafficNews Сашо Христов за именитата си кариера, българския бокс и бъдещето.
- Господин Христов, по какъв начин стартира вашия път в бокса?
- Детството ми мина в Троян и от 1-ри до 8-ми клас учих там. Съвсем малко играх футбол и след 8 клас се върнахме и се прибрахме в Пловдив. От там започнах първо в Автотранспорта. Йордан Ковачев беше моят първи треньор, тогава той пристигна в учебно заведение и попита кой желае да се запише на бокс. Доста се записахме, само че единствено аз останах в бокса.
- Кога пристигнаха първите триумфи?
- Аз много късно стартира с бокса на 16 години. Най-големите триумфи към този момент бяха когато бях в школата. Големи триумфи записах на Европейското за железничари, а по-късно станах втори в Европа и притежател на Европейската купа. През 1988 станах втори на Олимпиадата в Сеул, а 1993г. станах международен първенец и по-късно през 1995 взех Световна купа. На това съревнование бяха съвсем всичките олимпийски медалисти от Олимпиадата. Трима души в историята на бокса в България сме носители на Световна купа - аз, Ивайло Маринов и Красимир Чолаков. Аз бях последният притежател на Световна купа за България. Спечелил съм съвсем всички медали, които един боксьор може да извоюва - сребърен олимпийски орден, международен и европейски първенец и притежател на Световната купа.
- Каква беше конкуренцията по това време?
- По наше време имаше голяма конкуренция и непрекъснато бяхме напрегнат. Сега нещата са ясни и се знае кой ще завоюва орден, тъй като в категория са по-малко.
- През 1987г. сте Европейски първенец в Торино.
- Направих мощно състезание и във финала победих трикратния международен и европейски първенец Юрий Александров, който един от най-големите съветски боксьори.
- Какво си спомняте от медала си на Олимпиада в Сеул?
- Само да участваш на Олимпиадата е нещо доста огромно и не всеки може да взе участие в нея. Това би трябвало да се изживее и не може да се опише с думи. Мачът южнокорееца, който се писа в върха на Гинес. Той седнал съм на кръга да му дадат успеха 65 минути седнал съм. След това аз продължих, само че беше огромно шоу. Имаше доста огромно напрежение и много забавно беше имаше и пердах. Аз просто застанах на ъгъла и започнах да виждам. Финалът беше доста сериозен против американеца Кенеди Макини. Аз съм единственият, който изкара с него три рунда.
- Получавате тежка травма след Олимпиадата, само че все пак се завръщате и печелети още оценки.
- Получи се на Олимпиадата от пренатоварване и играех главно с лявата ръка. След което ме гипсираха и съвсем две години бях отвън строя, само че се завърнах. Първо започнах с успехите на републиканското, тъй като стартирах всичко от начало. След 90-те години към този момент нямаше конкуренция и имаше единствено по един в категория. Операцията не беше лесна. След Олимпиадата започнах и един бизнес, само че съм състезател и спортът непрекъснато ме влече. Изкарвах повече пари от спорта, само че се завърнах в бокса, тъй като това е моето. Аз не съм спирал и цялостен живот упражнявам. Това ми се отдава и това обичам. За страдание от спорта не се печели. Навън може, само че не и в България. Тогава в соц лагера самата страна доста помагаше на спорта. Ние бяхме 6-ти по медали на Олимпиадата в Сеул, само че за жалост това в никакъв случай няма да се върне.
- Разкажете ни за какво не участвате на Олимпиадата в Барселона?
- Аз бях на Олимпиадата в Барселона, само че ме прецакаха. Бях със Серафим Тодоров в една категория. Тогава на него му бяха дали възбрана една година да не взе участие в надпревари, тъй като не игра в Световната купа. Вечерта на Олимпиадата преди старта му разрешиха да вземам участие. Тогава бях страхотна форма и можех да стана олимпийски първенец. Не съм от хората, които приказват доста, само че несъмнено бях в страхотна форма тогава. Винаги съм бил по каузи, а не по думи. На идната година - 1993г. на Световната купа победих във финала тогавашния олимпийски първенец Джоел Касамайор, който завоюва купата в Барселона. Сериозна среща беше, а в третия рунд към този момент го биех отвред и с много точки го победих.
- Печелите и Световната купа през 1993г. след завръщането си.
- Това е доста мощен шампионат и съвсем всички ги бих с доста точки. На финала играх със упоменатия кубинец Джоел Касамайор кубинец, който е международен и олимпийски първенец и съумях да го победя и станах международен първенец.
- Кога приключихте вашата спортна кариера?
- След Олимпиадата в Атланта през 1996г. завърших моята спортна кариера. Имах предложение за профи бокс, само че се отхвърлих изрично. Аз по едно и също време бях треньор в Локомотив и си гледах и бизнеса. Мечтата ми беше да си купя един имот и да си направя една зала. Успях да извърша тази фантазия. Направих я изцяло самичък без никакви помощи от федерацията или Общината. Аз съм първият човек, който със лични средства съм направил зала.
- При вас упражняват много деца. Какво смятате за бъдещите боксьори?
- Имам страхотни деца и доста надарени, само че всичко е до несъмнено време. Много от тях не разчитат единствено на спорта и това им е за разтоварване. За страдание доста деца се отхвърлят, тъй като не виждат бъдеще в бокса.
- Какво смятате за българския бокс?
- Кубрат Пулев направи доста и два пъти беше кандидат за международната купа в тежка категория. Това е огромно достижение за една дребна България. Профи бокса е много напред във всяко едно отношение, а нашите момчета сами упражняват. Въпреки това имат доста положително показване. Не всеки може да стане международен първенец и не е малко да станеш кандидат. Не желая да приказвам доста за българския бокс, тъй като очевидно има по-добри експерти от мен. Както желаят по този начин да постъпят. Никога не атакувам сътрудници, тъй като това не ми е в характера. Аз бях треньор в националния тим - 7 години, само че самичък се махнах, тъй като там не е за мен. Не всеки може да издържи. Не става въпрос за треньорската работа, а за напълно други неща. В спорта не би трябвало да има наши и ваши и по тази причина аз се махнах. Сегашният треньор на националния тим по бокс Жоел Солер Арате е доста добър треньор и предава неща, които могат да научат нашите спортисти.
- Какви са вашите визии за международния бокс сега?
- Аматьорският бокс от много години се промени много от това, когато аз бях боксьор. Преди профито имаше единствено бокс, а аматьорския бокс беше техничен бокс. Сега нещата се трансформираха и станаха тъкмо противоположното.
- Какъв съвет бихте дали на младите боксьори?
- При това състояние, което сме сега не знам дали ще оцелеят. Не го споделям единствено аз, а съвсем всички го споделят. Боксът е доста тежък спорт и не всеки може да се задържи в огромния спорт. Дано да оцелеят момчетата и другото, което е с тези пари няма по какъв начин да се устоя семейство. Аз бях три пъти европейски, два пъти международен, олимпийски медалист и получавах 500 лева, а някои хора получаваха 1000 лева и отново имаше наши и ваши.
Прочетете още
Има финна техника и отлично придвижване на краката, безупречна отбрана и оформя неговия жанр в бокса. Той е един от най-титулуваните състезатели освен в България, само че и в света в категорията до 54 кг.
Мачът му от втория кръг на Олимпиадата в Сеул, Южна Корея. през 1988г. е един от най-куриозните в бокса на Олимпийски игри. Христов печели с 4:1 съдийски гласа против представителя на домакините Юнг Бун. Победата на Христов провокира голям скандал и всеобщо сборичкване, откакто побеждава представителя на домакините. Полицията даже опразва залата. Кореецът пък е записан в върховете на Гинес като боксьора задържал се най-дълго време на кръга, тъй като не признава загубата си. Впоследствие пловдивчанинът стига до финала, където губи от американеца Кенеди Макини.
След Олимпиадата претърпява тежка травма, която го вади две години отвън строя, само че се завръща и става международен първенец и печели Световната купа. Той е един от тримата българи дружно с Ивайло Маринов и Красимир Чолаков, които са носители на Световната купа и последният българин печелил оценката.
От 1990 година до 1996 година се боксира за клубовете в немските градове Хале, Еслинген и Ален. През 1992г. печели квота за Олимпиадата в Барселона, Испания, само че не е включен в състава, тъй като в навечерието на Олимпиадата пада наказване на Серафим Тодоров. Година по-късно през 1993г. става международен първенец в Тампере, Финландия, а на финала побеждава кубинеца Жоел Касамайор, който е спечелил олимпийската купа в Барселона през 1992г. и Христов с право съжалява, че не му е дадена опция да стане и олимпийски първенец.
През 1996г. е бронзов медалист от Европейското състезание във Вейле, Дания. Същата година взе участие и на Олимпиадата в Атланта, Съединени американски щати, само че губи от Карлос Барето от Венецуела с 3:9 съдийски гласа. След игрите той публично приключва спортната си кариера.
Завършва НСА „ Васил Левски “ през 2000 година и отпътува за град Хам в Германия, където е треньор до 2001 година Там той извежда боксовия клуб „ Хам “ от Оберлига до Бундеслига.
Изиграл е 380 срещи на интернационалния кръг, от които губи единствено 15. През 1998 година Александър Христов основава лична боксова школа " Сашо Христов ". През 2017-а година откри чисто нова зала в Ж.К. " Тракия ", в която упражняват боксьорите от неговия клуб.
Четири пъти е класиран в десетте най-хубави спортисти на България - 1987 - седмо място, 1988 - седмо място, 1989 - осмо място, 1994 - девето място. Получава званието почетен жител на Пловдив.
Вижте какво описа пред TrafficNews Сашо Христов за именитата си кариера, българския бокс и бъдещето.
- Господин Христов, по какъв начин стартира вашия път в бокса?
- Детството ми мина в Троян и от 1-ри до 8-ми клас учих там. Съвсем малко играх футбол и след 8 клас се върнахме и се прибрахме в Пловдив. От там започнах първо в Автотранспорта. Йордан Ковачев беше моят първи треньор, тогава той пристигна в учебно заведение и попита кой желае да се запише на бокс. Доста се записахме, само че единствено аз останах в бокса.
- Кога пристигнаха първите триумфи?
- Аз много късно стартира с бокса на 16 години. Най-големите триумфи към този момент бяха когато бях в школата. Големи триумфи записах на Европейското за железничари, а по-късно станах втори в Европа и притежател на Европейската купа. През 1988 станах втори на Олимпиадата в Сеул, а 1993г. станах международен първенец и по-късно през 1995 взех Световна купа. На това съревнование бяха съвсем всичките олимпийски медалисти от Олимпиадата. Трима души в историята на бокса в България сме носители на Световна купа - аз, Ивайло Маринов и Красимир Чолаков. Аз бях последният притежател на Световна купа за България. Спечелил съм съвсем всички медали, които един боксьор може да извоюва - сребърен олимпийски орден, международен и европейски първенец и притежател на Световната купа.
- Каква беше конкуренцията по това време?
- По наше време имаше голяма конкуренция и непрекъснато бяхме напрегнат. Сега нещата са ясни и се знае кой ще завоюва орден, тъй като в категория са по-малко.
- През 1987г. сте Европейски първенец в Торино.
- Направих мощно състезание и във финала победих трикратния международен и европейски първенец Юрий Александров, който един от най-големите съветски боксьори.
- Какво си спомняте от медала си на Олимпиада в Сеул?
- Само да участваш на Олимпиадата е нещо доста огромно и не всеки може да взе участие в нея. Това би трябвало да се изживее и не може да се опише с думи. Мачът южнокорееца, който се писа в върха на Гинес. Той седнал съм на кръга да му дадат успеха 65 минути седнал съм. След това аз продължих, само че беше огромно шоу. Имаше доста огромно напрежение и много забавно беше имаше и пердах. Аз просто застанах на ъгъла и започнах да виждам. Финалът беше доста сериозен против американеца Кенеди Макини. Аз съм единственият, който изкара с него три рунда.
- Получавате тежка травма след Олимпиадата, само че все пак се завръщате и печелети още оценки.
- Получи се на Олимпиадата от пренатоварване и играех главно с лявата ръка. След което ме гипсираха и съвсем две години бях отвън строя, само че се завърнах. Първо започнах с успехите на републиканското, тъй като стартирах всичко от начало. След 90-те години към този момент нямаше конкуренция и имаше единствено по един в категория. Операцията не беше лесна. След Олимпиадата започнах и един бизнес, само че съм състезател и спортът непрекъснато ме влече. Изкарвах повече пари от спорта, само че се завърнах в бокса, тъй като това е моето. Аз не съм спирал и цялостен живот упражнявам. Това ми се отдава и това обичам. За страдание от спорта не се печели. Навън може, само че не и в България. Тогава в соц лагера самата страна доста помагаше на спорта. Ние бяхме 6-ти по медали на Олимпиадата в Сеул, само че за жалост това в никакъв случай няма да се върне.
- Разкажете ни за какво не участвате на Олимпиадата в Барселона?
- Аз бях на Олимпиадата в Барселона, само че ме прецакаха. Бях със Серафим Тодоров в една категория. Тогава на него му бяха дали възбрана една година да не взе участие в надпревари, тъй като не игра в Световната купа. Вечерта на Олимпиадата преди старта му разрешиха да вземам участие. Тогава бях страхотна форма и можех да стана олимпийски първенец. Не съм от хората, които приказват доста, само че несъмнено бях в страхотна форма тогава. Винаги съм бил по каузи, а не по думи. На идната година - 1993г. на Световната купа победих във финала тогавашния олимпийски първенец Джоел Касамайор, който завоюва купата в Барселона. Сериозна среща беше, а в третия рунд към този момент го биех отвред и с много точки го победих.
- Печелите и Световната купа през 1993г. след завръщането си.
- Това е доста мощен шампионат и съвсем всички ги бих с доста точки. На финала играх със упоменатия кубинец Джоел Касамайор кубинец, който е международен и олимпийски първенец и съумях да го победя и станах международен първенец.
- Кога приключихте вашата спортна кариера?
- След Олимпиадата в Атланта през 1996г. завърших моята спортна кариера. Имах предложение за профи бокс, само че се отхвърлих изрично. Аз по едно и също време бях треньор в Локомотив и си гледах и бизнеса. Мечтата ми беше да си купя един имот и да си направя една зала. Успях да извърша тази фантазия. Направих я изцяло самичък без никакви помощи от федерацията или Общината. Аз съм първият човек, който със лични средства съм направил зала.
- При вас упражняват много деца. Какво смятате за бъдещите боксьори?
- Имам страхотни деца и доста надарени, само че всичко е до несъмнено време. Много от тях не разчитат единствено на спорта и това им е за разтоварване. За страдание доста деца се отхвърлят, тъй като не виждат бъдеще в бокса.
- Какво смятате за българския бокс?
- Кубрат Пулев направи доста и два пъти беше кандидат за международната купа в тежка категория. Това е огромно достижение за една дребна България. Профи бокса е много напред във всяко едно отношение, а нашите момчета сами упражняват. Въпреки това имат доста положително показване. Не всеки може да стане международен първенец и не е малко да станеш кандидат. Не желая да приказвам доста за българския бокс, тъй като очевидно има по-добри експерти от мен. Както желаят по този начин да постъпят. Никога не атакувам сътрудници, тъй като това не ми е в характера. Аз бях треньор в националния тим - 7 години, само че самичък се махнах, тъй като там не е за мен. Не всеки може да издържи. Не става въпрос за треньорската работа, а за напълно други неща. В спорта не би трябвало да има наши и ваши и по тази причина аз се махнах. Сегашният треньор на националния тим по бокс Жоел Солер Арате е доста добър треньор и предава неща, които могат да научат нашите спортисти.
- Какви са вашите визии за международния бокс сега?
- Аматьорският бокс от много години се промени много от това, когато аз бях боксьор. Преди профито имаше единствено бокс, а аматьорския бокс беше техничен бокс. Сега нещата се трансформираха и станаха тъкмо противоположното.
- Какъв съвет бихте дали на младите боксьори?
- При това състояние, което сме сега не знам дали ще оцелеят. Не го споделям единствено аз, а съвсем всички го споделят. Боксът е доста тежък спорт и не всеки може да се задържи в огромния спорт. Дано да оцелеят момчетата и другото, което е с тези пари няма по какъв начин да се устоя семейство. Аз бях три пъти европейски, два пъти международен, олимпийски медалист и получавах 500 лева, а някои хора получаваха 1000 лева и отново имаше наши и ваши.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ