В едно от писмата си Достоевски споделя, че чрез романа

В едно от писмата си Достоевски споделя, че посредством романа „ Идиот ” иска да възкреси християнското обучение за Божията благосклонност, която може да бъде осъзната единствено посредством примирение. Неговият воин княз Мишкин е позитивно прелестен човек, отнасящ се с обич и примирение към всички близки хора, откровено искащ на всички положително, прощаващ и извиняващ всички. Но той освен не е кадърен да промени света и да помогне даже на неколцина свои ближни, само че донася в света само тъга и покруса. Околните разпореждат нему всичките си упования, надяват се, че той ще ги избави. Но да избави всички може единствено Бог, и да избави не с всеопрощение и утвърждение, а с изтъкване на пътя за ликвидиране от личните грехове и посредством плодородната божествена помощ по този път. Романът „ Идиот ” на Достоевски се трансформира в една от най-унищожителните, завладяващи и забележителни книги, писани в миналото.

За децата, с думите на княз Мишкин от „ Идиот ” на Достоевски.

(Илья Сергеевич Глазунов. Князь Мышкин, 1956, Иллюстрация к роману Федора Достоевского „ Идиот ”)

Там… там имаше постоянно деца и аз прекарвах цялото си време с деца, единствено с деца. Това бяха децата от селото, цялостен орляк деца, които ходеха на учебно заведение. Не че ги учих; о, не, за това си имаше преподавател Жюл Тибо; да речем, помагах им в учението, само че множеството си прекарвах времето сред тях и задачите ми четири години минаха по този начин. И не ми трябваше нищо друго. Всичко им споделях, нищо не криех от тях. Бащите и роднините им ми се разсърдиха, задето децата в края на краищата не можеха да минат без мене и все се трупаха към мене, а учителят даже ми стана най-големият зложелател. Мнозина ми станаха там врагове, и то все поради децата. Дори Шнайдер ме кореше. И за какво толкоз се бояха?

На детето може всичко да се каже – всичко; постоянно съм се чудил какъв брой зле огромните познават децата, а бащите и майките даже личните си деца. Нищо не трябва да се крие от децата под претекст, че са дребни и че е рано за тях да знаят. Каква тъжна и злощастна мисъл! И какъв брой добре самите децата виждат, че бащите им ги считат за доста дребни и неспособни нищо да схванат, когато те всичко схващат.

Големите не знаят, че детето може да даде изключително значим съвет даже по най-мъчния въпрос. О, Боже! Когато ви гледа една от тези хубави птички, доверчиво и щастливо, просто ви хваща позор да я излъжете! Аз ги назовавам птички, тъй като няма на света нищо по-хубаво от птичката. Впрочем мене ми се разсърдиха всички в селото основно заради един случай… а Тибо просто ми завиждаше; изначало той все клатеше глава и се чудеше по какъв начин по този начин децата схващат всичко от мене, а от него съвсем нищо, а по-късно почна да ми се присмива, когато му споделих, че ние двамата няма да ги научим на нищо, а по-скоро те ще ни научат. И по какъв начин можеше да ми завижда и да ме клюки, когато самичък живееше измежду децата! В контакт с децата душата се лекува…

От „ Идиот ”, Фьодор Достоевски, изд. „ Народна просвета ”, София, 1960
Илюстрации: Илья Сергеевич Глазунов. Князь Мышкин, 1956, Иллюстрация к роману Федора Достоевского „ Идиот ” - fedordostoevsky.ru