Military Watch: Достигна ли Западът повратна точка в подкрепата си за Украйна?
В годините преди ескалацията на руско-украинския спор, прераснал в пълномащабна война при започване на 2022 година, обединеното от Запада управление в Киев след 2014 година получи доста забележителна поддръжка от целия съюз на НАТО, с цел да укрепи своята позиция във боен и стопански проект, написа Military Watch Magazine.
Това варираше от полагане на основите за взаимни интервенции сред украински елементи и западни специфични сили до запознаване на украинските сили с потреблението на западна военна техника, в това число големите сателитни мрежи на членовете на НАТО, които изиграха основна роля в улеснението на сполучливите взаимни интервенции сред Украйна и нейните задгранични поддръжници. Подкрепата ескалира доста от февруари 2022 година, варираща от разполагане на западни специфични елементи и други бойни елементи на фронтовите линии, незабравим образец са английските кралски морски пехотинци, изпратени за бойни интервенции, до основаването на солидна мрежа от западен личен състав, организиращ военните старания от логистика до тактичност – всичко това, допълнено от помощ в размер на стотици милиарди долари. Изпълнители и доброволчески елементи от целия западен свят също са изиграли значима роля във военните старания, от полски наемни елементи с хиляди бойци, които се бият на фронтовата линия до многонационални доброволчески елементи като Грузинския легион.
Докато Западът влага извънредно доста в поддръжка на украинските военни старания, през септември се появиха от ден на ден признаци за допустима повратна точка в тази поддръжка след все по-песимистичните оценки на дълго чаканите офанзиви на Украйна против съветските позиции. Както съветските, по този начин и украинските източници демонстрират, че загубите в офанзивите, почнали при започване на юни, са били извънредно огромни, като загубите на военни се правят оценка на над 70 000 украинци, до момента в който облагите на бойното поле не престават да наподобяват незначителни. Цената за поддръжка на украинските военни старания от дълго време се очакваше да се трансформира в противоречив въпрос, в случай че дълго чаканите офанзиви не съумеят да реализират осезаеми резултати, с възходящ консенсус във връзка с техните неуспехи, подхранващи апели за преоценка на политиката и пренасочване на запаси другаде – а точно към подготовка за спор в Пасифика.
Въпреки че президентът Володимир Зеленски уточни, че страната му ще „ направи всичко, с цел да не спре офанзивата през сложните дни през есента с неприятно време и през зимата “, жизнеспособността на това от ден на ден се слага под въпрос. Длъжностни лица във Вашингтон все по-често допускат, че е малко евентуално офанзивите да реализират задачите си, като New York Times цитира публични лица, които назовават украинските сили „ изтощени от летните борби “. Това, споделиха те, ще принуди армията да понижи натиска върху фронтовите линии, с цел да възвърне запасите и да почива в границите на най-вече няколко седмици. Тъй като украинските сили, по-специално активите за противовъздушната защита, стават все по-изчерпани, остава нестабилно дали неговите западни поддръжници ще продължат да поддържат това, което от ден на ден наподобява като непобедимо военно изпитание, или Киев ще бъде откъснат и заставен да подписва условия на по-ранен стадий.
На 21 септември американският сенатор Джош Хоули се причисли към възходящия брой хора, с цел да забележи, че макар всичките стотици милиарди долари поддръжка, която Украйна получи, тя „ няма какво да покаже “. „ Ако има някакъв път към успеха в Украйна, не го чух през днешния ден. И също по този начин чух, че няма да има завършек на настояванията за финансиране… Това, което главно ни споделиха, е „ Закопчайте коланите и извадете чековата си брошура “, сподели той. „ Това са парите на американския народ. Те са похарчили 115 милиарда $ и до момента нямат какво да покажат “, добави той. Хоули прикани за одит на средствата, които към този момент са изпратени в Киев, и акцентира, че финансирането на военните старания би трябвало да бъде прекъснато неотложно. Тъй като американската стопанска система към момента не се е възстановила от рецесията с COVID-19, големите разпределения на финансиране за Украйна се възприемат единствено като по-противоречиви. Изявлението на Хоули съответства доста с отчета на водача на болшинството в Сената на Съединени американски щати Чък Шумър, че президентът Зеленски е предизвестил, че страната му е изправена пред вероятности да загуби войната, в случай че американската поддръжка се окаже незадоволителна. Група от над две дузини сенатори и представители изпратиха писмо до Белия дом на 21 септември, изразявайки угриженост по отношение на разпределението на средствата и призовавайки за в допълнение изясняване на положението на последните офанзиви на Украйна. Тяхното писмо твърди, че „ американският народ заслужава да знае защо са отишли парите му. Как върви контранастъплението? “
Въпреки че през цялото време Съединените щати бяха по-премерени в поддръжката си за украинските военни старания, в сравнение с доста от европейските си сътрудници, знаците, че европейските страни биха могли по сходен метод да обмислят понижаване на поддръжката си за военните старания, в допълнение подчертаха степента, в която умората от войната визира от ден на ден страни от западния свят. Европа може би в най-голяма степен, от това, че е загубила достъп както до евтините съветски изкопаеми горива, по този начин и до съветските пазари, като това е сериозен удар за водещите стопански системи на континента. Докато най-голямата стопанска система в Европа Германия сподели малко признаци за смяна на курса, президентът Анджей Дуда на 22 септември съобщи, че страната му повече няма да изпраща съвременни въоръжения на Украйна на фона на възходящото напрежение сред двете страни. Полският заместник-министър на външните работи Аркадиуш Муларчик този ден прикани за „ присъединяване на Съединените щати “, с цел да „ охлади горещите украински глави “, потвърждавайки, че украинското държавно управление се „ държа безусловно незаслужено по отношение на Полша “. Основна причина за безпокойствие беше откриването на правосъдно произвеждане от Киев против Варшава поради отхвърли й да отстрани рестриктивните мерки върху вноса на украинско зърно. От самото начало на войната Полша беше един от най-твърдолинейните и откровени поддръжници на украинските военни старания дружно с Англия и балтийските страни, което направи смяната й изключително забележима. Полските опасения бяха изразени от външния министър Збигнев Рау, който съобщи, че „ от всички съдружници поляците са поели върху себе си най-тежкото задължение, когато става дума за подкрепяне на Украйна “, като Киев отговори, действайки като „ нечестни търговци на зърно “, с цел да принуди Варшава да „ заплати сметката за помощта на Украйна два пъти. Една трайна смяна в Полша може да накара други сходни твърдолинейни европейски страни да преразгледат позициите си по сходен метод.
