Журналистът Тодор Стефанов през сълзи в емоционално интервю: Мамо, ти си моят герой!
В прочувствено изявление журналистът Тодор Стефанов се оплака, че последната година в професионалния му живот е била „ мъчителна “ и насъбраният стрес от работата е влошила връзките му с близки и другари.
Известния в обществените мрежи със скандалните си следствия в обществените домове у нас и обществената политика в България публицист даде изявление за една от огромните малките екрани.
„ Последната една година е най-трудната и мъчителна година в кариерата ми “, сподели той.
„ Предателите са доста “, показа Стефанов през сълзи.
„ Много са. Няма по какъв начин да простя на човек, с който сме били доста години и ме е предал. Генерално приказвам. Болката остава, тъй като съм претърпял най-хубавите неща в моя път, само че когато болката пристигна от втори, от трети, тогава към този момент е доста по-голяма. Ако ме настъпи, в случай че ми направи недодялан фаул, го одобрявам, тъй като е част от играта в нашата публицистика. Но когато си толкоз непосредствен, горе-долу потта е една и съща, фланелките ни са били мокри и сме играли на вън…и има трети или четвърти човек, който се намесва, там не прощавам. Това е огромната ми болежка. Аз си я нося. Тъжно ми е, тупти ми сърцето, че станаха тези неща. Аз съм си аз. Няма да ми тръгнат сълзите, в противен случай, ще го преодолея. Но като пусна фрагменти или прочета нещо някъде, връщам лентата обратно. Когато сме почнали, когато сме били никои, бягали сме по тия сгурии. После, когато сме били на тези килими, това остава вечно “, споделя още журналистът.
„ Понякога ме е спасявала маската. Днес сме горе-долу сътрудници, тъй като ми е такава работата. Като кореспондент съм слагал маската, като публицист. Виждал си по какъв начин ми се трансформира лицето като стъпя на различен терен. Искам да надвивам положителното непрекъснато. Аз би трябвало да съм си аз. Но моите сътрудниците постоянно са били с мен. Маската е била, с цел да съм подобен, какъвто съм. Много пъти е била, тъй като не желая да ме безпокоят. В едно мое следствие обаче маски няма. Вътре е написано всичко. Искам тази следствия да останат за спомен, да вземем за пример последното ми следствие е доста забавно, има неща, които за пръв път ще прочетат нашиет читатели, тъй като маската я няма, аз съм си аз. Вътре в следствието няма нещо подмолно, всичко е едно към едно каквото съм претърпял и с кой. Казвам това, което е на сърцето ми. Понякога съм бъркал, само че съм намирал метод в случай че съм прегрешил, да стисна ръката, да се извиня. То няма безгрешни хора, аз съм един от тях, непрекъснато бъркам. Ще има и критици, напълно обикновено. Днес ние не можем да им се сърдим. Успяхме да създадем нещо, което е от доста време насам. Преди повече от 2 години започнахме да приказваме, да си припомняме неща “, показа още Тодор Стефанов.
„ Продължавам напред. В последната ми публикация е всичко, което съм претърпял на мой тил, желая да остане в съзнанието на младежите, да видят от кое място съм тръгнал и до каква степен съм стигнал. Аз не мога да се трансформира. Ако се трансформира, тази публикация няма да я издам. Тези хора от първия ден ми дадоха едно успокоение, че желаят те да са издателите, те да са хората. На първата среща им споделих, вие сте и диалогът завърши “, съобщи нашият Тошко.
„ Аз не мога да се трансформира и няма да се трансформира. Защото няма да съм тоя, който ме познавате в моя живот отвън животът, въпреки че доста хора не ме познават отвън животът. Много хора спекулират, с някоя фотография, с някой случай, само че това е нашето всекидневие. “
„ Беше мъчно, помня – спъваха ме постоянно, бяха с мене единствено като им давах ресто. Казваха: „ Не можеш! ”, само че аз си продължавах, самоуверено крачех и на никого задължен не останах„, показа още Тодор.
„ Целите си пъдя – нямам страхове, не съм съвършен – няма човек без грехове! “, добави топ репортерът.
„ Всеки ще ни разграничи, единствено по това какви са нашите фантазии! “, сподели Тодор.
„ Помня в квартала оплюван, ненавиждан бях, а в този момент Тодор е доста повече от тях! Добрата дума не те прави хуманен, не си богат в скъпи облекла облечен. Благодарен съм ти, майко – триумфът ми е двоен, теб те няма към този момент, само че синът ти е заслужен! “, съобщи през сълзи Тодор.
„ Мнението си не отстъпвам и не се предавам, на който би трябвало, ръката си депозирам! Важни са за мене единствено същинските хора, всички други (фейк) са вън от тима! “, предопреди Стефанов.
„ Днеска си тук, а на следващия ден те няма, всичко е момент, а ти превръщаш го в драма! С религия и хъс не преставам напред, за щастието не се купува билет! Времето е опит, а опитът време, по тази причина за всичко би трябвало да ти дреме! Много се предават един път като паднат, Просто е значимо на какви ще попаднат! Но даже да е мъчно, да не става от раз, продължавай да движиш, губиш, в случай че си пас! На отсрещната директна те чака нов късмет, дръж го и гледай да не губиш баланс!
Боря се мощно, имам вяра, че мога! Себе си оставам – огромен е залогът! Малко по-трудно, само че знам, че си коства, откровен, когато всеки втори се преструва! “, приключи младият ни сътрудник.
