Седмицата: Прас! И червеният ластик на гащите се скъса
В „ огромен праз “ сме и през миналата седмица все по този начин огромен си остава. То съгласно кулинарните спецове положителният праз е точно огромна работа - корав и прав. Нашият праз обаче не е заровен в градината, а в жаргона дето „ огромен праз “ значи „ ми к‘во толкова – по-книжовно речено „ е, и какво от това “. Та точно: какво от това, че всичките парламентарни „ сили “ като не цялостно, а като безусловно болшинство повтарят, че трябвало да има постоянно държавно управление, но огромен праз, в случай че най-после се отиде още през зимата на последващи нередовни избори.
И прас (вече със „ с “ – не със „ з “) ластикът на гащите им се скъса, до момента в който от парламент на парламент – 4 скоростни като влака-стрела за година и половина, си окопават все праза в личните им градинки. То като се скъса тъкмо този ластик пътищата не са доста – един е, падат ти гащите надолу. В случая обаче, даже и с отвред лъснали дирници, политпартийната класа се (си) държи на този ластик. Не бил разкъсан, най ми бил тънка разграничителна линия, на която да си крепят електоралните настройки, че нали въобще не излизаме от предизборно-изборната обстановка.
Тези линии станаха като окопи, нищо че по този начин „ исторически “ го ускориха термина „ тънка алена линия “, та да приличат на ония храбреци в червени униформи – 500 английски пехотинци по време на Кримската война. Дето устояли на 2000 съветски кавалеристи, като застанали в една тънка алена линия от която не помръднали.
Ама нашите сега политпартийни линии по какъв начин мърдат единствено! Ха насам – ха натам, под съпровода всеки на личната си духова музика. Именно – разхождат се в надълбоко изкопаните си траншеи и се гърмят един различен с несъгласието на линиите си. Дълбаят си пропастите посредством политическия смисъл на тия „ червени линии “: първо, още преди да стартират диалозите, договарянията, казваш от какво няма да отстъпиш. Като в нашите условия сега никой няма желание да отстъпи от каквото и да било, че ще си скапе предизборно-изборния имидж, дето му би трябвало непрекъснато. „ Голям праз “, че това политическо хоро води до „ огромен прас “ на страната.
Ластици за разпъване към този момент няма, то и локумите свършиха. Като до момента в който им падаха гащите, паднаха и маските. В цялото това лъсване и на предници, и на дирници най-малко се разбра обаче за какво и у нас тия разграничителни линии също са червени. Пак е поради униформите! Кой както и да е сякаш облечен политически, се преоблече в алено. Даже към този момент изсъхна като неполиван праз лозунгът на сякаш десните „ харвардци “ Кирчо и Асенчо „ леви цели с десни принадлежности “. Всички, а най към този момент те - „ продължаващите смяната “ Петков и Василев, дето не стартира, са у лево. Режат си левашки ластика на гащите с още по-левашки принадлежности. По-добре се кастрят и от самата публично „ лява “ лидерка на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова.
Направо си я кастрират чисто новата партия Кирил и Асен, до момента в който броят гласове. Леви гласове, на които няма по какъв начин да не разчитат поради тия си „ десни “, но оказали се напълно леви принадлежности. Ей ги на, единствено един образец: По време на ръководството на четворната коалиция на Политическа партия на процедура се изпълняваше програмата на Българска социалистическа партия. Като и до момента и няма завършек на простор и надлъж и за по-нататък, „ десните инструментаджии “ стават и лягат с левите си „ достижения “: от тук до края на света нарастване на пенсиите, безвъзмездни детски градини, данъчни облекчения за „ млади фамилии “ и данъчни секири за тия дето са си „ разрешили “ да им заплащат „ нечуваните “ 3000 лв., че и повече заплата.
Така обаче е и с всички останали, освен с простоКирчовците. Никой не смее да прекрачи алената линия – да мине от дашното на гласове у нас ляво, най-малко малко по в дясно. Ей по този начин, за баланс! Понеже няма по какъв начин единствено да взимаш от едни, с цел да даваш на други. А като към този момент няма какво да взимаш, да теглиш на държавно равнище заем след заем, та да плащаш в този момент на баба, а внуците и правнуците й да го заплащат това „ заплащане “. Апропо, това към този момент сме го играли – строителството на комунизма.
И се видя, вижда се и в този момент, че даже и аленият (по-здрав от стомана) ластик няма по какъв начин да издържи от толкоз доста обществено маскирани безгащници. Докато страната остава без всевъзможен инструмент да е страна.
И прас (вече със „ с “ – не със „ з “) ластикът на гащите им се скъса, до момента в който от парламент на парламент – 4 скоростни като влака-стрела за година и половина, си окопават все праза в личните им градинки. То като се скъса тъкмо този ластик пътищата не са доста – един е, падат ти гащите надолу. В случая обаче, даже и с отвред лъснали дирници, политпартийната класа се (си) държи на този ластик. Не бил разкъсан, най ми бил тънка разграничителна линия, на която да си крепят електоралните настройки, че нали въобще не излизаме от предизборно-изборната обстановка.
Тези линии станаха като окопи, нищо че по този начин „ исторически “ го ускориха термина „ тънка алена линия “, та да приличат на ония храбреци в червени униформи – 500 английски пехотинци по време на Кримската война. Дето устояли на 2000 съветски кавалеристи, като застанали в една тънка алена линия от която не помръднали.
Ама нашите сега политпартийни линии по какъв начин мърдат единствено! Ха насам – ха натам, под съпровода всеки на личната си духова музика. Именно – разхождат се в надълбоко изкопаните си траншеи и се гърмят един различен с несъгласието на линиите си. Дълбаят си пропастите посредством политическия смисъл на тия „ червени линии “: първо, още преди да стартират диалозите, договарянията, казваш от какво няма да отстъпиш. Като в нашите условия сега никой няма желание да отстъпи от каквото и да било, че ще си скапе предизборно-изборния имидж, дето му би трябвало непрекъснато. „ Голям праз “, че това политическо хоро води до „ огромен прас “ на страната.
Ластици за разпъване към този момент няма, то и локумите свършиха. Като до момента в който им падаха гащите, паднаха и маските. В цялото това лъсване и на предници, и на дирници най-малко се разбра обаче за какво и у нас тия разграничителни линии също са червени. Пак е поради униформите! Кой както и да е сякаш облечен политически, се преоблече в алено. Даже към този момент изсъхна като неполиван праз лозунгът на сякаш десните „ харвардци “ Кирчо и Асенчо „ леви цели с десни принадлежности “. Всички, а най към този момент те - „ продължаващите смяната “ Петков и Василев, дето не стартира, са у лево. Режат си левашки ластика на гащите с още по-левашки принадлежности. По-добре се кастрят и от самата публично „ лява “ лидерка на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова.
Направо си я кастрират чисто новата партия Кирил и Асен, до момента в който броят гласове. Леви гласове, на които няма по какъв начин да не разчитат поради тия си „ десни “, но оказали се напълно леви принадлежности. Ей ги на, единствено един образец: По време на ръководството на четворната коалиция на Политическа партия на процедура се изпълняваше програмата на Българска социалистическа партия. Като и до момента и няма завършек на простор и надлъж и за по-нататък, „ десните инструментаджии “ стават и лягат с левите си „ достижения “: от тук до края на света нарастване на пенсиите, безвъзмездни детски градини, данъчни облекчения за „ млади фамилии “ и данъчни секири за тия дето са си „ разрешили “ да им заплащат „ нечуваните “ 3000 лв., че и повече заплата.
Така обаче е и с всички останали, освен с простоКирчовците. Никой не смее да прекрачи алената линия – да мине от дашното на гласове у нас ляво, най-малко малко по в дясно. Ей по този начин, за баланс! Понеже няма по какъв начин единствено да взимаш от едни, с цел да даваш на други. А като към този момент няма какво да взимаш, да теглиш на държавно равнище заем след заем, та да плащаш в този момент на баба, а внуците и правнуците й да го заплащат това „ заплащане “. Апропо, това към този момент сме го играли – строителството на комунизма.
И се видя, вижда се и в този момент, че даже и аленият (по-здрав от стомана) ластик няма по какъв начин да издържи от толкоз доста обществено маскирани безгащници. Докато страната остава без всевъзможен инструмент да е страна.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ