В книгата Православният възглед за душевните болести, предназначена за широк

В книгата „ Православният мироглед за душевните заболявания ”, предопределена за необятен кръг читатели, православен психиатър и психотерапевт Дмитрий Авдеев проучва природата на душевните заболявания и методите за справяне с тях от позиция на Православието. Предлагаме ви отговорите на Авдеев на някои забавни въпроси, свързани с заболяванията, медитацията, йогата и хипнозата.

В какво се състои изгодата от поста за душата?
Целта на поста не е спазването на диета. Постът е школа за духовно израстване, за плодородно видоизменение на душата. Чрез въздържанието от блажна храна и чувствени удоволствия поради Христа душата получава Божията берекет. А психически видяно – несъмнено, волята се укрепва. Много са плодовете от поста.
Господ ни дава независимост от прегрешението. Веднъж един юноша ми съобщи, че той и по този начин е свободен. Тогава аз го помолих да не пуши два или три дни (той беше върл пушач). На това младежът ми отговори: „ Това не ми е по силите. Не мога да не пуша ”. И аз му обясних, че той е плебей на своя грешен табиет и напълно не е свободен.

Винаги ли можем да проследим по какъв начин се е развила една или друга болест, каква е повода за нея?
В редица случаи това е доста елементарно да се направи. Да предположим, че човек е направил някакъв грях, направил е или е споделил нещо мерзко. И в резултат на това го изтезава съвестта (ако тя още е жива): човек губи въодушевление, сън, вкус. Лекарят слага диагноза меланхолия. Но ясно е, че нейните корени са греховни. Има и различен тип депресивни разстройства, които са свързани с обменните процеси в структурите на мозъка. Тези условия са доста основни и е значимо да ги осъзнаваме.

Полезно ли е да се занимаваме с йога и медитация?
Медитацията е средство за саморазвитие и самоусъвършенстване, прилагано в източните мистични практики. Ето по какъв начин наподобява потреблението на медитацията в йогата. Класическата йога се състои от осем поредни степени, които включват на практика целия „ боеприпас ” на телесните и душевните функционалности. Медитацията интензивно се употребява на последните две степени. Седмата степен, „ дхияна ”, образова йогата на способността да съзерцава еднакъв обект дълготрайно време, без да се разсейва (медитация в същинския смисъл на думата). А осмата степен, наречена „ самадхи ”, води обучилия се на медитация йога до „ усвояване на „ Аза ” от безспорното схващане ”. Това схващане, съгласно учението йога, увенчава трудовете на „ подвижника ” с самодоволство и му дава „ духовно виждане ”, т.е. дарба ясно да разграничава истината и лъжата.
Свещеник Владимир Елисеев в книгата „ Православният път към спасението и източните и окултните мистични учения ” по този мотив написа: „ Медитацията и нейните плодове нямат нищо общо с духовното виждане, в което изчезва слепотата на духа; това е процедура на лъжливи облици и чувства, посредством които духът се заслепява още повече, тъй като попада в примката на невероятни и поглъщащи прекарвания, откъдето и самият той към този момент не желае да излезе. В медитацията няма допиране на Светия Дух, както няма и смирение, което е належащо изискване за духовно виждане. Без смирение няма ликвидиране от прегрешението, а в неочистената душа няма да влезе Светият Дух, тъй като е казано: „ В лукава душа няма да влезе премъдрост и няма да населява в тяло, което робува на греха; тъй като Светият Дух на премъдростта ще се отдалечи от коварство, ще се отвърне от неразумни умувания и ще се засрами от приближаващата се несправедливост ” (Прем. 1:4-5).
Тук би трябвало да изясним следното. Проповядващите йога индуси отхвърлят Божественото признание в този смисъл, в който го схващат християните. Според техните убеждения откровението идва не от някакъв обособен източник, а е откриване на висшето „ Аз ” в самия човек. Като следват тези възгледи, учителите по йога, както и по индуизъм, внушават на своите възпитаници, че те са частици от самото провидение и в случай че проявят несъмнено старание, могат да доближат святост и господство.
Както се вижда от казаното нагоре, йогата е антихристиянство. Свещеник Родион в книгата „ Хора и демони ” доста тъкмо съпоставя изказванията на йогите с мислите на възмечталия за себе си Денница, който паднал от небето и станал дявол (вж.: Ис. 14:14). Християнинът се уповава на Господа, на Неговата благосклонност и доброта, а напълно не на личната си отпадналост и грехове.
Някои хора се занимават с йога и медитация, както те считат, единствено поради физическото самоусъвършенстване. Йеромонах Серафим (Роуз), който в детайли изследва този въпрос, еднопосочно твърди, че занимаването с тези „ източни премъдрости ” единствено поради телесното здраве към този момент приготвя индивида за избрани духовни възгледи и даже прекарвания, за които той, безспорно, не се и досеща. Случвало ми се е да се сблъсквам с тежки психологични нарушавания у хора, които дълготрайно време са се занимавали с йога и медитация.

Какво бихте споделили за хипнозата?
Хипнозата необятно се употребява в формалната медицина от психотерапевтите. Привържениците на използването на хипнотичните трансове приказват за откриването на особени психосоматични канали по време на хипнозата, за въздействието върху душeвността на индивида, заобикаляйки рецензията („ без задръжки ”), за разкриването на капацитета на организма, за потресаващи лечебни резултати. Като експерт решително мога да заявя, че няма никакви изключителни резултати. А даже и да има някаква „ изгода ” от хипнозата, то не се знае какъв ще бъде отзвукът от нея в бъдещето… Всъщност известно е, и то напълно несъмнено. За това хипнолозите, в най-хубавия случай, изоб­що и не помислят.
Хипнозата е принуждение над човешката душа. Например в третия етап на хипнозата – сомнамбулът (хипнотизираният) във всичко категорично се подчинява на своя „ гуру ” и при него могат да се следят халюцинации: той може да вижда, да чува, да усеща несъществуващи предмети и хора; може да не усеща болка; да разкрива свои скрити мисли, усеща, стремежи. Впрочем, съществува по този начин нареченият резултат на постхипнотично подстрекателство. Това е, когато напътствията на хипнолога се извършват несъмнено време след провеждането на сеанса.
Доколко е целесъобразно лишаването на индивида от сдържаност и разум даже и за малко време, даже и с на пръв взор добра цел? Няма никакво опрощение за това. Човекът е велика загадка и на нас, неверните, просто не е обещано да знаем и да виждаме какво изпитва душата в положение на внушаемост, както става в дълбините на човешкия дух. Методите, принудително въздействащи на личността, са непознати на Православието. Нито един светия не е прибягвал към това да изцелява индивида в изменено положение на съзнанието. Божиите угодници добродушно и смирено са проявявали дара на излекуване над хората, който са получили от Господа за светостта на своя живот.
Преподобният Нектарий Оптински споделя: „ Хипнозата е нещо извънредно. Имало е време, когато хората са се страхували от това деяние, бягали са от него, а в този момент се увличат… и извличат изгода от него. Цялата неволя е, че това познание влиза в нашия живот под прикритието на нещо, което може да донесе голяма изгода на човечеството ”.
„ Хипнозата е зла, нехристиянска мощ ” – твърди преподобният Варсануфий.
„ А в случай че вие, оставили Бога, прибегнете към магнетиз­ма, който е противоестествено средство, – аз към този момент нищо не мога да ви кажа ” – изобличава преподобният Макарий.
Протойерей Григорий Дяченко отбелязва, че в древността от хипнозата са се употребили маговете и вълшебниците. Използването на хипнозата изобличава и йеромонах Серафим (Роуз). Епископ Варнава (Беляев) написа: „ Не може да се отхвърли, че те освен това прокарват мощ, само че бесовска мощ ”.
Трябва да се означи, че с времето хипнозата стартира да играе ролята на опиат. Едни и същи хора вървят от хипнотизатор на хипнотизатор, стремят се все по-често да изпитват „ невероятни ” положения (това е по този начин наречената хипнофилия). Колко тъпо за тези хора! И какъв брой незаконно постъпват тези, които ги привеждат към сходна взаимозависимост. Описана е и хипноманията. Този термин значи доста увеличение на чувствителността към хетерогенни (от други лица) внушения. През последните години в профилираната литература се появиха доста изявления, свидетелстващи за дезорганизацията на психическата активност на индивида след честото използване на дълбока внушаемост над него.

Каква е основата на Вашия способ на лекуване?
Божиите заповеди дефинират светогледната основа на лекаря, неговото отношение към персоналното му дело, към хората, идващи за помощ и лекуване. Главното за православния психотерапевт е самият той да бъде с Христа! Няма никаква методика в нормалния смисъл на тази дума, нито някакъв повсеместен съвет. В процеса на психотерапията се срещат две души, две сърца. Психотерапевтите, докосвайки се до душата на своя подопечен, би трябвало да имат възприятие на страхопочитание, тъй като всеки човек е собственик на най-великия Божи подарък – светинята на душата, която е облик и сходство на Твореца.

От „ Православният мироглед за душевните заболявания “, изд. „ Омофор “

* Дмитрий Авдеев е съветски православен психиатър, психотерапевт, медицински психолог, претендент на медицинските науки, член на Съюза на писателите в Русия.
Работил е в разнообразни лечебни заведения, доцент е към катедрата по логика на психиката, лекар-психотерапевт към Центъра за духовно обгрижване на името на св. Йоан Кронщадски. Приемал е пациенти към храма на свети страдалец Бонифаций (Областната психиатрична болница в Москва). През 2005 година оглавява Института по проблемите на образуването на християнско отношение към психологичните болести и получава длъжността професор. През 2012 година на Д. А. Авдеев е присъдено научното звание професор на Руската Академия по Естествознание (РАЕ). 

Споделено от: svet.bg
Изображения: Brian Kershisnik