В историята можем да видим, че религията е изиграла много

В историята можем да забележим, че религията е изиграла доста сериозна роля, в ръководството на всеки държател. Можем да дадем образец с Борис I и покръстването на България. Можем да обърнем внимание на 30-годишната война, както и да обърнем внимание на Йерусалим и борбите, които са се водили за него. Не би трябвало да пренебрегваме и злокобната борба за Малта, в която някогашните кръстоносци се разправят с Османската империя.

Можем да видим един забавен казус с Хенри IV. Владетелят на Франция в края на XV и началото на XVI век е прочут като един от дребното владетели, които избират протестанството и се пробва да го резервира. Кралят прави това, когато Католическата черква съумява да прокара своята дълга ръка и да въздейства директно върху своите миряни. След четири години в ръководство Хенри IV приема католицизма, с цел да получи правото да ръководи Франция, само че в същото време в никакъв случай не се отхвърля от своите хрумвания. Като изключително добър политик, той подсигурява свободата и правото на протестантите да живеят умерено и да се възползват от всички права.

С това на практика идва и края на прословутия интервал – войната на религиите. Странно е, че през днешния ден всеки би декларирал, че една от най-фанатичните и крайни религии е точно мюсюлманството, само че историята има малко по-различна позиция. Приключвайки един толкоз сериозен спор, френският държател независимо слага цел на гърба си и до края на своето царуване ще бъде нападнат най-малко 12 пъти. Омразата на един народ може да замъгли всички по-сериозни достижения и затова французите ще схванат повече за него едвам след гибелта му.

Тогава няма да бъде считан за тиранин, а ще се назовава „ Добрият крал Хенри “. И през по-голямата част се насочва напълно към подобряването на финансите, към развиването на земеделието, редуцирането и даже опитът за елиминирането на корупция, а в подмяна предлага обучение и сигурност. Отново след неговата гибел, французите ще напишат ария и тя ще бъде химн на страната най-малко по време на царуването на неговия наследник Волтер. Добрият крал Хенри завършва своя живот с помощта на Франсоа Равайак. Роден в проблематично семейство, с доста избухлив татко и фанатизирана майка, Франсоа даже не подозира, че ще остане в историята като любим 13 на Франция. В началото работи като прислужник, а по-късно съумява да стане учител, религията съумява да го води до Феулиантския медал.

Снимка: By Frans Pourbus the Younger – from web, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=8918292

Семейството чака от Франсоа да се успокои да се отдаде на католицизма, само че скоро го напуща, тъй като желае да се моли и да успее да прогледне. През 1606 година се пробва да влезе в Обществото на Исус, само че още веднъж му е отказало. През 1609 година има привидение, в което е видял Бог да му споделя, че тъкмо той би трябвало да убеди Хенри IV да покръсти всички протестанти. Пророкът прави няколко пътувания до Париж с вярата да показа своето привидение. Столицата разкрива по-леката страна на живота и Франсоа по-скоро стартира да споделя виденията си на куртизанките, в сравнение с кралските особи. По-лошото е, че по това време кралят към този момент има проекти да нападне Испанска Холандия и да поведе война против самия папа. В този интервал виденията стават още по-сериозни и Франсоа към този момент е решен да лее кръв. На 14 май 1610 година Франсоа съумява да се възползва от блокираните дребни улици на Париж и преди кралят да успее да продължи, ясновидецът съумява да го намушка няколко пъти.

Повече не е належащо и скоро един от най-хубавите владетели на Франция умира от ръката на католически маниак. Полицията съумява да го задържи и скрие в непосредствен хотел, с цел да може да предотврати обществения линч. По време на разпита, Франсоа е неведнъж подлаган на мъчения, с цел да признае кои са неговите съучастници, въпреки и той самият да декларира, че е работил самичък и имал привидение. В следствие схванал маршрута на кралската каляка и чакал от засада. Осъден е на гибел, малтретиран е още веднъж на площада и най-после е разчекнат от четири коня. Семейството на килъра е изпратено в заточение, а всички далечни родственици получават възбрана да употребяват семейството му още веднъж.

Историята обаче не стопира до тук, става известно, че Хенри IV ще бъде обект на ползи и през идващите епохи. През 1793 година навалица влиза в кралския параклис, отваря ковчега на краля и бързо отстранява главата му. Близо век никой не знае какво се случва с главата, прочее през идващите четири века ще бъде обект на проучвания и търсения. Някъде в края на Първата Световна война излиза наяве, че има сходен артефакт в частна сбирка. До 1955 година това парче от историята на Франция се намира на тавана на данъчен контрольор като част от неговата сбирка.

През 2010 година двама публицисти ще потърсят 84-годишният Жак Беланжер, който в миналото съумял да се снабди с останките на Хенри IV против сумата от 5000 франка. Оказва се, че през това време същата е сменяла няколко пъти своя притежател, само че откакто постоянно е била част от сбирка, никой не желаел да я даде за проучване. Необходими са към 19 учени, които да стартират проучването. Липсата на ДНК затруднява още повече потвърждаването на идентичността, само че с помощта на непокътнатите фотоси и възобновяване на лицето посредством костната конструкция на черепа, откривателите най-сетне могат да потвърдят, че това е изгубената част от тялото на един от най-хубавите крале на Франция.

За проучването оказва помощ и един по-специален обрив към дясната ноздра, както и заздравялата костна конструкция към носа и горната челюст – още една диря, останала с помощта на следващ опит за ликвидиране през 1594 година Когато артефактът е върнат на лорда на Анжу, кралската фамилия благодари, че най-сетне може да затвори един изключително тежък въпрос, който през последните четири века продължава да бъде особена мистерия. Главата е върната там, където всички останали френски крале почиват. Науката не може даде 100% гаранция при разпознаването, но на този стадий това е изцяло задоволително, с цел да се затвори главният кръг.

Заглавна фотография: By Gaspar Bouttats – one or more third parties have made copyright claims against Wikimedia Commons in relation to the work from which this is sourced or a purely mechanical reproduction thereof. This may be due to recognition of the "sweat of the brow " doctrine, allowing works to be eligible for protection through skill and labour, and not purely by originality as is the case in the United States (where this website is hosted). These claims may or may not be valid in all jurisdictions.As such, use of this image in the jurisdiction of the claimant or other countries may be regarded as copyright infringement. Please see Commons:When to use the PD-Art tag for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=19159133