В Италия се случи. Кой е следващият?
В Италия се случва нещо, което други европейски страни към този момент претърпяха или пък занапред ще претърпяват. Срещу разцвета на популизма обичайните партии в Европа към този момент не съумяват да създадат съвсем нищо, написа Б. Ригерт, представен от " Дойче веле ".
Популисткото земетресение в Италия отвори бездънен политически разлом освен в страната, само че и в Европа. Разрушена е остарялата система, в чиито рамки на власт се сменяха социалдемократите и консервативните партии на Берлускони. На мястото на предходните всеобщи партии в този момент породиха нови полюси. Вече левите и десните популисти ще бъдат всеобщите партии. Това е реалност, колкото и да не се харесва на елитите. В Италия се случва нещо, което други европейски страни към този момент претърпяха или пък занапред ще претърпяват.
В Гърция ръководи коалиция от леви и десни радикали. В Унгария на власт са консервативни популисти. Във Франция една чисто нова партия с лекост завоюва президентските избори и сложи в шах десните популисти, на които симпатизира близо една трета от френските гласоподаватели. С тази значима разлика, несъмнено, че придвижването на Еманюел Макрон е про-, а не антиевропейско, както се случва другаде. В Австрия десните популисти влязоха в държавното управление. В Германия те към този момент седят в Бундестага като най-голяма опозиционна партия, а в източните провинции " Алтернатива за Германия " тук-там е даже най-силната партия. Във Англия пък националистическото протестно придвижване събира последователи и в двете огромни партии и съумя да наложи излизането от Европейски Съюз.
Политическият ландшафт се трансформира
С други думи, Италия не е изолиран случай, а продължение на една наклонност, против която обичайните партии в Европа към този момент не съумяват да опълчват съвсем нищо. Елементарното обвиняване, че новите радикални съперници отляво и отдясно са просто някакви " популисти ", към този момент не е задоволително. Очевидно гласоподавателите това не ги интересува. И в Италия се видя, че те желаят нещо ново, пресен лъх, някаква опция. Бунтовните пориви на хората се подхранват от дълбокото им неодобрение от продуктите на досегашната система. В Италия това неодобрение ферментираше дълго време, преди да се стигне до настоящия популистки гърмеж, който освободи всевъзможните антиевропейски, националистически и антисистемни сили. Победителят на изборите Матео Салвини си го сподели напълно ясно незабавно след вота. За него " популизъм " била почетна купа, той работел за хората и щял да се вслушва в " гласа на народа ".
Традиционните партии в цяла Европа упрекват популистите в неистини и плоска агитация, само че като че ли все по-малко гласоподаватели се стряскат от това. Тези гласоподаватели желаят елементарни решения на сложни проблеми. И който не може да предложи такива решения – самичък си е крив. В това отношение модерните популисти в Европа – от Англия, та чак до Италия – са взели много неща назаем от баш популиста зад океана Доналд Тръмп. Защо да се чудим тогава, че досегашният нравствен гуру на Тръмп, разрушителят на системата Стивън Банън, горещо приветства успеха на популистите в Рим и сподели, че тя забива нож в сърцето на Брюксел.
Европейският популизъм не е единствено десен феномен. Италианската партия " Пет звезди " в Европейския парламент седи в една и съща секта с английските националисти, които постановиха Брекзит. Ляворадикалната " Сириза " от Гърция се е приютила в европейската секта на левите. А Силвио Берлускони и неговата " Форца Италия ", които на тези избори се преоткриха като десни популисти, пък членуват във фракцията на християндемократите и седят в Екологичен потенциал на едни и същи банки с немските ХДС и ХСС.
Идиотщини, само че от ден на ден хора им имат вяра
Популистите и антисистемните партии съвсем без изключение са националистически настроени и се афишират срещу Европейски Съюз и срещу Европа – и това изключително тревожи хората, които държат на европейското единение и на мирното добросъседство. " Италианците над всичко " – това беше бойният възклик на Салвини, взет назаем от Доналд Тръмп. " Австрия на първо място ", тръбеше и Партията на свободата, която през днешния ден взе участие в държавното управление във Виена. А когато всички стартират да викат " Първо аз! ", тогава възприятието за общественост сред европейците към този момент ще се трансформира в куха фраза. Лидерът на " Северната лига " в Италия прикани страната му да " се освободи " от Европейски Съюз. Това е същата идиотщина като изказванията, че Брюксел потискал Англия. Опасността обаче идва оттова, че от ден на ден гласоподаватели в Италия имат вяра на тази идиотщина.
Новите антисистемни партии и популистите с огромен триумф съумяха да си отворят доста евтини информационни канали в интернет и в така наречените обществени мрежи. Традиционните партии в редица европейски страни като че ли проспаха тази наклонност. Мрежата, капсулирането измежду съидейници, неинформираността и триумфите на популистите са тясно свързани между тях неща. Досегашните парламентарни демокрации доста бързо могат да се трансфорат в диктатури на субективното мнение, ръководени от интернет. И кой ще ги управлява тогава? Тиутър? Някой от другите цифрови колоси в Съединени американски щати? Руските заводи за тролове? Или пък севернокорейските хакери?
Кой ще е идващият?
На тези избори Италия се промени вечно. Коя страна ще я последва? В Германия социалдемократите към този момент не са всеобща партия. Кога ли същата орис ще сполети и християндемократите? Или обичайните центристки партии въпреки всичко ще съумеят да извърнат посоката на сегашната популистка наклонност?
Популисткото земетресение в Италия отвори бездънен политически разлом освен в страната, само че и в Европа. Разрушена е остарялата система, в чиито рамки на власт се сменяха социалдемократите и консервативните партии на Берлускони. На мястото на предходните всеобщи партии в този момент породиха нови полюси. Вече левите и десните популисти ще бъдат всеобщите партии. Това е реалност, колкото и да не се харесва на елитите. В Италия се случва нещо, което други европейски страни към този момент претърпяха или пък занапред ще претърпяват.
В Гърция ръководи коалиция от леви и десни радикали. В Унгария на власт са консервативни популисти. Във Франция една чисто нова партия с лекост завоюва президентските избори и сложи в шах десните популисти, на които симпатизира близо една трета от френските гласоподаватели. С тази значима разлика, несъмнено, че придвижването на Еманюел Макрон е про-, а не антиевропейско, както се случва другаде. В Австрия десните популисти влязоха в държавното управление. В Германия те към този момент седят в Бундестага като най-голяма опозиционна партия, а в източните провинции " Алтернатива за Германия " тук-там е даже най-силната партия. Във Англия пък националистическото протестно придвижване събира последователи и в двете огромни партии и съумя да наложи излизането от Европейски Съюз.
Политическият ландшафт се трансформира
С други думи, Италия не е изолиран случай, а продължение на една наклонност, против която обичайните партии в Европа към този момент не съумяват да опълчват съвсем нищо. Елементарното обвиняване, че новите радикални съперници отляво и отдясно са просто някакви " популисти ", към този момент не е задоволително. Очевидно гласоподавателите това не ги интересува. И в Италия се видя, че те желаят нещо ново, пресен лъх, някаква опция. Бунтовните пориви на хората се подхранват от дълбокото им неодобрение от продуктите на досегашната система. В Италия това неодобрение ферментираше дълго време, преди да се стигне до настоящия популистки гърмеж, който освободи всевъзможните антиевропейски, националистически и антисистемни сили. Победителят на изборите Матео Салвини си го сподели напълно ясно незабавно след вота. За него " популизъм " била почетна купа, той работел за хората и щял да се вслушва в " гласа на народа ".
Традиционните партии в цяла Европа упрекват популистите в неистини и плоска агитация, само че като че ли все по-малко гласоподаватели се стряскат от това. Тези гласоподаватели желаят елементарни решения на сложни проблеми. И който не може да предложи такива решения – самичък си е крив. В това отношение модерните популисти в Европа – от Англия, та чак до Италия – са взели много неща назаем от баш популиста зад океана Доналд Тръмп. Защо да се чудим тогава, че досегашният нравствен гуру на Тръмп, разрушителят на системата Стивън Банън, горещо приветства успеха на популистите в Рим и сподели, че тя забива нож в сърцето на Брюксел.
Европейският популизъм не е единствено десен феномен. Италианската партия " Пет звезди " в Европейския парламент седи в една и съща секта с английските националисти, които постановиха Брекзит. Ляворадикалната " Сириза " от Гърция се е приютила в европейската секта на левите. А Силвио Берлускони и неговата " Форца Италия ", които на тези избори се преоткриха като десни популисти, пък членуват във фракцията на християндемократите и седят в Екологичен потенциал на едни и същи банки с немските ХДС и ХСС.
Идиотщини, само че от ден на ден хора им имат вяра
Популистите и антисистемните партии съвсем без изключение са националистически настроени и се афишират срещу Европейски Съюз и срещу Европа – и това изключително тревожи хората, които държат на европейското единение и на мирното добросъседство. " Италианците над всичко " – това беше бойният възклик на Салвини, взет назаем от Доналд Тръмп. " Австрия на първо място ", тръбеше и Партията на свободата, която през днешния ден взе участие в държавното управление във Виена. А когато всички стартират да викат " Първо аз! ", тогава възприятието за общественост сред европейците към този момент ще се трансформира в куха фраза. Лидерът на " Северната лига " в Италия прикани страната му да " се освободи " от Европейски Съюз. Това е същата идиотщина като изказванията, че Брюксел потискал Англия. Опасността обаче идва оттова, че от ден на ден гласоподаватели в Италия имат вяра на тази идиотщина.
Новите антисистемни партии и популистите с огромен триумф съумяха да си отворят доста евтини информационни канали в интернет и в така наречените обществени мрежи. Традиционните партии в редица европейски страни като че ли проспаха тази наклонност. Мрежата, капсулирането измежду съидейници, неинформираността и триумфите на популистите са тясно свързани между тях неща. Досегашните парламентарни демокрации доста бързо могат да се трансфорат в диктатури на субективното мнение, ръководени от интернет. И кой ще ги управлява тогава? Тиутър? Някой от другите цифрови колоси в Съединени американски щати? Руските заводи за тролове? Или пък севернокорейските хакери?
Кой ще е идващият?
На тези избори Италия се промени вечно. Коя страна ще я последва? В Германия социалдемократите към този момент не са всеобща партия. Кога ли същата орис ще сполети и християндемократите? Или обичайните центристки партии въпреки всичко ще съумеят да извърнат посоката на сегашната популистка наклонност?
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ